Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева
гр.д. № 15414 по описа за 2018 г.:
Производството
по делото е образувано по предявен от „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу Д.С. иск по реда
на чл. 422 ГПК и чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане в
размер на 894, 38 лв., претендирана
като остатък от неизплатена главница
по договор за потребителски кредит № **********/20.09.2016г., поради настъпила
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 09.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 3089/10.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
6577/2018г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че на
20.09.2016г. между страните по делото, е сключен договор
за потребителски кредит № **********/20.09.2016г., по силата на който кредиторът е
поел задължение да предостави сумата от 1 000 лв., а потребителя да върне
усвоената главница, ведно с възнаградителна лихва в
срок до 20.09.2018г. на равни месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 61, 82 лв.
Твърди се, че кредиторът предоставил сумата
от 1 000 лв. по банкова сметка ***, а последният е погасил сумата от 105, 62
лв.
Неизпълнение на основното задължение на
потребителя да върне заетата сума по уговорения начин е дало основание на
кредитора да обяви вземането за главница от 4 000 лв. за предсрочно
изискуемо, на осн. чл. 12.3 от Общите условия,
неразделна част от сключения договор, без изпращане на уведомление и да
прекрати договора автоматично на 04.04.2017г., за
което ответникът е уведомен.
Считано от деня на настъпване на
предсрочната изискуемост ответникът дължи връщане на усвоената главница, поради
което се настоява за уважаване в пълен размер на специалния установителен иск,
предявен в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Правният интерес от предявяване на иска се
обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК при редовно връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК, изтекъл на 08.04.2019г., ответникът Д.С.,
не е депозирал писмен отговор.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 3089/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6577/2018г. на Районен съд – Варна,
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват по
безсъмнен начин валидно възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит № **********/20.09.2016г.
между страните по делото, по което кредиторът се явява изправна по
правоотношение страна, предоставяйки заетата сума от 1 000 лв.
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението
си да върне на уговорените падежи главница и възнаградителна
лихва, както и при настъпване на окончателния падеж на задължението –
20.09.2018г., поради което
съдът намира искът за доказан, както по основание, така и по размер.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен в
претендирания размер.
В полза на ищеца „П.К.Б.“
ЕООД следва да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер
на 189, 39 лв., от които 39, 39 лв. в производството
по ч.гр.д. № 6577/2018г. на ВРС и 150 лв. в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Д.С., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата от 894, 38 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева и тридесет
и осем ст./, представляваща остатък от
неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № **********/20.09.2016г., поради настъпила предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 09.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед № 3089/10.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6577/2018г. на Районен
съд – Варна по иск,
предявен по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата от 189, 39 лв. /сто осемдесет и девет
лева и тридесет и девет ст./, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски,
от които 39, 39 лв. в производството по ч.гр.д. № 6577/2018г.
на ВРС и 150 лв. в настоящото производство, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: