Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. №1470 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №97826
от 22.05.2020 г., изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с определение от
25.08.2020 г., постановени по гр.д. № 47480/2018 г., по описа на СРС, 155
състав, е уважен предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК от Н.И.Н. срещу „Ч.Е.Б.” АД, като е признато за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3689,68 лв. по фактура №
********** от 26.06.2018 г., начислена служебно по еднократна корекция за
сметка за периода от 18.11.2017 г. до 15.02.2018 г. С оглед изхода на спора „Ч.Е.Б.”
АД е осъдено да заплати на Н.И.Н. сторените от него разноски за държавна такса от
147,59 лв. и за адвокатско възнаграждение от 489 лв.
С доводи за
неговата неправилност първоинстанционното решение е обжалвано от ответника „Ч.Е.Б.“
АД в частта, с която е уважена ищцовата претенция до размера на 1393,85 лв. и
за периода 13.01.2018 г. до 15.02.2018 г., дължима за период от 34 календарни
дни като сума за начислено количеството електрическа енергия съгласно ПИКЕЕ.
Въззивникът оспорва изводите на СРС, че отговорността на ищеца е субективна и
основание за ангажирането ѝ възниква при доказано виновно негово поведение,
както и че „Ч.Е.Б.“ АД следва да докаже, че именно представител на ищеца е
предприел действия по извършване на констатираната манипулация на средството за
търговско измерване (СТИ). Сочи, че с изменението на ЗЕ (обн.ДВ, бр.54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) и приетите въз основа на законовата делегация нови Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ - обн. ДВ, бр.98/2013 г.,
в сила от 16.11.2013 г.) е предвидена възможност за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия при установена
манипулация, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвеждала
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, като освобождавала доставчика от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия, поради което и ответното дружество не е длъжно да доказва вина
на потребителя, период на грешното мерене и реалното потребление, което не е
било измерено, заради манипулацията върху СТИ. В този смисъл неправилно СРС би
достигнал до извода, че едва след установяване на авторството на деянието,
което представяло престъпление по Наказателния кодекс, трябвало да се прецени
дали същото е извършено от ищеца, за да се ангажира отговорността му, тъй като
административно - наказателната и наказателната отговорност не изключвали
гражданската такава.
Оспорени са и
изводите на съда, че по време на проверката е следвало да бъдат уведомени
надлежните органи, като не ставало ясно кои органи СРС счита за надлежни за
конкретния казус, нито са изложени мотиви на какво основание СРС е направил
този извод. Счита, че уведомяването на „надлежни“ органи не е сред
предпоставките на ЗЕ и на ПИКЕЕ за извършване на корекция на сметка при
установена манипулация в хипотезата на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ – при
констатирана неизправността в СТИ от компетентния държавен орган – БИМ, който е
посочил в Констативен протокол № 987/18.06.2018 г., че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. Счита, че изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ,
когато при проверката на измервателната система се установи промяна на схемата
на свързване, корекцията по ал. 1 да се извършва само въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната система, който е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях, не е приложимо в
случай на констатирана вътрешна намеса в работата на СТИ.
Изложени са
оплаквания за необоснованост на извода на СРС, че в конкретния случай не са
налице хипотезите, при които ответникът може да прави корекция, като от
обжалвания акт не ставало ясно какви са мотивите на съда в тази насока. Сочи,
че в КП № 987/18.06.2018 г. на БИМ е безспорно установено, че е извършена
умишлена манипулация във вътрешността на електромера, в резултат на което
софтуерът на електромерът е подменен и не отговаря на фабричния софтуер на
производител, а от приетата по делото съдебно - софтуерна експертиза е
установено, че липсват отчети в софтуера на електромера, че в резултат на
подменения софтуер на процесния електромер последният е станал „негоден за
адекватно отчитане“ и че „фабрично заложеният софтуер е променен и същия не
отчита“. Предвид това налице бил случай на непълно или неточно отчитане или
неотчитане на потребяваната ел. енергия, което е достатъчно за прилагане на
правото на ответника на корекция на сметката на клиента, до чийто обект е
доставяна ел. енергията, която не е могла да бъде точно и пълно отчетена поради
очевидната промяна в СТИ с цел да не се отчита ел. енергията.
