Решение по дело №399/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  124                                        7.Х.2019 год.                      гр.Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен  съд,  Наказателна колегия, 

в публично заседание на шести август

през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                       

                                                                                           Председател :   СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

                                                 Съдебни заседатели :

                                                                                                   Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА

                                                                                       МИЛУШ ЦВЕТАНОВ

           

секретар Румяна Русева

прокурор  Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдията Стр.Д.

Внохд дело  № 399 по описа за  2019 год.,

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 29/9.V.2019 год. по нохд № 583/2018 год. РС – Свиленград е признал подсъдимите Д.А.Р., Г.Д.Н., Н.Д.Н., Н.Г.Н. и П.К.П., първият от гр.*****, а останалите от гр.*******, за невиновни по повдигнатото им обвинение в това, че вечерта на 30./31.VII. 2006 год. в гр.******* на ** – ****  ********, в съучастие помежду си като съизвършители, а първите двама – и при изпълнение на службата си, възползвайки се от служебното си положение, от влакова композиция, намираща се на ***** гаров коловоз, от товарен влак №40660 с дестинация Турция – Германия, преминаващ транзитно през България, от контейнер CRXU 050437-6, натоварен на вагон  №3379 4952 018-9, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и с помощта на техническо средство – клещи и на МПС – микробус марка „Мерцедес“, син на цвят, рег № ******* отнели чужди двжими вещи - 53 броя 27 - инчови телевизори, марка “Дурабранд” на обща стойност 47 393.13 лв. от владението на жп – управление – П. и собственост на фирма “Валмарт” – Германия с правоприемник фирма “Реал – СБ Варенхаус ГмбХ” – Германия с представител Щ. В., без съгласие на ръководството на жп – управлението и собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери, поради което ги оправдал по предявеното им обвинение в престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо, а за подсъдимите Д.Р. и Г.Д. – и по т.6 вр. чл.194 ал.1  и вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от РП-Свиленград,  който в законния срок я протестира с оплакване, че е неправилна. Макар да е изтъкнал по протеста, че след запознаване с мотивите на съда ще изложи допълнителни съображения към протеста, това не е било сторено и същият е на практика  бланкетен. Отправено е искане да се отмени протестираната оправдателна присъда, вместо което да се постанови нова – осъдителна спрямо всички подсъдими за престъплението, за което им е предявено обвинение.

В с.з. пред въззивната инстанция прокурор от ОП- Хасково поддържа протеста, но признава, че относно така повдигнатото обвинение е налице доказателствен дефицит. Въпреки това предлага протеста да бъде уважен.

Ответниците по въззивния протест и подсъдими и техните защитници оспорват протеста и поддържат, че присъдата на първоинстанционния съд е законосъобразна и правилна.

По въззивния протест не са направени доказателствени искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на протестираната присъда по посочените в протеста оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно по реда на чл.314 от НПК, констатира следното:

Въззивният протест е подаден в законния срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустим. Преценен по същество е неоснователен.

По фактическата обстановка:

Подс.Д.А.Р. е на ** год., роден в ****, но живее в *****, ***** ******,  ******, *****, с ******* образование. През 2006 год. е бил ***** на длъжност „****** ****“ в група „**** ****** ******“, сектор „******   ********“ към отдел „****** *******“ при ****   ******* „******“.

 Подс.Г.Д.Н. ***, ***** *******, ******, *****, ****** *****. От 1996 год. до инкриминираната дата през 2006 год. работел в системата на *** като ****** *******.

Подс.Н.Д.Н. ***, ****, ******, ********  *********.

Подс.Н.Г.Н. ***, ****** ******, *****, ******, с **** *******.

Подс.П.К.П. ***, ****, *******, ****** *******.

По внесения обвинителен акт е била поддържана следната фактическа обстановка:

Подс.Д.Р. в качеството си на ****** от ***** ****** с месторабота ** – *** – ***** бил на работа за времето от 19:00 часа на 30.07. до 7:00 часа на 31.07.2006 год. По същото време ***** като *****  ******* бил и подс.Г.Д.. Около 20:00 часа на 30.07.с.г. на ***** ******  **** на ** – **** – С. пристигнал от Турция товарен влак №40660, пътуващ за Германия и преминаващ транзитно през България. Влакът бил придвижван от локомотив №06-82 с машинист свид.Т. Б. Във вагон №337949520189 били натоварени два контейнера CRXU 504376 и CRXU 504627, а във вагон № 337949520312 - още два контейнера CRXU 506152 и CRXU 508366, като всеки от тях съдържал по 90 плазмени телевизора в кашони. Изпращач на стоката била турската фирма „Аргю Демирйоглу Ташамаджалък Ве Деподжулук А.Ш.“, а получател – германската фирма „Railog GmbH“ с място на доставка Дуисбург, Германия.

На подс.Д. във връзка с изпълнение на служебните му задължения станали известни пристигането на влака и съдържанието на неговия товар. Решил да организира кражба на телевизори. За целта на 30.07.2006 год. в 21:44 часа се обадил от своя мобилен телефон на този на подс.Н.Н., казал му, че има нужда от микробус за превозване на стока и попитал дали е свободен този на подс.П.. В 21:53 часа подс.Н. се обадил на подс.П. и го повикал спешно да дойде с микробуса на **** в С. пред магазина на ****** му, защото има работа за вършене. След 22:00 часа подс.П. пристигнал на уговореното място, където го чакал подс.Н.. Последният го помолил да му услужи с микробуса си, но подс.П. отказал, защото предният път, когато се съгласил, подс.Н. повредил колата. Тогава подс.Н. му казал, че може да има телевизори за товарене от **-**** и подс.П. се съгласил да помогне, но само ако участва лично. Двамата се отправили към **-**** С. и паркирали колата в нейния район срещу **** коловоз.

Междувременно в 22:58 часа на 30.07.2006 год. подс.Г.Д. провел телефонен разговор и с подс.Д.Р., при който го  привлякъл към участие във вече планираната кражба. Подс.Р. по това време също изпълнявал служебните си задължения като **** от ***** ****** на **-**** С. Той от своя страна провел телефонен разговор с подс.Н.Н. в 23:34 часа същата нощ, разказал му за предстоящата кражба и го помоли да съдейства чрез предоставяне на помещение в негов имот в близкото с.М., където да откарат и скрият стоката.

След тази предварителна подготовка, групата от шестима подсъдими пристъпила към извършване на кражбата, която била осъществена за времето между 23:00 часа на 30.07.2006 год. и 01:00 часа на 31.07.2006 год. по следния начин:

Подс.Н. оставил подс.П. в микробуса, а сам отишъл до гарираните на ***** коловоз вагони. Там вече били подсъдимите Д. и Н..Подс.Д. отворил левите врати на един вагон и съобщил на останалите, че вътре има телевизори. Подс.Н. се върнал при подс.П., казал му, че ще товарят телевизори и последният докарал микробуса и го паркирал успоредно на отворения вагон. Там се събрали всички подсъдими. Подс.Н.  се отправил към изхода на жп-гарата, за да следи и предупреди за нежелано чуждо присъствие. На самото местопрестъпление същата роля поел подс.Р.. Подс.Д. се качил във вагона и започнал да подава телевизори на подс.Н.,  който ги отнасял до микробуса, където подс.П. ги натоварвал и подреждал. Подсъдимите отнели общо 53 броя телевизори марка „Дурабранд“.

След натоварването им те били откарани от подс.П. с неговия микробус до къща в с.М., стопанисвана от подс.Н.. При него се качил и подс.Н.. Подс.Н. ги изпреварил по пътя с автомобила си „Форд“ и вече ги чакал. Там бил и подс.Р., който отворил вратите на имота. Четиримата подсъдими, без подс.Д., който останал на местоработата си, разтоварили телевизорите. Уговорили се на сутринта да се видят отново, за да си ги разделят.

На следващата сутрин подсъдимите Н. и П. отишли със същия микробус до къщата в с.М., където ги чакал подс.Р., който им казал, че на тях се полагат по пет телевизора. Двамата натоварили общо 10 телевизора и си тръгнали. Останалите телевизори били разпределени между другите подсъдими.

Така поддържаната по обвинителния акт фактическа обстановка обаче се подкрепя единствено от самопризнания на подс.П., направени при един от разпитите му на ДП, от които той се е отрекъл на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Установено е и провеждането на описаните по обвинителния акт телефонни разговори между подсъдимите в посочените часове на 30.07. срещу 31.07.2006 год., но не и тяхното съдържание, тъй като това е станало чрез прилагане на разпечатки от мобилните оператори, а не чрез прилагане на СРС.

Показанията на свид.Д. М., през 2006 год. служител на ** *** – ******** утвърждават, че през този период били постъпили данни за извършени кражби на вещи от влакове от **-**** – ******, вкл. чрез злоупотреба със служебно положение от длъжностни лица, поради което била организирана специализирана ******* ****** за установяване на такива вещи.

На 8.08.2006 год. при рутинна ****** проверка, извършена  от ***** от **** ***** – ***** в л.а.„Опел Вектра“, рег.№ *******, собственост на свид.Д. С., на задната седалка на същия е открит телевизор марка „Дурабранд“, мултисистем 27 със сериен номер S2J0000000 SN 60700100, модел NR27L93HD, сив на цвят, с плосък екран. Свид.С. заявил, че е закупил телевизора от родителите на подс.П.. При проведено претърсване и изземване в жилището на същите на ул.“**** *****“ №** в ***** са открити още 2 телевизора от същите марка и модел, съответно със серийни номера S2J0000000 SN 60700295 и S2J0000000 SN 60700149.

Свид.С. е заявил, че от свид.Ж. А. научил, че подс.П. продава телевизори и същият го завел, за да си купи намерения в автомобила му. Свид.Ж. А. е потвърдил това, като е дал показания, че подс.П. му съобщил, че е закупил от пазара в гр.Димитровград изгодно пет телевизора, които продава. Подс.П. на свой ред е поддържал, че закупил пет телевизора „Дурабранд“ от пазара в Димитровград, които били на изгодна цена от 500 лв. и преценил, че ще може да ги препродаде с добра печалба и да спечели пари, необходими за лечението на тежко болната му дъщеря /тук следва да се изтъкне, че подс.П. действително има дъщеря, страдаща от тежко заболяване/. Установено е, че другите два, от общо пет телевизора е продал на свид.П. П., от когото при претърсване и изземване в собствения му имот на ул.“**** ******“ №** в ******** същите са били намерени и иззети и са със серийни номера S2J0000000 SN 60700086 и S2J0000000 SN 60700297.

По обвинението се поддържа, че подс.Н. е продал един телевизор на свид.А. Д. При претърсване и изземване в дома на последния е бил открит и иззет 1 бр. телевизор марка „Дурабранд“, модел NR 27 L 93 – HD със сериен номер  S2J0000000 SN 60700250. Свид.К. К., *** на свид.Д. е заявил, че телевизорът е негов и е закупен от складовете на „****  *****“ в гр.П. Тези негови показания не се оборват от никакви други доказателства по делото.

Свид.Г. Г., **** ****** служител е дал показания, че случайно дочул за извършена кражба на стоки от вагон на **-**** ******, които били складирани в имот в с.М. Предоставил тази информация на свид.Б. Б., тогава ***** от *** – ******, който бил от с.М. Свид.Б. отдавна е напуснал работата си в *****, а така също и страната и се е установил в чужбина, където местоживеенето му не е известно, поради което при настоящото, трето поред разглеждане на делото в първата инстанция не е могъл да бъде разпитан. Били са приобщени чрез прочитане показания, дадени от него на ДП пред съдия, в които той е заявил, че  след като се поинтересувал из селото за достоверността на получената от свид.Г. информация, получил телефонно обаждане от скрит номер, при което мъжки глас му заявил, че на недостроената му вила ще бъде оставено нещо за него. По-късно там открил 3 телевизора и предоставил два от тях на свид.Г., а третия оставил за себе си. От свид.Г. са били иззети с протокол за доброволно предаване 2 броя телевизори – един 27 –инчов марка  WIDE TFT LCD WXGA – Durabrand, сериен номер S2J0000000 SN 60700254 и  още един също 27 –инчов марка  WIDE TFT LCD WXGA – Durabrand, сериен номер S2J0000000 SN 60700235. Свид.Б. на свой ред е предал доброволно  един телевизор - 27 –инчов марка  WIDE TFT LCD WXGA – Durabrand, сериен номер S2J0000000 SN 60700222.

Въпреки, че са разпитани съседи на свид.Б. и ***** ******, присъствали на доброволното предаване на трите телевизора, същите не установяват откъде и от кого той ги е придобил. Ето защо никакви събрани по делото доказателства не установяват твърдяното по обвинителния акт, че подс.Д.Р. е лицето, което му се е обадило от скрит номер и предоставило телевизорите.

Повече от година след извършване на деянието са установени и иззети още три телевизора марка „Дурабранд“.   Свид.Г. Л. е предал два телевизора модел NR 27 L 93 – HD със серийни номера  S2J0000000 SN 60700100 и  S2J0000000 SN 60700173, които са били в стопанисваното от него кафе „*****“ в ******. За тях този свидетел е заявил, че са били донесени и предоставени от съдружника му, турския гражданин свид.Т. Й. Същият не е открит, за да бъде призован по делото, приобщени са чрез прочитане показанията му на ДП, в които е потвърдил, че той е закупил от пазара в Димитровград, донесъл и предоставил за ползване в кафенето двата телевизора.

При претърсване и изземване от дома на свид.Н. *** е установен и иззет 1 брой телевизор марка „Дурабранд“, модел NR 27 L 93 – HD със сериен номер  S2J0000000 SN 60700045. Този свидетел е заявил, че телевизорът е закупен от баща му, малко преди да почине на 7.07.2007 год., но не знае откъде и от кого. Ето защо не е доказано този телевизор да е бил продаден на свидетеля от подс.Д.Р..

По делото е подробно установено каква е процедурата и какви действия се извършват от съответни длъжностни лица при транзитно преминаване през страната на товарен влак, превозващ стоки от една държава до друга, в случая от Турция за Германия.

При такива превози физически и документален контрол се осъществява еднократно на обща, гранична гара, която в случая е гарата на турския граничен пункт Капъ куле. Дейността е възложена на звено в БДЖ, тогава „Товарни превози“, а понастоящем – „Граничен преход“, чието работно място е на турската гара Капъ куле. По онова време началник на кантората „Товарни превози“, а сега представител на БДЖ на гара Капъ куле е бил свид.Х. С. За да осъществят такъв контрол на гара Капъ куле са отишли служителите на звеното – свидетелите Е. А. и Я. Я. – *** ****** на гара Капъ куле. Двамата са проверили физически целостта на всички пломби на вагоните, които са три различни – на фирмата-изпращач, на турските митници и на турските железници. Не са установили никакви нарушения. Съставили изискуемия „натурен лист“, в който се описват броя и номерата на вагоните. Извършили и документална проверка на придружаващите товара документи от турска страна, вкл. фактури с описание на стоката. Констатирали, че всичко е изрядно и изпратили влака за гара С. Същият бил превозен и от българска локомотивна бригада в състав – свид.Т. Б., ****** и свид.Н.Д., ****-*****. Товарната композиция заминала от гара Капъ куле в 19:30 часа и пристигнала на гара С. около 20:00 часа на 30.07.2006 год., видно от приобщения пътен лист, и установена на седми коловоз.

Видно от  Ведомост  №  1076, върху вагон тип „рампа" с № 3379 49520189 е имало натоварени два броя контейнери с номера СRXU 50437-6 и СRXU 50462-7, а върху вагон тип „рампа" с № 3379 49520312 - два броя контейнери с номера СRXU 50615-2 и СRXU 50836-6. Видно от всяка от четирите СIМ - товарителници /за железопътен/ комбиниран превоз/ от 29.07.2006год., представени от Началника на Митница Свиленград с писмо от 25.02.2008год., всеки  от четирите  контейнера  е бил  натоварени  с  по 90 броя плазмени   телевизори.   Във   всяка   от   товарителниците   е   отразено,   че изпращач на стоката е АRGU DEMIRYOLU ТАSIMACILIK VЕ DEOCULUK А.S, получател - RAILOG GMBH, Langer Коrnweg 34 а dе 65451, Кеlsterbach, Germani, а получаваща гара - DUISBURG НGBF UBF. Т.е. на Българската Митница    са    били    представени    от    турския    превозвач    четири    броя товарителници, които удостоверяват, че се извършва транзитен превоз на територията на Р.България на: 1/. 90 броя плазмени телевизори в контейнер № СRXU 50836-6 от вагон № 3379 4952031-2, по фактура № 2947; 2/. 90 броя плазмени телевизори в контейнер № СRXU 50615-2 от вагон № 3379 4952031-2, по фактура № 2959; 3/. 90 броя плазмени телевизори в контейнер № СRXU 50462-7 от вагон № 3379 4952018-9, по фактура № 2958; 4/. 90 броя плазмени телевизори в контейнер № СRXU 50437-6 от вагон № 3379 4952018-9, по фактура 2966.

Видно от превода на СМR - товарителниците, преведени като „коносамент", разположените върху вагоните тип „рампа" с № 3379 49520189 и № 337949520312 контейнери с номера СRXU 50462-7, СRXU 50615-2, СRXU 50836-6 и СRXU 50437-6, съдържащи по 90 плазмени телевизори, са предназначени за търговска верига „Уол-Март" /"ВалМарт"/ -Германия.

На жп-гара С. влакът е преминал нова проверка от свид.В. К., **** ***** на **** С. и свид.Г. С., ******* търговска експлоатация, които на свой ред проверили целостта на пломбите и редовността на придружаващите товара документи и не установили нищо нередно. Свид.М. Н., *******, също сверила „натурния лист“ и констатирала съвпадение с броя и номерата на вагоните, от които се състои композицията. Същата представлявала т.нар. „блок-влак, т.е всички вагони отивали за една и съща гара.

Около 4:30 часа на 31.07.2006 год. влакът е бил „прегариран“ от седми на пети коловоз чрез маневра. В 6:00 часа е отпътувал за крайната гара, която в България е била Русе.

Свидетелите Г. С. и В. К. обаче са категорични, че втора проверка на целостта на пломбите се прави и непосредствено преди влакът да отпътува, че същата нощ те са извършили такава и то освен визуално, и физически и не са установили пломби с нарушена цялост, нито каквито и да било други нередности. Свид.Г. С. подробно описва действията, които се предприемат, ако се установи нарушена цялост на пломба – уведомяване чрез телеграма на изпращача и получателя и извеждане на съответния вагон от състава на композицията, който остава на гарата за съставяне на съответни актове и документи.

Проверка се извършва и на крайната гара в България – в случая гара Русе, където се извършва нов, пълен физически контрол на товара и композицията, но и там не са били констатирани нередности.

Свид.Х. С. подробно разяснява реда, който се следва в случай на констатирани такива - в момента, в който пристигне влакът и се констатират някакви нередности - липсващи пломби, интервенции на митнически контрол и пр., трябва да се извърши констатация затова, да се преброи стоката в присъствието на Транспортна полиция, да се уведоми с телеграма ръководството на „БДЖ", митническите органи, да се състави констативен протокол и едва тогава да продължи движението на влака. Такива констатации не били правени за този конкретен влак с този конкретен товар.

Впоследствие в БДЖ не е постъпвала рекламация от клиенти /примерно изпращача и получателя на стоката/ за липси по превозвания товар.

Същата нощ подс.Д.Р. не е бил сам дежурен ***** ********* на **-**** С., а заедно със свид.Н. Д., който утвърждава, че „през цялата вечер са били заедно“.

Подс.Г.Д. също не е бил сам дежурен ******, а в бригада със свидетелите А. К. и Л. В., и двамата на същата длъжност. И двамата свидетели твърдят, че във въпросната вечер не се е случило „нищо нередно". Посочват, че тримата през цялата нощ са били в непрекъсната връзка и нямат впечатления подс. Г.Д. да се е отделял и отсъствал продължително по време на нощната смяна.

В нощта на 30.07./31.07.2006 год. на работа на жп-гара С. са били още и свид.Ж.Л. - „******** ******", свид. Н. Т. - „****** *****" Пост 1, свид.Д. К. - „*******   *******" Пост 2, като всички са категорични в показанията си, че нищо необичайно не се е случило по време на тази смяна.

При гореописаните доказателства въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че така повдигнатото обвинение е недоказано и това се отнася и за петимата подсъдими. Всъщност категорично установени са само няколко телефонни разговора между част от подсъдимите, проведени през нощта, когато се твърди, че е било извършено престъплението, без да е установено конкретното им съдържание. Налице е и едно самопризнание от подс.П. на ДП, от което той се е отрекъл на съдебното следствие. Същото не намира категорична опора нито в някакви преки, нито в косвени доказателства, събрани по делото така, че една осъдителна присъда да не бъде постановена в  нарушение на чл.279 ал.4 от НПК. Установи се връзка на подсъдимия П. с пет от инкриминираните вещи – телевизори, но дадените от него обяснения затова как и откъде се е снабдил с тях, не бяха опровергани по несъмнен начин. Никакви други доказателства не свързват някой от останалите подсъдими с откраднатите вещи. Същото може да се каже и за деянието, доколкото множество свидетели са категорични, че процесният товарен влак е отпътувал от гара Свиленград на 31.07.2006 год. сутринта, без да са установени някакви нередности, като напр. нарушена цялост на пломби по товарните вагони и пр. Няма данни такива да са били установени и по по-нататъшния му път, вкл. до крайната гара в България, където той отново е бил обстойно проверен.

При настоящото, последно разглеждане на делото от първоинстанционния съд за пръв път е била подробно анализирана търговската сделка по доставката на телевизори от търговско дружество - изпращач от Турция за търговско дружество - получател в Германия, при което са били установени съществени за делото факти.

На петимата подсъдими е повдигнато обвинение за кражба на 53 броя 27 - инчови телевизори, марка “Дурабранд” от товарен влак №40660 с дестинация Турция – Германия, преминаващ транзитно през България, от контейнер CRXU 050437-6, натоварен на вагон  №3379 4952 018-9.

По делото са приобщени преводи на СМR - товарителниците, преведени като „коносамент", от съдържането на които е видно, че разположените върху вагоните тип „рампа" с № 3379 49520189 и № 337949520312 контейнери с номера СRXU 50462-7, СRXU 50615-2, СRXU 50836-6 и СRXU 50437-6 съдържат по 90 броя плазмени телевизори, предназначени за търговска верига „Уол-Март" /"ВалМарт"/ - Германия.

Същевременно от приобщените и алнализирани фактури за търговски доставки е видно, че чрез т.нар. FОВ - продажба „УолМарт"/ „ВалМарт" - Германия, с правоприемник „Реал - СБ - Варенхаус ГмбХ - Германия" закупува от „Беко" – Турция общо: 360 броя 42-инчови плазмени телевизори и 300 броя 27- инчови -LSD телевизори, всички марка „Дурабранд".

С процесния международен товарен влак № 40660, пристигнал на жп- гара С. на 30.07.2006год. в 20.00ч. и отпътувал оттам в 6.00 ч. на 31.07.2006год. е бил осъществен превозът транзитно през България на 360-те броя 42-инчови плазмени телевизори. В подкрепа на този извод са както безспорно установеното по делото, че влакът е съдържал 4 контейнера с по 90 броя телевизори /или общо 360 броя/, така и че на Митнически пункт жп- гара С. са декларирани именно 360 броя 42-инчови плазмени телевизори, превозвани в четири контейнера в два от вагоните на влак № 40660. На „БДЖ" също са представени документи, удостоверяващи превоза тъкмо на тези телевизори.

От гореизложеното следва, че на посочените по обвинителния акт дата и място и в описания международен товарен влак, респ. вагон и контейнер е имало и са били превозвани  42-инчови телевизори, а не 27-инчови такива, за каквито е повдигнато обвинение на подсъдимите.

Установено е, че в Германия са били доставени 360 бр. 42-инчови плазмени телевизора, без липси и рекламации за претенции по превоза.

Били са доставени по силата на гореописаната търговска сделка на дружеството – получател в Германия и 27 –инчови телевизора марка „Дурабранд“, които е трябвало да бъдат  300 броя, но вместо това са пристигнали едва 247, т.е. с 53 броя по-малко, но по делото не е установено на коя дата и с кой товарен влак същите са били транзитно превозени през територията на България. Възможно е същите да са били откраднати по време на престоя им на жп-гара С., но това очевидно не е станало на посочената по обвинителния акт дата и за такова деяние подсъдимите по делото нямат повдигнато обвинение, а то не е и било разследвано на ДП.

Предвид изложеното, настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението. Съответно оплакванията по въззивния протест на прокурор от РП- Свиленград не намират опора в събраните по делото доказателства и не дават основание на въззивната инстанция да достигне до изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.

Вън от изрично наведените по протеста доводи и оплаквания, по реда на пълната служебна проверка  на атакуваната присъда на осн. чл.314 от НПК въззивният съд не намери други основания да отмени или измени присъдата.

По изложените съображения въззивният съд намира обвинението недоказано, постановената оправдателна присъда - обоснована, правилна и законосъобразна, а доводите по протеста на РП- Свиленград- несъстоятелни. Ще следва поради това протеста да се остави без уважение, а присъдата- да с потвърди.

Водим от горното и на основание  чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК,  съдът

 

                                  Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 29 от 9.V.2019 год. по нохд N 583/2018 год.  по описа на РС- Свиленград.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 Председател:                           

 

            

                                                         

Членове:1.                                                         2.