Р Е
Ш Е Н
И Е № 29
гр.В**, 24 .10.2019 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС търговска колегия в публичното
заседание на десети
септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АН**
П**
при секретаря И**
К**........... и в присъствието на прокурора
..................... като
разгледа докладваното от съдия АН**
П** търговско дело № 23 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е
по искова молба, депозирана от „И**“
АД, със седалище и адрес
на управление: гр. С**, район Т**, бул. „Б**“ № *, вписано в търговския
регистър при АВ с ЕИК ***, представлявано от З**Р** Р** и В** И** К**-Д** - Изпълнителни директори, против К.М.К. , ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че в
производство по ч.гр. д. 2380/2015 г. по описа на ВРС била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, спрямо К.М.К. в качеството му на кредитополучател
по Договор за
банков кредит в лева № 29-ж/З0.03.2007 г. / в размер
на 42 000 лева, който не е погасен.
Сочи се, че между страните по делото бил сключен Договор за банков кредит
в лева № 29-ж/З0.03.2007 г. /Договора/ Банката предоставя на Кредитополучателя
банков кредит в размер на 42 000 лева за срок от 240 месеца.
Предвид нередовното погасяване на дължимите
вноски на съответните падежни дати, Банката е отправила до длъжника К.М.К.
Нотариална покана от 20.08.2015 г., акт № 87, том 2, рег. № 4294 на Нотариус
Л** Цв**, с рег. № 029 на НК и район на действие РС -
Видин, с която уведомява длъжника, че обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем и го кани в седемдневен срок от получаване на поканата да погаси
задълженията си. В дадения срок изпълнение не е последвало.
Ето
защо се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът К.М.К. дължи на „**” АД,
следните суми, произтичащи от Договор за банков кредит в лева № 29-ж/30.03.2007
г. /Договора/., Анекс № 1 от 04.04.2007 г„ Анекс № 2
от 02.11.2007 г„ Анекс № 3 от 24.03.2008 г„ Анекс № 4 от 08.04.2011 г„ Анекс №
5 от 04.10.2011 г. и Анекс № 6 от 27.08.2013 г. към него, присъдени съгласно
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени
по ч. гр. дело № 2380/2015 г. по описа на Районен съд – В**, а именно:
Главница:
38 130,00 лева (тридесет и осем хиляди
сто и тридесет лева); Просрочена договорна /възнаградителна/
лихва върху главницата: 2 685,18 лева(две хиляди шестстотин осемдесет и пет
лева и осемнадесет стотинки) за периода от 27.01.2014 г. до 29.07.2015 г„
включително; Лихва за забава върху просрочената главница: 1 749,92 лева (хиляда
седемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) за периода от
30.07.2015 г. до 08.10.2015 г. включително; Неустойка за забава върху
просрочените лихви: 202,58 лева (двеста и два лева и петдесет и осем
стотинки) за периода от 27.02.2014 г. до 26.02.2015 г„ включително; Такса за обслужване на разплащателна сметка, дължима на основание
на чл. 18, б. „а“ от Договора: 24,88 лева (двадесет и четири
лева и осемдесет и осем стотинки); Дължими застрахователни премии: 165,19
лева (сто шестдесет и пет
лева и деветнадесет стотинки); Такса за връчване на нотариална покана: 42,90
лева (четиридесет и два лева и деветдесет стотинки).
Претендират се и деловодните разноски, дължими за настоящия процес, както и сторените такива в хода на
заповедното производство.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, в който застъпва становище, че искът е основателен и го признава.
В съдебно заседание ищцовото
чрез ангажирания процесуален представител поддържа исковата молба, но с оглед
процесуалното поведение на ответника моли да бъде постановено решение при
признание на иска. Претендира сторените разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са специални установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 415 от с.к. вр. чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и по чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с
предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК.
Както вече се посочи, претенцията се признава
от ответника, а ищецът иска съдът да постанови решение при условията
на чл. 237 ГПК.
Направеното признание на иска по съществото
си е процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу
иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното
право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Ето
защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора, респ. искът следва да бъде
уважен така, както е предявен, като e достатъчно да се укаже в мотивите, че
решението се основава на признание на иска – спр. чл. 237, ал. 2 ГПК. В т. см. и е съдебната практика по реда на
чл. 290 от ГПК.
В случая предявените искове са
допустими, а признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3
от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние
или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови
решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2
от ГПК, поради което не излага мотиви
по посоченото по-горе решение.
По разноските: Ищецът е
заявил искане за присъждане на разноски в размер на 1010,13 лева, като е
представил и списък по чл. 80 от ГПК. Искането е допустимо, като настоящия
съдебен състав намира, че направените по делото разноски следва да се уредят по
правилата на чл. 78, ал.1
от ГПК. Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде
освободен от отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните
изисквания на чл. 78, ал.2
от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на
иска и да го признава. Съдът обаче, намира че то е основателно, т.к. страната е
била представлявана от юрисконсулт и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК,обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. , размерът на
възнаграждението му се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 150 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с
установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2380/2015 г., вкл. и разноските за него,
с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които обаче,
към този момент са в общ размер на 960,01 лв., от които 860,01 лв. държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
В полза на
ответника не се дължат разноски с оглед изхода на спора по делото.
По тези
съображения и на основание чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между
страните, че К.М.К. , ЕГН **********,***, има
задължения към „И**“ АД, със седалище и адрес
на управление: гр. С**, район Т**, бул. „Б**“ № **, вписано
в търговския регистър при АВ с ЕИК ***, представлявано от
З** Р** Р** и В** И** К**-Д** - Изпълнителни директори, следните суми,
произтичащи от Договор за банков кредит в лева № 29-ж/30.03.2007 г.
/Договора/., Анекс № 1 от 04.04.2007 г„ Анекс № 2 от
02.11.2007 г„ Анекс № 3 от 24.03.2008 г„ Анекс № 4 от 08.04.2011 г„ Анекс № 5
от 04.10.2011 г. и Анекс № 6 от 27.08.2013 г. към него, присъдени съгласно
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени
по ч. гр. дело № 2380/2015 г. по описа на Районен съд – В**, а именно:
Главница:
38 130,00 лева (тридесет и осем хиляди
сто и тридесет лева); Просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата: 2
685,18 лева(две хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и осемнадесет
стотинки) за периода от 27.01.2014 г. до 29.07.2015 г„ включително; Лихва за забава върху просрочената главница:
1 749,92 лева (хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет
и две стотинки) за периода от 30.07.2015 г. до 08.10.2015 г. включително; Неустойка за забава върху просрочените лихви:
202,58 лева (двеста и два лева и петдесет и осем стотинки) за периода от
27.02.2014 г. до 26.02.2015 г„ включително; Такса за обслужване на разплащателна сметка, дължима на основание на чл.
18, б. „а“ от Договора: 24,88 лева (двадесет и четири лева и осемдесет и
осем стотинки); Дължими застрахователни премии: 165,19 лева (сто шестдесет и пет лева и
деветнадесет стотинки); Такса за връчване на нотариална покана: 42,90 лева (четиридесет
и два лева и деветдесет стотинки).
ОСЪЖДА К.М.К. , ЕГН **********,***, да заплати на И***“ АД, със
седалище и адрес на управление:
гр. С**, р. Т**, бул. „Б**“
№ *, вписано в търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от З* Р* Р* и В** И** К**-Д** - Изпълнителни директори, сумата в размер 1010,13 лв. (хиляда и
десет лева и тринадесет стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото
производство, както и сумата в размер на 960,01 лв.лв. (деветстотин и шестдесет лева и нула една стотинки) - деловодни
разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2380/2015
г. на ВРС.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САСв
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Препис от
акта на съда да се връчи на страните – арг. от разп. на чл. 7, ал 2 от ГПК.
СЪДИЯ: