Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ….06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 12878/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 09.03.2020 г. на Г.Ф. чрез адв. К.Я.срещу Решение № 48949 от 24.02.2020 г. по гр.д. № 2207/2019 г. на СРС, с което Г.Ф., Булстат: ******да заплати на Н.Д.З., ЕГН: ********** по иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 21.06.2017 г. около 09,35 ч в гр. София на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Иван Евстатиев Гешов“ от водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.01.2019 г. до окончателното плащане.
Твърди, че процесното ПТП не е доказано. Констативният
протокол от 21.06.2017 г. не представлява официален свидетелстващ документ и в
него не са отразени увреждания на процесния велосипед, каквито не се
установяват и от съдебната автотехническа експертиза и останалите доказателства
по делото. Според заключението на съдебно медицинската експертиза е възможно
контузията на гръдния кош да се причини при самостоятелно непредизвикано от
удар падане на велосипедист върху терен. Водачът на велосипеда е
самокатастрофирал. Съдът не взел предвид, че ищецът продължил да ходи на работа
и след процесното ПТП, като ценил единствено показанията на свид. Захариева,
съпруга на ищеца, както и заключението на съдебно психиатричната експертиза, че
ищецът е напълно възстановен в емоционален план и не е бил в невъзможност да изпълнява
трудовите си задължения. Присъденият размер на обезщетението не съответства на
принципа на справедливост по подробно изложени съображения. Иска отмяна на акта
като неправилен за пълния предявен и уважен размер на иска или при условията на
евентуалност за размера над 1 000 лв., както и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Н.З., в който я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна с интерес от обжалване срещу обжалваем акт и е редовна по съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо (чл. 269 ГПК), имайки предвид, че по делото липсват доказателства за плащане на обезщетение след проведена извънсъдебна процедура по заплащане на обезщетение за процесните неимуществени вреди (чл. 558, ал. 5 КЗ).
Предявен е иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
За уважаването на иска е необходимо доказването на следния фактически състав: в резултат на виновно противоправно деяние на лице, управлявало неидентифицирано МПС ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
От констативен протокол за ПТП № К-410/21.06.2017 г., съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, и две докладни записки от същата дата се установява, че на 21.06.2017 г., около 9,35 ч. в гр. София на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Иван Евстатиев Гешов“ неизвестен лек автомобил с неустановен водач, движейки се в посока от бул. „Руски паметник“ към бул. „Цар Борис III“ и завивайки надясно нарушава правилата за движение по пътищата и удря насрещно движещия се на зелен сигнал на велосипеден светофар по велосипедната алея в посока от бул. „Цар Борис III“ към бул. „Руски паметник“ велосипед, управляван от ищеца. Съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени неоспорените от страните заключения на съдебната автотехническа експертиза (САТЕ), на съдебно медицинската експертиза (СМЕ) и на съдебно психиатричната експертиза (СПЕ).
Констативният протокол за ПТП, издаден след посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава (Решение № 11 от 24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2653/2018 г., IV г. о.; Решение № 20 от 22.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50128/2016 г., III г. о.; Решение № 128 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6451/2013 г., III г. о.).
Заключението на САТЕ не отрича възможността механизмът на процесното ПТП да е реализиран съобразно твърденията в исковата молба и в констативния протокол, съставен от съответно длъжностно лице при СДВР, отдел „Пътна полиция“ въз основа на изявления на ищеца, но и след посещение на място на
процесното ПТП.
Заключението на СМЕ не изключва вероятността получената в резултат на ПТП контузия на гръден кош да се причини именно по време на управление на велосипед при реализиране на ПТП. Според показанията на свид. Захариева ищецът е имал болки в гърдите, включително и при дишане около месец, с охлузвания по ръцете и колената, което състояние се потвърждава от горното заключение, според което процесната контузия се изразява в мекотъканно увреждане с продължаващи болки за период до 3 седмици. Наличието на травма, получена на 21.06.2017 г., след 09,35 ч, се установява и от следните медицински документи от 21.06.2017 г.: лист за преглед на пациент, обменна карта (талон).
От заключението на СПЕ се установява, че след претърпяно ПТП
ищецът е преживял кратка депресивна реакция и в резултат на изпитана
потиснатост и тревожност престанал да кара велосипед. Показанията на съпругата
на ищеца свид. Захариева относно изпитаните от ищеца болки след ПТП съдът
кредитира като житейски логични и съответстващи на останалите доказателства по
делото, в частност на заключението на СПЕ. Действително констативният протокол
и докладните записки са съставени изцяло по изявления на ищеца, липсват
доказателства и за следи по процесния велосипед, но от съвкупната преценка на всички
доказателства, макар и косвени, имайки предвид липсата на очевидци на
процесното ПТП, се прави единственият възможен извод, че механизмът на ПТП е
реализиран съгласно гореописаното и че процесните вреди са в причинно-следствена
връзка с деяние на водач на неидентифицирано МПС. На следващо място, липсват и доказателства,
които да опровергават същия извод и да правят вероятно твърдението в жалбата на
въззивното дружество, че ищецът е самокатастрофирал.
Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД изисква определяне на точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, като се преценяват конкретните обстоятелства по случая, които носят обективни характеристики - личността и съответно възрастта на пострадалия, интензитета на претърпените от него болки и страдания, начинът, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание (Решение № 176 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 964/2016 г., IV г. о.; Решение № 111 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4207/2013 г., IV г. о.).
От заключението на СМЕ и показанията на свид. Захариева се установява, че ищецът е получил увреждане, което макар и мекотъканно, е довело до продължили около 1 месец болки в гърдите, включително и при дишане. Същият е на 42 години към момента на ПТП. От заключението на СПЕ се установява, че ищецът е с хипохондрични тенденции в границите на нормата на популацията и с добри адаптивни възможности, които са му помогнали да преодолее стреса в резултат на процесното ПТП, но независимо от това около 1 месец след инцидента същият е имал проблеми със съня, преживявал е емоции, свързани с гняв, потиснатост, и е бил лабилен. Поради това размерът на обезщетението е правилно определен от СРС съобразно чл. 52 ЗЗД, имайки предвид възрастта на ищеца, претърпените неприятни изживявания за около 1 месец, за което свидетелства и това, че ищецът е преустановил да кара велосипед, както и актуалния социално-икономически стандарт на живот в Република България.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА адв. В.В.О. има право на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице за настоящото производство съгласно Договор от 08.11.2019 г. (I - 72) в размер на 370 лв., върху която сума следва да се начисли ДДС в размер на 20 % при наличие на доказателства за регистриране по ДДС на адвоката (чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, § 2а от ДР на НМРАВ и Определение № 19 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3044/2018 г., I т.о.; Определение № 521 от 25.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1225/2017 г., I т. о.).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48949 от 24.02.2020 г. по гр.д. № 2207/2019 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА Г.Ф., Булстат: ******да заплати на адв. В.В.О., ЕГН: ********** сумата от 444 лв. с ДДС – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.