Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 11 октомври 2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
Членове: ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря
Карамихова и с участието на прокурор от СОП Малчев, като разгледа докладваното
от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 42 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда № 35 от 15.11.2019 г. на Районен съд – гр. С., постановена по н.о.х.д.
№ 327/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимия Р.Л.В., ЕГН ********** ***, е
признат за виновен в това, че на
31.08.2016 г. в с. М. Ц., Община С., Софийска област, в гараж - негова
собственост, е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, а именно: огнестрелно
оръжие - 1 бр. пушка марка „Zbroyovka Brno N.P“, модел „Brno 2“ калибър 5,6
MM./22LR, със сериен № 47250 и боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на
чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ) - 63 бр. патрони, без марка, малокалибрени, кал. 5,6мм./22
LR, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339
ал. 1от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 3 /три/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1
от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в
сила на присъдата.
Със
същата присъда подсъдимият Р.Л.В., е признат за невиновен в това, че на 31.08.2016г., в жилището си,
находящо се на адрес ***, е държал без надлежно разрешение, огнестрелно оръжие
- пистолет марка „BROWNING“, калибър 6,35мм., със сериен № 461293 и боеприпаси по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ - 6 броя патрони, без марка, калибър
6,35мм., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.
С
тази присъда е постановено на основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК, иззетите
по делото веществени доказателства - огнестрелно оръжие - пушка марка
„Zbroyovka Brno N.P“, модел „Brno 2“, калибър 5,6 MM./22LR, със сериен № 47250,
както и боеприпаси 63 бр. патрони, без марка, малокалибрени, кал.5,6мм./22 LR,
да бъдат отнети в полза на държавата.
С
горепосочената присъда, на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия
са възложени направените във фазата на досъдебното производство разноски в
размер на 114.91 лева – платими по сметка на ОД на МВР С., както и по сметка на
Районен съд – гр.С. - направените във фазата на първоинстанционното съдебно
производство разноски в размер на 100 лева.
Срещу
така постановената присъда, в осъдителната й част, е постъпила въззивна жалба
от адвокат М.П. – упълномощен защитник на подсъдимия Р.Л.В., с оплаквания за
материалноправна и процесуална незаконосъобразност на същата. Сочи се от защитникът, че атакуваната присъда е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при
новото разглеждане на делото, първостепенният съд повторно се е произнесъл по
обвинението по пункт втори от обвинителния акт срещу подсъдимия В., въпреки че
в тази й част, първата постановена оправдателна присъда на първата инстанция, е
била влязла в сила. В тази насока се релевира допуснато процесуално нарушение
на разпоредбата на чл.24 ал.1, т.6 от НПК, въвеждаща забрана за наказателно
преследване на лице, спрямо което има влязла в сила присъда за същото
престъпление. По тези съображения се отправя искане към въззивната инстанция на
основание чл.334 т.4, вр. чл.24 ал.1, т.6 от НПК, да отмени обжалваната присъда
в оправдателната й част и съответно да прекрати наказателното производство в
тази част. Оспорва се от защитникът и съставомерността на инкриминираното на
подсъдимия по пункт първи от обвинителния акт, престъпно деяние. Аргументацията
в тази насока е свързана с твърдения, че по делото не е установено подсъдимия
да е осъществявал трайна фактическа власт върху процесните оръжие и боеприпаси,
която именно обосновавала обективното проявление на деянието като престъпление
/продължено/ по чл.339 от НК. Според защитата, в тази насока не са правилно и
обективно оценени събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Д. Р. и С. Т., както и чрез обясненията на самия подсъдим. В този
аспект се излагат доводи, че информацията, съдържаща се в посочените
доказателствени източници, по никакъв начин не е опровергана от останалите
доказателствени материали. Отрича се от защитата и субективната съставомерност
на извършената от подсъдимия деятелност, като се сочи за неустановено
подсъдимия да е имал знание, че процесните вещи са в негово владение, доколкото
същия е възприел наличието на оръжието едва при влизането на полицейските
