Р
Е Ш Е Н И Е № 260485
/ 27.4.2021г.
гр.
Перник, 27.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3933
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Е.Р.Л., ЕГН **********,*** за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в
размер на – 787,68 лева - представляващи главница по договор за потребителски
кредит CrediHome ***г. (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 138,07 лева
представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.12.2019 г. /падеж на последна погасителна
вноска/.; 660,00 лева застрахователна премия от 20.01.2019 до 20.12.2019 г. ;
58,08 лева представляваща обезщетение за
забава считано от 20.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението в районен
съд, за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките
на ч.гр.д. № 797/2020 г. по описа на Районен съд Перник.
Обосновава активната ми процесуална и
материална легитимация като цесионер съгласно Приложение 1 от 10.05.2019 г.,
подписано към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
16.01.2015., по силата на което е придобил процесното вземане от „Микро кредит“
АД. Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на
цесията, поради което е изпратил уведомление в горния смисъл, но е върнато от
съответния куриер като непотърсено. Прави изявление за съобщаване на цесията с
връчване на исковата молба и приложенията към нея.
Конкретно сочи, че на 20.06.2018 г. между „Микро кредит“ АД, като и Е.Р.Л. е сключен Договора . Размерът на
предоставения с този договор кредит бил 1100,00 лева, а възнаградителната лихва
в общ размер на 288,70 лева, които следвало да бъдат изплатени на 18 равни
месечни вноски в размер на 77,15 лева всяка, с дата на първа погасителна
анюитетна вноска 20.07.2018 г. Допълва, че ответникът предоставил съгласието си
за сключване на застраховка „защита“
като обезпечение по Договора с ЗК„Уника Живот“ АД в полза на „Микро кредит“ АД.
Допълва, че ответникът се съгласил дължимата се на застрахователя премия да
бъде финансирана и разсрочена, като общият ѝ размер бил 990,00 лева,
платим също на 18 равни месечни вноски в размер на 55,00 лева всяка. Твърди, че
ответникът е преустановил плащанията 20.01.2019 г.
С оглед моли съда да признае за
установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител депозира отговор в срок. В защитната си теза оспорва: надлежното
съобщаване на цесията преди съдебното производство, както и след инициирането
му, тъй като същият е особен представител. Позовава се на съдебна практика.
Намира договора за цесия за недействителен, поради което ищецът не е активно
материално легитимен по настоящото производство, както и че процесното вземане
не е прехвърлено с този договор. Намира
договора за недействителен, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК –
липсвала ясно записана методика за изчисляване на ГПР, както и относимостта на
фиксирания лихвен процент към ГПР. Намира за нищожна клаузата за допълнителни
услуги като противоречаща на ЗЗП и ЗПК, както и се поддържа, че тази клауза е
сключена при липса на съгласие. Прави се подробен анализ на застрахователната
полица, акцентирайки на клаузи, които се конкурират, предвиждайки прекратяване
на полицата при неплащане, а същевременно нейната дължимост в цялост. Допълва,
че застрахователната полица е с дребен шрифт, а ответникът е получил кредит с
цел „операция на око“. Намира за недоказана претенцията, че средствата по застрахователната
полица са реално отпуснати на ответника, както и сумата по Договора.
С оглед на изложеното моли съда да
прекрати производството като недопустимо, респективно да отхвърли предявените
искове като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа така предявените
искове.
Ответникът се представлява, като оспорва
исковете и поддържа възраженията си изложени в отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно,
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при условията пълно и главно
доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение между
дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока
на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на
вземанията; 5). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното
основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на
длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
В тежест на ответната страна е да
установи погасяване на вземанията или други правоизключващи възражения, в случай,
че ищцовата страна изпълни разпределената ѝ доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след
като за процесните суми е било образувано заповедно производство, в което заповедта
е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, поради
което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
Както бе посочено, ищецът обосновава
активната си материална и процесуална легитимация с договор за цесия. Съгласно
чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
За да породи правни последици, договорът
за цесия следва да има за предмет съществуващо вземане (права) с титуляр
(кредитор) цедента спрямо конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента.
По силата на този договор настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен
длъжникът дължи изпълнение на цесионера, но това задължение остава извън
предмета на договора за цесия.
По делото е представен рамков договор за
цесия от 16.01.2015 г., сключен межди цедента „Микро кредит“ АД и цесионера
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Този договор по своя характер определя
съдържанието на един бъдещ договор и улеснява бъдещото сключване на основния
договор, но сам по себе си не е източник на права и задължения. Съгласно
параграф 2 от този договор, конкретните вземания следва да бъдат описани в
Приложение 1, което е неразделна част. По делото е представено Приложение 1 от
10.04.2018 г., съдържащо множество заличени записвания и едно незаличено. От
него се установява, че ищецът е придобил вземане по договор 1181-10174332/21.11.2017
г. с длъжник Еминя Мехмед Ахмед.
При тези обективни данни, съдът приема,
че ищецът е придобил вземане спрямо трето по спора лице. Недоказан остава
правнорелевантният факт, ищецът да кредитор на ответника, поради което исковете
следва да бъде отхвърлени на това основание, без да се разглежда правопораждащият
факт по твърденията на ищеца за сключен договор за кредит между ответника и цедента,
както и конкретните възражения на защитата във връзка с валидността на този
договор.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при
този изход от спора такива не му се дължат.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че Е.Р.Л., ЕГН **********,*** дължи сумите в размер на –
787,68 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит
CrediHome ***г., ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на задължението; 138,07 лева представляваща договорна
лихва за периода от 20.01.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 20.12.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/.; 660,00 лева застрахователна
премия от 20.01.2019 до 20.12.2019 г. ; 58,08 лева представляваща обезщетение за забава считано
от 20.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
797/2020 г. по описа на Районен съд Перник, поради недоказаност на твърдяната
цесия.
Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Перник.
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________