Счита, че в
първоинстанционното производство е доказано, че ищецът е уведомен за корекцията
на сметка и за процесната фактура при спазване на чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ
на „Ч.Е.Б.“ АД, във връзка с чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, което обстоятелство в
съвкупност с гореизложеното обосновало извод, че са налице всички основания за
едностранно коригиране на сметката на клиента за сумата от 1393,85 лева за
период 13.01.2018 г. - 15.02.2018 г. Поради това моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и ищцовата претенция отхвърлена.
Въззиваемият -
ищец Н.И.Н. оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Поддържа, че в
първоинстанционното производство въззивникът не е доказал своите твърдения за
наличието на непълно или неточно отчитане по смисъла на чл. 48 ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)
и за наличието на манипулация на електромера. В Протокол № 987/18.06.2018г. на
БИМ, на който се позовавало ответното дружество, било отразено, че формата на
записа е променена, което говорило за намеса в софтуера, като извършената
метрологична проверка на БИМ констатирала, че при замерване на преминаващата
през СТИ ел. енергия същото отчита грешка 0 %. Счита, че твърденията за
нарушени пломби и стикери и промяна записа на енергонезависимата памет на СТИ,
са по съществото си твърдения за несъответствие на метрологичните и технически
характеристики на СТИ с нормираните, при установяването на който чл. 47 ал. 5
ПИКЕЕ предвижда СТИ да бъде демонтирано и изпратено за проверка. Ето защо и наличието
на посочените дефекти е основание да бъде прието за спазен установения ред по
чл. 47 ал.5 от ПИКЕЕ, но същото не представлява основание за извършване на
корекция. За да бъде извършена корекция било необходимо да бъде доказан още
един елемент от фактическия състав, а именно неотчитане или неточно отчитане на
ел. енергия, което не се установявало от ангажираните по делото доказателства,
тъй като протоколът на БИМ не установявал неточно отчитане. Счита, че ответникът
не е доказал промяната в софтуера да е довела до неправилно отчитане на
преминаващата ел. енергия през процесното СТИ.
Изложени са
съображения, че чл. 48 ПИКЕЕ противоречи
на чл. 82 ЗЗД, тъй като ответникът твърди договорно неизпълнение и следователно
отговорността на потребителя е виновна, а доказателства за авторството на
действията, описани в процесния констативен протокол, в тази насока липсвали. Позоваването
на въззивника на нормата на чл. 48 ал. 1 ПИКЕЕ като подзаконов нормативен акт не
можело да противоречи на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на
имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която
отговорност е винаги виновна
Оспорва се въззивникът
да е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ, тъй като следвало
предварително уведомява потребителя за извършването на корекция, като в чл. 17
от общите условия било предвидено задължение за уведомяване, но не и ред, по
който да се извърша същото, поради което липсвали и каквито и да е гаранции,
обезпечаващи правата на потребителя в корекционното производство. Действащите общи
условия на ответника през процесния период не съдържали клауза, с която да се
урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на
корекция на сметка. Уговорката в чл. 24 ал. 2 от тези Общи условия не е такава,
която да отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, тъй
като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа
енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в тази
клауза не е разписан редът, по който следва да става това. По изложените
съображения въззиваемият счита, че в негова тежест не е възникнало задължение
да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия,
определена след извършена корекция на сметката за минал период, което обуславяло
основателността на предявения отрицателен установителен иск. Правно ирелевантно
било, че ищецът е уведомен относно извършената корекция, тъй като уведомяването
следвало да предхожда започването на процедурата за извършване на корекцията.
