№ 29
гр. Бургас, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202801 по описа за 2023
година
Производството е oбразувано по жалбата на Д. К. М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***********, чрез адвокат Т. Д. , против Наказателно постановление №22-0769-
004184/11.04.2023г., издадено от Б. С. Ж., на длъжност ВПД началник група в ОДМВР
гр.Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева
и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като не се
излагат каквито и да е доводи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно
уведомен, се представлява от адв.Д., който поддържа жалбата и развива доводи за съставяне
на АУАН извън срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и за липса на достатъчно доказателства, че
именно жалбоподателят е допуснал процесното нарушение.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юрисконсулт Желязкова, която поддържа становището си по делото и моли за
потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 24.08.2022г. около 05:00 часа в Община Бургас, на път I-9, в посока пътен възел ЮГ
до БДЗП, природен център „Пода“, Д. К. М., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил
1
“СЕАТ ИБИЗА” с рег. №******, собственост на С. П. Й., ЕГН: **********.
При управлението си около 05:00 часа, водачът бил спрян за проверка от служители
при ГПУ гр.Бургас, които поискали съдействие от колегите си от Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - гр.Бургас, сред които и младши автоконтрольор Д. К.. Водачът бил поканен да
даде проба за употреба на алкохол чрез изпробване с техническо средство АЛКОТЕСТ
ДРЕГЕР 7510 с фабр.№ ARNA-0186. М. отказал да бъде тестван с техническо средство,
поради което и К. му издал Талон за медицинско изследване №136912, в който изрично
посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона
за даване на кръвна проба. Водачът подписал и получил талона, но не посетил УМБАЛ-
Бургас в указания му срок.
Жалбоподателят М. бил в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със ЗППАМ № 22-4332-001232/2022 година, издадена от Отдел „Пътна
полиция“, към СДВР - София, връчена на 15.03.2022г. и влязла в законна сила на 30.03.2022
година. По тази причина той заявил на служителите на Сектор „Пътна полиция“, че не носи
в себе си документите си за самоличност, като посочил пред тях, че се казва Д. А. Д., а ЕГН-
то му е: **********. Ето защо и на последното лице били съставени АУАН №22-0769-
14000585/24.08.2022г., ЗППАМ №22-0769-000998/24.08.2022г. и Талон за медицинско
изследване №136912.
На 26.08.2022г. лицето И. В. А. посетило Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
гр.Бургас, като попълнило сведение, в което посочило себе си като водач на автомобила на
процесната дата и мястото. Заявил също така, че е посочил имената и ЕГН-то на свой познат
вместо своите собствени, тъй като е неправоспособен водач и бил употребил алкохол.
На същата дата сведение попълнил и Д. А. Д., който посочил, че на 24.08.2022г. е бил
в с.Синеморец на почивка заедно с негови приятели, част от които семейство Д. и М. М.и с
лек автомобил „Сеат Ибиза“ с peг. № ******. Около 10:00ч. Д. видял, че автомобилът на
М.и го няма. Тогава Д. отпътувал за гр.София заедно с други свои приятели. На 04.09.2022г.
той разбрал, че някой се е представил за него, като е използвал личните му данни.
След постъпване на така посочените сведения актосъставителят К. извършил проверка,
в хода на която установил, че в действителност лицето, което бил спрял за проверка не било
нито Д. А. Д., нито И. В. А., а жалбоподателят Д. К. М.. В тази връзка били събран
множество доказателства, сред които сведения и от трите горепосочени лица и такива от
служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр.Бургас, извършили проверката.
След установяване на действителния водач на автомобила, свидетелят Д. К. издал АУАН
№22-0769-004184/05.12.2022г.
Въз основа на АУАН, на 27.03.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
С мотивирана резолюция №22-0769-М000585/07.02.2023г. Р. П. – началник група в
ОДМВР гр.Бургас прекратила административно – наказателното производство по АУАН
2
№22-0769-14000585/24.08.2022г., издаден на Д. А. Д., ЕГН: **********.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Б. С. Ж., на
длъжност ВПД началник група в ОДМВР гр.Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години
и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания,
3
следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа
и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на
едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния
- отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от
ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 973/2017г.
Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез
отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем
много по - строго, отколкото нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от
приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил
поканен жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, както и че не е дал кръвна проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в
описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е
индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава,
като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.
Безспорно е установено авторството на деянието, което се установява както от
разпита на свидетеля К., така и от всички писмени доказателства, приложени по делото. Не
се събраха никакви доказателства, които да поставят под съмнение извършването на
административното нарушение от жалбоподателя. Тъкмо напротив, АНО е попълнил делото
с достатъчно на брой доказателства с цел установяване субекта на административно –
наказателната отговорност. В тази връзка от страна на актосъставителя К. е била направена
справка относно собствеността на автомобила с оглед заявеното от нарушителя при
проверката, че той е собственост на майката на съпругата му, след което е бил установена и
самоличността на жалбоподателя. Гореизложеното кореспондира и с множеството събрани
сведения, в това число и тези на Д. А. Д., който посочва, че с процесния автомобил са били
именно М.и. И двамата служители на сектор ПП посочват изрично в сведенията си по
преписката /а К. и в разпита си пред съда/, че след справка в АИС БДС и по – конкретно
след запознаване със снимката на жалбоподателя са констатирали, че именно той е
нарушителят. К. посочи в съдебно заседание и белезите, по които го е разпознал – „сини
очи, с по – дълга, прошарена коса“. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на защитата, че разпознаването е направено не по съответния за това ред. В
случая се касае за административно – наказателно производство, в рамките на което и АНО
няма същите правомощия, каквито би имал прокурора в рамките на едно наказателно
производство, в това число и не разполага с възможността да направи разпознаване по
правилата на НПК.
В тази връзка на съдът е служебно известно, че във връзка с процесната деятелност
4
на Д. М. е образувано и НОХД №2980/2023г. по описа на БРС, приключило с Присъда
212/20.12.2023г., с която същият се признава за виновен в това, че на 24.08.2022 година, в
град Бургас по път I - 9, в посока пътен възел „Юг“ до БДЗП Природен център „Пода“
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ******, в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 22-
4332-001232/2022 година, от Отдел „Пътна полиция“, към СДВР – София – престъпление по
чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК. Действително, така посоченият съдебен акт не е влязъл в сила
към настоящия момент, но очевидно и в хода на това съдебно производсво е възприета
идентична на настоящата фактическа обстановка.
БРС намира за неоснователни и наведените в съдебно заседание от защитата доводи
за издаване на АУАН извън срока по чл.34 ЗАНН. Съобразно цитираната разпоредба не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В конкретния случай нарушението е
извършено на 24.08.2022г., а АУАН е издаден на 05.12.2022г. т.е. в рамките на
предвидения в чл.34, ал.1, б.“в“ ЗАНН едногодишен срок. БРС намира, че в случая е
спазен и 3-месечния срок за издаване на акта от момента на установяване на нарушителя. В
тази връзка следва да се има предвид, че по АНП са събирани множество сведения /в това
число и такива от лица, пребиваващи в друго населено място – гр.София/, както и са
изготвяни голям брой докладни записки с цел пълно и всестранно „разследване“ и
установяване на обективната истина. Последните събрани такива са от дата 07.09.2022г.,
поради което и броимо от този момент е спазен 3-месечния срок за издаване на АУАН .
Не може да бъде споделено виждането на процесуалния представител на жалбоподателя в
тази връзка, че така посоченият срок следва да се брои от момента на извършване на
справката в АИС БДС от страна на полицейските служители. Действително, в този момент
те са установили евентуалния извършител на нарушението, но съпричастността на същия
не е била напълно доказана към този момент. Едва след провеждането на пълно и
всестранно разследване в хода на административното производство може да се приеме, че
самоличността на жалбоподателя е била установена със сигурност, позволяваща ангажиране
на адмнинистративно – наказателната му отговорност посредством издаване на АУАН.
Нещо повече, жалбоподателят сам се е поставил в това положение и именно неговото
собствено поведение е довело до по – късното издаване на АУАН. В този смисъл и абсурдно
се явява същият да се ползва от недобросъвестното си поведение, твърдейки неспазване на
сроковете по чл.34 ЗАНН.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението)
- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването
му.
5
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28
от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. Съгласно чл.189з от ЗДвП
във вр. с чл.28, ал.7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона
за административните нарушения и наказания, поради което и същите не могат да бъдат
приложени от съда в настоящия случай. В тази връзка следва да се изтъкне също така, че
жалбоподателят, видно от справката за нарушител водач, е бил санкциониран и за
множество предходни нарушения на ЗДвП /в това число с 14 НП, 1 електронни фиша и 4
ЗППАМ/. Всичко това очертава жалбоподателя като лице, склонно да извършва нарушения
на ЗДвП. Липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по - ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така, следва да се
подчертае, че се касае за управление на МПС - дейност, която по същество представлява
източник на повишена опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на
такива /в представеното в съдебното заседание становище/. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 150лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-004184/11.04.2023г.,
издадено от Б. С. Ж., на длъжност ВПД началник група в ОДМВР гр.Бургас, с-р Пътна
полиция Бургас, с което за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1
6
от ЗДвП, на жалбоподателя - Д. К. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***********, е
наложено наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Д. К. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***********, да заплати на
ОД МВР гр.Бургас, сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси и на
началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7