Р Е Ш Е Н И
Е № 260010
гр. Пловдив, 04.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на пети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка
Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3800 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив е предявило обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника Е.И.Д., че последната дължи
на ищеца сумата от 1490,26 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отвеждане на
канална вода за периода от 02.06.2014 г. – 21.11.2019 г. за обект, находящ се в
гр. *****, както и мораторна лихва в размер на 291,03 лв. за периода 31.08.2014 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 11364/ 13.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20142 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, I бр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № ***** за имот,
находящ се в гр. *****, като негов собственик. Посочва, че отчетът в имота бил
извършван по показанията на монтирания в жилището водомер – измервателно
устройство № *****, за което били попълвани карнети, подписвани от потребителя
или друг обитател на жилището. Сочи, че ответницата не изпълнявала доброволно
своите задължения, за което били изпращани покани за доброволно плащане от дата
12.04.2019 г. и 19.08.2019 г., които страната отказала да получи. Твърди, че
била издадена Заповед за прекъсване на водоподаването № *****/ 26.05.2019 г.,
която обаче не била изпълнена поради липса на възможност за преустановяване на
водоподаването. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните суми, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 20142 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I бр.с. Срещу така
издадената заповед длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК, поради което
за заявителя е възникнал правният интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли за уважаването им и присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника Е.И.Д.. В първото откритото съдебно заседание
– 24.09.2020 г., признава претенцията на ищеца за периода от 09.12.2016 г. до
31.10.2019 г., като заявява готовност да заплати доброволно дължимите суми. Намира,
че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението си не е дала
повод за завеждане на делото. Прави възражение за погасителна давност на
вземанията на ищеца за периода до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 09.12.2019 г., в която част моли
да се отхвърли искът.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 20142 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I брачен
състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 11364/ 13.12.2019 г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 14.01.2020 г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с която заявява, че не дължи изпълнение
на вземането по заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415,
ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице
е идентичност между претендираните в настоящото производство суми и сумите, за
които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, затова исковете са
допустими и следва да се разгледат по същество.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период, в качеството си на собственик на обекта, находящ се в гр. *****, че ищецът
е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество,
ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се
предоставят В и К услуги. По делото се установи, че ответницата е собственик на
процесния водоснабден имот, като това обстоятелство не се оспорва от нея. Данни
за това се черпят и от представените от ищеца писмени доказателства – справка
по лице от Служба по вписванията Пловдив, видно от която по отношение на имота
са наложени възбрани от кредитори на страната, което от своя страна е индиция
за правото на собственост.
От така приетите за установени факти се
извлича и качеството на „потребител” на ответната страна, която има
задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е
ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията
общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. С оглед изложеното съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на закона.
На
следващо място, по делото се установи, че ищецът е предоставял в имота на
ответника претендираните услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода. Този факт не се оспорва от страната в откритото съдебно
заседание, като дори е направено признание на претенцията за периода от
09.12.2016 г. до 31.10.2019 г. Единственото възражение на ответницата е, че
част от вземането е погасено по давност. Това възражение обаче е релевирано в
първото по делото съдебно заседание, а не в срока за депозиране на писмен
отговор, доколкото такъв не е подаден. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК,
когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи
възражения, той губи възможността да
упражни тези права по-късно. Разпоредбата на чл. 133 от ГПК въвежда строга
преклузия по отношение на изрично упоменатите в тази разпоредба процесуални
действия на ответника относно разширяване предмета на делото /предявяване от
ответника на насрещен иск и инцидентен установителен иск/, относно отклонения
във връзка със страните /привличане от ответника на трето лице-помагач/, както
и относно несвоевременно въвеждане чрез
възражение на релевантни за спора факти и събиране на доказателства за тях,
а не на възможността му да се брани чрез посочване на чисто правни съображения
срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава
спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в
исковата молба, респ. в доклада по чл. 146 ГПК и които са извън хипотезите в
чл. 147 от ГПК. В този смисъл Решение № 228 от 20.12.2010 г. на ВКС по т. д. №
530/2010 г., II т. о., ТК, както и цитираните в него Решение № 67 от 06.07.2010
г. на ВКС, ТК, Първо т. о. по т. д. № 898/2009 г. и Решение № 111/08.10.2010 г.
на ВКС, ТК, Първо т. о. на ВКС по т. д. № 1068/2009 г. Съобразяването на
възражение, заявено след преклузията по чл.131 ГПК, при решаването на спора
съставлява съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл.133 ГПК, уреждащо
правните последици от незаявени в преклузивния срок по чл.131 ГПК възражения.
Така - Решение № 14 от 10.05.2016 г. по т. д. № 644/2015 г. на ВКС, I т.о. и др.
С оглед изричните законови разпоредби и
установената съдебна практика, възражение за погасителна давност, наведено след
изтичане на срока за отговор на ответника, не може да бъде разгледано от съда,
доколкото обсъждането му би представлявало съществено процесуално нарушение на
нормата на чл.133 ГПК. Поради това заявеното едва в първото по делото открито съдебно
заседание възражение за погасяване по давност на част от процесното вземане не
може да се вземе предвид от настоящия състав, доколкото за него е настъпила
процесуалната преклузия. Страната не е депозирала писмен отговор в срока по
чл.131, ал.1 ГПК. Също така в подаденото възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК
не е наведеното посоченото възражение, а единствено страната е заявила
бланкетно, че не дължи процесните суми. Последното е достатъчно, за да инициира
провеждането на исково производство по реда на чл.415 ГПК, във вр. чл.422, ал.1 ГПК, но в случай че страна не подаде отговор и наведе всички възражения в него,
я лишава от възможността да стори това по-късно.
Предвид изложените съображения, съдът
приема предявения иск за доказан по своето основание. Досежно размера на
претенцията, съдът кредитира представените към исковата молба справка за
неплатени задължения, опис на фактури, опис на сметки за лихви, както и карнети
за процесния имот. Затова съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи
до пълния му размер от 1490,26 лв. за периода от 02.06.2014 г. – 21.11.2019 г.
Като последица от уважаването на иска в посочения размер е присъждането на
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на акцесорната искова претенция
по чл.86, ал.1 ЗЗД: Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след фактурирането им. От представения опис на фактури се установява, че
процесните суми са фактурирани, като първата фактура е издадена на 02.06.2014
г. Поради това исковата претенция подлежи на уважаване в пълния и претендиран
размер от 291,03 лв. за периода от 31.08.2014 г. до 31.10.2019 г.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Общият размер
на сторените разноски от ищеца по делото е 173,98 лв., от които 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение; 73,98 лв. – за ДТ, която сума следва да се
присъди в полза на ищеца. Следва да се присъдят и сторените разноски в
заповедното производство, а именно – сумата от 335,63 лв., като на основание
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.И.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: сумата от 1490,26 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отвеждане на
канална вода за периода от 02.06.2014 г. – 21.11.2019 г. за обект, находящ се в
гр. *****, както и мораторна лихва в размер на 291,03 лв. за периода 31.08.2014 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 11364/ 13.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20142 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, I бр.с.
ОСЪЖДА
Е.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 173,98 лева (сто седемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки)
- съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 335,63 лв. (триста тридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки) –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 20142 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I бр.с.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно
с оригинала.
К.К.