Поддържа се и,
че след отмяната на чл. 1 до чл. 47 от ПИКЕЕ за въззивника не съществувала
законова възможност за корекция на сметка по чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ, като към
момента на съставяне на констативния протокол по чл. 47, с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на Първа Колегия
/обн. в ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г./, същата норма е отменена, т.е. с влизане в
сила на решението вече не е налице валидно начало на корекционната процедура и
съответно, при липсата на чл. 47 ПИКЕЕ, няма как да се изпълни условието на чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ. Въпреки че последната норма не е отменена, тя не създавала
възможността за реализиране на правото на ответното дружество да извърши
корекция на сметка на потребител. Счита, че от анализа на нормата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да са
предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в общите условия на договорите за ДПЕЕЕМ и
ДПЕЕ. Предвид това единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми,
задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само
методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на корекциите на
сметки. Към момента на корекцията действащите норми на ПИКЕЕ не изпълнявали
функциите, които нормата на чл. 83. ал. 1. т. 6 ЗЕ им възлага, тъй като не
уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури,
поради което корекционната процедура не би могла да бъде осъществена. Ето защо
и недопустимо било посредством предвидените в ГПК доказателствени средства - в
настоящия случай съдебно - техническа експертиза и свидетелски показания да
бъде установяван факта на констатираното неточно измерване. Доколкото
законодателят не бил предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се
извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът нямал правомощия
да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание - например
на основание ОУ, поради което извършването им няма юридическа стойност. Предвид
липсата на нормативно уредена корекционна процедура, било ненужно да се
изследват материалните предпоставки на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ. Същевременно по
делото не било посочено, съответно доказано, наличието на друго основание,
което да е годно да породи в полза на въззивника твърдяното от него право за
начисляване и претендиране на процесната сума, поради което и същата е
недължима. По изложените съображения моли решение в обжалваната му част да бъде
потвърдено.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба оплаквания.
Решението е
валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията за това са следните:
Пред районния
съд е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ищецът Н.И.Н. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от
3689,68 лв. по фактура № ********** от 26.06.2018 г., начислена служебно по
еднократна корекция за сметка, за периода от 18.11.2017 г. до 15.02.2018 г.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба на
ответника срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е
уважен за сумата 1393,85 лв. и за периода 13.01.2018 г. до 15.02.2018 г.
Безспорно е, че
страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение по продажба на
електрическа енергия с права и задължения, регламентирани в Общите условия и
Закона за енергетиката, както и че процесният недвижим имот, представляващ
павилион за закуски и безалкохолни напитки, находящ се в гр. Монтана, на ул. „Генади
Арнолди“, с кл. № 210027871512 е бил присъединен към електропреносната мрежа.
Основният
спорен между страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума от 1393,85
лв. за периода 13.01.2018 г. до 15.02.2018 г., която е включена като част от
сумата 3689,68 лв. във фактура № ********** от 26.06.2018 г., като корекция на
сметки въз основа на констативен протокол № 3021303 от 15.02.2018 г., издаден по
реда на чл. 48 ПИКЕЕ.
Разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ (в редакция от ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г) делегира правомощие на ДКЕВР (понастоящем с наименование КЕВР) по
приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ) включително и установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, които правила са в сила
от 16.11.2013 г. и са окончателно отменени с ДВ. бр. №35 от 30.04.2019 г. След приемането
им за крайния снабдител съществува законово предвидена възможност за едностранно
преизчисляване на сметката на клиента и то единствено въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електрическа енергия. Отговорността на потребителя на електрическа енергия е
обективна, тъй като не е обусловено от доказване на негово виновно поведение,
довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия,
доколкото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на клиента за
неговото виновно поведение, още повече че и не всяка от причините за неизмерване
или неточно измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. Ето защо
правото да бъде извършена корекция на количеството електрическа енергия от
крайния снабдител възниква при наличието на някоя от хипотезите, предвидени в раздел
ІХ (чл. 47 – чл. 51) от ПИКЕЕ, и е достатъчно да бъде установена съответната
причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия при
спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура (така и решение № 115 от
20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., ІІ т. о. на ВКС).
Изяснената възможност
за едностранна корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
електрическа енергия не се променя и след частичната отмяна на разпоредби на
ПИКЕЕ (с окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, в сила от 14.02.2017 г.), като
действащи са останали единствено нормите на чл. 48, 49, 50 и 51. Последните са отменени
с решение № 2315 от 2018 г., по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, влязло в сила
на 23.11.2018 г. и до тази дата се явяват приложимо право, доколкото подзаконов
нормативен акт се счита за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение (арг. от чл. 195, ал. 1 АПК). Касае се за възникнали облигационни
отношения между крайния снабдител и клиента по договор за продажба на
електрическа енергия, и при непълнота на горепосочените разпоредби (чл. 48 –
чл. 51 ПИКЕЕ), приложение следва да намери правилото на чл. 183 от ЗЗД и общият
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, поради което не може да
бъде и изобщо отречена възможността на крайния снабдител на едностранна
корекция (така и решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
В представения
по делото констативен протокол №3021303 от 15.02.2018 г. за проверка на неточно
измерване и /или неотчитане на електрическа енергия, подписан от двама служители
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и двама свидетели от федерацията на
потребителите, но съставен в отсъствието на потребителя, е отразено, че при
проверка на електромер с фабричен № ********** пломбата на щита липсва, а
пломбата на клеменния блок е отваряна, пломбите на големия капак - фирмена и
метрологична са неоригинални, стикерът е нарушен. Посочено е, че електромерът е
бил демонтиран и поставен в безшевен чувал, а на негово място е монтиран нов,
редовен по БДС
По делото е
ангажирано като доказателство констативен протокол на Български институт по
метрология (БИМ), според който е извършена проверка на демонтирания електромер,
който е предаден от ответното дружество в плик, пломбиран с пломба.
Съдържанието му сочи на установен при проверката достъп до вътрешността на
електромера, а при четене на енергонезависимата памет форматът на записа е
променен, което сочи за намеса в софтуера
на електромера, която не е производителя.
Според приетата
пред СРС, без възражения от страните СТЕ, отразените констатации в протокола,
изготвен от БИМ, сочат на промяна на формата на записа с намеса в софтуера на
електромера.
Средството за търговско измерване с
фабр.№ **********, производител ZPA 2013 г. е от одобрен тип и отговаря на
изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване и
към 15.02.2018 г., било е технически годно и изправно в ел. частта си, като измерва
в класа си на точност, но е с промяна на формата на записа. В тази връзка
вещото лице пояснява в открито съдебно заседание, че в електрочастта си
електромерът измерва в класа си на точност, но не записва в паметта си и
данните, които се изписват на дисплея са различни от измереното количество,
което го прави негоден.
От заключението
на приетата пред СРС, неоспорена от страните, съдебна компютърно-техническа
експертиза се установява, че съгласно данните по делото и анализира на
изготвения от БИМ протокол от 18.06.2018 г. фабричните настройки на „фърмуера“
на процесния уред са променяни впоследствие. От анализа на експортираните данни
на енергонезависимата памет в процесния уред се откриват несъответствия и липса
на отчети по графи, като поради липсата на уреда, експертизата не може да се
произнесе какви точно промени са настъпили в софтуера и какви са причините за
констатираните несъответствия и липса на данни по графи. Обяснено е, че разликата
между един изправен електромер от типа на процесния и процесния електромер в
състоянието, което е отразено в протокола на БИМ, се изразява в софтуера (фърмуера)
на СТИ, който служи за първичното калкулиране на потребената ел. енергия. Ако
се извърши промяна на математическите алгоритми, служещи за това калкулиране -
измерване на точно и реално потребената ел. енергия се стига до неточности при
измерването и отклонение на калибрирането на уреда, като става негоден за
адекватно отчитане. Според вещото лице в резултат на констатираната промяна на
фабрично заложения софтуер на процесния електромер, същия не отчита количествата
електрическа енергия, преминали през него по начина и с точността, с която го
извършва оригиналния фабричен софтуер.
При съвкупната
преценка на съдържанието на отразеното в констативния протокол, изготвен от
служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, този, изготвен от БИМ, както и
горепосочените две експертизи, настоящият състав намира за доказани твърденията
на ответното дружество, че е налице хипотезата на чл. 48, ал. 1 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г. (отм.) – установяване
от метрологичната проверка, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, в който случай операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В случая
заключенията и по двете приети пред СРС експертизи еднозначно сочат, че
констатираната от БИМ промяна на фабричния софтуер на електромера, води до
промяна в точността на отчитането му. Неоснователни са доводите в отговора на
въззивната жалба, че СТИ не било доказано да измерва неточно, тъй като тези
аргументи са базирани единствено на проверката на БИМ, извършена в
електрочастта на електромера. Както е пояснило вещото лице В.Б., промяната на
софтуера не се отразява в отчитане на електроенергията в електрочастта на
електромера, но води до неизвеждане на дисплея на реално потребеното количество
електроенергия и в този смисъл отчита неточно. Предвид това и с оглед вече
изяснената съществуваща към момента на извършване на проверката нормативна
възможност, за „Ч.Е.Б.“ АД е възникнало правото да осъществи корекционна
процедура въз основа на останалите в сила към този момент разпоредби на чл. 48 -
чл. 51 ПИКЕЕ и в частност правилата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“. Според
допуснатата пред въззивната инстанция съдебна електротехническа експертиза, при
приложението на тези правила, дължимата сума за електроенергия, изчислена по
методиката за периода 13.01.2018 г. до 15.02.2018 г. е 1353,11 лв. В открито
съдебно заседание вещото лице пояснява, че посочената сума е изчислена на база
33 дни, а ако периодът на отчитане е 34 календарни дни, то количеството ел.
енергия ще бъде 7852, kw/h, а сумата ще се равнява на 1393,86 лв. Експертът сочи,
че първоначалните изчисления са направени на база 33 дни, тъй като е взел
предвид че първият и последният ден от процесния период не са цели дни и
времето според отразените в констативните протоколи часове на монтиране и
демонтиране на електромерите е по-близо до 33 дни. Въззивният съд намира, че
следва да се кредитира заключението на вещото в частта, в която е изчислил дължимата
сума на база 34 дни, колкото се явя броя на дните в процесния период, тъй като
според чл. 48, ал. 1 от ПИККЕ (отм.) при изчисляване на количеството
електроенергия се взема предвид период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до
датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90
дни, т.е. периодът се брои по цели дни, а не по часове.
Настоящият
състав приема, че констативният протокол отговаря на изискванията, поставени от
актуалната към датата на съставянето му нормативна уредба (ПИККЕ и ЗЕ), а
отмяната към този момент на чл. 47 ПИКЕЕ не рефлектира върху възможността въз
основа на него да се извърши корекционната процедура, каквито доводи се
поддържат от ищеца. Действащи са били останали правилата на чл. 48 – чл. 51
ПИКЕЕ и с оглед вече изясненото съдържание на породилите се с клиента отношения
по договор за продажба на ел. енергия, както и горецитираната практика на ВКС,
то и с отмяната на нормата на чл. 47 ПИККЕ, поставяща изисквания към
констативния протокол, не може да бъде отречено правото на „Ч.Е.Б.“ АД на
корекция на месечните сметки. Предвид това доводите в обратен смисъл (за липса
на действащ чл. 47 от ПИКЕЕ поради частичната им отмяна с решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на Първа Колегия),
съдът намира за неоснователни.
Констативният
протокол е съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в
отсъствието на Н.И.Н., тъй като не е могъл да бъде намерен на адреса, но в
присъствието на двама свидетели, и последните са го подписали. Поради това констативният
протокол има характера на официален свидетелстващ документ, ползващ се с
материална доказателствена сила, която не е оборена в настоящото производство.
Неправилно в обжалваното решение като елемент от фактическия състав на правото
на извършване на корекция се приема изискването на ответното дружество да
сезира „надлежните органи“ за извършено престъпление, тъй като подобно
изискване ПИКЕЕ не съдържа. Уреденото в чл. 48, ал. 2 ПИККЕ (отм.) задължение за
присъствието на органите на полицията и подписването от тяхна страна на
изготвения протокол касае хипотеза, в която при проверка на измервателната
система се установи промяна на схемата за свързване, каквато не е налице в
случая. Предвид изяснения вече характер на отговорността на потребителя като
обективна (безвиновна такава) при констатирано неточно измерване на СТИ, то и
не могат да бъдат споделени изводите на съда и доводите на ищеца, че следва да е
установено авторството на софтуерното вмешателство, в частност, че то е
осъществено чрез действие на въззиваемия или негови представители. В тази
връзка неоснователни са възраженията на Н.И.Н.
че чл. 48 ПИКЕЕ противоречи на чл. 82 ЗЗД, тъй като било налице договорно
неизпълнение и следователно отговорността на потребителя била виновна, а
доказателства за авторството на действията, описани в процесния констативен
протокол, в тази насока липсвали – както вече бе изяснено по-горе,
отговорността е обективна и в този смисъл е ирелевантно, че взаимоотношенията
между страните произтичат от договор за продажба на електрическа енергия.
Не е налице отпадане правото да бъде проведена
корекционна процедура от „Ч.Е.Б.” АД независимо дали
в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6
ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, какъвто довод е изтъкнат във въззивната жалба. Подобно нарушение съставлява
пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията, но доколкото в съдебната процедура по реда на ГПК са гарантирани
равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители, то и гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства (изрично в този смисъл решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. №
2991/2018 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Предвид
изложеното, обратно на възприетото от първоинстанционния съд, настоящият състав
намира, че по делото е установено осъществяването на фактическия състав,
пораждащ правото на ответника да коригира сметката на ищеца при констатираното неточно
отчитане на потребената електрическа енергия и предявеният от Н.И.Н. отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 1393,85 лв. и за периода
13.01.2018 г. до 15.02.2018 г., се явява неоснователен.
Доколкото
крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат, решението на СРС следва
да бъде отменено в обжалваната част за сумата от 1393,85 лв., както и в частта
с възложените в тежест на „Ч.Е.Б.“ АД разноски - над 396,10 лв. до 636,59 лв., а предявеният
иск – отхвърлен за разликата над 2295,83 лв.
до установените като недължими 3689,68 лв.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски,
както следва: общо 237,99 лв. за първоинстанционното
производство, от които по 94,44 лв. –
депозит за възнаграждение за всяка от двете допуснати експертизи, 11,33 лв. –
възнаграждение за свидетел и 37,78 лв. - юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото;
общо 337,88 лв. за делото пред СГС, от които 27,88 лв. за държавна такса за
подадената въззивна жалба, 210 лв. – депозит за СТЕ и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
По аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1, вр., чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №97826 от 22.05.2020
г., изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с определение от 25.08.2020 г.,
постановени по гр.д. № 47480/2018 г., по описа на СРС, 155 състав, в частта, в която е уважен предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Н.И.Н. срещу „Ч.Е.Б.”
АД, като е признато, че ищецът не дължи на ответното дружество по фактура №
********** от 26.06.2018 г., начислена служебно по еднократна корекция, сума – за
разликата над
2295,83 лв.
до 3689,68 лв. (равняваща
се на 1393,85 лв.) и за периода 13.01.2018 г. до 15.02.2018 г., както и в частта с възложените в тежест на ответното
дружество разноски – за разликата над 396,10 лв. до 636,59 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
Н.И.Н. ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сграда „А“, ет. 1, ат. 1, чрез
адв. К. Д., срещу „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
*** Бизнес център“, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Н.И.Н. не дължи на
„Ч.Е.Б.” АД, по фактура № ********** от 26.06.2018 г., начислена служебно по
еднократна корекция, сумата от 1393,85
лв. и за периода 13.01.2018 г. до 15.02.2018 г.
ОСЪЖДА Н.И.Н. ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, сграда „А“, ет. 1, ат. 1, чрез адв. К. Д., срещу „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** Бизнес център“, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК съдебни разноски в
първоинстанционното производство в общ размер на 237,99 лв. и такива за въззивното
производство, в размер на 337,88
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.