РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Тутракан, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100279 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Н. Т. Г. с
ЕГН ********** против К. К. Д. с ЕГН **********.
Предметът на делото касае иск за обезщетение на вреди, причинени от
противоправно поведение, установено с влязла в сила присъда (определение
за одобряване на споразумение).
Ищецът Н.Г. твърди, че на 14.01.2020 г. в землището на ***
претърпява, противоправно нападение, осъществено виновно от ответника, за
което е образувано НОХД № 155/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Тутракан, приключило с осъждането на последния за престъпление по чл.
129, ал. 1 от НК – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото
рамо на долната челюст, обуславящи трайно затруднение на храненето във
фазата на отхапването и дъвченето.
Ищецът описва претърпените от него страдания, настъпили в резултат
на деликта, като продължителни, силни, неописуеми болки, и освен
обездвижването на челюстта, впоследствие трайно се влошава
здравословното му състояние. Споделя за неразположения и трудности, като
невъзможност да се храни дълго време, но извън тези физически проблеми,
влошеното му здравословно състояние довело до депресивно състояние,
непрестанен страх и безпокойство поради травмата.
Преди деянието не страдал от никакви заболявания и живеел като
пълноценен млад човек.
1
Твърди причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на ответника и настъпилите вреди, които все още не са отшумели напълно.
Претендира обезщетение от 5000 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането, за неимуществените вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, изживян стрес, нанесено увреждане, довело
до дълбоко психическо и емоционално състояние, невъзможност в
продължение на около 30 дни да се храни нормално, накърняване на честта и
достойнството му като млад човек и гражданин. Иска присъждане на
разноските по делото.
Ответникът К.Д. оспорва иска. Оспорва настъпването на вредите,
описани от ищеца. Оспорва причинно-следствената връзка между тях и
инцидента, за който е осъден. Счита размера на претендираното обезщетение
за прекомерен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
твърдейки че с провокативното си поведение ищецът сам е дал повод за
нанесената му средна телесна повреда. Моли за отхвърляне на иска или за
присъждане на по-нисък размер на обезщетението, ако съдът приеме исковата
молба за доказана по основание.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си, а ответникът поддържа
оспорването, като вече заявява, че искът е доказан по основание, но не и в
претендирания размер. Ответникът претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, на
процесуалните изявления на страните и на закона, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 45 Закона за задълженията и
договорите. За да бъде уважен, е необходимо ищецът да докаже: деянието на
ответника, неговата противоправност, настъпилите нематериални вреди по
вид, причинна връзка между деянието и вредите, и вината на дееца.
Тъй като е доказано, че с Определение № 260001/20.01.2021 по НОХД
№ 155/2020 на РС Тутракан е одобрено споразумение между прокуратурата и
ответника по настоящото дело, с което същият като подсъдим се признава за
виновен за деянието, с което на 14.01.2020 е причинил средна телесна повреда
на ищеца по настоящото дело, гражданският съд на основание чл. 300 от ГПК
следва да зачете със задължителна сила последиците на споразумението
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тъй като съгласно чл. 383, ал. 1 НПК споразумението
се приравнява на влязла в сила присъда. Съдът съобразява, че
престъплението, за което ответникът Д. е признат за виновен е по чл. 129, ал.
1 от НК – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото рамо на
долната челюст, обуславяща трайно затруднение на храненето във фазата на
отхапването и дъвченето.
Независимо че съдът е указал тежест на ищеца да докаже, че е
претърпял описаните от него страдания, техния характер, продължителност,
интензивност; търпените неудобства, неразположения и трудности;
невъзможността да се храни дълго време около 30 дни; влошеното му
здравословно състояние, стрес, депресивното състояние, непрестанния страх
2
и безпокойство; накърнената чест и достойнство; липсата на предхождащи
деянието заболявания и осъществявания пълноценен начин на живот; и
причинната връзка между средната телесна повреда, за която е осъден
ответника и така описаните неимуществени вредни последици, съдът намира,
че с оглед само на престъпния съставомерен резултат обезщетението в размер
на 5000 лева се явява доказано по размер с оглед на обикновените страдания,
които човек може да изпита от такава физическа травма и от факта, че същата
се е случила при побой – тоест, унижението също е налице.
Гражданскоправният спор следователно се концентрира основно в две
направления. Първото, е относно твърдението за съпричиняване, за което
съдът е указал тежест на ответника да докаже провокативното и
противоправно поведение на ищеца, изразяващо се в навлизане в неговия
имот, засят с пшеница, оставянето на кравите да пасат от нея, репликата към
ответника да си гледа работата, и че именно тези действия на ищеца се явяват
мотив да извърши престъплението, за което е осъден. Второто, ако се докаже
съпричиняването, как следва да се определи в каква част да се уважи искът,
като се има предвид тълкувателния въпрос, по който е образувано
Тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГТК, а именно: При прилагане
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли
е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или
размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според
установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не
може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума?
Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че ищецът
му е казал да си гледа работата, след като последният е бил предупреден да не
пуска кравите да пасат засятата пшеница.
Доказано е обаче, че именно кравите, които е пасял ищецът са влезли в
нивата със засятата пшеница на ответника, пасли са от нея, и това е
мотивирало престъпното деяние от страна на Д. спрямо Г.. Опитът да се
отрече този факт се опровергават от писменото сведение, което свидетелката
О. е дала в хода на полицейската преписка по случая. Става въпрос за
сведение от 29.01.2020 г., преди да бъде образувано досъдебното
производство с постановление на прокурора от 25.02.2020 г. В това сведение,
което свид. Ш.О. не оспорва, че е подписала, същата разказва, че мъжът и И.
̀
И. отишъл следобед да прибере козите от стадото на Н. и забелязал, че
последният е в много лошо състояние, целият бил в кръв и бил „с извинение
опикан“, като Н. му заявил, че е бил пребит от К. по прякор „М.“ от ***,
понеже изтървал стадото в нивата на К., насята с жито. Сведението на свид.
О. по съществото на разказа и завършва с думите: „…но мъжа ми добави, че
̀
не е видял самия побой, единствено заварил Н. в това състояние“. След това
са стандартните изявления, че няма какво да добави и че горното е
продиктувала, прочетено и е било и за верността му се подписва.
̀
И. И. не е давал сведения по предварителната проверка.
В хода на досъдебното производство двамата са разпитани по реда на
3
НПК от разследващ полицай в качеството им на свидетели. Свид. Ш.О. е
разпитана на 11.03.2020 г. – почти два месеца от инцидента. Тя свидетелства,
че е била с мъжа си И. И. вкъщи, когато чули Н.Г. да се прибира с животните
и му казала на И. И. да излезе да ги прибере и да пита Н.Г. защо толкова рано
си идва. И. И. излязъл и се върнал след 10 минути, бил притеснен и разказал
на свидетелката О., че Н. бил привит на две, опикан и че са го били К. и майка
му. В разпита и свидетелката вече не споменава нищо за мотивите за побоя.
̀
И. И. е разпитан като свидетел в досъдебното производство чак на
15.05.2020 г. – точно четири месеца след инцидента. Свидетелства, че много
добре си спомнял датата 14.01.2020 г., бил излязъл около 14 часа на двора си
и чул Николай да подкарва кравите и да се прибира. Видял го, че е привит и
целия мокър отпред на панталоните си, но не е забелязал кръв по него. И. И.
го попитал защо се прибира така рано, а Н. махнал с ръка и му казал „Устъй,
Устъй“. И. И. се прибрал и разказал на жена си какво е видял и се зачудил
защо толкова рано се прибира Н. с животните. Чак на следващата сутрин Н.
му разказал, че са го били К. М. и майка му. Също като свид. О., И. И. нищо
не споменава при разпита си пред разследващия полицай за мотивите за
инцидента – какво му е споделил Н.Г..
По настоящото гражданско дело свидетелката О. разказва, че тя
всъщност е видяла Н. като се прибира с животните, тъй като отишла да
прибира козите си. Той бил целият в кръв, „с извинение, даже се напикал“. Н.
и разказал защо е бит – обвинявали го, че бил в житото, но той отричал пред
̀
свидетелката. Тя дава показания пред настоящия съд, че в деня на инцидента
И. И. не е бил вкъщи, а на работа. След запознаването и от съда със
̀
съдържанието на сведението, което е дала в полицията по предварителната
проверка по случая, свид. О. променя показанията си, като казва, че мъжът и
̀
И. И. тъкмо си идвал от работа и заедно са видели Н.Г. като се връща с
животните.
Свидетелските показания на Ш.О. са непоследователни, вътрешно
противоречиви и некореспондиращи на останалия доказателствен материал,
поради което съдът не им дава вяра. Вътрешно противоречиви са, защото
първо казва, че мъжът и И. И. го е нямало, понеже бил на работа, а едва при
̀
поставянето на този факт под съмнение, прочитайки и нейните сведения пред
̀
полицията, тя заявява, че той тъкмо се бил прибирал от работа.
Противоречиви са спрямо другите доказателствени средства, защото самата
тя е разказала и то не толкова отдавна от инцидента – пред разследващия
полицай, че двамата с И. И. са били вкъщи и тя го е накарала да отиде да
посрещне животните, като той се върнал и и казал какво е видял. Показанията
̀
на И. И. частично се припокриват, що се отнася до това, че той е видял Н.Г.
да се прибира с животните и е влязъл вкъщи да разкаже на свид. О., т.е. тя не
е била навън с него и не е видяла Н.Г. като се е прибирал с животните.
Най-достоверното доказателствено средство, според съда, е писменото
сведение на Ш.О. от 29.01.2020 г., тъй като то е най-близко по време до
инцидента и кореспондира с факта, който съдът приема за доказан, че Ш.О. не
е видяла Н.Г. като се е прибирал на 14.01.2020 г. от пашата на животните.
Това сведение следва да се обсъжда като писмено доказателствено средство,
4
съставено извън настоящия процес и съдържащо доказателствени факти от
значение за делото. То няма характеристиките на свидетелски показания по
ГПК, които могат да се съберат само чрез разпит, при това непосредствено от
съда, колкото и да са големи приликите между двете доказателствени
средства.
Неотреченият подпис под сведението на свид. О., както и специфичните
факти, които се съдържат в него, сочат на неговата достоверност, колкото и
свид. О. да отрича, че сведението не и е било прочетено. На това твърдение
̀
съдът също не дава вяра, защото няма причина този, който е „набирал“ текста
на компютъра, да вкарва неверни факти и то такива, които са „вплетени“ в
иначе доказаните и чрез други доказателствени средства обстоятелства. Няма
откъде някой друг да знае, ако самата Ш.О. не го е продиктувала, че Н. е
заявил на И. И., че е бил пребит от К. по прякор „М.“ от ***, понеже изтървал
стадото в нивата на К., насята с жито. Според съда, сведението е диктувано
изцяло от Ш.О. и достоверно е записано, дори дословно по отношение на
специфичната реплика: „с извинение“ преди да спомене, че Н.Г. се е бил
опикал, която бе чута и от съда при разпита и. Ето защо съдът счита това
̀
сведение за напълно достоверен доказателствен източник. От него става ясно,
че свид. О. не е видяла Н.Г., а преразказва това, което И. И. и е казал. В този
̀
толкова подробен и точен разказ на случилото се липсват каквито и да са
думи и реплики, от които да се заключи, че Н.Г. се е оплакал на И. И., че
несправедливо е обвинен от К. М. за навлизане със стадото в житната нива.
Нищо подобно, а напротив: свид. О. е разказала в сведението това, което И.
И. и е съобщил, а то съдържа признанието на Н.Г., че причината да бъде бит е
̀
навлизането от негова страна със стадото животни в нивата на К.Д.. Следва да
се има предвид, че това извънсъдебно признание е направено непосредствено
след инцидента, преди още Н.Г. да осъзнае, че не е в негов интерес да
признава този факт. Впоследствие е следвал линия на защита да отрича
всякаква вина за съпричиняване, като успоредно с нея свидетелите в
досъдебното производство О. и И. не споменават нищо за признанието на Г..
Според съда процесуалните изявления и на тримата в досъдебното
производство са съгласувани с линията на защита, която е следвал Г., иначе
няма причина толкова съществен факт за мотива на побоя да отсъства от
показанията на свидетелите, пък било то и само като тяхно предположение.
Що се отнася до спорния правен въпрос, дал повод за образуване на
Тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГТК, настоящият съдебен състав
споделя виждането, че съдът е ограничен от диспозитивното начало (чл. 6, ал.
2 ГПК) и в хипотезата, при която ищецът отрича съпричиняване от своя
страна на вредоносния резултат, поисканата от него сума е максимумът,
който сам е преценил, че би го обезщетила напълно. Т.е. това е рамката на
справедливостта по чл. 52 ЗЗД, отвъд която следва неоснователното
обогатяване, респ. несправедливостта. Това, че в хода на процеса се доказва
съпричиняване и съгласно правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението
следва да се намали, осигурява спазването на друг принцип в гражданския
процес: за добросъвестното упражняване на гражданските права и изнасяне
пред съда само на истината (чл. 3 ГПК). Следователно, да се приеме от съда,
5
че поисканата сума, когато ищецът не е уточнил, че я е изчислил при
отчитане на своя принос за настъпилите вреди, е рамката на иска след
прилагане на чл. 52, ал. 2 ЗЗД, означава да се нарушат както принципът за
добросъвестното упражняване на процесуалните права (чл. 3 ГПК), така и
диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), но най-вече уврежда се
състезателното начало (чл. 8, ал. 3 ГПК), тъй като ответникът не е наясно
срещу каква по обем претенция се защитава и дали има смисъл да навежда
възражение за съпричиняване. Ето защо, настоящият съдебен състав приема
(след като все още няма тълкувателно решение по въпроса), че
претендираните 5000 лева са максимумът, от който вече следва да се
приспадне съпричиняването на ищеца Г. на нематериалните вреди, които е
претърпял от престъпното деяние на ответника Д..
За размера на съпричиняването съдът отчита, че без навлизането на
стадото животни в нивата на Д., нямаше да се стигне до инцидента. В същото
време дори да са налице материални вреди по посятата с пшеница нива, има
гражданскоправен ред, по който те да се обезщетят, но той не е използван от
ответника Д. по цивилизован начин. Ето защо съпричиняването не е 50%, а е
по малко – 40%, което означава, че искът е основателен до размера от 3000
лева и неоснователен за разликата над този размер до претендирания от 5000
лева.
По разноските:
Ищецът е направил разноски за адвокат, като в договора за правна
защита е записано, че е платил в брой 700 лева, а адв. Й. признава писмено в
списъка по чл. 80 ГПК, че адвокатският хонорар е изплатен изцяло и в брой –
600 лева. При това противоречие съдът приема за достоверна по-малката
сума. Ответникът Д. следва да бъде осъден да плати 360 лева на ищеца,
съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Д. дължи на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 4%
върху присъдената сума от 3000 лева, което прави 120 лева, и същата трябва
да се плати по сметка на РС Тутракан.
Ответникът Д. не доказва да е направил разходи за адвокат. В
представения договор за правна защита и съдействие между него и адв. Д. е
уговорен хонорар в размер на 600 лева, но до приключване на съдебното
дирене не са представени доказателства, а само твърдения, че са направени
съответните разходи за адвокатски хонорар. Не се твърди, че е същият е
платен по сметка, няма доказателства за това. Не се твърди, че е платен в
брой, в който случай следваше да има волеизявление от страна на адв. Д., че е
получил сумата от 600 лева – такова няма. Списъкът на разноските на
страната отново съдържа твърдение за техния размер, но не и признание от
адв. Д., което може да се приеме за разписка, че е получил хонорара си. Ето
защо разноски на ответника не се дължат в настоящото производство.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. Д. с ЕГН ********** да плати 3000 лева (три хиляди
лева) на Н. Т. Г. с ЕГН ********** като обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението, за което К.Д. се е признал за
виновен със споразумение, одобрено с Определение № 260001/20.01.2021 по
НОХД № 155/2020 на РС Тутракан, като е отчетено, че пълният размер на
справедливото обезщетение е 5000 лева, но същото е намалено със степента
на съпричиняване от страна на Н.Г. в размер на 40% и затова
ОТХВЪРЛЯ иска за 2000 лева, явяващ се разликата над присъдения
размер от 3000 лева до претендирания от 5000 лева.
ОСЪЖДА К. К. Д. с ЕГН ********** да плати 360 лева (триста и
шестдесет лева) на Н. Т. Г. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№
279/2021 на ТнРС.
ОСЪЖДА К. К. Д. с ЕГН ********** да плати 120 лева (сто и двадесет
лева) държавна такса върху присъдения размер на иска, която сума следва да
се плати по сметката на Районен съд Тутракан с IBAN: ***
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7