Р Е Ш Е Н И Е
№ 2005 28.05.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5459 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД,
във връзка с чл. 441 от ГПК и чл. 74 ал. 1 от ***.
Ищецът „Крас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Марин Дринов“ № 1, представлявано от у. П.К.С., чрез адв. А.А., е
предявил против *** ***, вписан под № *** в ***, с район на действие *** с
адрес:***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 5 301,03
лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба– 13.04.2017 г., до окончателното й изплащане, представляваща нанесена на ищеца
вреда, причинена от незаконосъобразно принудително изпълнение по *** на ***,
изразяваща се в начислени и събрани в повече от дължимите такси по Тарифата за
таксите по *** – за незаконосъобразните възбрани върху имоти на трети лица – 1 869,
92 лева, а за незаконосъобразно и неправилно начислените от *** по чл.26, буква
„г“ от Тарифата към *** – 3 431,11 лева с ДДС.
В исковата молба се твърди, че П. К. С., ЕГН: ********** е едноличен
собственик на капитала и у. на „САПИ“ ЕООД, ЕИК: ********* и „КРАС“ ЕООД, ЕИК:
*********. При ответника имало образувано *** по искане на взискателя „Банка
Пиреос България“ АД, по изпълнителен лист от 27.05.2014 г., издаден на
основание подлежаща на изпълнение Заповед № 5353 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.05.2014 г. по частно гр.
дело № 8155/ 2014 г. по описа на ПРС, с който „САПИ“ ЕООД, „КРАС“ ЕООД и П. К.
С. били солидарно осъдени да заплатят на банката следните суми: 43 575, 31
евро, представляваща неизплатена главница, дължима по договор за кредит № 832/ 2008
г. от 09.07.2008 г. и анекси към него; сумата от 3 842,17 евро,
съставляваща наказателна лихва по чл. 7, ал. 1 от Раздел ІІ от договора и
анексите към него за периода 15.01.2014 г.– 22.05.2014 г.; сумата от 95, 32
евро– административна такса имуществена застраховка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда–
23.05.2014г. до изплащане на вземането; сумата от 1 858, 54 лева– разноски
за делото за внесена такса, както и сумата от 2 073, 90 лева– разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че съгласно справка за
задълженията на основание длъжник по *** „Сапи“ ЕООД, издадена от взискателя
„Банка Пиреос България“ АД, към дата от която било видно, че актуалният размер
на задължението бил 18 914, 38 евро /съгласно справка, получена по имейл
на 21.03.2016 г./, което се равнявало на 36 993, 11 лева и вземането било
обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот:***. Въпреки това *** не
изпълнявал по отношение на имота, а през март 2016 г. наложил възбрани на
множество имоти, за което длъжниците били уведомени със съобщения от 17.03.2016
г. Счита, че действията по налагане на множество възбрани на имоти на стойност
милиони левове за дълг от 40 000 лева е незаконосъобразно, несъобразено с
целта на закона, увреждащо интересите на длъжниците и целяло блокиране
дейността на дружествата, чийто предмет на дейност било строителство и продажба
на готови обекти. Така неоснователно, неправомерно и неморално се
облагодетелствал *** чрез начисляване на такси за възбраните, вдигането им, а
при евентуален опис и пропорционални такси, които иначе при нормално развитие
на *** процес нямало да бъдат начислени и платени. Голяма част от имотите,
върху които били наложени възбрани, били чужда собственост, което означавало,
че *** не било положило дори елементарна грижа, за да се убеди кой е собственик
на имотите към момента на налагане на възбраните. По отношение на „Сапи“ ЕООД- със
съобщение № 4055/ 17.03.2016 г., *** го уведомявал за това, че са наложени
възбрани на следните продадени обекти, преди налагане на възбраната: 1/
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, общ.
Пловдив, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК – гр. Пловдив с адрес на имота: гр. *** с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, а по акт за собственост АПАРТАМЕНТ № 5, на трети
етаж, със застроена площ от 92.99 кв. м., ведно с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №
5 с площ от 9,57 кв.м., ВЕДНО с 12,45% ид. части от общите части на сградата,
който СОС се намира в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри в гр. П., общ. П., която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, който имот
е продаден до 2000 г.; 2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по
КККР на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г.
на ИД на АГКК – гр. Пловдив с адрес на имота: *** с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, а по акт за собственост ***, в *** етаж, със
застроена площ от 45,40 кв. м., ведно с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 с площ
от 7,32 кв.м., ВЕДНО с 6,39% ид. части от общите части на сградата, който СОС
се намира в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри в гр. П., общ. П., която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, който имот е
продаден до 2000 г.; 3/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по
КККР на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г.
на ИД на АГКК – гр. Пловдив с адрес на имота: *** с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, а по акт за собственост ***, на първия
/партерен/ етаж, със застроена площ от 23,40 кв. м., ВЕДНО с 1/2% ид. части от
общите части на сградата, който СОС се намира в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри в гр. П., общ. П., която сграда е
разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г.
на ИД на АГКК, който имот е продаден до 2004 г.; 4/ Паркоместа в парцела на
жилищна сграда на ул. *** с дълбочина 5.00 м. и площ от 12.50 кв. м., находящо
се в незастроената североизточна част от дворното място, при граници: УПИ №***,
паркомясто № 2 и паркомясто № 3.; Паркомясто № 2 с дълбочина 5.00 м. и площ от
12.50 кв. м., находящо се в незастроената североизточна част от дворното място
на разстояние 1 м. от основното застрояване, при граници: паркомясто № 1 и паркомясто
№ 3 и дворното място; Паркомясто № 3 с дълбочина 5.00 м. и площ от 12.50 кв.
м., находящо се в незастроената североизточна част от дворното място, при
граници: УПИ №***, паркомясто № 2, проход на основното застрояване; Паркомясто
№ 4 с дълбочина 5.00 м. и площ от 12.50 кв. м., находящо се в проход на
основното застрояване, при граници: УПИ № *** и паркомясто № 3, които
паркоместа се намират в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната
карта и и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със
Заповед РД-1 8-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: *** ,
а по акт за собственост: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.***. Продадени до 2000
г.; 5/ Паркоместа в парцела на жилищна сграда на ***; Паркомясто Р-1, с площ от
8,50 кв. м.; Паркомясто № Р-2, с площ от 8,50 кв. м.; Паркомясто Р-3, с площ от
8,50 кв. м. и Паркомясто Р-4, с площ от 8,50 кв. м., които паркоместа се
намират в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед
18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:***, а по акт за
собственост: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ***, съставляващо съгласно одобрения
със Заповед № 1155/29.11.1982 г. и Заповед № ОА-1587/31.10.2000 г. регулационен
план, УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***, от кв.***, *** по плана на Централна
градска част – П.. По отношение на „КРАС“ ЕООД - със съобщение № 4056/
17.03.2016 г., *** го уведомявал за това, че са наложени възбрани на следните продадени
обекти, преди налагане на възбраната: 1/ Паркоместа в парцела на жилищна сграда
на ***; Паркомясто № 1, с дълбочина 5.00 м. и площ от 12.50 кв. м.; Паркомясто № 2, с дълбочина 5.00 м. и площ от
12.50 кв. м.; Паркомясто № 3, с дълбочина 5.00 м. и площ от 12.50 кв. м.;
Паркомясто № 4, с дълбочина 5.00 м. и площ от 12.50 кв. м.; Паркомясто № 5, с
дълбочина 5.00 м. и площ от 12.50 кв. м.; Паркомясто № 6, с дълбочина 5.00 м. и
площ от 12.50 кв. м.; ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
общ. П., обл. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот: ***, а по акт за собственост: ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в ***. Продадени до 2006 г.; 2/ Паркоместа в парцела на жилищна сграда на
ул. ***; Паркомясто Р-1, с площ 7.70 м.; Паркомясто Р-2, с площ 7.70 м.;
Паркомясто Р-3, с площ 7.70 м.; Паркомясто Р-4, с площ 7.70 м.; ведно със
съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009
г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:***, а по акт за собственост:
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ***; 3/ Паркоместа в парцела на жилищна сграда на ***;
Паркомясто Р-1, с площ 11.70 м.; Паркомясто Р-2, с площ 12.75 м.; Паркомясто
Р-3, с площ 12.50 м.; Паркомясто Р-4, с площ 12.38 м.; Паркомясто Р-5, с площ
12.00 м.; Паркомясто Р-6, с площ 12.75 м.; Паркомясто Р-7, с площ 13.50 м.;
Паркомясто Р-8, с площ 12.00 м.; Паркомясто Р-9, с площ 10.80 м., ведно със
съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: ***,
а по акт за собственост: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ***; 4/ Паркоместа в
парцела на жилищна сграда на *** Паркомясто Р-1, с площ 10.12 м.; Паркомясто
Р-2, с площ 10.12 м.; Паркомясто Р-3, с площ 10.12 м.; ведно със съответните
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, а по акт
за собственост: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ***. По отношение на П. С. - със
съобщение № 4057/ 17.03.2016 г., *** го уведомявал за това, че са наложени
възбрани на следните продадени обекти, преди налагане на възбраната:1/
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-16-58/09.01.2014 г. на *** на СГКК – Пловдив, с адрес на имота:***,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, с площ 53,86 кв.
м., заедно с принадлежащото му складово помещение в сутеренния етаж със застроена
площ от 47,91 кв. м., ЗАЕДНО с припадащите се 5,40 % идеални части от общите
части на сградата, който СОС се намира в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., със
застроена площ 190 кв.м., която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
с адрес на поземления имот:***, площ 393 кв. м.; 2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: *** предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ 87,52 кв. м., ВЕДНО с 5,6 % идеални части от сградата, който
СОС се намира в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., със застроена площ 268
кв.м., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:***,
площ 355 кв. м.; 3/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П.,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: ***
предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, с площ
34,53 кв. м., ВЕДНО с 2,21 % идеални части от сградата, който СОС се намира в
сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., общ. П., обл. П., със застроена площ 268 кв.м., която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:***, площ 355
кв. м.: 4/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 107,46 кв.
м., ВЕДНО с 18,11 % идеални части от сградата, който СОС се намира в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
общ. П., обл. П., със застроена площ 102 кв.м., която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:***, площ 250
кв. м.; 5/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 64,34 кв.
м., ВЕДНО с 10,37 % идеални части от сградата, който СОС се намира в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
общ. П., обл. П., със застроена площ 102 кв.м., която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:***, площ 250
кв. м.; 6/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 45,59 кв.
м., ВЕДНО с 6,15 % идеални части от сградата, който СОС се намира в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
общ. П., обл. П., със застроена площ 102 кв.м., която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:***, площ 250
кв. м.; 7/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-16-58/09.01.2014 г., с адрес на имота:***, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент,
а по акт за собственост: АТЕЛИЕ „В“ с площ 73,39 кв. м., ЗАЕДНО с
припадащите се 10,17 % идеални части от сградата, който СОС се намира в сграда
с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
общ. П., обл. П., със застроена площ 92 кв.м., която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:***, площ 228
кв. м. Твърди се, че ответникът наложил възбрани върху имоти на трети за
изпълнението лица, като извършените незаконосъобразни обезпечителни и
изпълнителни действия довели до начисляване на такси и разноски за налагане на
възбрани върху чужди имоти, което било в разрез с императивни норми на Тарифата
за таксите по *** и нормите на ГПК. Със съобщение изх. № 5199/04.04.2016 г. по ***
на ***, указани размера на дължимите суми към дата 05.04.2016 г., а именно-
дължима сума по *** дело общо на 45 711, 98 лева, от които: главница в размер
на 32 572, 61 лева, със законна лихва в размер на 9, 06 лева за периода
04.04.2016 г. – 05.04.2016 г., сумата от 3 108, 19 лева, неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения и
т.н./, 1 762, 20 лева присъдени разноски, 8 459, 92 лева – такси по Тарифата
към ***, дължими към 05.04.2016 г. Било указано дължимите суми да бъдат
преведени по следната банкова сметка: ***, IBAN ***, BIC ***, с титуляр *** ***„***“***.
С платежно от 04.04.2016 г. „КРАС“ ЕООД превело сумата от 45 711, 98 лева по ***
дело за погасяване на всички задължения. С уведомление изх. № 5358/ 05.04.2016
г. по *** на ***, дружеството било уведомено, че делото е приключило, поради
напълно събрани вземания. *** издал на дружеството фактура №
**********/13.04.2016 г. и сметка № *** за сумата от 6 590 лева с ДДС с
посочени следните основания: сумата от 5 314, 38 лева – т. 26 – Изпълнение на
парично вземане; сумата от 120 лева – т. 5 – Изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негово служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по
чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК, сумата от 57, 29 лева – т. 31 – допълнителни
разноски. Върху данъчната основа от 5 491, 67 лева имало начислена данъчна
ставка от 20 % ДДС в размер на 1 098, 33 лева, като общата сума за плащане
възлизала на 6 590 лева. Освен това ответникът със съобщение изх. № 5199/
04.04.2016 г. поискал такси с 1 869, 92 лева в повече от дължимите такива.
Твърди, че доколкото възбраните са върху чужди имоти и следователно са
незаконосъобразни, поради което за тях такси не се дължали. Счита също така, че
посоченото вземане на стойност 5 314, 38 лева без ДДС било незаконосъобразно.
Сумата, която ***събрал, била в размер на 37 252, 20 лева, без сумата, която е
посочил в съобщение изх. № 5199/04.04.2016 г. – 8 459, 92 лева – такси по
Тарифата към ***, следователно дължимата такса за изпълнение на парично вземане
по чл. 26, б. „г“ от Тарифата към *** трябвало да бъде в размер на 2 455, 12
лева без ДДС или 2 946, 16 лева с ДДС. Оттук следвало, че незаконосъобразно и
неправилно били начислени от *** и платени от ищеца в повече 2 859, 26 лева без
ДДС или 3 431, 11 лева с ДДС. Така *** нанесъл на дружеството имуществени
вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по***,
изразяващи се в начислени и събрани в повече от дължимите такси по Тарифата за
таксите по *** – за незаконосъобразните възбрани върху имоти на трети лица – 1 869,
92 лева, а за незаконосъобразно и неправилно начислените от *** по чл. 26, б.
„г“ от Тарифата към *** – 3 431, 11 лева с ДДС.
С допълнителна молба ищецът е
направил уточнение на исковата молба, като твърди, че таксите и разноските,
които дружеството заплатило на***, представляват вреди вследствие
незаконосъобразно наложени възбрани върху имоти, които не са собственост на
длъжниците по *** на *** ***. и незаконосъобразно и неправилно начислени от *** такси за изпълнение на парично вземане по
чл. 26, б. „г“ от Тарифата към***. Извършените незаконосъобразни обезпечителни
и *** действия срещу ищеца от *** ***. довели до начисляване на такси и
разноски за налагане на възбрани върху чужди имоти – 1 869, 92 лева, които
отговаряли точно на таксите, които се следват за налагане и вдигане на 40
възбрани. Твърди, че наложените възбрани са върху чужди имоти и следователно
незаконосъобразни и за тях такси не се дължали. Твърди също така, че въпросните
такси били съобщени на ищеца със съобщение от *** ***. изх. № 5199/04.04.2016
г., но постановление за разноските не му било известно да има. Твърди също така
сумите да са заплатени в полза на *** ***.. Тъй като на ищеца не му било
известно да има постановление за разноските, не бил и обжалвал такова. Сумата
от 45 711, 98 лева, включваща разноските предмет на исковата молба, дружеството
заплатило с платежно от 04.04.2016 г. за погасяване на всички задължения и с
цел отблокиране на имотите и изпълнение на ангажименти към други
кредитори-банки. Правният интерес на ищеца от завеждане на иска се състоял в
това, че многократно сезирал *** ***. писмено и устно по въпроса, но отговор не
е получил. Сумата, предмет на исковата молба, била заплатена по сметка на *** ***.,
като част от общата сума 45 711, 98 лева, събрана от него по *** производство,
което обосновавало правния му интерес да предяви настоящия осъдителен иск. В
съдебно заседание страната не се явява, но чрез п. си поддържа иска. Претендира
и разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ***, *** с
рег. №***, с район на действие ***, чрез адв. Г.К., с който е взел становище по
допустимостта на иска. Излага, че ищецът
в исковата молба и уточнението към нея не посочил конкретната разпоредба в
закона, която *** нарушил вследствие на налагане и вдигане на 40-те възбрани.
Съществувала и неяснота по отношение на размера на претендираната сума. По
същество оспорва иска като неоснователен. Невярно било твърдението на ищеца, че
по делото са били направени, съответно възложени разноски за обезпечаване
събирането на дълга, както и че разноските по повод на възбраните на описаните
имоти са в размер на 1 869, 22 лева. Относно хронологията на действията по *** по
описа на *** ***, твърди, че *** било
образувано по молба на „Банка Пиреос България“ АД, въз основа на ИЛ от
27.05.2014 г., издаден от РС- Пловдив, по частно гр. дело № 8155/2014 г., с
който са осъдени при условията на солидарност, както следва: „Сапи“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от П. С., „Крас“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от П. С. и П. К. С., ЕГН **********. С молба кредиторът е поискал съдействие от
*** за събиране на дълга по ИЛ и разноски по ИЛ. На *** било възложено
извършване на пълно имуществено проучване за длъжниците, поискано било
насочване на изпълнение върху цялото установено имущество на длъжниците чрез налагане на запори върху
вземанията по банковите сметки, трудовите възнаграждения, дружествените дялове,
акции, дължимо имущество и възбрани върху недвижимите имоти, като е поискано за
доброволно изпълнение да се изпратят след налагане на обезпечителни мерки върху
установеното имущество, с оглед обезпечаване на дълга. На осн. чл. 458 от ГПК
по изп.дело били присъединени вземания на държавата за сумите от 90 097, 34
лева за „Сапи“ ЕООД, за 136 742, 49 лева към „Крас“ ЕООД и за 9 679, 21 лева
към П. С.. Изпратени били до солидарните длъжници ПДИ. До взискателя било
изпратено уведомително писмо с изх. № 9029/15.06.2015 г. с информация за
дължимите такси към *** във връзка с проучване имуществото на длъжника и
размера на публичните задължения на длъжните, като същото било връчено на
17.06.2015 г. Вследствие на което по искане на взискателя, *** разпоредил
налагане на възбрани на процесните имоти. В изпълнение на цитирането разпореждане
бил изготвени 5 броя искания за вписване на възбрани с изх. № 4059/17.03.2016
г., № 4058/17.03.2016 г., № 4060/17.03.2016 г., № 4061/17.03.2016 г. и №
4081/17.03.2016 г. Твърди се, че изпращането на 5- те броя искания, както и
реципрочните им 5 броя искания за вдигане на възбраните било свързано с
разноски, съответстващи на броя искания, а не на броя на имотите. Налагането на
възбраните било предхождано от проверки в общодостъпни източници на информация
относно статуса на имуществото на длъжниците, в резултат на което се направил
извод, че именно длъжниците са легитимирани като собственици на възбранените
имоти. *** боравел с официална информация и не можело да му се вмени в
отговорността, ако тя не е актуализирана по вина на предишния собственик или
лицата, отговарящи за поддържането ѝ в съответния регистър. В подкрепа на
казаното, посочва, че по *** дело било постъпило заявление с вх. №
5785/22.03.2015 г., ведно с приложения от П. С. в лично качество, както и в
качеството му на у. на „Крас“ ЕООД и „Сапи“ ЕООД, с което от името на
длъжниците се твърдяло, че е била наложена възбрана върху 40 обекта, тяхна
собственост. Невярно било твърдението на ищеца за размера на заплатената
държавна такса на осн. чл. 26 от Тарифата по ***. Неправилно изчислена от ищеца
била и дължимата такса по т. 26 от Тарифата в размер на 2 946 лева с вкл. ДДС,
основано на разбирането, че ставката по чл. 26 се прилага към сумата от
остатъчния съм началото на м. април 2016 г. дълг от 37 252, 20 лева. Твърди се,
че с молба вх. № 6681/04.04.2016 г. адв. Т. Б., в качеството си на п. на
длъжниците, изискал от *** да актуализира размера на задължението предвид
извършени плащания от страна на длъжниците. В отговор на запитването
взискателят ги е уведомил, че размерът на вземането към дата 03.04.2016 г.
възлиза на 39 112, 91 лева. След актуализирането на вземането на банката до
„Крас“ ЕООД било изпратено съобщение, съгласно което дългът възлизал в общ
размер на 45 711, 98 лева, от които: главница в размер на 32 572, 61
лева със законната лихва в размер на 9, 06 лева за периода от 04.04.2016 г. до
05.04.2016 г., сумата от 3 108, 19 лева, представляваща неолихвяеми вземания; 1
762, 20 лева- присъдени разноски и сумата от 8 459, 92 лева такси по Тарифата
към ***, дължима към 05.04.2016 г., в която се включвала сумата от 6 577,
26 лева- такса по т. 26 от Тарифата, като за нея имал и издадена фактура от
13.04.2016 г. По специалната сметка на *** постъпило плащане в общ размер
на 45 711, 98 лева, която сума била
разплатена на същата дата, съгл. разпореждането от 05.04.2016 г. С оглед на
пълното погасяване на дълга, *** дело било приключило и наложените възбрани
били заличени. Относно претенцията за присъждане на сумата от 1 869, 92 лева,
представляваща обезщетение за вреда от процесуално незаконосъобразни действия
по повод наложените по *** дело възбрани, било невярно твърдението, че ищцовото
дружество заплатило посочената сума с основание за възстановяване и заплащане на разноски по делото за налагане
на възбрани върху чужди имот. Твърди се, че посочените разноски не се отнасяли
само за налагане и вдигане на възбраните по *** дело и не всички касаели
процесните имоти. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез п. си оспорва
иска. Също представя писмена защита.
Всяка от страните взема и допълнително писмено становище по твърденията на
другата, поддържани съответно в исковата молба и в отговора по нея.
С протоколно определение на съда от 26.06.2017 г. по искане на ответника във
връзка със сключена от него застраховка, е конституиран като *** на негова
страна “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр. София, ул. ”Г.Бенковски” № 3, ЕИК
*********. Страната обаче не взема становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 5353/ 26.05.2014 г., издадена
по частно гр. дело № 8155/ 2014 г. на ПРС, са осъдени „САПИ“ ЕООД, „КРАС“ ЕООД
и П. К. С. солидарно да заплатят на „Банка Пиреос България“ АД, следните суми:
43 575, 31 евро, представляваща неизплатена главница, дължима по договор
за кредит № 832/ 2008 г. от 09.07.2008 г. и анекси към него; сумата от
3 842,17 евро, съставляваща наказателна лихва по чл. 7, ал. 1 от Раздел ІІ
от договора и анексите към него за периода 15.01.2014 г.– 22.05.2014 г.; сумата
от 95, 32 евро– административна такса имуществена застраховка, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда–
23.05.2014г. до изплащане на вземането; сумата от 1 858, 54 лева– разноски
за делото за внесена такса, както и сумата от 2 073, 90 лева– разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
По тази заповед е издаден изпълнителен лист от 27.05.2014 г. и въз основа
него с молба от 16.07.2014 г. банката е образувала *** по описа на ***, за
принудително събиране на сумите по листа.
По делото е приложено копие на *** дело.
Като писмени доказателства са приети още документи, находящи се в *** дело-
съобщения до длъжниците за наложени възбрани, ПДИ, разпореждания за налагане на
възбрани, фактури за дължими разходи в полза на ***, уведомление за
прекратяване на *** дело, *** актове за учредяване на права на строеж и
договорна ипотека, за продажби и замяна, удостоверения от НАП, схеми на имотите
от СГКК, искания за вписване и за заличаване на възбрани, справки за размера на
дълга, обяви за публични продани, папки с преписки за публични задължения и
плащания, справки и други.
Приети са и две съдебно- счетоводни експертизи, като по първата е допуснато
и допълнително заключение. Вещото лице Б.В. в основното си заключение посочва
начислените от *** такси по изпълнението и платените такива от ищеца, като в
допълнителната експертиза описва имотите, върху които са били наложени,
респективно- вдигнати възбрани, както и начислените и събрани във връзка с
възбраните такси от ***. Вещото лице В.Ш. също изследва въпросът относно
начислените и събрани такси по наложените и заличени после възбрани.
Не са събирани гласни доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявен е специален иск за вреди, причинени от *** при незаконосъобразно
принудително изпълнение. Нормата на чл. 441 от ГПК предвижда, че в случая са
приложими предпоставките на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
поради което е необходимо същите да се изследват в процеса. За да бъде
основателен иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен
начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки-
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори
един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на
претенцията.
В случая съдът намира, че не са налице противоправни действия от страна на
ответника, за да се приеме, че с тях е нарушен законът и същите се явяват
предпоставка за възникване на вреди у ищеца. В исковата молба са посочени две
проявни форми на поведението на ***, които са въведени като предмет на делото и
всяка една от тях следва да се обсъди поотделно, за да се прецени налице ли е
твърдяното от ищеца противоправно поведение на ответника, каквото настоящият
състав не споделя.
На първо място се твърди, че ответникът причинил имуществени вреди на ищеца
по повод незаконосъобразно и неправилно начисляване на сумата от 3 431, 11 лева
с ДДС- такси по чл. 26 от Тарифата към ***. В цитираната норма е предвидено
начисляване на такси за изпълнение на парично вземане в зависимост от размера
на дълга. Спорният момент в случая е сумата, върху която е следвало да бъде
начислена тази такса, като ищецът счита, че тя трябвало да бъде върху сумата от
36 993, 11 лева- актуален размер на дълга към 21.03.2016 г., а ответникът-
че тя се начислявала върху целия размер на дълга от 113 044, 17 лева (размерът
на дълга по изпълнителния лист от 27.05.2014 г.). Съгласно чл. 79 ал. 1 от ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника и в този смисъл таксата върху събраната
сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифата по общото
правило на горната норма е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, като тази такса се дължи независимо
дали длъжникът е извършил плащането пряко на взискателя или пък сумата
е постъпила по *** дело. По делото не се твърди, а и няма данни дългът по
изпълнителния лист или пък част от него, да е бил погасен чрез плащане преди
образуване на *** дело. Точно обратното- ищецът в допълнителната си молба от
05.09.2017 г. посочва, че първото плащане за сумата от 73 300 лева длъжникът
извършил на 27.04.2015 г.- от продажба на обезпечен имот, а следващото със
сумата от 45 711, 98 лева, с която окончателно е погасен дълга, е било извършено
на 05.04.2016 г., докато *** дело е образувано на 16.07.2014 г. При положение,
че плащанията са извършени след започване на *** производство, тази такса е
дължима върху целия дълг, като е без значение обстоятелството дали той е бил
погасен доброволно или чрез принудителни способи по време на делото.
Възнаграждението на ***, изразяващо се в начислената такса, се формира на база
събрания дълг по *** дело от момента на образуването му до този на
приключването му, като редуцирането на задължението в хода на изпълнението не
намалява размера на таксата и не се отразява върху нея. С плащането на пълната
дължима сума ***дело е приключено, защото целият дълг е бил събран и всички
задължения по изпълнението са погасени. Именно в тази връзка „събраната сума“
по смисъла на нормата чл. 26 от Тарифата към *** се явява не последно платената
такава от длъжника на съществуващия му към съответния момент дълг, а изначално
дължимата от него по изпълнителния лист. Вещото лице в първата ССчЕ е обяснило
как и защо е начислена съответната такса, няма спор, че тя е платена от
длъжника по издадената от ответника фактура, като същата е дължима, без да са
налице предпоставките за връщане на част от нея. В този смисъл първата
претенция се явява неоснователна, защото липсва противоправно действие на ***
при определяне дължимостта на въпросната такса, а оттук- не са налице
елементите от фактическия състав на специалната деликтна отговорност,
обуславяща осъждането на ответника.
На следващо място, другата претенция
за обезщетение за вреди, търсена в размер на 1 869, 92 лева, се основава на
незаконосъобразно извършени от ответника възбрани върху имоти на трети лица. От
материалите по *** дело и от заключенията на вещите лица (първата допълнителна
и втората ССчЕ) се установява, че обезпечаването на изпълнението чрез възбрана
е извършено посредством пет искания за налагане на възбрани и същия брой
искания за вдигане на тези възбрани. Според втората експертиза за наложените
възбрани са начислени такси в общ размер на 306 лева, а за заличаването им-
такси в общ размер на 186 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че
съответната такса- за налагане, респективно- за заличаване на възбрана, е
начислена за конкретното искане за налагане/ заличаване, а не за броя на
имотите, включени в него. Още по- малко пък тази такса се съобразява с обстоятелството
дали даден имот, включен в искането за допускане/ вдигане на възбрана,
принадлежи на длъжника в момента на *** дело или пък е бил прехвърлен от него
преди това. С други думи, дори и да се приеме, че в едно искане за налагане на
възбрана е включен имот, който не принадлежи на длъжника, това нито влияе върху
таксата, която се дължи за налагане на възбраната, нито пък води до
неправомерно имуществено ощетяване на длъжника от страна на ***, защото таксата
се определя за подадена молба, а не за описаните в нея имоти. В тази връзка е
абсолютно ирелевантно за длъжника дали възбрана е наложена върху имот, който не
е негов, защото дори и това да е било така, възбраната няма да породи правно
действие, тъй като нейното предназначение е да препятства възможността на
длъжника да се разпорежда със свое имущество, като, ако то не е негово, правата
му по никакъв начин не са засегнати. Затова въобще не е необходимо да се
