ПРОТОКОЛ
№ 206
гр. Сливен, 07.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20232230103342 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от
представител или пълномощник.
Ответницата, редовно призована не се явява и не се представлява.
Съдът констатира, че по делото е постъпило писмено становище, вх. №
2851/06.02.2024 година, подадено от пълномощника на ответника към което
има приложен списък за разноски по чл. 80 от ГПК – лист 11 от делото.
Съдът констатира, че по делото е постъпила молба, вх. №
2889/07.02.2024 година, подадена от пълномощника на ищеца, към която е
приложен списък за разноски по чл. 80 от ГПК – лист 15 от делото.
Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
Съдът, след като съобрази докладваните становища, ПРИСТЪПИ към
ДОКЛАД на делото:
Производството е образувано по предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и
1
чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 и сл. от ГПК във вр. чл. 417 ГПК за
установяване съществуване на вземане, за които кредиторът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника,
който в предоставения му срок е депозирал възражение.
С исковата си молба ищцовото дружество "Креди Йес" ООД,
предявявайки искови претенции срещу ответника твърди, че последният
дължи на ищцовото дружество главница в размер на 3374,37 лева,
представляваща главница, произтичаща от вземане по Запис на заповед,
издаден на 15.09.2020 година в гр. Сливен, предявен на 16.09.2020 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023 година до
окончателното й изплащане, сумата 567,49 лева, представляваща разноски по
делото, от които 67,49 лева – държавна такса и 500,00 лева адвокатско
възнаграждение въз основа, на което има издадена заповед № 63/16.01.2023
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа
на РС – Сливен за 2023 година.
На база издадените заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС –
Сливен за 2023 година и подадена на 17.05.2023 година молба от ищеца от
ЧСИ П. Г., pe № 837 на КЧСИ е образувано изпълнително дело №
20238370400462 по описа за 2023 година срещу длъжника Д. Д.. След
образуване на изпълнителното производство и връчване на покана до
длъжника от ЧСИ, същата е депозирала възражение срещу издадената заповед
за незабавно изпълнение.
С Определение № 2109 от 04.07.2023 година по ЧГД №
20232230100116/2023 година по описа на PC - Сливен, с което са уведомени,
че срещу издадената Заповед за изпълнение по ЧГД №20232230100116 по
описа на съда е подадено в срок възражение от длъжника Д. Д. и е указано, че
могат да предяват иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като представят доказателство за това. Цитираното
Определение на съда е получено на дата 17.07.2023 година. В тази връзка и
съгласно разпоредбата на чл.415 от I ПК, за ищеца възниква правен интерес
от предявяването на настоящия иск с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 415 ГПК срещу възразилия длъжник Д. Д., срещу която е издадена Заповед
за изпълнение по ЧГД №20232230100116 по описа на PC Сливен.
Твърди се, че вземането на „Креди Йес“ ООД е във връзка с
неизпълнение на поето задължение за плащане по Запис на заповед от
15.09.2020 година, издадена от Д. Д.. Процесната Запис на заповед е валидна
и представлява обезпечение по Договор за паричен заем № 463899 към искане
№ 147680 от 15.09.2020 година, сключен между „Креди Йес” ООД, в
качеството му на Заемодател и Д. Д., в качеството и на заемател. Сочи се, че с
издаването на конкретната Запис на заповед издателят е поел безусловно и
2
неотменяемо задължение за плащане на сумата в размер на 4158,00 лева на
предявяване на поемателя „Креди Йес” ООД. Записът на заповед е надлежно
предявен за плащане на издателя Д. Д. на 16 септември 2020 година. Твърди
се, че така издадената Запис на заповед съставлява обезпечение по сключен
между страните „Креди Йес“ ООД и Д. Д. Договор за паричен заем № 463899
от 15 септември 2020 година. Тъй като заемателят Д. Д. не е изпълнила
задължението си да заплати дължимите по договора за заем погасителни
вноски, то заемодателят е упражнил правото си да търси изпълнение на
остатъка от дължимите по договора за заем суми по реда на чл. 417 от ГПК.
Изтъква се, че представените пред съда документи в производството по
издаване на заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС – С. за 2023 година са
редовни не само от външна страна, но и доказват съществуването на право на
принудително изпълнение и удостоверявяват изискуемо притезание в полза
на лицето, което се сочи като кредитор - в случая „Креди Йес” ООД и против
длъжника - Д. Д..
От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница по запис
на заповед от 15 септември 2020 година в размер на 3374,37 лева, законната
лихва върху главницата от 13.01.2023 година до окончателното изплащане на
вземането, както и сумите 67,49 лева за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е подаден отговор на
исковата молба, с който се излага, че предявените искови претенции са
неоснователни и недоказани. Въвежда се възражение за нищожност на
сключения на 15.09.2020 година между ответницата и ищцовото дружество
Договор за паричен заем № 147680, по силата на който първата е получила в
собственост сумата от 1700.00 лева, при месечен лихвен процент 3.30%,
фиксиран годишен лихвен процент от 39.96 % и ГПР в размер на 48.31 % и
като обезпечение на задълженията й по договора е подписала запис на заповед
в размер на 4158.00 лева и погасителен план към договора,
индивидуализиращ начина на погасяване на задължението - размер и брой на
погасителните вноски. В подкрепа на така правеното възражение за
нищожност се излагат конкретни аргументи и съображения, сочещи
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК и чл. 22 ЗПК и наличие на
3
неравноправни клаузи. Излага, че предвид нищожността на договора,
ответницата следва да върне единствено главницата.
От съда се иска да постанови решение, с което да се приеме за
установено, че сключеният между страните договор за паричен заем №147680
от 15.09.2020 е нищожен като противоречащ на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
Претендират се разноски по делото.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния казус доказателствената тежест се носи от ищцовото дружество,
което следва да установи и докаже съществуването и дължимостта на
вземането си за визирания в исковата молба период.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
Съобразявайки обстоятелството, че настоящото съдебно заседание е
първо по делото, съдът счита, че следва да даде възможност на страните да
изчерпят доказателствените си искания с оглед твърденията и възраженията
си.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 22.02.2024 година от 11:00 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани при условията на
чл. 56 ал. 2 от ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:15 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4