ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10658
Бургас, 01.12.2025 г.
Административният съд - Бургас - V-ти състав, в закрито заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ |
като разгледа докладваното от съдията Николай Диамандиев административно дело № 1480/2025 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба от А.-Б. С. С., подадена чрез упълномощен представител адв. Р., против отказ за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, [ЕИК], обективиран в отговор от 31.07.2025г.
По делото е проведено открито съдебно заседание на 04.11.2025г. от 13:45ч., за което страните са редовно призовани, жалбоподателят не се явява и не се представлява, а за ответника е постъпила молба с вх. № 12529/03.11.2025г., с която заявява, че не може да се яви в насроченото съдебно заседание, не възразява да се даде ход на делото. С протоколно определение от 04.11.2025г. съдът е счел делото за изяснено и го е взел за решаване.
В срока за решаване на делото, съдът е уведомен служебно за отправено преюдициално запитване от друг административен съд в Република България, отправено до Съда на Европейския съюз /СЕС/ - Определение № 11385 от 21.10.2025г. по адм. дело № 1643 от 2025г. на Административен съд-Варна. С посочения съдебен акт е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по следните въпроси:
1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?
2. Правото на преносимост по чл.20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?
3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?
4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?
5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?
Видно от поставените въпроси и предмета на настоящото дело се установява връзка с оглед сходната фактическа обстановка, поради което е налице основание за спиране на настоящото дело, тъй като отговорите на поставените въпроси с преюдициалното запитване са от съществено значение за разрешаване на спора, включително и за осигуряване на единство в съдебната практика.
Отправянето на преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора е достатъчно основание за спиране на производството по делото по реда на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено определението за даване ход на делото по същество и да бъде спряно настоящото производство до произнасяне на СЕС по отправеното преюдициално запитване.
С оглед на изложеното и на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.11.2025г., с което е даден ход на делото по същество.
СПИРА производството по административно дело № 1480/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас до постановяване на окончателен съдебен акт по отправено преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз /СЕС/ с Определение № 11385 от 21.10.2025 г. по административно дело № 1643 от 2025г. по описа на Административен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните по настоящото дело, с частна жалба, пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ ежемесечни справки от деловодството на съда за евентуално образувано съдебно производство по преюдициалното запитване на Административен съд – Варна, съответно отказ да бъде образувано, както и за евентуално приключване на производството по преюдициалното запитване с окончателен съдебен акт.
| Съдия: | |