изследва въпросът кои или колко имоти от тези, по отношение на които е била
поискана или вдигната възбрана, са били собственост на ищеца. Това е така,
защото е безспорно, че възбрана е наложена върху 9 имота на „Крас“ ЕООД с
искането за вписване изх. № 4060/ 17.03.2016 г., заличена с искане изх. № 5370/
05.04.2016 г., което обстоятелство се признава и от ищеца, а дори само това е
достатъчно, за да се приемат тези действия на *** като законосъобразни. Освен
това допълнително следва да се отбележи още, че с отговора са представени
писмени доказателства- данни от КК и данъчните регистри за това, че длъжниците
по изпълнителния лист са били вписани като собственици на възбранените имоти,
поради което ответникът на база тези записвания е направил извод за
собствеността, който дори и да не е бил верен, не може да му се вмени във вина,
защото задължение на прехвърлителя или приобретателя е да актуализира
информацията в регистрите на съответните държавни служби при евентуална промяна
на собствеността. Неправилно е и твърдението на ищеца, че наложените възбрани
били прекомерни и с това се увредили интересите на длъжниците. В тази връзка
следва да се посочи, че принципно цялото имущество на длъжника може да бъде
предмет на изпълнението- чл. 442 от ГПК, а в случая възбраните са наложени по
искане на банката взискател с писмо от 18.02.2016 г., в което е поискано
налагане на възбрана върху всички открити недвижими имоти, собственост на
длъжниците по *** дело. Няма как предварително да се прецени съпоставимостта на
мярката с размера на дълга, защото от една страна липсва законово изискване за
извършване на оценка на имуществото преди налагането на възбрана върху него, а
от втора страна- безспорно е в случая, че длъжниците са имали и други кредитори
извън това *** дело и възбраните са обезпечавали и други техни задължения. В
този смисъл няма незаконосъобразно поведение при налагане на възбраните, още
повече, че самият ищец посочва, че в хода на изпълнението не е подавал жалби
срещу действията на ***, което ги е стабилизирало.
При съвкупността от всички обсъдени по- горе релевантни факти и
обстоятелства се налага единствено възможният извод, че липсва противоправно
поведение от страна на ответника в наведените две хипотези, което е достатъчно
основание за отхвърлянето на претенцията без въобще да е необходимо да се
обсъждат останалите предпоставки на фактическия състав на деликта, както и
всички наведени от страните съображения и представени доказателства. Без такова
виновно поведение е безпредметно по- нататъшното изследване на другите
елементи, имащи значение за отговорността. Така искът за имуществени вреди се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло, защото не е
доказано наличието на всички предпоставки на причинено непозволено увреждане в
съответната особена хипотеза.
С оглед изхода на делото, а именно- отхвърляне на
исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
направените по делото разноски. Такива се претендират още с отговора и са
налице доказателства за това, че са реално направени- адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева. Направените пък от ищеца за държавна такса, депозит за
вещи лица и адвокатско възнаграждение на п. му си остават за негова сметка. По
смисъла на чл. 78 ал. 10 от ГПК на третото лице не се дължат разноски, а и няма
доказателства за реално направени такива по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Крас“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Марин Дринов“ № 1, представлявано от у. П. К. С.,
чрез адв. А.А., против ***, вписан под № *** в ***, с район на действие *** с
адрес: ***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 5 301,03
лева (пет хиляди триста и един лева и три стотинки), ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба– 13.04.2017 г., до
окончателното й изплащане, представляваща нанесена на ищеца вреда, причинена от
незаконосъобразно принудително изпълнение по *** на ***, изразяваща се в
начислени и събрани в повече от дължимите такси по Тарифата за таксите по *** –
за незаконосъобразни възбрани върху имоти на трети лица – 1 869, 92 лева, а за
незаконосъобразно и неправилно начислените от *** по чл. 26, буква „г“ от
Тарифата към *** – 3 431,11 лева с ДДС.
ОСЪЖДА „Крас“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Марин Дринов“
№ 1, представлявано от у. П. К. С., чрез адвокат А.А., да заплати на ***,
вписан под № *** в **, с район на действие *** с адрес:***, чрез п. му адвокат Г.К.,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева (петстотин лева).
Решението е постановено при участието на “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Г.Бенковски” № 3, ЕИК:
*********, като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