служители в гаража му. Иска се от въззивния съд на основание чл.336 ал.1, т.3,
вр. чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда, като постанови нова
такава, с която подсъдимия В. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по чл.339 ал.1 от НК. В
условията на алтернативност се прави искане от защитата, въззивния съд да
отмени атакуваната присъда и да постанови нова, изцяло оправдателна, поради
наличие на визираните чл.9 ал.2 от НК признаци. В този смисъл се релевират
твърдения, че неправилно първия по степен съд е отказал прилагането на чл.9
ал.2 от НК по отношение на престъплението, в извършването на което подсъдимия
Димитров е бил признат за виновен, доколкото от събраните по делото доказателства
се установява, че случаят е именно такъв. В тази насока защитата изтъква
правнозначимите факти относно личността на подсъдимия – същият е неосъждан, в
напреднала възраст, обществено и социално ангажиран, с добро име в обществото,
с множество награди като бивш служител на МВР, притежава разрешително за
държане на оръжия и никога не е допускал нарушения във връзка с тази дейност.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, договорният защитник на подсъдимия – адвокат Е.Й., поддържа жалбата срещу осъдителната присъда
на районния съд, с искане последната да бъде отменена и подсъдимия изцяло оправдан. В тази насока защитникът излага доводи, свързани с приложението на чл.9 ал.2 от НК и налагащи деянието, извършено от подсъдимия да бъде преценено като „малозначително”. Алтернативно се твърди от
защитникът, че процесното деяние е извършено в състояние на фактическа грешка
по смисъла на чл.14 от НК, доколкото подсъдимия е бил уверен, че намерените от
него в гаража на къщата му - оръжие и боеприпаси, са собственост на неговия
син.
Пред
въззивната инстанция подсъдимия Р.Л.В. заявява в своя лична защита, че
неправилно първоинстанционния съд е достигнал до извод за виновността му в
извършването на твърдяното престъпление, а в действителност бил „умишлено
злепоставен”. В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимия моли да бъде
оправдан.
Представителят
на С.о.п. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата
да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и законосъобразна. Възразява се
срещу оплакването на защитата за недоказаност на инкриминираното на подсъдимия деяние, като се
твърди, че същото не намира доказателствено основание. В тази насока се твърди
от представителят на СОП, че първоинстанционния съд правилно е преценил
събраните по делото доказателства, като е основал изводите си по фактите на
показанията на свидетелите М. и Василев, които напълно кореспондират на
писмените доказателства, а същевременно е лишил от доверие свидетелските
показания на Р., А. и Т., като изолирани и житейски нелогични. Не се споделят
от държавното обвинение и доводите на защитата за наличие на хипотезата на чл.9
ал.2 от НК, за оправдаване на подсъдимия
по повдигнатото му обвинение. С тези аргументи прокурорът от СОП претендира
жалбата да бъде оставена без уважение и респективно присъдата да бъде
потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Преди
всичко, въззивната инстанция следва да
се отбележи за напълно неоснователно релевираното от защитата възражение в жалбата, за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, тъй като при новото разглеждане на делото,
първостепенният съд повторно се е произнесъл по обвинението по пункт втори от
обвинителния акт срещу подсъдимия В., въпреки че в тази й част, първата
постановена оправдателна присъда на първата инстанция, е била влязла в сила. При все, че в жалбата има
оплакване само срещу осъдителната част на първоинстанционната присъда и макар
срещу първата по ред постановена присъда от районния съд в частта, в която
подсъдимия е оправдан по част от обвинението му, да не е имало въззивен
протест, въззивния съд следва да извърши цялостна проверка на
първоинстанционната присъда. Предвид задължителните указания, съдържащи се в
т.4 от Тълкувателно решение № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС, както и предвид формулираното
обвинение срещу подсъдимия, въззивният съд дължи проверка на съдебния акт по
отношения на всички основания, включително и непосочени от страните, и по
отношение на целия акт, включително и в необжалваната му част. С оглед забраната
за влошаване положението на подсъдимия, въззивният съд не би могъл да
интервенира върху необжалваната част на присъдата, но е задължен да провери и
нея.
