№ 15697
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110138881 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД, чрез юрк. Ц.П., срещу Ж. Х. Т. и К. И. Т., с която са предявени кумулативно
обективно и субективно съединени искове в условията на солидарна отговорност, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на
ищеца за сумата в общ размер на 3331,92 лева – главница, от която сумата 3260,10 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., и сумата 71,82 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 345,53 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Ж. Х. Т. и К. И. Т. били клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите
условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
1
Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 20, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******,
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Нелбо инженеринг” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.04.2021 г. по ч. гр. д. № 18502 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили
в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Ж. Х. Т. и К. И.
Т. за отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпило становище по същата и от
двамата. Ответниците оспорват предявените искове по основание и по размер. Възразяват,
че не били в облигационни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия до
процесния имот и не били подавали молба-декларация за откриване на партида. По делото
не били представени доказателства, че ответниците са собственици, респ. вещни ползватели
на жилището. Оспорват претендираните суми за услугата дялово разпределение, тъй като
нямало валидно сключен договор между етажните собственици и ФДР. Ответниците не
дължали претендираните суми, тъй като същите не отговаряли на реалната консумация на
топлинна енергия и представлявали непоискана услуга по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Твърдят
наличието на противоречие между Закона за защита на потребителите и Закона за
енергетиката, като предимство имал първият. Поддържат, че доколкото ищецът основавал
претенциите си на твърдения за извършен реален отчет на действително потребена
топлинна енергия, то служебно начислените суми следвало да бъдат обявени за недължими.
Липсвали доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършвало измерването
на топлинната енергия за процесния период. Оспорват и акцесорната претенция за
мораторна лихва, тъй като липсвали доказателства за публикуване на фактурите на сайта на
дружеството. В хода на заповедното производство правят възражение за погасяване на
вземанията по давност. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Третото лице – помагач „ТА – ЕС – Нелбо инженеринг” ООД не изразява становище по
предявените искове.
2
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Соларова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания юрк. Кънева моли съда да постанови решение за уважаване на
исковата претенция като основателна и доказана по размер от събраните по делото
доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответниците Ж. Х. Т. и К. И. Т., редовно призовани, не се явяват и
не се представляват. Депозирали са молба, в която заявяват, че поддържат депозирания
отговор. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като недоказани.
Третото лице – помагач „ТА – ЕС – Нелбо инженеринг” ООД, редовно призовано, не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От представен по делото акт за граждански брак № 94/04.04.1982 г. се установява, че на
посочената дата ответниците Ж. Х. Т. и К. И. Вазова сключили граждански брак, като по
делото няма данни, а и твърдения през исковия период бракът да е бил прекратен.
От приложен към исковата молба договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 163, том № ІІІ/1993 г., се установява, че на 08.07.1993 г.
Столична голяма община продала на ответниците К. Т. и Ж. Т. новопостроено жилище №
20, находящо се в ж. к. „Овча купел-1, VІ мр“, бл. 33-35, вх. Б, ет. 4. Видно от отбелязване в
договора за покупко-продажба, същият имал сила на нотариален акт за собственост
съгласно чл. 117, ал. 4 и чл. 134, ал. 5 ЗТСУ. Съгласно удостоверение изх. № 68-00-
1658/09.12.2014 г., издадено от „ГИС - София“ ЕООД, стар адрес ж. к. „Овча купел-1“, VІ
микрорайон, бл. 33-35 се отнасял за многофамилна жилищна сграда с два входа с настоящ
адрес ж. к. „Овча купел“, бл. 606 с вх. А и вх. Б. По делото няма данни през исковия период
правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък
в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване от ответниците.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор от 22.08.2002 г., сключен между „Топлоснабдителна
агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД и етажната собственост, и протокол
от 11.08.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията
3
по топлоснабдяването на сградата на бл. 606, вх. Б в ж. к. „Овча купел-1” съществували още
към 2002 г.
Видно от протокол от 11.08.2002 г. общото събрание на етажните собственици в
сградата на бл. 606, вх. Б взело решение за сключване на договор с „Топлоснабдителна
агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство”. Видно от изготвения като приложение към посочения протокол списък на
етажните собственици за процесния имот с абонатен № ****** били отбелязани 5 броя
радиатори, 5 броя термостатни вентили и 5 броя разпределители. Списъкът съдържа подпис
за ответника Ж. Т..
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 22.08.2002 г. бил подписан
договор между етажната собственост в бл. 606, вх. Б в качеството на възложител, и
„Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, в качеството му
на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да
извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна
собственост. От своя страна възложителят се задължил да заплаща годишната абонаментна
такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода в началото на всеки
отоплителен сезон. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово
разпределение била извършвана от „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо
Инженеринг” ООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2
от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.
С договор № ДОГ-55/02.06.2017 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. І.1 и чл.
ІІІ.1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от приложени по делото 2 броя талони за отчет на уредите за дялово
разпределение съответно от 05.05.2019 г. за периода 05.2018 г. – 04.2019 г. и от 03.06.2020 г.
за периода 05.2019 – 04.2020 г. и 2 броя изравнителни сметки за същите периоди, в
процесния имот през исковия период била ползвана топлинна енергия за отопление с 5 броя
отоплителни тела с монтирани на тях индивидуални разпределители, за сградна инсталация
и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Талоните
за отчет съдържат подпис за потребител.
Приети са като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да
4
са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че от ТР
„Земляне“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост по месеци, измерена
в кВтч. Данните от общия топломер били отчитани ежемесечно към 0,00 часа на първо
число от месеца съгласно нормативните правила. От отчетените стойности били
приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като
същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на
технологичните разходи съответствал на нормативните изисквания. За разликата били
издадени фактури за всеки месец и същата следвало да се заплати от потребителя. Вещото
лице установило по представените от „Нелбо Инженеринг” ООД главни отчети, че за
процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия за отопление с 5 броя отоплителни
тела с монтиране на тях уреди за дялово разпределение, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Общите части в етажната собственост не
се отоплявали. Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била
изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в зависимост от пълния отопляем обем на
процесния имот – 201 куб. м., определен съгласно Акт за разпределение на кубатурата в
жилището и скица на апартамента. Количествата топлинна енергия за подгряване на битова
вода били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334
за топлоснабдяването (отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни
фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за
потребление, като общата сума по фактури в размер на 3166,75 лева не включвала
просрочени суми за периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице –
5
помагач за абонатен № ****** било извършено съгласно действащите през съответния
период цени на топлинната енергия и възлизало общо на 60,63 лева (за доплащане) за целия
исков период. Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имота на
ответниците била определена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и
актуални цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното количество
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния период било
извършвано в една абонатна станция от общ топломер за търговски цели. Общият топломер
бил обект на метрологичен контрол и първоначална и последващи периодични проверки от
лицензирани лаборатории. Резултатът от проверките бил, че уредът е технически годен.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква
съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че няма
данни за извършени от ответниците плащания на претендираните от ищеца суми. Общата
стойност на изравнителните сметки за исковия период била в размер на 60,68 лева и
представлявала сума за доплащане. Вещото лице установило, че от изравнителната сметка за
връщане, издадена за периода 05.2019 г. – 04.2020 г., били погасени задължения извън
процесния период, а именно задължение по фактура за м. 06.2020 г. в размер на 32,62 лева.
Стойността на потребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки за процесния
период била в размер на 3227,43 лева. Дължимите такси за дялово разпределение за
процесния период били в общ размер на 71,82 лева. Вещото лице изчислило, че законната
лихва върху претендираната главница, считано от първия ден след срока за плащане на
всяко задължение до 19.03.2021 г., била в размер на 333,01 лева върху сумата за топлинна
енергия и 12,52 лева върху стойността на услугата за дялово разпределение. Съдът намира,
че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
6
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответниците Ж. Х.
Т. и К. И. Т. като собственици на процесното жилище притежавали качеството
„потребители” на топлинна енергия през процесния период. Съгласно действащата към
датата на възникване на облигационните отношения между страните Наредба № 1 за
ползуване на топлинна енергия (обн. ДВ, бр. 49 от 27.06.1975 г., отм. ДВ., бр. 31/26.03.2002
г.) – чл. 5, ал. 1, т. 2, и приетия по-късно Закон за енергетиката и енергийната ефективност
(отм.) – § 6, ал. 2 и ал. 3 ПЗР, ответниците се явяват „заварени потребители” на топлинна
енергия за битови нужди. Няма данни по делото през исковия период това качество да е
било загубено поради промяна на собствеността или учредяване на вещно право на
ползване.
Не се установяват твърденията, изложени в отговора на исковата молба, че потребител
бил само единият ответник, който бил посочен в издадените от ищеца и от третото лице –
помагач документи. Двамата ответници са съсобственици на процесното жилище и то в
условията на съпружеска имуществена общност. По делото няма никакви данни
неформалният договор за доставка на топлинна енергия да е сключен само с единия от тях.
Това би било възможно при ясно изразена воля от двамата съсобственици в този смисъл и
приемане на така отправеното предложение от ищцовото дружество. Подобни доказателства
не са събрани по делото, поради което направеното в отговора на исковата молба
възражение не може да бъде прието.
Както отмененият Закон за енергетиката и енергийната ефективност в чл. 108, така и
сега действащият Закон за енергетиката дават право на етажните собственици да се откажат
от ползването на централно отопление, но като се вземат предвид особеностите на
заварените топлоснабдени сгради. Титулярят на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. По тези
съображения в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК,
ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. § 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите. В тази връзка неоснователно е възражението, направено
в отговора на исковата молба, че ответниците не дължали претендираните от ищеца суми,
тъй като попадали в хипотезата на чл. 62 ЗЗП. Още повече че в процесния имот се ползва
топлинна енергия както за отопление, така и за битово горещо водоснабдяване.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Направените
в тази насока възражения в отговора на исковата молба са неоснователни. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответниците и приети от ищеца
7
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответниците. Ответниците, в
качеството им на купувачи, се задължили да заплащат реално доставената им топлинна
енергия по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите Общи
условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че
подпомагащата страна „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг”
ООД била избрана от потребителите в сградата – етажна собственост в ж. к. „Овча купел-1”
да извършва услугата дялово разпределение на общо събрание, проведено на 11.08.2002 г. С
посочената фирма за дялово разпределение на 22.08.2002 г. бил сключен договор за срок от
пет години. Не може да бъде прието възражението на ответниците за незаконност на
8
дяловото разпределение поради липса на валидни отношения по извършването на тази
услуга между етажната собственост и подпомагащата страна. От представените по делото
доказателства безспорно се установява, че през исковия период индивидуалното отчитане в
процесния имот било извършвано именно от „ТАЕС Нелбо Инженеринг” ООД. Ответниците
били запознати с това обстоятелство, видно от талоните за отчет на уредите за дялово
разпределение, издадени именно от посочената фирма за дялово разпределение (ФДР) и
подписани от потребителя. Липсват данни по делото ответниците по някакъв начин да са се
противопоставили на извършваното от „ТАЕС Нелбо Инженеринг” ООД дялово
разпределение. Напротив, същите ежегодно осигурявали достъп на представителите на
посочената ФДР до собствения си недвижим имот, а последните изпълнявали поетия
ангажимент като отчитали индивидуалните топлинни разпределители в процесното жилище.
С това двете страни фактически потвърдили обвързаността си от договор за топлинно
счетоводство на разходите за отопление. Освен това съгласно трайната съдебна практика
съществуването или несъществуването на договорни отношения между потребителите на
топлинна енергия и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното
извършване на дяловото разпределение.
Установи се още, че дължимата от потребителите месечна сума за топлинна енергия
била определена въз основа на прогнозна месечна консумация и действащата за съответния
период цена на топлинната енергия. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество издавало данъчни
дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и действително потребеното
количество топлинна енергия в процесния имот. Заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, е, че сумата за топлинна енергия за процесния имот,
собственост на ответниците, била определена съгласно действащата към момента
нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия, като не е нужно да се
преповтарят направените по-горе фактически изводи в тази насока. Експертизата е
извършена от лице с необходимите за случая специални знания. Изчисленията на ФДР
относно дължимата от Ж. Х. Т. и К. И. Т. сума за топлинна енергия през процесния период
според вещото лице са правилни. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.) урежда техническите правила за извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост, но приложението на тези правила не е от
компетентността на съда, тъй като изисква специални знания в областта на науката и
техниката, каквито същият не притежава. Именно поради това беше назначена и съдебно-
техническа експертиза и доколкото по делото липсват доказателства, които да поставят под
съмнение правилността на изводите на вещото лице, съдът намира, че следва да кредитира
заключението му изцяло. Не бяха събрани доказателства за нарушаване на Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) при определяне на дължимата от
ответниците сума за топлинна енергия или пък за отопляем обем на имота, различен от този,
използван от ФДР. Ответниците не ангажираха доказателства, че са се възползвали от
предвиденото рекламационно производство и са оспорили изготвените от подпомагащата
страна изравнителни сметки в предвидените срокове.
9
Възраженията в отговора на исковата молба за некачествено изпълнение на
задължението на ищеца и за противоречие на начина на изчисляване на дължимата сума за
топлинна енергия с Директива 2006/32/ЕО са неоснователни. Общите условия и нормативно
установените задължения на оператора на топлопреносната мрежа определят качествените
параметри на доставената услуга, като по делото няма каквито и да било данни, че тези
предварително разчетените критерии не били спазени. Що се отнася до цитираната
директива, същата дава предписание на държавите – членки законово да се осигури
отчитане чрез индивидуални средства за техническо измерване на реално потребената
енергия, отчитайки липсващата понякога възможност за това. Начислените на ответниците
суми били определени като дължими на база именно реален отчет на уредите за дялово
разпределение, като отчетените количества доставена топлоенергия били остойностени по
актуални цени. Освен това нормите на директивите нямат пряк ефект, а следва да бъдат
транспонирани в законодателството на държавите – членки, което е сторено.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответниците потребили топлинна енергия, чиято
стойност дължат на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в
своето основание. При определянето на размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162
ГПК съдът взе предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да
се приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от
потребителя суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва
да бъде уточнено още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази
насока от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от
изравнителните сметки за получаване били погасени задължения на ответниците извън
процесния период в размер на 32,62 лева, което не следва да бъде взето предвид при
изчисляване на дължимата сума. Подобно прихващане, доколкото липсва съгласие на
ответниците, им е непротивопоставимо, тъй като няма данни дали прихванатите задължения
са били ликвидни и изискуеми.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор (който към процесния период е бил с изтекъл срок). За съда остава
неясно на какво основание ищецът претендира заплащане на стойността на извършената
услуга от потребителите и то в своя полза. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или
по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответниците,
направено в хода на заповедното производство, за погасяване на вземанията на ищеца по
давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК
ВКС по отношение на претендирана главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност.
10
Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 31.03.2021 г.
Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 31.03.2018 г. В настоящото производство се претендират вземания за
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., които са в рамките на
тригодишния давностен срок. С оглед изложеното направеното в отговора на исковата
молба възражение за погасяване на задълженията по давност е неоснователно.
Следователно, начислените суми за прогнозно потребление за процесния период са в
общ размер на 3166,75 лева съгласно приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза. По делото няма данни, а и твърдения за извършени от ответниците плащания на
процесните вземания. От сумите за прогнозно потребление следва да бъде извадена
изравнителната сметка за възстановяване, която за процесния период е в размер на -284,71
лева съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, и да се прибави тази за
доплащане, която възлиза на 345,34 лева съгласно същото заключение. Така общият размер
на задължението за главница съдът изчисли на 3227,38 лева. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. По делото няма данни, а и твърдения за неприложимост на хипотезата на чл.
32, ал. 2 СК, поради което следва да бъде прието, че двамата ответници като съпрузи
отговорят солидарно за задълженията за топлинна енергия за процесното жилище.
С оглед изложеното субективно съединените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ са основателни и следва да бъдат уважени за сумата в
размер на 3227,38 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
За разликата над уважения размер от 3227,38 лева до пълния предявен размер 3331,92 лева
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Срокът за погасяване на стойността на изравнителната
сметка е определен в чл. 33, ал. 2 от Общите условия – 45-дневен срок след изтичане на
срока, за който се отнасяли начислените суми. Следователно, задължението по първата
обща фактура № **********/31.07.2019 г. от процесния период е станало изискуемо на
14.09.2019 г., поради което считано от следващия ден – 15.09.2019 г. ответниците са
изпаднали в забава. Или, Ж. Х. Т. и К. И. Т. дължат солидарно мораторна лихва върху
11
приетата за дължима главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 19.03.2021
г., която на основание чл. 162 ГПК и Приложение № 1 към заключението на съдебно-
счетоводната експертиза съдът изчисли на 333,01 лева. Поради изложените по-горе
съображения лихва за забава върху сумата за дялово разпределение не следва да се
начислява.
Следователно, субективно съединените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени за сумата 333,01 лева и за периода от
15.09.2019 г. до 19.03.2021 г. За разликата над уважения размер от 333,01 лева до пълния
предявен размер от 345,53 лева, както и за периода от 01.07.2018 г. до 14.09.2019 г. исковете
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 123,55 лева, от които 73,55 лева за внесена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от
ответниците, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 109,73 лева за довнесена държавна такса, 400 лева за депозити за вещи лица и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид
приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, ответниците Ж. Х. Т. и К. И. Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 711,58 лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете, разпределена между тях по равно или по 355,79 лева.
Ответниците също са направили искане за присъждане на направените разноски, но по
делото няма доказателства за реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Ж. Х. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, и К. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, в
условията на солидарна отговорност, както следва: по субективно съединените искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
12
за сумата 3227,38 (три хиляди двеста двадесет и седем лева и 38 ст.) лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 20, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 333,01 (триста тридесет и три лева и 01 ст.) лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 19.03.2021
г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 16.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 18502 по описа за 2021 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
разликата над уважения размер от 3227,38 лева до пълния предявен размер 3331,92 лева, а
исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над
уважения размер от 333,01 лева до пълния предявен размер от 345,53 лева, както и за
периода от 01.07.2018 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Ж. Х. Т. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 355,79
(триста петдесет и пет лева и 79 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в
исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К. И. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 355,79
(триста петдесет и пет лева и 79 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в
исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Топлоснабдителна агенция – Енергиен
сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.Ц.Р.,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев”, ул. „Тинтява” № 15, като
трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от
него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 18502 по описа за 2021 г. на
13
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14