№ 277
гр. Русе, 26.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
при участието на секретаря Вероника Якимова
и прокурора Е. Д. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Иванов
Административно наказателно дело № 20224500200339 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
След тайно съвещание СЪДЪТ като изслуша изложеното от страните,
прецени предмета на делото, конкретно и начинът, по който
представляващият юридическото лице предлага да се произнесе съдът по
изхода на делото. Съобразявайки приложимите правила и конкретно Решение
от 10.11.2022 г. по дело № С-203 от 2021 г., СЕС и конкретно предвидените
от законодателя хипотези за начините, при които може да приключи делото
по същество, съгласно чл. 84“г“, ал. 7 и в тази връзка констатирайки, че е
налице основание за приключване на делото въпреки това по различен ред,
въз основа на констатация, че обсъжданите правила на ЗАНН, по които е
инициирано настоящото производство с процесното предложение са
основани на положение противоречащи на конкретен международен договор
ратифициран по конституционен ред, което е хипотеза по чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България, приема принципно за
ОСНОВАТЕЛНО на претенцията на юридическото лице, което се предлага да
бъде наказано относно изхода на делото, но не и със спецификата да се
постановява по същество отказ да бъде наложена имуществена санкция, се
налага производството да бъде прекратено.
В Решение от 10.11.2022 г. по дело № С-203 от 2021 г., СЕС след анализ
на българската правна уредба по чл. 83а и следващите от ЗАНН, и на
съюзната правна уредба, Съдът на Европейския съюз е приел, че чл. 48 от
Хартата на основните права на Европейския съюз следва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която
националният съд може да наложи на юридическото лице наказателна
санкция за твърдяно престъпление, за което евентуално е отговорно
физическото лице, овластено да формира волята на това юридическо лице
или да го представлява или налице другите възможни хипотези - служител
1
при това юридическо лице, в случай че на представляващия юридическото
лице не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на
твърдяното престъпление.
С оглед така постановеното решение на Съда на Европейския съюз,
настоящият състав констатира, че правната уредба по чл. 83а и следващите от
ЗАНН за налагане на административна имуществена санкция на
юридическото лице, което се е обогатило или е могло да се обогати в
следствие на конкретно извършено твърдяно престъпление измежду тези,
посочени в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, осъществено от негов служител, не
предвижда възможност в това производство засегнатото юридическо лице да
оспори действителното извършване на твърдяното престъпление от негов
служител - физическо лице. Този извод следва както от мотивите на
решението на Съда на Европейския съюз, така и от предмета на доказване в
производството по ЗАНН, и по-конкретно от разпоредбата на чл. 83 г, ал. 6 от
ЗАНН, където са посочени обстоятелствата, които съдът следва да провери и
установи, за да вземе решение да наложили или да не наложи имуществена
санкция. Наред с това съдът констатира, че и в общия наказателен процес на
Република България, регламентиран в НПК, юридическото лице, което се е
обогатило или е могло да се обогати от престъпно посегателство,
осъществено от негов служител, също не разполага с възможност в рамките
на наказателното производство срещу обвиненото физическо лице да оспори
факта на твърдяното престъпление, неговата наказателна съставомерност или
авторство. На практика, в наказателния процес и по-конкретно в неговата
съдебна фаза, юридическото лице, което се твърди, че се е обогатило или че
би могло да се обогати вследствие на твърдяното престъпление твърдяно за
извършено от служител, не е посочено сред участниците нито в
разпоредителното заседание (аргумент от изчерпателната разпоредба на чл.
чл. 247 г от НПК), нито в същинското съдебно производство.
При така установеното от анализа на правната уредба, съдът
констатира, че е налице правна пречка да разгледа и се произнесе по
същество по искането спрямо УМБАЛ „Медика“ ООД да бъде наложена
административна санкция по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН, тъй като
действащата правна уредба в НПК и ЗАНН не позволява това дружество да
оспори извършването на престъплението нито в това производство, нито в
същинското наказателно производство по НПК, което съгласно цитираното
решение на Съда на Европейския съюз влиза в противоречие с чл. 48 от
Хартата на основните права на Европейския съюз и се явява недопустимо за
прилагане.
По тези съображения, съдът счита, че не може да разгледа и реши
делото по същество с акт измежду посочените в чл. 83 г, ал. 7, т. 1 и 2 от
ЗАНН, а съдебното производство следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Република България, чл. 267 от Договора за функциониране на
2
Европейския съюз и чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския
Съюз, Окръжен съд - Русе,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 339/2022 г. по описа
на Окръжен съд - Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
Апелативен съд – Велико Търново в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
Секретар: _______________________
3