По тези
съображения СОС, в настоящият му състав счита, че в случая като е разгледал и
съответно се е произнесъл по цялото инкриминирано с обвинителния акт на
подсъдимия обвинение, първостепенният съд не е допуснал нарушение на
процесуалните правила. Извършвайки пълна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, СОС установи, че такива нарушения, които да
наложат отмяна на атакувания акт на процесуално основание, изобщо не са
допуснати в производството пред районния съд, а и на предходната процесуална
фаза.
След
като изясни пределите на въззивна проверка и направи преценка за липсата на
процесуални нарушения, СОС провери оспорената присъда и по същество,
установявайки следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие и
след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната,
относима към предмета на делото фактическа обстановка, а
именно:
Подсъдимият Р.В. притежава недвижим имот в
с. М. Ц., Община С., Софийска област, представляващ къща с дворно място, в
което има и гараж. Той е бивш служител на Министерството на отбраната и като
такъв е многократно служебно награждаван, включително и с огнестрелни оръжия.
По сигнал, получен от свидетелят Д. М. - служител на РУ - С., за това, че подсъдимия В. държи в имота си в с. М. Ц.
огнестрелно оръжие, на 31.08.2016 г. в този имот било извършено претърсване. В
хода на това действие по разследването,
подсъдимият въвел разследващия полицай в гаража, находящ се в имота и му
показал 1 бр. пушка в платнен калъф, подпряна на южната стена на постройката.
Установило се, че това е пушка марка „Zbroyovka Brno N.P.", модел „Вто
2", със сериен № 47250, с поставена оптика марка „Meteor 4x32", като
в нея имало пълнител, съдържащ 2 бр. патрона, без надписи, тип
„флоберков", калибър 5,6 мм. В шкаф на южната стена на гаража били открити
две кутии. В едната от тях - пластмасова, сива на цвят, с прозрачен капак с
поставен стикер с надпис „50 броя малокалибрени спортни патрони кал. 5,6 мм/22
LR Made in
По-късно, същият ден било извършено претърсване и в жилището на
подсъдимия по постоянния и настоящ негов адрес в гр. С. - ж. к. „********", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. В хода на това действие по разследването подсъдимият
извадил от каса в спалня на апартамента и предал доброволно на разследващ
полицай от ОДМВР - С. 1 бр. пистолет марка „Browning", със сериен №
461293, кал. 6,35 мм., с 1 бр. пълнител с 6 бр. патрони в него. Пистолетът и
патроните били иззети като веществени доказателства и това било отразено в
съставения протокол за претърсване и изземване.
От заключението по назначената в
досъдебното производство балистична експертиза се установява, че представената
за изследване пушка е марка „Zbroyovka Brno N.P.", модел „Вто 2",
калибър 5,6 мм/.22 LR, със сериен № 47250, заводски произведена, технически
изправна, годна за употреба по предназначение и представляваща огнестрелно
оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Представеният за
изследване пистолет е марка „Browning", калибър 6,35 мм, със сериен №
461293, заводски произведен, технически изправен, годен за употреба по
предназначение и представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Представените за изследване патрони са, както следва:
-
63 бр.
патрони, без марка, малокалибрени, калибър 5,6 мм/.22 LR, заводски произведени,
годни за употреба по предназначение и представляващи боеприпаси по смисъла на
чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
-
6 бр.
патрони в пълнител към пистолет марка „Browning" със сериен № 461293, са
калибър 6,35 мм., заводски произведени, годни за употреба по предназначение и
представляващи боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. I от ЗОБВВПИ.
Към 31.08.2016 г. подсъдимият е имал
валидно издадено разрешение № 20160215969/28.07.2016 г. за носене, употреба и
съхранение на оръжие и боеприпаси, валидно до 27.07.2021 г. В анекса към него
за воденото на отчет оръжие на подсъдимия не са вписани пушка марка „Zbroyovka
Brno N.P.", модел „Вгпо 2", със сериен № 47250 и пистолет марка „Browning",
със сериен №461293.
Посоченият пистолет обаче бил предмет на
награда на подсъдимия съгласно Заповед № ОХ-162/04.09.1986 г. на Министъра на
народната отбрана на Народна Република България.
Подсъдимият Р.Л.В., ЕГН **********, е роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ж. к. „*********", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, разведен, с висше образование, не работи - пенсионер. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, раздел IV от Общата част на НК.
Възприетите от въззивната инстанция фактически
положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният
съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и
правилна интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените
материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд, в пълно съответствие със законовите изисквания е
обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по
делото свидетели, обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени
средства, поради което е приел
за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се
възприема и от настоящата инстанция.
За да
обоснове решаващите си фактически изводи относно релевантните обстоятелства,
първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите К. В.
и Д. М. /включително и тези, приобщени от първия съд чрез използване на
процесуалната техника по чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК/. Въз основа на показанията на тези свидетели,
първостепенният съд обосновано е приел за установени по несъмнен начин фактите,
относно проведеното на въпросната дата, в къщата на подсъдимия, претърсване,
при което били установени порцесното по вид огнестрелно оръжие и процесните по
брой и вид боеприпаси; че подсъдимият сам посочил на съответните органи,
местонахождението на пушката, а патроните били открити в шкаф на стената на
гаража в къщата му; че пред полицейските органи подсъдимия не отрекъл оръжието
и боеприпасите да са негови.
Правилно
първият съд е съзрял и съответно отбелязал пълното съответствие относно тези
обстоятелства, между показанията на двамата свидетели В. и М., от една страна и
от друга – корелацията им с доказателствената информация, изведена от
съставените писмени документи във връзка с извършеното в къщата на подсъдимия
претърсване и съответно изземване на намерените в същата пушка и патрони, както
и с данните, съдържащи се в експертното заключение, определящо последните съответно
като огнестрелно оръжие и боеприпаси. Именно това съответствие на обсъжданите
свидетелски показания с останалия доказателствен материал по делото, тяхната
последователност, детайлност и непротиворечивост, е дало основание на районния
съд да ги приеме с доверие. Така сторената от първият съд оценка на тези
доказателствени източници, напълно се споделя и от въззивната инстанция.
Въззивният съд в съгласие с първоинстанционния такъв, не
дава вяра и игнорира
като противоречиви, неубедителни и недостоверни показанията на свидетелите Д. Р.,
С. Т., Д. А., както и обясненията на подсъдимия Р.В., относно твърденията им,
че в деня преди процесния, когато брал малини в гората, свидетелят Р. намерил
въпросната пушка и я оставил в гаража на къщата на подсъдимия; че за да му
съобщи това, на другият ден свидетелят Р. се обадил на свидетеля Т.; че
последният след един-два дни се обадил на сина на подсъдимия – свидетеля Д.В.,
за да му каже за оръжието; че на инкриминираната дата подсъдимия открил
процесната пушка в гаража си, като на дъното на калъфа, в който тя била
сложена, намерил и процесните патрони, които поставил в шкаф в гаража.
