Р Е Ш Е Н И Е
№ 261825/31.12.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, 14-ти
състав в открито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4292 по описа на ВРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.Я.И. с ЕГН ********** ***,
действащ чрез упълномощен процесуален представител адв.Й.А.
от ВАК е предявил иск срещу ответника „Д.з.“
ЕАД, ****, седалище и адрес на управление ***, представляван от ****- главен
изпълнителен директор и **** ****- изпълнителен директор с пр.осн.чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД с искане съдът да постанови
решение като осъди ответника да му заплати
сумата в размер на 5550 /пет
хиляди петстотин и петдесет/ лева /след
допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, калник
преден десен, лайсна преден десен калник, рамка врати десни, предна врата
дясна, лайсна предна врата дясна, странично огледало дясно ел., задна врата
дясна, калник заден десен, облицовка ПВЦ праг десен, задна броня, лайсна задна
броня дясна, дръжка предна врата дясна, дръжка задна врата дясна, лайсна задна
врата дясна и лайсна заден десен калник на собствения ми автомобил марка ********ЦДИ,
с ДК № В 6957 НА, причинени в резултат на реализирано на 07.04.2020г., ПТП в
гр.Варна, на кръстовището между ****, което ПТП е реализирано по вина на водача
на т.а. марка Даф, с ****, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от
07.04.2020г. - датата на уведомяване на ответника за събитието до окончателното
изплащане на сумата, както и да му
заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар
на осн.чл.78 ГПК.
Ищецът излага следните факти от
които черпи права:
На 07.04.2020 г., около 12.45
часа, в гр.Варна, на кръстовището между ****, личният му автомобил марка ********ЦДИ,
с ДК ****е бил ударен от т.а. марка Даф, с ****, управляван от ****. ПТП е настъпило при
следните обстоятелства:
Управлявайки автомобила си И. ***, посока ЖП
гара - Варна, като на кръговото кръстовище с бул. Васил Левски, спрял да
пропусне движещите се по пътя с предимство. Докато изчаквалх
преминаването на автомобилите с предимство, водачът на движещият се зад него
т.а. марка “Даф“, с ****, предприел навлизане в
кръстовището от дясната му страна, като не преценил дистанцията между двата
автомобила и ударил автомобила на ищеца
марка ********ЦДИ, с ****. Водачите попълнили
двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото
произшествие посочили водача ****, управлявал т.а. марка Даф,
с ****. Товарният автомобил управляван от виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „Д.з."
ЕАД, със срок на действие 29.09.2019г. - 28.09.2020г., която полица е действаща
към датата на ПТП.
На 07.04.2020 г. ищецът е уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед
на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис - заключение по щета №
****г. в което са описани като увредени
детайли: предна броня, калник преден десен, лайсна преден десен калник, рамка
врати десни, предна врата дясна, лайсна предна врата дясна, странично огледало
дясно ел., задна врата дясна, калник заден десен, облицовка ПВЦ праг десен,
задна броня, лайсна задна броня дясна, дръжка предна врата дясна, дръжка задна
врата дясна, лайсна задна врата дясна и лайсна заден десен калник. Изплатено му
е застрахователно обезщетение в размер на 1050 лева. Ищецът извършил проучване в няколко сервиза,
занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще ми
струва ремота на автомобила и установил, че необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила му
е в размер на 8257.81 лева. Увредените
части били оригинални и следва същите да
бъдат подменени също с оригинални.
Счита, че ответникът неправилно е
определил, съгласно нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение,
поради което за него е налице правен
интерес от завеждане на настоящия иск.
Сумата, която застрахователят му дължи като
обезщетение за имуществени вреди за настъпилото ПТП по вина на третото
лице е в размер на 6600 лева, от която
сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 1050 лева
или дължимото обезщетение от застрахователя е
5550 лева.
На основание чл. 45 ЗЗД виновният
застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения,
което се покрива от застрахователят на основание функционалната отговорност. С
разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 494, т. 10 от действащия Кодекс на
застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим
спрямо настоящото застрахователно правоотношение е ограничена функционалната
отговорност на застрахователя за дължимите от него на деликвента
лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за
забава, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал. 3 от КЗ). В случая ищецът на 07.04.2020г. е уведомил застрахователя за събитието,
настъпило на 07.04.2020г., поради което следва да се приеме, като датата от
която ответникът е в забава.
На осн.чл.127,
ал.4 ГПК ищецът посочва начин за плащане на задължението - чрез пощенски запис.
В срока по чл.131 ГПК ответното
дружество чрез представител е подало отговор
с който изразява становище за допустимост на иска, но счита, че същия е изцяло предявения иск и моли за
отхвърлянето му като ищезът му заплати разаноските за производството. Заявява следните възражения срещу иска:
1. Оспорва съдържанието на
представения Протокол за ПТП.
Основателността на предявения
осъдителен иск е поставена в зависимост от установяването на сочения механизъм
на настъпване на застрахователното събитие. Механизмът на настъпване на ПТП
може да се доказва посредством всички законово допустими доказателствени
средства. Във връзка с горното, оспорваме така описания в исковата молба
механизъм на настъпване на процесиите вреди.
Оспорва обстоятелствата,
посочени от застрахования, същите не съдържат пълни и ясни данни относно
механизма на възникване на пътното произшествие. Твърдим, че описаните щети не
биха могли да настъпят по начина описан от ищцовата
страна. Уврежданията по процесния лек автомобил не
кореспондират с наведената от ищеца фактическа обстановка по настъпването на
застрахователното събитие. В исковата молба не са наведени безспорни
доказателства във връзка с така изложената фактическата обстановка, същата е
неизяснена и недоказана, което налага отхвърлянето на исковата претенция.
2. Твърди,
че застрахования автомобил не е бил управляван при съобразяване с пътните
условия, маркировка, знаци, което е довело до реализирането на процесното ПТП. Несъобразявайки се с разпоредбите на ЗДвП
относно предимството в кръгово кръстовище, ищецът е реализирал основната и
единствена предпоставка за настъпване на процесното
ПТП. При неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение. Твърдя, че застрахованият не е изпълнил своите задължения да пази
и ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин и
да спазва законовите правила за неговата експлоатация, в следствие на което са
се създали предпоставки за увеличаване на риска и е настъпило застрахователното
събитие.
3.Съгласно разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да
е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата. Несъобразявайки се с разпоредбите на ЗДвП относно предимството в
кръгово кръстовище, ищецът е реализирал основната и единствена предпоставка за
настъпване на процесното ПТП, с което е допринесъл за
степента на увреда на лекия автомобил. Така, водачът
на процесния лек автомобил не е действал с дължимото
поведение, за да избегне настъпването на описаното ПТП. Счита, че обезщетението следва да бъде намалено с 1/2,
тъй като приноса на ищеца за настъпване
на ПТП е съществен.
4. При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение, съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.
386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение. С исковата
молба ищецът заявява претенция за обезщетение в размер на цени на оригинални
части и цени за поправяне на причинените в резултат на застрахователното
събитие вреди на застрахования автомобил в сервизи, притежаващи сертификат ISO
9001:2008. При определяне размера на дължимото обезщетение обаче следва да се
вземе предвид разпоредбата на чл. 400, ал.З КЗ, който приема, че
застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната
стойност на имуществото. Следва да се приеме, че застрахователното обезщетение
следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на
увреденото МПС към момента на увреждането - настъпването на ПТП. Същевременно
ищецът не е ангажирал доказателства, че увредените части не могат да бъдат
подменени с нови алтернативни такива и монтирани и обработени в сервизи непритежаващи
сертификат по стандарт ISO 9001:2008. Нещо повече, Кодекса за застраховането и
константната практика на съдилищата не сочи, че обезвредата
на увреден лек автомобил следва да бъде извършена в специализирани сервизи,
притежаващи конкретния сертификат по горепосочения стандарт, а напротив същата
следва да бъде съобразена с „труда за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени
към датата на ПТП" /така Решение №5 2/08.07.2010г. на Върховния касационен
съд по т.д. 652/2009г./. Ищецът също не сочи и доказателства, че увредените
части са оригинални такива. Следователно обезвредата
на автомобила в размер, определен при съобразяване със средни пазарни цени с
влагане на нови алтернативни части и компоненти и средната пазарна стойност на
труда за обезвреда се съобразява с изискването за
покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта в същия към
момента на настъпване на застрахователното събитие вид. Така изплатената от
доверителя ми сума изцяло покрива разходите по възстановяването на процесния лек автомобил съгласно Кодекса за застраховането
и константната съдебна практика.
5. В случай, че в настоящото
производство се установи наличието на тотална щета на процесния
лек автомобил, моли съдът да вземе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.390,
ал.2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. При тотална щета, застрахователят изплаща
застрахователно обезщетение, но такова не повече от действителната стойност на
застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие,
намалена със стойностите на годните за използване части.
При евентуално настъпване на т.нар. пълна загуба
на застрахованото МПС, от същото биха могли да останат годни детайли, които да
бъдат използвани от застрахования по един или друг начин, реализирайки доход. В
случай, че на застрахования се заплати пълния размер на вредата, той реализирайки
доход от частите които могат да бъдат използвани, би се обогатил неоснователно,
което е нежелателно правно положение от законодателя. Предвид изложеното счита,
че при евентуално квалифициране на увредата, като
„тотална щета", от търсеното застрахователно обезщетение следва да се
приспадне и остатъчната стойност на полезните части и материали на процесния автомобил.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
От представения по
делото двустранен констативен протокол за
ПТП, съставен от водачите на двата автомобила се установява, че товарен автомобил
марка марка “Даф“, с ****, собственост
на „****“, гр.София е управляван от ****
и същият има вина за настъпилото ПТП на 07.04.2020
г. в 12.45 часа като е декларирал това
обстоятелство, както и че не е употребил алкохол. На лек автомобил марка ********ЦДИ, с ДК ****са
нанесени видими щети по предна броня,
десен калник, дясна предна врата, странично огледало, задна дясна врата, заден
десен калник, задна броня. Двамата водачи са подписали протокола за ПТП.
Собственикът на увредения автомобил,
посочен по-горе е заявил претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество в качеството му
на застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност”. По
същото е била образувана щета № ****г. при ответното дружество и негов експерт
е изготвил опис-заключение в което са
описани увредените части и степента на увреждането. Определено е обезщетение в размер на 1050 лева.
Доказателства за плащане не са представени от страните, но този факт не се
оспорва от ищеца.
От
заключението на изготвената САТЕ, което съдът възприема като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че при съпоставяне механизма на
ПТП, описан в двустранния протокол и установените увреждания, описани при
извършения оглед от представител на застрахователя става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между описаното ПТП и настъпилите вреди на лек
автомобил ********ЦДИ, с ДК ****и е възможно същите да са причинени по вид и степен от настъпилото ПТП. Общата стойност на щетите на автомобила на
ищеца поотделно и като обща сума по средни пазарни цени за нови оригинални
части към датата на събитието, стойността на необходимия труд за отремонтиране на автомобила по средни пазарни цени към
датата на събитието при използване цената, предлагана в поне три сервиза,
отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават
европейски сертификат ISO 9001:2008, както и в три сервиза, който не притежават
такъв сертификат е в размер на 7900.00 лева – таблица 1. Общата стойност на щетите на автомобила на
ищеца поотделно и като обща сума по средни пазарни цени при замяна на
увредените части с нови алтернативни части към датата на събитието, както и стойността
на цената за труд за отремонтиране
на автомобила по средни пазарни цени за този вид услуги е в размер на 7026.85
лева – таблица 2. При тотална щета на
автомобила може да се извърши разкомплектоване и продажба на употребени
резервни части от лицензиран търговец. В
този случай за лек автомобил ********ЦДИ, с ДК ****стойността, която би била
платена е 400 лева.
По делото е представено копие на застрахователната
преписка, подписано с КЕП от ответника.
От събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установени
твърденията в молбата, обуславящи наличието на основание за ангажиране отговорността
на застрахователя по пряк иск на увреденото
лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ.
В тази хипотеза увреденото
лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска отговорност",
която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато
застрахованият го е увредил умишлено.
По отношение размера на обезщетението:
Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6.
Съгласно чл.2 от Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ –чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В нормата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма,
съпоставена с КЗ в чл.273, ал.2, пр.1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този
смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени
начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно
разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е решение № 52 от 08.07.2010 г.
по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в производство по чл.290,
ал.3 ГПК.
Същото решение е съобразено с
установената практика на ВКС по
идентични казуси в които е даден отговор на материалноправния
въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.432 КЗ, обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. /чл.226 КЗ отм./ не е задължително прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на
вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1 когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.
Предвид горното
съдът намира, че следва да се възприеме пазарната стойност, посочена от вещото
лице по приетата САТЕ като средна такава за автомобил с еднакви или сходни
технически характеристики с процесния автомобил към
датата на застрахователното събитие с намаляване на офертна
цена, която в размер на 7000 лева. Стойността, която би получил ищеца от оторизиран за разкомплектоване и продажба
на употребявани резервни части търговец е 400 лева. Така след приспадане на
вече заплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 1050 лева и приспадане
на стойността на използваемите части като резервни такива в размер на 400 лева се
получава сумата 5550 лева. Изложеното
по-горе води до извод, че
застрахователят дължи обезщетение на увреденото лице по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в същия размер. От това следва, че предявеният иск срещу застрахователя е основателен и доказан по
размер за сумата 5550 лева
Поради изпадане в забава, ответникът
дължи обезщетение на осн.чл. 429, ал.3 КЗ в размер на
законната лихва от датата на уведомяването
му за събитието, а именно от 07.04.2020 г.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
производството в размер на 1102 лева, която
сума включва държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и възнаграждение за
един адвокат съгласно договор за правна
помощ и съдействие от 02.11.2020 г. с вкл.ДДС, съгласно доказателствата по
делото и представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ****, седалище и адрес на управление ***
да заплати на И.Я.И.
с ЕГН ********** *** сумата в размер на 5550 /пет хиляди
петстотин и петдесет/ лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди при тотална щета на собствения му
автомобил марка ********ЦДИ,
с ****, причинени в резултат
на реализирано на 07.04.2020 г., ПТП в гр.Варна, на
кръстовището между **** по вина на водача
на т.а. марка
„Даф“, с ****, ведно
със законната лихва,
считано от 07.04.2020г. - датата на
уведомяване на ответника за събитието
до окончателното изплащане на сумата,
на осн.чл.432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ, както и разноски за производството в размер
на 1102.00 /хиляда сто и два/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
На осн.чл.127, ал.4 ГПК сумите следва да се заплатят на ищеца
чрез пощенски запис.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: