Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 19 януари, 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично
заседание на 14.12.2021 г. /четиринадесети декември, две хиляди двадесет и
първа година/, в състав:
Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието
на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 757 по описа за 2021 година на Ломския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК), като се поддържа и
акцесорна претенция по реда на чл. чл. 537, ал.2 от ГПК.
Съдебното производство е образувано по искова молба на
М.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му А.В.Д., против Д.С.Д.
с ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен е установителен иск за собственост по чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът, като наследник на Д. , е
собственик на идеални части от следните недвижими имоти: на 1/4 идеална част от
дворно място, находящо се в с. Замфир, област Монтана, с административен адрес:
ул. „Толбухин“ № 9, цялото с площ от 860 кв.м., представляващо ПИ с кадастрален
номер 239 в кв. 51 по регулационния план на селото, за който е отреден УПИ
VI11-239, при съседи на имота: от две страни улици, ПИ с кад.№ 238 и ПИ с кад.№
235. заедно с построените в имота: жилищна сграда, застроена върху 84.00 кв.м.,
лятна кухня, застроена върху 24,00 кв.м., гараж, застроен върху 20.00 кв.м. и
второстепенна сграда, застроена върху 35,00 кв.м., както и на 1/2 идеална част
от нива с площ от 15608, 00 кв.м., находяща се в землището на с. Замфир, област
Монтана, в местността „Крушата", категория четвърта, съставляваща ПИ с
идентификатор № 30291.800.52 съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на селото, при
съседи: ПИ с идентификатори: №
30291.800.32, № 30291.790.148, № 30291.800.51 и № 30291.800.16, Иска се на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт № 12, том 7, рег. № 3806, дело
№ 501/2020г. на Нотариус Станислав
Станчев, вписан в Служба по вписванията - гр.Лом с вх. Рег.№ 3415/22.06.2020 г., акт № 12, том
10, дело № 1168/ 2020 г., до размера на притежаваното от ищеца право на
собственост, а именно: за 1/4 идеална част от дворно място, находящо се в с. З,
с административен адрес: , цялото с площ от 860 кв.м. и представляващо ПИ с
кадастрален номер 239 в кв.51 по регулационния план на селото, за който е
отреден УПИ VI11-239, при съседи на имота: от две страни улици, ПИ кад.№ 238 и
ПИ кад.№ 235, заедно с построени в имота: жилищна сграда застроена върху 84.00 кв.м., лятна кухня, застроена върху 24.00
кв.м., гараж, застроен върху 20,00 кв.м. и второстепенна сграда, застроена
върху 35,00 кв.м. и за 1/2 идеална част от нива с площ от 15608, 00
кв.м., находяща се в землището на с.
Замфир, област Монтана, в местността
„Крушата“, категория четвърта, съставлява ПИ с идентификатор № 30291.800.52
съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на селото,
при съседи ПИ с идентификатори: № 30291.800.32, № 30291.790.148. № 30291.800.51
и № 30291.800.16. Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е законен
наследник на дядо си Д. , починал на
03.02.2020 г., с последен постоянен
адрес ***. По силата на саморъчно завещание от името на този наследодател,
обявено от нотариус Станислав Станчев на 19.02.2020 г., ответникът Д.С.Д. се е
снабдил с нотариален акт за собственост по отношение на следните недвижими
имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Замфир, област Монтана, с административен
адрес: ул. „Толбухин“ № 9, с площ от 860 кв.м. и представляващо ПИ с
кадастрален номер 239 в кв.51 по регулационния план на селото, за който е
отреден УПИ VI11-239. при съседи на имота: от две страни улици, ПИ с кад.№ 238
и ПИ с кад. № 235, заедно с построени в имота: жилищна сграда, застроена върху
84.00 кв.м., лятна кухня, застроена върху 24.00 кв.м., гараж, застроен върху
20.00 кв.м. и второстепенна сграда, застроена върху 35.00 кв.м. и НИВА с площ от 15608,00 кв.м., находяща се в
землището на с.Замфир, област Монтана, местност „Крушата“, категория четвърта,
съставлява ПИ с идентификатор № 30291.800.52 съгласно Кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на селото, при съседи: ПИ с идентификатори:
№ 30291.800.32, № 30291.790.148, №
30291.800.51 и № 30291.800.16. Ответникът не е собственик по отношение на
идеалните части от тези имоти, които
ищецът притежава като наследник на посочения наследодател. Саморъчното
завещание, въз основа на което ответникът се е снабдил с нотариален акт за
собственост и се легитимира като собственик по отношение на тези имоти, не е
могло да породи съответните правни последици поради това, че ръкописният текст
на завещанието не може да е изписан от наследодателя Д. , каквото е изискването на закона.
Покойният дядо на ищеца в последните години от живота си страдал от тежко
заболяване – „паркинсон“ и не бил в състояние да пише. Предвид това ищецът,
като наследник на Д. , оспорва саморъчното
завещание от Д. с дата 10.09.2019 г., обявено от нотариус
Станислав Станчев на 19.02.2020 г., с което описаните по-горе имоти са завещани
на ответника.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден
от ответника чрез пълномощника адв. В.И. от МАК. В отговора си ответникът
заявява, че искът е допустим. Твърди се, че действително на основание обявено
саморъчно завещание на 19.02.2020г. от нотариус Станислав Станчев, от чичо си, Д. , ответникът се снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на подробно описаните в нотариалния акт недвижими
имоти. Това завещание му било предоставено от бабата на ищеца - . Тя
била до ответника навсякъде, когато се снабдявал последният с документите,
необходими му, за да бъде издаден констативния нотариален акт, тъй като
ответникът не е наследник на завещателя и няма как да се сдобие с тях. Именно го
придружила и до нотариуса, за да предостави необходимите документи за изготвянето
на констативния нотариален акт. Ответникът твърди още, че няма представа дали
саморъчното завещание, изготвено в негова полза, е писано от покойния му чичо,
но именно съпругата на чичо му го предоставила на ответника, като можела да не
го прави и в такъв случай ответникът нямало как да знае за завещанието и да се
снабди с констативен нотариален акт за собственост на недвижимите имоти. Ако
саморъчното завещание не е писано от ,
то няма как да породи правно действие, за което ответникът разбира едва сега.
Тъй като и покойния му чичо живеели само двамата, то
тогава завещанието няма как да е писано от друг, освен от ищеца, ако
действително ръкописният текст не е изпълнен от завещателя и с оглед на факта,
че същото му било предоставено от нея. От друга страна ответникът твърди, че не
е знаел, че урегулираният поземлен имот, находящ се в с.Замфир, обл. Монтана, е
придобит по време на брака и покойният му чичо не е бил единствен собственик на
имота. При това положение саморъчното завещание няма да възпроизведе действие
по отношение на целия този имот, тъй като завещателят не е бил единствен негов
собственик. Ответникът заявява, че искът е основателен и го признава изцяло,
както бил направил и по гр. д. № 1425/2020г. по описа на PC - Лом, но смята, че
не е станал причина за завеждане на това дело, поради което моли да не се присъждат разноски в негова тежест.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се
представлява от адв. Н.А. от МАК, като поддържа иска и излага съображения
досежно неговата основателност.
Ответникът в съдебно заседание се явява лично и с адв.
В.И. от МАК, като признава изцяло иска. Моли да не се присъждат разноски, тъй
като ответникът не е станал причина за завеждане на делото.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни
доказателства.
Съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Д. с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на
03.02.2020г., за което е съставен акт за смърт № 0033/03.02.2020г. на Община
Лом, е оставил наследници по закон: Д. с ЕГН ********** - съпруга и М.А.Д. с ЕГН **********
– внук, заместващ на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН починалия преди
наследодателя негов син - А Д. с ЕГН **********,
починал на 27.04.2013г. На основание чл.
9, ал. 1 от ЗН, съгласно който съпругът наследява част, равна на частта на
всяко дете, Д. е наследила ½ ид. част от наследството на
починалия си съпруг Д. , а М.А.Д. – също
½ ид. част на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН.
С Нотариален акт за покупко-продажба № 90, т.1, дело №
189 / 1961 г. по описа на ЛРС, вписан в Службата по вписванията том 75, стр.198а,
Д. е придобил 800,00 кв. м. от дворно място,
находящо се в с. Замфир, с обща площ 3140 кв. м., представляващо ПИ с
кадастрален номер 239 в кв.51 по регулационния план на селото, за който е
отреден УПИ VI11-239. Между М Д. и Д. е
сключен граждански брак на 24.11.1957г., т.е. преди покупката на посочения
недвижим имот, поради което същия е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност. М е притежавала ½ ид. част
от имота в режим на съпружеска имуществена общност и ¼ ид. част от имота
в качеството на наследник на съпруга си Д.
, наследявайки заедно с ищеца М.А.Д. с ЕГН ********** – внук на наследодателя,
заместващ на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН починалия преди наследодателя негов
син - А Д. с ЕГН **********,
починал на 27.04.2013г. Следователно М общо притежава общо ¾ ид. части от
имота, а ищецът М.Д. - ¼ ид.
част.
С Договор за доброволна делба от I1.06.2008 г.. вписан
на 12.06.2008 г„ том 8, № 153. per. № 3998 Д. е
станал изключителен собственик на НИВА, описана съгласно КККР за землището, с площ от 15608,00 кв.м., находяща се в землището на с. Замфир, област Монтана, местност „Крушата“, категория
четвърта, съставлява ПИ с идентификатор № 30291.800.52, при съседи ПИ с
идентификатори: № 30291.800.32, № 30291.790.148. № 30291.800.51 и №
30291.800.16. На основание наследственото правоприемство този имот, съставлявал лична собственост на
наследодателя , е наследен от съпругата
му Младенка и внука му М.А.Д. с идеални части от по ½ за всеки
от тях.
Ответникът Д.С.Д. се е снабдил въз основа на подадено
заявление до нотариус с рег. № 577 от РНК – Станислав Станчев, и на основание
саморъчно завещание от 10.09.2019 г.,
сочено като оставено от Д. , с
Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 12, том 7, рег.3806, дело № 501/2020 г. на
Нотариус Станислав Станчев, вписан в Службата по вписванията - Лом с вх. рег.№
3415/22.06.2020 г., акт № 12, том 10, дело № 1168/ 2020 година. С цитирания нотариален акт ответникът се
легитимира като собственик по отношение на процесните имоти, както и на построените
в единия от тях - дворното място, сгради. От друга страна ищецът твърди, че е
придобил на основание наследствено правоприемство идеални части от описаните
имоти, поради което има правен интерес да установи, че е собственик на идеални
части от същите поземлени имоти и да
поиска отмяната на посочения констативен нотариален акт.
С влязло в сила на 24.04.2021г. Решение от
31.03.2021г. по гр. дело № 1425/2020г. по описа на ЛРС, поправено с Определение
от 19.04.2021г., съдът е признал за
установено по отношение на Д.С.Д., ЕГН **********, че Д. , ЕГН **********, е собственик по отношение
на следните недвижими имоти, както следва: 1/ 3/4 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от Дворно
място, находящо се в с. Замфир, област Монтана, с административен адрес: ул.
„Толбухин“ № 9, цялото с площ от 860 кв. м. и представляващо ПИ с кадастрален
номер 239 в кв. 51 по регулационния план на селото, за който е отреден УПИ VIІІ-239,
при
съседи на имота: от две страни улици, ПИ кад. № 238 и ПИ кад. № 235, заедно с
построени в имота: жилищна сграда, застроена върху 84,00 кв. м., лятна кухня,
застроена върху 24,00 кв. м., гараж, застроен върху 20,00 кв. м. и
второстепенна сграда, застроена върху 35,00 кв. м. и 2/ ½ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от НИВА
с площ от 15608,00 кв. м., находяща се в землището на с. Замфир, област
Монтана, местност „Крушата“, категория Четвърта, съставлява ПИ с идентификатор
№ 30291.800.52 съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на землището
на селото, при съседи ПИ с идентификатори: № 30291.800.32, № 30291.790.148, №
30291.800.51 и № 30291.800.16 заедно с всички произтичащи от това законни
последици. Със същото решение на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът е отменил н. а. № 12, том 7, peг. № 3806, дело № 501/2020
г. на Нотариус Станислав Станчев, вписан в Службата по вписванията гр. Лом, вх.
рег. № 3415/22.06.2020 г., акт № 12. том 10, дело № 1167/2020 г. до размера на
правата на М Д. - ¾ идеални части от дворно място,
находящо се в с. Замфир, област Монтана, с административен адрес: ул.
„Толбухин“ № 9, цялото с площ от 860 кв. м. и представляващо ПИ с кадастрален
номер 239 в кв. 51 по регулационния план на селото, за който е отреден УПИ VIІІ-239,
при
съседи на имота: от две страни улици, ПИ кад. № 238 и ПИ кад. № 235, заедно с
построени в имота: жилищна сграда, застроена върху 84,00 кв. м., лятна кухня,
застроена върху 24,00 кв. м., гараж, застроен върху 20,00 кв. м. и
второстепенна сграда, застроена върху 35,00 кв. м. и 2/ ½ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от НИВА
с площ от 15608,00 кв. м., находяща се в землището на с. Замфир, област
Монтана, местност „Крушата“, категория Четвърта, съставлява ПИ с идентификатор
№ 30291.800.52 съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на землището
на селото, при съседи ПИ с идентификатори: № 30291.800.32, № 30291.790.148, №
30291.800.51 и № 30291.800.16.
В съдебно заседание ответникът заявява, че признава
иска изцяло и няма да се ползва от представеното писмено доказателство –
саморъчно завещание от наследодателя .
Ответникът твърди единствено, че не е станал причина за завеждане на делото и
поради това не дължи разноски.
Съдът приема за безспорно обстоятелството, че ищецът е
придобил идеални части от процесните имоти на посоченото в исковата молба
основание, както и че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, върху описаните в исковата молба
имоти - факти, неоспорени и признати от
ответника. По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за
собственост за основателен и доказан
така, както е предявен.
Искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК е акцесорно по своя
характер и отмяната на констативни нотариални актове по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК не е предмет на самостоятелен иск, а изрично предвидена в закона правна
последица от уважаването на иска за собственост, предявен от собственика против
лицето, ползващо се от акта. В този
смисъл, за да бъде уважена акцесорната претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК в претендирания
обем, следва да бъде успешно проведено
пълно и главно доказване от ищеца на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в същия
този обем.
По иска с правно основание чл. 124 от ГПК върху ищеца
принципно е тежестта да докаже, че е собственик
на имота, като предвид заявеното от ответника, че не оспорва претенцията
за собственост върху идеални части от процесните имоти, като ответникът признава
иска, този факт не се нуждае от доказване. Въпреки признанието са събрани и
писмени доказателства по делото, достатъчни да обосноват извода за
принадлежността на правото на собственост, претендирано в съответния обем от
ищеца. От това следва на основание чл. 537,
ал.2 от ГПК и отмяната на Нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти № 12, том 7, рег.3806, дело №
501/2020 г. на Нотариус Станислав Станчев, вписан в Службата по вписванията -
Лом с вх. рег.№ 3415/22.06.2020 г., акт № 12, том 10, дело № 1168/ 2020 година,
в частта му, в която ответникът е признат за собственик върху 1/4 идеална част
от дворното място, находящо се в с. Замфир, област Монтана, с административен
адрес: ул. „Толбухин“ № 9, цялото с площ от 860 кв.м. и представляващо ПИ с
кадастрален номер 239 в кв.51 по регулационния план на селото, за който е
отреден УПИ VI11-239, при съседи на имота: от две страни улици, ПИ кад.№ 238 и
ПИ кад.№ 235, заедно с построени в имота: жилищна сграда застроена върху 84.00 кв.м., лятна кухня, застроена върху 24.00
кв.м., гараж, застроен върху 20,00 кв.м. и второстепенна сграда, застроена
върху 35,00 кв.м. и върху 1/2 идеална част от НИВА с площ от 15608, 00
кв.м., находяща се в землището на с.
Замфир, област Монтана, местност
„Крушата“, категория четвърта, съставлява ПИ с идентификатор № 30291.800.52
съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на селото,
при съседи ПИ с идентификатори: № 30291.800.32, № 30291.790.148. № 30291.800.51
и № 30291.800.16.
Трайната съдебна практика
на ВКС се придържа към становището, че претенцията по чл.537, ал.2 ГПК може да
бъде предявена само при условията на обективно съединяване с иск за собственост
и никога самостоятелно, тъй като в
последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването
й. Тази претенция е несамостоятелна и тя представлява изрично разпоредена
законна последица от уважаването на предявен иск за защита на засегнатото
материално право с издаването на констативния нотариален акт, съгл. ТР № 178 от
30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК. Разпоредбата на чл.537,
ал.2 ГПК урежда
задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт. Правилото
на изречение последно от цитираната разпоредба представлява законна последица
от уважаване на предявения, в случая установителен иск, за
принадлежността на правото на собственост и се прилага служебно от съда,
независимо дали е направено или не искане от страната в тази насока.
По горните съображения съдът намира
предявения установителен иск за собственост за основателен и доказан, както и
акцесорната претенция.
По отношение на разноските: С издаване на Нотариален
акт за собственост върху недвижими имоти
№ 12, том 7, рег.3806, дело № 501/2020 г. на Нотариус Станислав Станчев,
вписан в Службата по вписванията - Лом с вх. рег.№ 3415/22.06.2020 г., акт №
12, том 10, дело № 1168/2020 г., ответникът се е легитимирал като собственик на
права, които не притежава, т.е. засегнал е правата на ищеца. Нормата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, чрез израза
„дал повод“ не изисква наличие на виновно поведение на ответника.
Използваният израз бележи едно обективно състояние – даване на повод за отпочване на гражданско
производство, независимо дали ответникът съзнателно или не е станал причина за
образуване на делото. В случая ответникът чрез свидетелски показания се домогва
да докаже, че няма вина за образуване на делото, което обстоятелство е
ирелевантно за преценката дал ли е повод за завеждане на делото. Фактът, че
ответникът е подал молба до нотариуса за издаване на констативния нотариален
акт сочи на едно обективно поведение – даване повод ищецът да потърси правата
си по съдебен ред поради издаване на констативния нотариален акт, засягащ
ищцовото право на собственост. Без правно значение е това дали ответникът е
съзнавал пороците на завещателното разпореждане, въз основа на което е поискал
да бъде признат за собственик на процесните имоти, т.е. ирелевантно е наличието
на вина у ответника за иницииране на нотариалното производство, а и за
съдебното такова. В този смисъл още по-малко вина за създалата се ситуация,
повод за образуване на делото, има ищецът, за да понесе той, а не ответника,
тежестта на деловодните разноски. Макар без особено значение, следва да се има
предвид, че по гр. дело № 1425 от 2020 г. по описа на ЛРС с получаване на
исковата молба по това дело, предявена от ,
ответникът е узнал за пороците на завещанието, въз основа на което е
поискал издаването на КНА. Узнавайки това обстоятелство, ответникът не е
предприел действия за уреждане отношенията си с другия засегнат от завещанието собственик – настоящия ищец Д.Д., като
липсват данни да е правил опити да предложи парично овъзмездяване или друга
подходяща форма на уреждане на отношенията преди образуване на настоящото
производство. На последно място – преди да се ползва от завещанието ответникът
е могъл да положи минимални усилия за проверка действителността на завещанието
– могъл е да проведе разговор с ищеца и/или негови близки, уведомявайки ги за наличието на завещание, преди да поиска
издаване на констативен нотариален акт. Данни за разговори от събраните
свидетелските показания има едва след завеждане на делото. Ето защо, въпреки
признанието на иска по чл. 124 ГПК и признанието на акцесорния иск, то
ответникът, било то виновно или не, е
дал повод за образуване на настоящото производство, като следва да му бъдат
възложени в тежест сторените от ищеца разноски съобразно уважения в пълен обем
главен и акцесорен иск. Сторените разноски са общо в размер на 460,00 лева, от
които за платено адвокатско възнаграждение – 400,00 лева, за държавна такса –
50,00 лева и такса за съдебни удостоверения – 10,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Д.С.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, че М.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник по закон
на Д. , е собственик на следните
недвижими имоти: 1/4 /една четвърт/ ИДЕАЛНА ЧАСТ от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в
с. Замфир, област Монтана, с административен адрес: , цялото с площ от 860
кв.м., представляващо ПИ с кадастрален номер 239 в кв.51 по регулационния план
на селото, за който е отреден УПИ VI11-239, при съседи на имота: от две страни
улици, ПИ с кад.№ 238 и ПИ с кад.№ 235. заедно с построените в имота: жилищна
сграда, застроена върху 84.00 кв.м., лятна кухня, застроена върху 24,00 кв.м.,
гараж, застроен върху 20.00 кв.м. и второстепенна сграда, застроена върху 35,00
кв.м., както и на 1/2 /една втора/ ИДЕАЛНА ЧАСТ от НИВА, с площ от 15608, 00 кв.м., находяща се в
землището на с. Замфир, област Монтана, местност „Крушата", категория
четвърта, съставляваща ПИ с идентификатор
№ 30291.800.52 съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на
землището на селото, при съседи: ПИ с
идентификатори: № 30291.800.32, № 30291.790.148, № 30291.800.51 и №
30291.800.16.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт № 12, том 7, рег. 3806, дело №
501/2020г. на Нотариус Станислав Станчев, вписан в Служба по вписванията -
гр.Лом с вх. Рег.№ 3415/22.06.2020 г.,
акт № 12, том 10, дело № 1168/ 2020 г., до
размера на правото на собственост на М.А.Д., с ЕГН **********, а именно: 1/4 /една четвърт/ идеална
част от дворно място, находящо се в с. Замфир, област Монтана, с
административен адрес: ул. „Толбухин“ № 9, цялото с площ от 860 кв.м. и
представляващо ПИ с кадастрален номер 239 в кв.51 по регулационния план на
селото, за който е отреден УПИ VI11-239, при съседи на имота: от две страни
улици, ПИ кад.№ 238 и ПИ кад.№ 235, заедно с построени в имота: жилищна сграда
застроена върху 84.00 кв.м., лятна кухня, застроена върху 24.00 кв.м., гараж,
застроен върху 20,00 кв.м. и второстепенна сграда, застроена върху 35,00 кв.м.
и 1/ 2 /една втора/ идеална част от НИВА с площ от 15608, 00
кв.м., находяща се в землището на с.
Замфир, област Монтана, местност
„Крушата“, категория четвърта, съставлява ПИ с идентификатор № 30291.800.52
съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на селото,
при съседи ПИ с идентификатори: № 30291.800.32, № 30291.790.148. № 30291.800.51
и № 30291.800.16.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.С.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на М.А.Д. с ЕГН
**********, с адрес: ***, направените деловодни разноски в размер на 460,00
/четиристотин и шестдесет лева/, от
които 400,00 лева за адвокатско възнаграждение, 50,00 лева за платена държавна
такса и 10,00 лева за издаване на съдебни удостоверения.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: