Р
Е Ш Е
Н И Е № 260017
07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. СВЕТИЕВ
при секретаря ЖАНИНА
БОЯДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №642 по описа на съда за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.50 от ЗЗД и цена 5000 лева за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, причинено от куче, ведно със законната лихва от
датата на увреждане до окончателно изплащане.
Твърди се, че
страните са съседи и ползват общо дворно място като на 29.11.2020 г. около
20,30 часа ответницата пуснала кучето на семейството си на двора и то нападнало
ищцата и сина й, и я ухапало за пръстите на лявата ръка. Сочи какви болки и
страдания е претърпяла, както и претърпения стрес.
От страна на
ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната
допустимост и основателност. В отговора се твърди, че исковата молба не
отговаря на истината и ищцата не е била ухапана от кучето. Сочи се, че
отношенията между семействата са влошени, както и че кучето е на майка й, а не
нейно. Иска да отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
пълномощник. Исковата претенция се поддържа, като се моли за уважаването й. В
първото съдебно заседание, пълномощникът на ищцата излага твърдение, че
ответницата умишлено е насочила кучето към ищцата. Претендират се разноските по
делото. Въпреки предоставената от съда възможност, пълномощникът на ищцата не е
представил писмена защита.
Ответницата се явява лично и с пълномощник в съдебно
заседание. Поддържа се отговора на исковата молба и се иска отхвърляне на
исковата претенция. Претендират се
разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните са съседи и отношенията между тях са силно
влошени. Дворното място е съсобствено на семействата. Майката на ответницата е притежавала
и отглеждала куче, което при инцидент на 29.11.2020г. захапало ищцата по
ръката. В резултат на ухапването ищцата е претърпяла болки и страдания,
представляващи лека телесна повреда,
както и психичен стрес, довел до леко изразено посттравматично стресово
разстройство.
Не се установява по несъмнен и категоричен начин кучето
да е било собственост на ответницата и тя да е осъществявала надзор спрямо
него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства. На
неоспорените писмени доказателства бе дадена вяра. Съдът кредитира заключенията
на вещите лица, в чиято добросъвестност и компетентност няма основание за
съмнение. На показанията на свидетелите бе дадена вяра само в частта на
покритие и взаимно допълване.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл.50 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
причинено от животно е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В случая в исковата молба на ищцата е посочена правна
квалификация на иска по чл.49 от ЗЗД, която не е възприета от съда, тъй като
това е иск за ангажиране на отговорност на възложител на определена работа за
вредите, причинени виновно от лицата, на които е възложена работата. Поради
това исковата претенция е квалифицирана от съда по чл.50 от ЗЗД, като никоя от
страните не е направила възражение по този въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите
причинени от животно отговорност носи собственикът и лицето, под чийто надзор
се намира то. Отговорността е солидарна, но няма пречка пострадалият да предяви
претенциите си за репариране на причинените му вреди спрямо един от тях. В
процесния случай не се установява ответницата да е собственик на кучето, което
е ухапало ищцата, нито то да е било под неин надзор. От неоспорения паспорт на
кучето е видно, че собственик е майката на ответницата. Свидетелските показания
са на роднини на страните, тоест от заинтересовани лица и са взаимно изключващи
се. Дори да се даде вяра на показанията на ищцовите свидетели, че кучето е
насъскано умишлено от ответницата, то отново липсва основание за уважаване на
предявения иск по чл.50 от ЗЗД, тъй като при наличие на такова действие на
ищцата е приложим фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, какъвто иск не е предявен
по делото. Изявлението на пълномощника на ищцата в първото съдебно заседание,
че ответницата умишлено е насочила кучето към ищцата, не е съчетано с надлежно
изменение на основанието на иска от такъв по чл.50 от ЗЗД в иск по чл.45 от ЗЗД. Поради това съдът няма право да се произнася по иск по чл.45 от ЗЗД, след
като не е надлежно сезиран.
Предвид изложените съображения, предявената искова
претенция с правно основание чл.50 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователна.
По правилата на процеса следва на ответницата да се
присъдят претендираните разноски по делото, които са в размер на 400
лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П.Д. с ЕГН-********** *** против Д. В. К. с ЕГН-********** ***
иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на сумата 5000 /пет хиляди/
лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, причинено от животно, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 29.11.2020г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.П.Д. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Д. В. К. с ЕГН-********** *** сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: