Решение по дело №55646/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10546
Дата: 3 юни 2024 г. (в сила от 3 юни 2024 г.)
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20231110155646
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10546
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110155646 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 и сл ГПК.
Предявен е от „.“ ЕООД с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК
МАЛИНОВА ДОЛИНА 4-6, ет.6, ул. Р. №6, сграда ., ет.6, представлявано от ., със съдебен
адрес: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 22, ет. 2, ап. 3, чрез адвокат П. В., срещу М. И. С. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ЦВЕТНА ГРАДИНА 17, иск за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 4500 лв.,
представляваща част от неизплатена главница в размер на 16368,63 лв., както и сумата 500
лв., представляваща част от неизплатена договорна лихва в размер на 2433,19 лв., за периода
01.02.2020 г. - дата на сключване на договора до 14.07.2021 г. - дата на последна
погасителна вноска, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата, с правно основание на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.240 ЗЗД и чл.79 и
чл.86 и чл.99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 14.07.2009 г. в гр. София е сключен Договор за
потребителски кредит № FL486732 между "." АД (с настоящо наименование „. “ АД), ЕИК .,
в качеството му на кредитор, и М. И. С., в качеството й на кредитополучател. По силата на
договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 16390
лв., като сумата била усвоена от кредитополучателя с банково бордеро №9683452/14.07.2009
г. Сочи се, че предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен
в чл. 3 от Договора. С подписването на договора ответникът се е задължил да погасява
задължението си по кредита на 144 месечни вноски, като през първата година били
дължими месечни вноски в размер на 215,27 лв., а след 12-тата месечна вноска били
дължими вноски в размер на 264,22 лв. всяка с краен падеж 14.07.2021 г., като последната
вноска по кредита е изравнителна и е в размер на 265,39 лв., съгласно чл. 6 и чл. 7 от
договора и приложения като доказателство към исковата молба погасителен план. Ищецът
твърди, че ответникът след усвояване на кредита не е изпълнил поетите договорни
задължения към "." АД ЕИК ., като е останало непогасено задължение по кредита в размер
1
на 18801,82 лв. от които: 16368,63 лв. - главница и договорна лихва - 2433,19 лв. Ищецът
твърди, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната
погасителна вноска на 14.07.2021 г.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и
приложенията към него, сключен между „.” АД с ЕИК . и „.” ЕООД, с ЕИК ., задължението
на ответницата, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № FL486732 от
14.07.2009 г., било изкупено от ищеца. Ищецът твърди, че на адреса на длъжника е
изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. На 24.02.2023 г.
„.” ЕООД депозирал пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което е поискал длъжникът да бъде осъден за следните
суми: 4500 лв. част от общо дължима главница в размер на 16368,63 лв. и сумата от 500 лв.
част от общо дължимата договорна лихва в размер на 2433,19 лв. за периода от 01.02.2020 г.
до 14.07.2021 г. Образувано е ч. гр. д. № 10057/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
Срещу издадената заповед ответникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК, за което ищецът е
уведомен със съобщение, надлежно връчено на 11.09.2023 г. Твърди, че към настоящия
момент погасяване на задължението по издадената заповед за изпълнение не е осъществено.
В срока за отговор на исковата молба такъв не е депозиран, като ответникът е
изгубил възможността да реализира правата по чл. 133 от ГПК. Ответникът не е направил
искане по доказателствата, не е ангажирал становище по предявения иск, не направено
искане за гледане на делото в негово отсъствие, а подаденото възражение в заповедното
дело е бланкетно.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
На ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията, както и
Разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК. В срока, предоставен за отговор не е подаден
такъв. Ответникът не е ангажирал становище по исковата молба, не изпраща представител в
първо съдебно заседание, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
депозираното по заповедното производство възражение по чл. 414 от ГПК е бланкетно, без
посочени конкретни основания, поради които лицето счита, че не дължи вземането по
заповедта, поради което настоящия състав счита, че са налице основанията на чл. 238 от
ГПК.
С оглед на представените по делото доказателства и липсата на насрещни такива,
представени от ответника, настоящият състав намира, че иска е вероятно основателен, като
предвид това, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжа и неявяването в първо с.з., налице са изискванията на чл. 239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по същество на спора, като същото не следва да
се мотивира.
Следва исковата претенция да бъде уважена, а на ищеца да бъдат присъдени
направените в двете производства разноски, съобразно представените доказателства, а
именно: в заповедното производство сумата от 150 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, а в исковото производство 100.00 лв. за държавна такса, каквито суми са
претендирани със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран от ищеца. Ответникът няма право на
разноски.
С оглед на горното и на основание чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „.“ ЕООД с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК МАЛИНОВА ДОЛИНА 4-6, ет.6, ул. Р. №6,
сграда ., ет.6, представлявано от ., със съдебен адрес: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 22, ет.
2, ап. 3, чрез адвокат П. В., срещу М. И. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.ЦВЕТНА ГРАДИНА 17, че ответникът М. И. С. с ЕГН: ********** дължи на ищеца „.“
ЕООД с ЕИК: ., на основание основание чл. 422 ГПК вр. чл.240 ЗЗД и чл.79 и чл.86 и чл.99
ЗЗД, сума в размер на 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), представляваща част от
неизплатена главница в размер на 16368,63 лв. и сумата 500 лв. (петстотин лева),
представляваща част от неизплатена договорна лихва в размер на 2433,19 лв., за периода
01.02.2020 г. - дата на сключване на договора до 14.07.2021 г. - дата на последна
погасителна вноска, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 24.02.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. И. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ЦВЕТНА ГРАДИНА
17, да заплати на „.“ ЕООД с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК
МАЛИНОВА ДОЛИНА 4-6, ет.6, ул. Р. №6, сграда ., ет.6, представлявано от ., сумата от
250.00 лв. (двеста и петдесет лева) за разноски в заповедното и исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на съобщаване на ответната страна с указване на правата и
по чл. 240, ал.1 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3