Очертаните фактически данни, установени чрез обясненията на подсъдимия и
показанията на горепосочените свидетели, се оборват и опровергават по един
категоричен и несъмнен начин от останалите събрани по делото доказателства. В
тази връзка първоинстанционният съд правилно е преценил, че посочените гласни
доказателства не могат да бъдат поставени в основата на изводите му по фактите,
предвид тяхната противоречивост с останалия доказателствен материал по делото. В
тази насока от въззивният съд следва да бъде обърнато особено внимание на обстоятелството,
че обясненията на подсъдимия, че на инкриминираната дата случайно открил
процесната пушка в гаража си, като на дъното на калъфа, в който тя била
сложена, намерил и процесните патрони, по категоричен начин се опровергават от
показанията на свидетелите Д. М. и К. В., първият участвал в извършеното
претърсване в къщата на подсъдимия, в качеството му на оперативен работник, а
втория – като поемно лице. Тези свидетели по недвусмислен начин твърдят, че
подсъдимия сам завел органите на полицията в гаража и им посочил процесната
пушка, като не отрекъл пред тях последната да е негово притежание, а патроните
същите открили при проведеното претърсване, в шкаф, закачен на южната стена на
гаража на подсъдимия. Тези свидетелски показания се подкрепят изцяло и от
данните, съдържащи се в съставения за извършените претърсване и изземване
процесуален документ, който несъмнено удостоверява посочените обстоятелства –
посочването на търсената вещ /процесното оръжие/ от подсъдимия и намирането от
съответните органи на патроните, тяхното местонахождение, вид и брой. Освен
това, така описаното в обясненията на подсъдимия негово поведение на
инкриминираната дата, не е логично и правдоподобно. В частност нелогично и
неестествено е твърдението на подсъдимия, че след като открил оставената в
гаража му пушка и патроните, които били поставени на дъното на калъфа, вместо
веднага да сигнализира за така намереното оръжие и боеприпаси полицейските
органи, той взел патроните и ги поставил в шкаф в гаража си, а пушката я
оставил на същото място.
Правилно е отбелязано от
първостепенният съд и обстоятелството, че не може да намерят разумно обяснение
и твърденията на свидетелите Р. и Т., че в деня преди процесния, когато брал
малини в гората, свидетелят Р. намерил въпросната пушка и я оставил в гаража на
къщата на подсъдимия; че за да му съобщи това, на другият ден свидетелят Р. се
обадил на свидетеля Т.; че последният след един-два дни се обадил на сина на
подсъдимия – свидетеля Д.В., за да му каже за оръжието. При положение, че
свидетелят Р. случайно е намерил оръжие, заредено с патрони, както и голям брой
боеприпаси за него /каквито са неговите твърдения/, нелогично е същият вместо да
уведоми компетентните органи, да ги остави в чужда къща, без знанието на
обитателите й и то къща, собственост на лице, чийто дори телефонен номер бил неизвестен за свидетеля Р.
/отново съобразно твърденията в показанията му/.
По-нататък, твърдението на
подсъдимия в обясненията му, че два дни след проведеното в къщата му
процесуално-следствено действие, разбрал от сина си, че пушката е оставена от
свидетеля Р., е в пълно противоречие със заявеното от свидетеля Д.В. /син на
подсъдимия/ в показанията му пред настоящата инстанция. Така, при разпита си
свидетелят В. цитиран дословно твърди: „вечерта, когато е извършено
претърсването ми се обади баща ми и ми се скара, че съм си оставил пушката в
гаража”. Тези показания на свидетелят В. противостоят и на обясненията на
подсъдимия, съгласно които намирайки пушката в гаража си, предположил, че му е
„подхвърлена от циганите”. Отделно от това, показанията на свидетеля Д.В. не
отговарят на истината и в частта им, в която същия твърди, че е бил в къщата в
деня преди извършеното претърсване в същата. В тази насока въззивната инстанция
взе в предвид показанията на свидетелите Д. А. и Д. Р., както и на подсъдимия В.,
които не излагат твърдения в подобен смисъл. Тези обстоятелства, преценени във
връзка с гореизложеното, налагат извода на настоящият съдебен състав, че
показанията на свидетеля Д.В. също са недостоверни, тенденциозни и нагласени, и
че единствено целят оневиняване на подсъдимия. От своя страна пък посочените характеристики на
обясненията на подсъдимия В. – тяхната нелогичност и противоречивост с
останалите доказателства, дадоха основание и на въззивната инстанция да не им
се довери. Ето защо първоинстанционния съд обосновано и законосъобразно е
приел, че обясненията на подсъдимия пресъздават защитната му версия. Чрез тях
подсъдимия е реализирал правото си на защита и те са съобразени изцяло с
възприетата от него защитна позиция по делото, обективирана в претенцията му да
отрича авторството си в извършването на инкриминираната му престъпна
деятелност.
Този
състав на въззивната инстанция счита за неоснователно изнесеното с въззивната
жалба възражение в насока неоснователния отказ на първия съд да кредитира
показанията на свидетелите Р., Т. и А. и обясненията на подсъдимия, които били
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Въззивният състав
изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд относно анализа на тези
доказателства. Вярно е, че показанията на посочените свидетели, преценени в
съвкупност с обясненията на подсъдимия, изграждат еднопосочна версия за
случилото се, но това тяхно качество не е достатъчно, за да бъдат поставени от
съда в основата на фактическите и правните му изводи, предвид взаимното им
несъответствие и тяхната противоречивост с останалия доказателствен материал по
делото, който се кредитира и възприема от съда. В тази насока, по-горе в
изложението си, въззивният съд отбеляза подробно съображенията си, мотивирали
ли го да не кредитира с доверие посочените гласни доказателствени средства и да
ги възприеме като необективни и неотговарящи на истината.
Въз основа на така изложените правилно установени фактически положения,
подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната
инстанция, се налага правният извод, че подсъдимия Р.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, в
какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на
първоинстанционния съд относно извършването на това деяние, авторството на
деянието в лицето на подсъдимия В., квалификацията на деянието и приложението
на материалния закон се основават на обективен и верен анализ на събраните по
делото доказателства.
От
обективна страна безспорно се установява, че подсъдимия Р.В. на датата 31.08.2016
г., в гаража на собствената си къща, находяща се в с.М. Ц., община С., е държал
процесните един брой пушка и 63 броя патрони, без да има за това надлежно
разрешение. Изпълнителното деяние “държане” е осъществено от подсъдимия Р.В. чрез упражняването на фактическа
власт върху процесните огнестрелно оръжие и боеприпаси, придобити от него по
неустановено време, на неустановено място и от неустановено лице. Фактическата
власт по отношение на процесните пушка и патрони е била упражнявана от
подсъдимия чрез поставяне на същите в гаража на собствената му къща /патроните
били сложени в шкаф, закачен на стената на гаража/. Именно местонахождението на
тези вещи показва, че подсъдимия упражнява върху тях фактическа власт, като
може свободно и необезпокоявано да извършва действия на фактическо или
юридическо разпореждане с тях, и да изключва подобни действия на трети лица.
Също от
обективна страна по делото безспорно беше установено, че процесната пушка марка
„Zbroyovka
Brno”, модел „Brno 2”, калибър 5,6 мм./22LR, представлява
огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от Закона за контрол над взривните вещества,
огнестрелните оръжия и боеприпасите, както и, че процесните 63 броя
патрони, без марка, калибър 5,6 мм., представляват боеприпаси по смисъла на
чл.6 ал.1 от цитирания закон. Безспорно е установено по делото и, че същите са
заводски произведени, технически изправни и годни за употреба по предназначение
/заключение на балистичната експертиза/. Установено е също и, че на подсъдимия Р.В.
не е издавано надлежно разрешение за държане на посочените огнестрелно оръжие и
боеприпаси.
Обосновани и верни са и изводите на
първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние. От субективна страна подсъдимият Р.В. е извършил
посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние –
държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, определени по вид и брой, като е
съзнавал и факта, че за това няма издадено надлежно разрешително. Подсъдимият В.
е предвиждал и общественоопасните последици от своето деяние и е искал
настъпването им. За да приеме, че подсъдимият В. е действал умишлено при
извършване на деянието, въззивният съд от своя страна прецени в съвкупност
следните безспорно установени факти: на подсъдимият като бивш служител на
Министерство на отбраната е бил известен установения от закона разрешителен
режим за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси;
същият е имал издадено такова разрешение за притежаване на друг вид и марка
оръжия; подсъдимия сам е посочил на полицейските органи местонахождението на
процесната пушка и не е отрекъл пред тях, че е негова собственост.
Така,
при установената по делото конкретика, инкриминираното поведение на подсъдимия В.
се субсумира от престъпния състав на чл.339 ал.1 от НК, поради което СОС
споделя напълно решаващите изводи на първата инстанция.
За
криминализираното в особената правна норма на НК престъпление при форма на
изпълнителното деяние – държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, без
надлежно разрешително, е достатъчно инкриминираният предмет /оръжието и/или
боеприпасите/ да се намира у дееца, като той съзнателно упражнява фактическа
власт върху него, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице. За
покриване на признаците на визираната форма на изпълнителното деяние, е
ирелевантна трайната продължителност на упражняваното държане по отношение на
предметното оръжие и боеприпаси, на която защитата обръща специално внимание
във въззивната жалба, а обективното отношение на извършителя на неправомерното
посегателство към самата вещ, изразило се в система от действия за нейното
запазване и съхранение. Държането по смисъла на чл.339 ал.1 от НК е фактическо
състояние, обективирано в осъществяване на владение върху инкриминираното огнестрелно
оръжие и/или боеприпаси, при изискуемите се субективни измерения, и няма
вещноправен характер. Без значение за престъпната съставомерност на процесното
деяние е времетраеното на фактическата власт върху предмета на посегателство. Инкриминираните
прояви на подсъдимия В. по съхраняването на процесната пушка в гаража на къщата
му и съответно процесните патрони – в кутия, поставена в шкаф в същия гараж,
при налично знание за техния вид, количество и особености, сочат на установена
фактическа власт върху процесните вещи, с ясното съзнание, че ги държи за себе
си, и съответно удовлетворяват обективните и субективни елементи на
лимитираната в чл.339 ал.1 от НК изпълнителна форма.
Очертаните
фактически положения, интерпретирани при съблюдаване обществената опасност на
инкриминираното престъпно посегателство и въпреки положителните данни за
личността на неговия автор, не обосновават и претендираното от процесуалния
представител на подсъдимия прилагане на чл.9 ал.2 от НК. По това защитно
възражение, първата инстанция също е взела позиция, с която изцяло се
солидаризира настоящата. Деянието,
извършено от подсъдимия
В., не може да бъде преценено
като „малозначително”. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК не е престъпно
онова деяние, което макар да осъществява признаците на някое от предвидените в
закона престъпления, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Въззивният съд счита, че в
случая конкретното деяние, извършено от подсъдимия В.,
не може да се обоснове /характеризира/ с критериите, поставени в нито една от двете хипотези на
чл.9 ал.2 от НК. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и
деец за неговата явна незначителност, следва да се направи на базата на всички
обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените
отношения, обект на конкретна защита. В конкретния случай, данните по делото,
установяващи посочените обстоятелства, не обосновават правно и фактическо
основание за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Чистото съдебно
минало, успешната
служебна и социална реализация на подсъдимия, не са досатъчни, за да обусловят еднозначно липса на
обществена опасност на извършеното от него
деяние или явно незначителна такава. Не следва да остават игнорирани
специфичните особености на конкретното деяние – естеството и качествените характеристики на неговия предмет /касае се за гладкоцевна малокалибрена пушка,
с поставен оптически прицел и голям брой патрони/, начина му на извършване
/държането на оръжието е осъществено, чрез поставянето му до шкаф в
гаража на къщата и заредено с патрони/, създадената възможност за засягане на
охраняваните обществени отношения. Тези особености на неправомерната дейност,
анализирани във взаимовръзка с личността на подсъдимия, проектирана в
инкриминираното престъпно деяние /със завишени изисквания към личността му, за
спазването на законите, като бивш служител на Министерство на отбраната/, сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието,
за да бъде то третирано като престъпление. Поради това е неоснователна
претенцията във въззивната жалба за оправдаване на подсъдимия В..
Въззивната
съдебна инстанция намери също така, че атакуваната присъда е и напълно
справедлива в частта й, относно наложеното на подсъдимия Р.В. наказание лишаване
от свобода за срок от 3 /три/ месеца. Първостепенният съд е изложил обосновани аргументи за определянето на това наказание, като в случая обосновано и законосъобразно
е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК. В тази насока правилно първият
съд е отчел в насока смекчаване на отговорността на подсъдимия обстоятелствата,
относно напредналата му възраст, чистото му съдебно минало, успешната му
професионална и социална реализация, изрядната му служебна кариера като бивш
служител на Министерство на отбраната, прекомерната продължителност на
наказателното производство, стояща извън процесуалното поведение на подсъдимия.
При отчетена многобройност на същите, основателно районният съд е намерил и, че
най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия
престъпление, би се оказало несъразмерно тежко за него, поради което правилно
наказанието му е определено при условията
на чл.55 ал.1, т.1 от НК – в размер на три месеца лишаване от свобода. Този състав на СОС
намира, че така наложеното по размер
наказание на подсъдимия е напълно справедливо и изцяло съобразено с целите по
чл. 36 от НК.
Въззивната
инстанция се солидаризира изцяло и с решаващия довод на първия съд, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия В. не е наложително същия да бъде
изолиран временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното му
наказание три месеца лишаване от свобода. Още повече - в случая са налице и
формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението
му. Наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер съответства на
изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид
приетите от първата и от въззивната съдебна инстанция многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, същия не представлява голяма обществена
опасност и целите на наказанието по отношение на него могат да се постигнат и
без ефективното му изтърпяване.
В
съответствие със закона е и решението на първия съд относно разпореждането му с
иззетите по делото веществени доказателства. Доколкото процесното огнестрелно
оръжие и боеприпаси са предмет на престъплението, в извършването на което
подсъдимия В. е признат за виновен, и същевременно притежаването на тези вещи е
забранено, то същите на основание чл.53 ал.2, б.”а” от НК подлежат на отнемане
в полза на държавата.
По
отношение на обвинението по чл.339 ал.1 от НК – за държане без надлежно
разрешение, на същата дата, в апартамент, находящ се в гр.С., жк.”********” бл.*,
вх.*, ет.*, на огнестрелно оръжие – пистолет марка „Браунинг” със сериен номер
461293 и боеприпаси – 6 броя патрони, без марка, калибър 6,35 мм., подсъдимия Р.В.
е признат за невиновен от районния съд, като прокурорът не е подал протест
срещу тази част на присъдата, но с оглед разпоредбата на чл.314 от НПК
въззивния съд следва да я провери и в тази й част /както бе посочено и
по-горе/. Служебната проверка установи, че материалният закон е приложен
правилно. Изводите на първата инстанция за несъставомерност на деянието на
подсъдимия с предмет посоченото огнестрелно оръжие, поради липса на обективен
признак /отсъствието на разрешително за притежание на оръжие/, напълно
съответстват на доказателствата по делото и в частност, на писмените такива,
установяващи, че с посоченото оръжие подсъдимия е бил награден със заповед на
Министъра на Народната отбрана на НРБ.
С
оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и предвид разпоредбата на
чл.189 ал.3 от НПК, правилно районния съд е възложил в тежест на подсъдимия,
направените съдебни разноски в двете фази на наказателното производство.
Предвид всичко
гореизложено
и след извършена на основание чл.314 от НПК служебна проверка на правилността
на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за
неговото отменяване, респ. изменение, или отменяване и връщане за
ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде потвърден
изцяло.
Воден
от горните мотиви и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 35 от 15.11.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 327/2019 г. по описа на същия съд.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/