№ 42
гр. Ловеч, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500572 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№ 2552/27.05.2022 год. от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК
*****, представлявано от изп.директори Т. В.М. и С.А. Г.а, чрез
пълномощника юрисконсулт Т. Стоянова, против решение № 84/05.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 862/2021 г., с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД, ЕИК ***** срещу И. А. Ц., ЕГН ********** с адрес: гр.Троян, ул.“П.“ №
30 и Т. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. “Т.Ш.“ № 20, ап.50 за
обявяване недействителност по отношение на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД, ЕИК ***** на прехвърляне с Договор за цесия от 19.07.2021г., с
който И. А. Ц. е прехвърлил вземането си, представляващо дължими парични
суми, инкорпорирани в изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 440/2012 г. на
ОС-Ловеч. Със същото решение „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД е
1
осъдена да заплати на И. А. Ц. сторените по делото разноски в размер на
2000.00 лв., а на адв.К. К. от САК, личен номер ***, в качеството на
процесуален представител на И. А. Ц. адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 2000.00 лв.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че възприетото в
мотивите от районния съд, че в производството по чл.135 от ЗЗД ищецът
следва да докаже качеството си на неудовлетворен кредитор, противоречи на
утвърдената съдебна практика на ВКС, която цитира. Неправилно ТРС не е
допуснал за разглеждане и обявил за преклудирано твърдението на ОББ АД,
че е кредитор на И. Ц. за вземанията за съдебни разноски в размер на 1473.00
лв. по решение № 17/22.01.2015 г. по в. гр.д. № 350 по описа за 2014 г. на АС
– Велико Търново, заедно с решение № 153/13.03.2020 г. по т.д. № 1295/2015
г. на ВКС. На следващо място изтъква, че в противоречие на събраните по
делото доказателства, районният съд е приел, че вземането на ищеца за
сумата 8 472.16 лв. за съдебни разноски по цитираните дела, са прехвърлени
на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. Пояснява, че правоотношението, възникнало
между ОББ АД и И. Ц. за заплащане на съдебни разноски произтича не от
Договора за кредит, сключен между страните, а от влезлите в сила решения
по т.д. № 74/2016 г. и № 75/2016 г. по описа на ОС – Ловеч и решението по
в.гр.д. № 350/2014 г. на АС – Велико Търново. На „ЕОС МАТРИКС“ са
прехвърлени само вземанията, произтичащи от Договори за кредит, заедно с
принадлежащите им разноски за събиране, докато вземанията по цитираните
дела произтичат от различно правоотношение и техен източник са влезлите в
сила решения по тези дела. Оспорва като неправилен и противоречащ на
събраните по делото доказателства и извода на ТРС, че е доказана
възмездността на сделката от 19.07.2022 г., която не е оборена от ищеца.
Счита, че не е в доказателствена тежест на ОББ АД да доказва възмездността
на тази сделка и в Договора за цесия от 19.07.2022 г. няма уговорена
престация. В подкрепа на изложените съображения цитира и съдебна
практика. Релевира доводи, че неправилно първоинстанционният съд е
отхвърлил и възражението за прекомерност на претендираните от ответника
Т. Ч. разноски за адвокат, както и претендираните по реда на чл.38, ал.1 от
ЗАдв разноски за процесуално представителство на ответника И. Ц..
В заключение моли въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение на РС – Троян, постановено по гр.д. № 862/2021 г. като неправилно и
незаконосъобразно и му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от ответника Т. Г. Ч., чрез адв. Р. И. от САК, в който моли съда да я
остави без уважение. В него оспорва твърдението на въззивника, че не трябва
да доказва качеството си на неудовлетворен кредитор, което не съответства на
закона и съдебната практика. Изразява становище, че от събраните по делото
доказателства не се подкрепя довода на банката, че цесията не обхваща
разноските по т.д. № 74/2016 г. на ЛОС и т.д. № 75/2016 г. на ЛОС.
2
Оплакванията на въззивника относно безвъзмездността на сделката са
въведени едва с писмените бележки, поради което счита, че не подлежат на
разглеждане като преклудирани, както и твърденията за знание у ответника Т.
Ч. за увреждането. Развива подробни съображения в тази насока и не смята,
че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Моли съда да потвърди обжалваното решение на
ТРС като правилно и законосъобразно, като му присъди и направените
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба и от ответника И. А. Ц., чрез адв.К. К. от САК. В него изразява
становище, че жалбата на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД е
неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, а
постановеното първоинстанционно решение потвърдено като валидно,
допустимо и правилно. Споделя направения от районния съд извод, че
банката няма качеството на кредитор спрямо И. Ц.. Акцентира, че
въззивникът е цедирал всички свои вземания на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД,
вкл. направените разноски за тяхното събиране, като анализира събраните по
делото доказателства. Счита, че въвеждането на ново вземане в първото по
делото заседание след размяна на книжата е недопустимо и правилно
районният съд го е оставил извън предмета на делото. Изтъква, че в хода на
цялото съдебно производство банката не е навела твърдения и ангажирала
доказателства, че Т. Ч. е знаел за увреждането. Излага съображения и във
връзка с направеното във въззивната жалба оплакване, че по делото не са
ангажирани доказателства, че И. А. Ц. е материално затруднено лице.
Посочва, че банката не е възразила своевременно, за да ангажира
доказателства в подкрепа на твърдението си. Освен това редът за защита
срещу съдебния акт в частта му за разноските е с искане за тяхното
изменение, а не по реда на въззивното обжалване.
С определение № 453/14.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 298 по
описа за 2022 г. по описа на ЛОС, съдът е прекратил производството по
делото и върнал същото на РС – Троян за произнасяне по направеното във
въззивната жалба искане за изменение на решение № 84/05.05.2022 г. по гр.д.
№ 862/2021 г. по описа на ТРС в частта за разноските.
С определение № 443/23.09.2022 г., постановено по гр.д. № 862/2021 г.,
Районен съд – Троян е оставил без уважение като неоснователно искането по
реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
По делото е постъпила частна жалба вх. № 4753/13.10.2022 г. от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД срещу определение №
443/23.09.2022 г. по гр.д. № 862/2021 г. на РС – Троян, с което е оставено без
уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. В нея
излага съображения, че не споделя изводите на районния съд, че
присъждането на адвокатски възнаграждения, надвишаващи повече от два
пъти минимално определените размери на адвокатските възнаграждения,
3
може да бъде обосновано от явяването в две съдебни заседания, изготвянето
на отговор и ангажиране на доказателства. Счита, че делото не е с фактическа
и правна сложност, поради което моли да бъде отменено обжалваното
определение като неправилно и незаконосъобразно, като му се присъдят
направените разноски в това производство, вкл.50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В установения от закона срок е постъпил отговор на частната жалба от
И. А. Ц., чрез адв.К. К. от САК, в който изразява становище за нейната
неоснователност и моли атакуваното определение на ТРС да бъде потвърдено.
Излага подробни съображения в тази насока.
По делото е постъпил отговор на частната жалба и от ответника Т. Г.
Ч., чрез адв. Р. И. от САК, в който моли съда да остави без уважение жалбата
на „ОББ“АД, като излага подробни доводи в тази насока. Моли за
присъждане на разноските.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощника
юрисконсулт Т. Стоянова, който поддържа и двете поддадени жалби, които
моли да бъдат уважени. Подробни съображения излага в представената
писмена защита.
Въззиваемият И. А. Ц. редовно призован за съдебното заседание не се
явява. Чрез процесуалният си представител адв.К. К. оспорва подадените от
„ОББ“АД жалби на изложените в отговорите основания. Моли съда да
постанови решение, с което потвърди като правилно и законосъобразно
решението на ТРС, постановеното в производството по чл.248 от ГПК
определение, като присъди разноски по делото за осъществена безплатна
правна помощ.
Въззиваемият Т. Г. Ч. редовно призован за съдебното заседание не се
явява. Упълномощеният процесуален представител адв.Р. И. оспорва
въззивната и частна въззивна жалба, като поддържа подадените отговори.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно, като присъди и направените разноски съгласно приложения
списък.
Ловешкият окръжен съд, след като обсъди основанията за
неправилност на обжалвания съдебен акт, които са посочени във въззивната
жалба и частната въззивна жалба, като взе предвид становището на
въззиваемите и събраните доказателства пред първата инстанция, при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Постъпилите от „ОББ“АД жалби са процесуално допустими, като
4
подадени от активно легитимирана страна – ищец в производството пред
районния съд и в предвидените от закона преклузивни срокове по ГПК.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Обжалваното решение № 84/05.05.2022 г. по гр.д. № 862/2021 г. на
ТРС е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат
оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят
единствено неговата правилност.
От приложените по делото доказателства се установява че
производството по гр.д. № 862/2021 г. по описа на Районен съд – Троян е
образувано по постъпила искова молба от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД против И. А. Ц. и Т. Г. Ч. с правно основание чл. 135 от ЗЗД. В
исковата молба се излага, че с изпълнителен лист № 112 от 01. 07. 2020 г.,
издаден от Окръжен съд - Ловеч по гр. дело № 440/2012 г., „ОББ“ АД е
осъдена да заплати на И. А. Ц. сумата 11132 лв. присъдени съдебни разноски.
Ищецът твърди, че с Договор за цесия от 19.07.2021 г. ответникът И. Ц. е
прехвърлил безвъзмездно вземанията си от “ОББ“ АД по този изпълнителен
лист на Т. Ч.. Цесионерът Т. Ч. е подал молба за образуване на изпълнително
производство срещу банката и с Постановление от 17.09.2021 г. на ЧСИ М.Б.
е образувано изп.дело № **************, като на същата дата банката е
получила покана за доброволно изпълнение. На следващо място посочва, че с
изпълнителен лист № 112 от 21. 08. 2017 г., издаден от Окръжен съд – Ловеч,
ответникът И. Ц. е осъден да заплати на „ОББ“ АД сумата 6630 лв. разноски
по т. д. № 74/2016 г., а с изпълнителен лист № 101 от 26.07.2017 г., издаден от
Окръжен съд – Ловеч, е осъден да заплати на „ОББ“АД и разноски по т. д.
75/2016 г. в размер на 8472.16 лв., които задължения не са изплатени или
погасени. Счита, че общият размер на дължимите от И. Ц. на ищеца суми по
тези две дела е в размер на 15 102.16 лв., което надвишава вземането му по
изпълнителен лист № 112 от 01. 07. 2020 г.
Излага, че с Определение № 5656 от 01. 10. 2021 г., Софийският
районен съд е допуснал по искане на „ОББ“АД обезпечение на настоящия иск
чрез спиране на изпълнението по изп.дело № ************** и налагане на
запор върху вземанията на взискателя, за което е издадена Обезпечителна
заповед № 389 от 04. 10. 2021 г. Изтъква, че банката не може да извърши
прихващане на вземането си с това на ответника И. Ц., тъй като последният
го е прехвърлил безвъзмездно и негов носител вече е друго лице, от което
банката няма насрещни вземания.
5
Ищецът твърди, че тази сделка го уврежда, поради което за „ОББ“ АД
е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 135 от
ЗЗД. На следваща място изтъква, че цедентът И. Ц. е страна както по т. д.
74/2016 г., така и по т. д. 75/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, като е
знаел за постановените срещу него съдебни решения и че банката ще бъде
лишена от възможността да прихване своите вземания с дължимото му по
изпълнителен лист № 112 от 01. 07. 2020 г. Тъй като прехвърлянето на
вземания е извършено безвъзмездно, знанието или незнанието на цесионера
за увреждането на „ОББ“ АД е ирелевантно за спора с оглед разпоредбата на
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Моли съдът да постанови решение, с което да бъде обявен за
недействителен по отношение на „Обединена българска банка“ АД
прехвърлянето на вземания, извършено с Договор за цесия от 19. 07. 2021г. от
И. А. Ц. на Т. Г. Ч..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Ц., чрез пълномощника си
адв. К. К., е подал отговор на исковата молба, като изразява становище за
нейната неоснователност. Счита, че „ОББ" АД няма качеството кредитор
спрямо него. Твърди, че до настоящия момент не му е връчвано
разпореждането за издаване на изпълнителен лист срещу него и единствената
сума, която може да се претендира по т.д. №7 4/2016 г. по описа на ОС -
Ловеч е разноски в размер на 6 630.00 лв. Изтъква, че ч.гр.д.№ 31/2016 г. по
описа на PC- Троян и т.д. № 74/2016 г. по описа на ОС- Ловеч са с предмет
вземания по Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., като за обезпечаване
на вземанията е учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт
№110, том VII, peг. № 8246, дело №1193 от 2007 г. на нотариус М.Г. върху
недвижим имот, представляваш част от хотелски комплекс „Блян" в курортен
комплекс /вилна зона/ Ч.а, община Троян, а именно: сграда с идентификатор
81476.512.15.2, разположена в ПИ с идентификатор 81476.512.15 и застроена
площ от 156 кв.м., брой етажи 3 /три/, предназначение: Хотел, въведена в
експлоатация с Удостоверение № 38/06.08.2009 г. на Община Троян и
построена съгласно Нотариален акт за учредяване на право на строеж №173,
том XII, вх. peг. № 3126 от 03.11.2004г. на СВ- Троян и разрешение за строеж
№156/19.11.2004 г. на Община Троян. Твърди, че към момента на учредяване
на ипотеката, имотът е бил собственост на „Бляника" ООД, ЕИК ****, по
отношение на което е открито производство по несъстоятелност по т.д. №
51/2015г. по описа на ЛОС. Твърди, че в процедурата по несъстоятелност
синдикът Д.В.Х. е продал на 30.01.2019 г. гореописания недвижим имот за
сумата от 308 438, 64 лв., която е постьпила по сметката на „ОББ" АД. Счита,
че съобразно реда за погасяване, сумата от 6 630 лв., възникнала през 2017 г.,
е погасена. Излага, че при извършена справка в „ОББ" АД бил уведомен, че
банката е цедирала вземанията си по договора на „ЕОС Матрикс" ЕООД.
По отношение на претенцията за сумата от 8 472.16 лв.,
представляващи разноски по т.д. № 75/2016 г. по описа на ЛОС излага, че
ч.гр.д. № 30/2016 г. по описа на PC- Троян и т.д. №75/2016 г. по описа на ЛОС
6
са с предмет вземания по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 23.07.2007 г. Посочва, че за обезпечаване на това вземане е
учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 80, том IV,
peг. № 4604, дело № 625 от 2007 г. на нотариус М.Г. върху недвижим имот,
находящ се в с.Ч., община Троян, а именно: ПИ с кадастрален номер 5120015,
попадащ в УПИ VI - 21, 26 - „За обществено обслужване", който имот е
означен с № 15 в кв. 4 по регулационния план на с.Ч., с площ на имота по
скица от 719 кв.м., а по нотариален акт от 720 кв.м. заедно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м и
разгърната площ от 150 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 18 кв.м. и
навес без оградни стени. Изтъква, че имотът е продаден на 27.08.2018 г. от
ЧСИ В.П. с peг. № 879 за сумата от 190 500.00 лв. Посочва, че на 03.10.2018
г. ЧСИ е направил разпределение на получената сума, като към „ОББ" АД е
разпределена сумата от 182 918 лв. В тази връзка твърди, че вземането на
банката от 8 472. 16 лв. разноски, което е възникнало през 2016 г., е било
погасено. При извършена справка в банката бил уведомен, че вземанията на
банката по този договор също са цедирани на „ЕОС Матрикс" ЕООД.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника
от Т. Г. Ч., чрез пълномощника адв. Р. И. от САК, в който излага
съображения за неоснователност и недоказаност на претенцията. Твърди, че
на 01.03.2021 г. сключил с И. Ц. договор за паричен заем за сумата от 4 500.00
лв., а на 01.04.2021 г. втори договор за паричен заем за сумата от 4 900.00 лв.,
които му предоставил. Излага, че на падежа Ц. не му върнал дължимите суми,
като предложил да му прехвърли вземането си срещу „ОББ" АД за разноски
по дело № 440/2012г. по описа на ЛОС, за което разполагал с изпълнителен
лист. Изтъква, че приел предложението му и подписали споразумение на
основание чл. 65 от ЗЗД, в изпълнение на което сключили договор за цесия.
Счита, че тези отношения са ирелевантни за събиране на прехвърленото
вземане, поради което не е предоставял копие от договорите за заем и
споразумението по изпълнителното дело. Твърди, че е изрядна страна в
отношенията си с И. Ц. и не е получавал безвъзмездно вземането, както
твърди банката, тъй като е заплатил сумата от 9 400.00 лв. Оспорва, че
банката е кредитор на ответника И. Ц., т.к. представените изпълнителни
листове са копия, издадени преди много години и от същите не може да се
направи извод, че вземанията все още съществуват.
От представените по делото писмени доказателства пред РС – Троян се
установява, че с изпълнителен лист № 112 от 01. 07. 2020 г., издаден по гр.
дело № 440/2012 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, „ОББ“ АД е осъдена да
заплати на И. А. Ц. сумата 11 132 лв. присъдени съдебни разноски по гр.д. №
440/2012 г. на ОС – Ловеч и в.гр.д. № 350/2014 г. на АС – Велико Търново.
От приложеното като доказателство т.д. № 75/2016 г. по описа на ОС –
Ловеч се установява, че на 23.07.2007 г. между „ОББ“АД и ответника И. Ц. е
сключен Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство в
размер на 100 000.00 лв., като за обезпечаване вземането на банката е
7
учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 80, том IV,
peг. № 4604, дело № 625 от 2007 г. на нотариус М.Г. - Нотариус с peг. № 477 с
район на действие PC- Троян върху следните недвижими имоти: ПИ с
кадастрален № 5120015, попадащ в УПИ VI-21,26 по РП на с.Ч. - вилна зона,
с площ на имота по скица 719 кв.м., а по нотариален акт 720 кв.м., заедно със
застроените в имота жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м. и
разгърната площ 150 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 18 кв.м. и
навес без оградни стени, собственост на Бисер Бончевски и съпругата му
Илиана Бончевска. Със същия нотариален акт е учредена и договорна ипотека
върху собствения на „Бляника“ООД недвижим имот, представляващ малък
семеен хотел, изграден на етап груб строеж, пристроен към съществуваща
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м. и разгърната
площ 150 кв.м., находящ се в ПИ с кадастрален № 5120015, попадащ в УПИ
VI-21,26 по РП на с.Ч. - вилна зона, с площ на имота по скица 719 кв.м., а по
нотариален акт 720 кв.м. След приключване на производството по т.д. №
75/2016 г. по описа на ЛОС с правно основание чл.422 от ГПК и предмет
цитирания Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
23.07.2007 г., е издаден изпълнителен лист № 101/26.07.2017 г., с който
ответникът И. А. Ц. е осъден да заплати на „ОББ“АД направените по т. д.
75/2016 г. разноски в размер на 8472.16 лв.
Между страните по делото не се спори, че на 20.12.2007 г. между
„ОББ“АД и ответника И. Ц. е сключен Договор за ипотечен кредит за
строителство в размер на 70 000.00 лв. От представения по делото нотариален
акт № 110, том VII, peг. № 8246, дело №1193 от 2007 г. на нотариус М.Г. -
Нотариус с peг. № 477 с район на действие PC- Троян се установява, че за
обезпечаване вземането на банката е учредена договорна ипотека върху
същите недвижими имоти, върху които е учредена договорна ипотека,
обективирана в нотариален акт № 80, том IV, peг. № 4604, дело № 625 от
2007 г. на нотариус М.Г.. Договор за ипотечен кредит за строителство от
20.12.2007 г. е бил предмет на предявения от „ОББ“АД против И. А. Ц. иск с
правно основание чл.422 ГПК, който факт се установява от приложеното
решение по т.д. № 74/2016 г. по описа на ОС Ловеч. След влизане в сила на
постановеното решение № 42/10.07.2017 г по т.д. № 74/2016 г., е издаден
изпълнителен лист № 112/21.08.2017 г., с който И. А. Ц. е осъден да заплати
на „ОББ“АД направените по т. д. 74/2016 г. разноски в размер на 6 630.00 лв.
Видно от приложения по делото протокол от 03.10.2018 г. по изп.дело
№ 20158790400922 на ЧСИ В.П. с рег. № 879 и район на действие Окръжен
съд – Ловеч, сумата от 182 918 лв., постъпила в резултат на реализираната
публична продан на ипотекирания ПИ с кадастрален № 5120015, попадащ в
УПИ VI-21,26 по РП на с.Ч. - вилна зона, с площ на имота по скица 719 кв.м.,
а по нотариален акт 720 кв.м., заедно със застроените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м. и разгърната площ 150
кв.м., а съгласно скица по одобрените КККР ПИ с идентификатор
81476.512.15, заедно с построените сгради с идентификатор № 81476.512.1,
8
81476.512.15.3 и 81476.512.15.4, е постъпила на основание чл.136, ал.3 от ЗЗД
в полза на взискателя и ищеца по настоящето дело „ОББ“АД.
От изисканото и прието като доказателство т.д..н. № 51/2015г. по
описа на ОС Ловеч се установява, че по отношение на „Бляника“ООД,
собственик на втория ипотекиран имот по цитираните по горе нотариални
актове, е открито производство по несъстоятелност. С нотариален акт № 31
том I, peг. № 367, дело № 27 от 2019г. на нотариус Б.К. - Нотариус с peг. №
337 с район на действие PC- Троян, Д.В.Х. в качеството си на синдик на
„Бляника“ООД/н/ е продал на М.Н.Б. на основание чл.718, ал.5 от ТЗ
обособена част от имуществото на несъстоятелния длъжник за сума в общ
размер на 308 438.64 лв., включваща недвижим имот, представляващ част от
хотелски комплекс „Блян" в курортен комплекс /вилна зона/ Ч.а, община
Троян, област Ловеч, а именно - сграда с идентификатор 81476.512.15.2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 81476.512.15 и застроена
площ от 156 квадратни метра, брой етажи 3 /три/, предназначение: Хотел,
съгласно Скица № 15-27257 от 16.01.2019г. издадена от СГКК- гр. Ловеч,
въведена в експлоатация с Удостоверение №38/06.08.2009 г. на Община
Троян и построена съгласно нотариален акт за учредяване на право на строеж
Акт №173, том XII, вх. peг. № 3126 от 03.11.2004 г. на СВ- Троян и
разрешение за строеж №156/19.11.2004 г. на Община Троян, ведно с движими
вещи, представляващи оборудване на хотела. Видно от представената по
делото и одобрена от съда частична сметка, сумата от 296 101.10 е
разпределена на „ОББ" АД за вземания на трети лица, обезпечени с ипотеки.
От ответника Т. Ч. са представени два договора за заем от 01.03.2021
г. за сумата 4500.00 лв. и 01.04.2021 г. за сумата 4900.00 лв., които същият е
предоставил на ответника И. Ц., като уговореният краен срок за връщане на
сумите е 30.06.2021 г. С подписано между двамата на 19.07.2021 г. на
основание чл.65 от ЗЗД споразумение, Т. Ч. се съгласява по сключените
договори за заем от 01.03.2021г. и 01.04.2021г. И. Ц. да му цедира вземането
си към „Обединена българска банка“АД в размер на 11 132.00 лв., за което
вземане е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 440/2012 г. по описа на
Ловешкия окръжен съд. С Договор за цесия от 19.07.2021 г. И. А. Ц. е цедирал
на Т. Г. Ч. вземанията си от „ОББ“АД по този изпълнителен лист.
Въз основа на изп.лист изпълнителен лист № 112/01.07.2020 г. по гр.д.
№ 440/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, цесионерът Т. Ч. е подал
молба за образуване на изпълнително производство срещу банката, по повод
на която е образувано изп.дело № № ************** по описа на ЧСИ М.Б..
На 17.09.2021 г. „ОББ“ АД е получила покана за доброволно изпълнение по
цитираното изпълнителното дело.
По постъпила на 30.09.2021 г. молба от ищеца с правно основание
чл.390 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 20211110156167 по описа на СРС. С
Определение № 5656/01.10.2021 г. съдът е допуснал обезпечение на
настоящия иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №
9
************** и чрез налагане на запор върху вземанията на взискателя по
същото изпълнително дело. След внасяне от „ОББ“АД на определената
парична гаранция в размер на 2000.00 лв., на 04.10.2021 г. от СРС е издадена
Обезпечителна заповед № 389.
От приетите като доказателства молби от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх.
№ 199/14.01.2022 г. и вх. № 1357/18.03.2022 г. на ТРС, както и приложените
към тях писмени доказателства се установява, че на 31.08.2018 г. между
„ОББ“АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне
вземания. В чл.1 от Анекс № 3 от 05.12.2019 г. от същия страните са
постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера в цялост
вземанията, посочени в Приложение № 1Б, ведно с всички техни привилегии,
обезпечения и акцесорни права, включително с изтеклите лихви и
направените разноски за събиране на вземанията. По т.908 от представеното
Приложение № 1Б фигурира и вземането на „ОББ“АД от ответника И. А. Ц.
по договор за кредит от 08.01.2008 г. В проведеното на 18.02.2022 г. съдебно
заседание след направено от пълномощника на ищеца изявление, съдът е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
цитираният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД договор от 08.01.2008 г. не съществува,
а същият касае договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., по който
вземанията са цедирани, а посочената от „ЕОС Матрикс“ ЕООД информация
за датата на договора е датата на усвояване на ипотечния кредит.
По делото е приет като доказателство и договор за прехвърляне
вземания от 25.06.2019 г., сключен между ищеца като цедент и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като цесионер. В чл.1 от Анекс № 2 от 21.08.2020 г. страните
са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера в цялост
вземанията, посочени в Приложение № 1Б, ведно с всички техни привилегии,
обезпечения и акцесорни права, включително с изтеклите лихви и
направените разноски за събиране на вземанията. В т.183 от Приложение №
1Б към Анекс № 2 от 21.08.2020 г. е посочено и вземането на „ОББ“АД от
ответника И. А. Ц. по договор за кредит от 23.07.2007 г.
По делото са приети като доказателства и два броя уведомления за
извършеното прехвърляне на вземания по двата договора до И. Ц..
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция
приема, че ТРС е бил сезиран с иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за
обявяване за недействителен по отношение на ищеца на Договор за цесия от
19.07.2021 г., сключен между ответниците И. А. Ц. и Т. Г. Ч.. Съгласно
разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Следователно за уважаването на този иск, предоставен на кредитора за
защита от намаляване имуществото на длъжника, следва да се докажат
предвидените в закона предпоставки, а именно: качеството на кредитор на
ищеца спрямо първия ответник, като вземането трябва да е възникнало преди
10
извършване на атакуваната сделка; наличие на действие, с което се уврежда
кредитора; длъжникът да е знаел за това увреждане към момента на
извършване на атакуваната сделка. Когато тя е възмездна, договарящото с
него лице също трябва да е знаело за увреждането. Ако е налице безвъзмездна
сделка, за уважаването на предявения иск е достатъчно ищецът да докаже, че
длъжникът е знаел за съществуването на задължението към него.
Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд
извод, че в случая от представените по делото доказателства не се установява
наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД –
ищецът „ОББ“АД да има качеството на кредитор спрямо първия ответник И.
А. Ц.. Многобройната и непротиворечива практика на ВКС приема, че
страната, която е поискала отмяната по чл.135, ал.1 от ЗЗД, установява
качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес.
Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно
и не е обусловено от установяването му с влязло в сила съдебно решение.
Съдът по Павловия иск не може да проверява дали съществува вземането,
което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с
влязло в сила решение. Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в
резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно
положение и с прогласяване на недействителността на увреждащата сделка се
променя правната сфера на ответника. Увреденият кредитор няма интерес от
Павловия иск и той е недопустим, когато правната промяна вече е настъпила
на друго основание или когато действителното правно положение съвпада с
целената правна промяна, т.е. увреждащата сделка е непротивопоставима на
друго основание. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 от ГПК
решение № 131/16.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4996/2013 г. на III г.о.,
решение № 35/12.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1783/2017 г. на III г.о.,
решение № 639/06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/209 г. на IV г.о. и др.
Имайки предвид изложеното и анализирайки представените по делото
доказателства, въззивният състав приема, че ищецът е прехвърлил вземанията
си от първия ответник И. Ц. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с двата договора за
цесия – от 31.08.2018 г. и 25.06.2019 г. Както беше посочено по-горе, в чл.1 от
Анекс № 3 от 05.12.2019 г. към Договор за прехвърляне на вземания от
31.08.2018 г., страните са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на
цесионера в цялост вземанията, посочени в Приложение № 1Б, ведно с
всички техни привилегии, обезпечения и акцесорни права, включително с
изтеклите лихви и направените разноски за събиране на вземанията.
Аналогична е и разпоредбата на чл.1 от Анекс № 2 от 21.08.2020 г. към
Договор за прехвърляне на вземания от 25.06.2019 г., т.е. не е налице
действително вземане на „ОББ“АД. Не може да бъде споделено становището
на въззивника, че с цитирани договори за цесия не са прехвърлени на „ЕОС
11
Матрикс“ ЕООД вземанията за съдебни разноски по представените
изпълнителни листове № 112/21.08.2017 г. по т.д. № 74/2016 г. по описа на
ЛОС и № 101/26.07.2017 г., издаден по т.д. № 75/2016 г. на ЛОС. Първото от
тях е възникнало на 03.08.2017 г., а вземането по договора за кредит за
ремонт и строителство от 23.07.2007 г. е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“
ЕООД с Договора за цесия от 31.08.2018 г. Вземането по изп.лист
101/26.07.2017 г. е възникнало на 27.06.2017 г., а вземането по Договора за
ипотечен кредит от 20.12.2007 г. е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
Договора за цесия от 25.06.2019 г. В подкрепа на този извод са и приетите
като доказателства Уведомления за извършено прехвърляне на вземания по
цитираните два договора за цесия от „ОББ“АД до ответника И. Ц. /л.192
гърба и л.199 от гр.д. № 862/2021 г. на ТРС/. В тях действително липсва
отбелязване кога са получени от И. Ц., но същите са изискани от него и
последният не е оспорил тяхното получаване, а такива възражения не са
направени и от ищеца. С тях въззивникът прави волеизявления на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД, че е цедирал всичките си вземания по Договор от
23.07.2007 г. и Договор от 08.01.2008 г. /уточнено в съдебно заседание от
пълномощника на ищеца, че това е дата на усвояване на кредита по Договора
от 20.12.2007 г./ на „ЕОС Матрикс" ЕООД, като уведомява ответника И. Ц., че
негов кредитор по гореописаните парични вземания е „ЕОС Матрикс" ЕООД,
който заменя „ОББ“АД и следва да извършва всички плащания на дължими
суми по договорите /главница, лихви, неустойки, разноски и др./ по посочена
сметка с титуляр „ЕОС Матрикс" ЕООД. При тези доказателства настоящата
инстанция счита, че ищецът не доказва качеството си на кредитор – титуляр
на парични вземания по отношение на ответника И. А. Ц.. В случая
разпоредителната сделка е извършена на 19.07.2021 г., към който момента
вземанията на банката са цедирани и кредитор на паричните вземания е „ЕОС
Матрикс" ЕООД. Поради изложените съображения съдът прави извод, че не е
налице и втората предвидена от закона предпоставка - наличие на действие, с
което се уврежда кредитора.
От събраните по делото доказателства се налага заключението и за
липсата на третата предпоставка - длъжникът да е знаел увреждането към
момента на извършване на атакуваната сделка. Договорът за цесия между
двамата ответници е сключен на 19.07.2021 г., към която дата ищецът
„ОББ“АД е бил прехвърлил вземанията си на „ЕОС Матрикс" ЕООД, за който
факт И. Ц. е бил уведомен с представените по делото два броя уведомления за
извършено прехвърляне на вземания. Както беше посочено вече, същите не са
оспорени от страна на пълномощника на „ОББ“АД и не са направени искания
за събиране на доказателства относно дата на тяхното получаване.
Неоснователно е направеното във въззивната жалба оплакване, че в
противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е
направил заключение, че не е доказана безвъзмездността на извършената на
19.07.2021 г. цесия, както и знанието на втория ответник Т. Ч. за увреждането.
По аргумент за противното от чл. 135, ал.1, изр.2 на ЗЗД, в случаите, в които
12
сделката е безвъзмездна, ирелевантно е и знанието на останалите участници в
нея за предпоставките за обявяване на относителната недействителност. От
значение е знанието на ответника - длъжник затова, че уврежда интересите на
своя кредитор. В настоящия случай от представените от въззиваемия Т. Ч. с
отговора на исковата молба договори за паричен за паричен заем от
01.03.2021 г. за сумата 4500.00 лв. и от 01.04.2021 г. за сумата 4900.00 лв.,
както и споразумение от 19.07.2021 г. , сключени с И. Ц. се установява, че
сключения между тях договор за цесия от 19.07.2021г. не е безвъзмезден.
Верността и достоверната дата на тези частни документи не е оспорена от
въззивника, поради което същите имат доказателствена сила, която обвързва
съда в заключенията му. Пред районния съд от ищеца, а в настоящето
производство въззивник, не са ангажирани доказателства, че вторият
ответник Т. Ч. е знаел за увреждането. Изложените във въззивната жалба
доводи, че като цесионер знае за решението по в.гр.д. № 350/2014 г. на АС –
Велико Търново, от което произтичат цедираните му вземания и същото е
основанието, от което произтичат вземанията на „ОББ“АД, са неоснователни.
В случая въззивника претендира права от издадени в негова полза
изпълнителни листове по т.д. № 74/2016 г. и т.д. № 75/2016 г., а не по в.гр.д.
№ 350/2014 г. по описа на АС – Велико Търново.
По изложените съображения настоящата инстанция също счита, че не са
налице предпоставките на чл.135, ал.1 от ЗЗД за уважаване на предявения
иск, а изложените във въззивната жалба оплаквания – неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното
решение № 84/05.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 862/2021 г. на РС-Троян,
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Въззивният състав намира за неоснователна и частната жалба на
„ОББ“АД срещу определение № 443/23.09.2022 г., постановено в
производство по чл.248, с което районният съд е оставил без уважение като
неоснователно искането на ищеца за изменение на решение № 84/05.05.2022
г. в частта за разноските. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в
определението на ТРС мотиви относно направеното от пълномощника на
„ОББ“АД възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответниците,
както и за наличието на предпоставките по чл.38 от ЗАдв по отношение на
представения от И. А. Ц. Договор за правна защита и съдействие. Към
мотивите на първоинстанционния съд следва да се добави, че при определяне
размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която в действащата към момента на
постановяване на решението редакция предвижда, че при защита по дело с
повече от две съдебни заседания, какъвто е конкретния случай, за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100.00 лв. На следващо
място следва да се отчете и факта, че от страна на пълномощниците на
13
ответниците са изготвяни отговори по молбата на „ОББ“АД с правно
основание чл.248 ГПК. Според трайната практика на ВКС производството по
чл. 248 ГПК е продължение на съдопроизводството по конкретното дело и
поради това не може самостоятелно да породи задължение за страната,
неоснователно предизвикала спора да заплаща разноски за молбата по чл. 248
ГПК. Ето защо в определения размер на адвокатските възнаграждения на
пълномощниците на ответниците следва се отчете и дейността по изготвяне
на становища по молбата на „ОББ“АД с правно основание чл.248 ГПК, за
която не са присъждат отделно разноски. Поради изложените съображения
въззиният състав счита, че следва да потвърди като правилно и определение
№ 443/23.09.2022 г., постановено по гр.д. № 862/2021 г. на РС-Троян, с което
е оставено без уважение искането на „ОББ“АД за изменение на решение №
84/05.05.2022 г. в частта за разноските.
При този изход на процеса и на основание чл.273 ГПК, във вр. с чл.78,
ал.3 ГПК, въззивникът „ОББ“АД следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите направените по делото разноски за настоящето производство,
каквото искане е направено от техните пълномощници.
От пълномощника на въззивника е направено възражение с правно
основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от Т. Г. Ч.
адвокатско възнаграждение. По делото са представени два договора за правна
помощ, обективиращи реално плащане на сумата 2500.00 лв. адвокатско
възнаграждение, от които 2000.00 лв. за процесуално представителство по
подадената от „ОББ“АД въззивна жалба и 500.00 лв. за изготвяне отговор на
частната жалба. С оглед цената на предявения иск съгласно чл.69, ал.1, т.4 от
ГПК – 11 132.00 лв., минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, определен съгласно действащата редакция на чл.7, ал.2, т.3
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 1401.88 лв. Поради изложените по-горе съображения, че в
производството по чл. 248 ГПК не се дължат разноски между страните,
съдебният състав намира за основателно направеното възражения за
прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. За да
направи този извод, съдът отчита фактическата и правна сложност на спора,
факта, че производството пред въззивната инстанция е приключило в едно
съдебно заседание и от страните не са били ангажирани други доказателства,
които да налагат извършване на процесуалния действия. Поради изложените
съображения въззивният състав приема, че въззивникът „ОББ“АД следва да
бъде осъден да заплати на Т. Г. Ч. направени по делото разноски за
настоящето дело в размер на сумата 1450.00 лв.
От пълномощника на въззиваемия И. Ц. - адв.К. К., е направено искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от
ЗА. Искането е основателно предвид изхода от спора и с оглед осъществената
безплатна адвокатска защита пред настоящата инстанция. В представените по
делото два писмени договора за правна защита и съдействие изрично е
отбелязано, че се касае за безплатно процесуално представителство в
14
хипотезата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗА /материално затруднени лица/, което
обосновава извод за възникнало в полза на процесуалния представител
основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ при предпоставките на чл.38 ЗА. Размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът определя съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1450.00 лв., като отчита факта, че съдебното
производство пред окръжния съд е приключило в едно съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно решение №
84/05.05.2022 г., постановено по гр.д. № 862/2021 г. по описа на РС – Троян.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 443/23.09.2022 г., постановено по
гр.д. № 862/2021 г. на РС-Троян в производство с правно основание чл.248
ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК,
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.“В.“ № 89Б, представлявано от изп.директори Т.
В.М. и С.А. Г.а, да заплати на Т. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.
“Т.Ш.“ № 20, ап.50, направените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на сумата 1450.00 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК,
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.“В.“ № 89Б, представлявано от изп.директори Т.
В.М. и С.А. Г.а, да заплати на адв.К. К. от САК, личен номер ***, в
качеството на процесуален представител на И. А. Ц. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1450.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен от връчване на съобщението на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16