Р Е Ш Е Н И Е
№….........../….........2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2527
по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.К.Х. срещу
решение № 1252/05.10.2020 г. по н.а.х.д. № 3397/2020 г. по описа на Районен съд
Варна, ХХХVІІІ състав, с което е потвърдено НП № 20-0819-002591/22.07.2020 г.
на началника на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, с което
на касатора за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 5 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП и за
нарушение на чл. 119 ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер 100 лв., на основание чл. 183 ал. 5 т. 2 ЗДвП. С оплакване, че при
потвърждаване на наказателното постановление съдът неправилно не е отдал
значение на допуснатото при съставянето на АУАН нарушение на чл. 40 ал. 1 ЗАНН се иска
решението да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него да се
постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното
постановление също да се отмени. Наред с това се оспорва присъдената с въззивното
решение сума от 120 лв. в полза на ОД на МВР – Варна, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, като се излагат
съображения за прекомерното й завишаване от съда и за отсъствието на мотиви за
определянето й с решението.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на
10.12.2020 г. касаторът И.К.Х., редовно призован, не
се представлява. Ответната по делото страна ОД на МВР – Варна, редовно
призована за заседанието, също не се представлява и не изразява становище по
касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Касационната жалба е
предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната
разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице
съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на
жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение
е получено редовно от касатора на датата 07.10.2020 г. /л. 24 от н.а.х.д. № 3397/2020
г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС е предявена
чрез въззивния съд на датата 20.10.2020 г. Със спора е сезиран родово и местно
компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални
предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С потвърденото от Варненски районен съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП на касатора И.К.Х. за нарушаването на чл. 98 ал. 1 т. 5 ЗДвП и по чл. 183 ал. 5 т. 2 ЗДвП за нарушаването на чл. 119 ал. 1 ЗДвП, обективирано в обстоятелството, че на датата 27.05.2020 г. в 11:00 ч. в гр. Варна на ул. „Нишава“, управлявайки лек автомобил „Мерцедес С 320“, рег. № В****ВК, е паркирал на по-малко от 5 м. от пешеходна пътека тип Зебра, обозначена с пътна маркировка М 8.1 и отнел предимството на стъпилата на пешеходната пътека пешеходка А.С., ЕГН **********.
Въз основа на приложените по АНП и събрани по делото писмени и гласни доказателства /свидетелските показания на лицето Антоанета Тодорова Савова/ въззивният съд обосновано е приел за доказани изложените в АУАН и в НП релевантни за административнонаказателните състави на чл. 183 ал. 4 т. 8 и на чл. 183 ал. 5 т. 2 ЗДвП факти и въз основа на тях е приложил правилно закона като изложените от съда мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН тя препраща към тях.
Неоснователно е единственото изложено в касационната жалба оплакване, че при потвърждаване на наказателното постановление съдът е игнорирал обстоятелството, че административнонаказателното производство е опорочено още със съставянето на АУАН, тъй като в нарушение на чл. 40 ал. 1 ЗАНН той не бил подписан от лицето, свидетел на нарушението, което било подало и сигнала до полицията за него. Действително, под АУАН при № 2 от свидетелите е положен подписът само на втория посочен в акта свидетел, който обаче е свидетел на съставянето на акта, а не очевидец на нарушението, като същевременно очевидецът Антоанета Тодорова Савова също е вписана в акта като свидетел, но подписът й липсва под него. С това действително е допуснато нарушение на изискването на чл. 40 ал. 1 ЗАНН актът за установяване на нарушението да се съставя, освен в присъствието на нарушителя, но и на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Що се отнася до свидетелите, отстъплението от това изискване е регламентирано в чл. 40 ал. 3 ЗАНН, според който при липсата на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. Същевременно чл. 40 ал. 4 ЗАНН допуска възможност, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът да се състави и в отсъствието на свидетели. Очевидно процесният случай не попада под предвидените в чл. 40 ал. 3 и 4 ЗАНН изключения, поради което принципно правилно е становището на касатора, че на основание чл. 40 ал. 1 ЗАНН съставеният за нарушението АУАН е следвало да носи подписа на свидетелката на нарушението Антоанета Тодорова Савова. С чл. 53 ал. 2 ЗАНН е регламентирано обаче, че дори в акта да е допусната нередовност, наказателното постановление отново ще подлежи на издаване, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина като установените във въззивното производство факти сочат, че в случая са изпълнени изискванията на чл. 53 ал. 2 ЗАНН. Поради това издаденото наказателно постановление при наличието на допусната нередовност в АУАН по смисъла на чл. 40 ал. 1 ЗАНН не е незаконосъобразно на това основание.
Изложеното обуславя извод, че като е потвърдил наказателното постановление въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила от касационната инстанция, съгласно правомощието й по чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Що се отнася до оплакването, че с решението районният съд е присъдил в полза на ОД на МВР – Варна необосновано висок размер разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, компетентен да се произнесе по него по реда на чл. 248 ГПК е съдът, постановил решението. Поради това в тази част делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1252/05.10.2020 г. по н.а.х.д.
№ 3397/2020 г. по описа на Районен съд Варна, ХХХVІІІ състав, с което е
потвърдено НП № 20-0819-002591/22.07.2020 г. на началника на група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, с което на И.К.Х. за нарушение на чл. 98
ал. 1 т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лв., на основание чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП и за нарушение на чл. 119 ал. 1 ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100 лв., на основание чл.
183 ал. 5 т. 2 ЗДвП.
ВРЪЩА делото на районния съд, постановил решението, за
произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по оплакването на И.К.Х. за прекомерно висок
размер на присъдените в полза на ОД на МВР – Варна разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/