Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, 05.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело №
1536/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от
„Алдо Рила“ ЕООД, ЕИК ****с
управител и представляващ Д.С.А., срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000318003981-091-001/06.02.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 62/07.05.2019 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта, с която с РА за дружеството са
определени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.05.2017 г. в размер на
16066,20 лева – главница и 2692,04 лева – лихва и задължения по ЗКПО за 2016 г.
в размер на 4432, 36 лева – главница и 1170,20 лева – лихва.
Жалбоподателят
сочи, че РА е незаконосъобразен поради следните доводи: по ЗДДС оспорва
констатациите и изводите на органите по приходите, относно облагаемите доставки
обективирани във фактури и сключените договори във връзка с предоставяне на
рекламни площи и извършване на рекламна дейност. Твърди, че дружеството е
разполагало с ресурсна и кадрова обезпеченост и законосъобразно е упражнило
правото на приспадане на данъчен кредит. Всички доставки са надлежно счетоводно
отразени, осъществени са реално, в резултат на осъществени облигационни
отношения. Относно установените задължения по ЗКПО, оспорва изводите и
констатации на органите по приходите за приложението на чл.122 от ДОПК. Оспорва
изводите за непризнаване на разходите на дружеството и преобразуване на
финансовия резултат. Твърди, че описаните сделки са реално извършени.
Счетоводството е водено правилно. Неправилно е отказано да се начисли разход по
Фактури № 42 и 151 от м.12.2016 г. Отправено е искане за отмяна на оспорения РА
и присъждане на сторени разноски съобразно представен списък. В писмени бележки
са изложени подробни съображения за основателност на жалбата.
Ответната страна – Директор
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител -
юрисконсулт, оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение независимо от изхода на спора на основание чл. 161, ал.1 и ал.3
от ДОПК. В писмени бележки са изложени
доводи за неоснователност на жалбата. Изводите на вещото лице са на база
доказателства представени в съдебното производство /складов софтуер/, които не
са били представени на ревизиращите органи по приходите, поради което не може с
тези констатации да се обори наличието на предпоставките по чл. 122, ал.1 от ДОПК в хода на ревизионното производство. Относно задълженията по ЗКПО – за фактура
№ 0…42/31.12.2016 г. и фактура № **********/30.12.2016 г. не е налице право за
признаване на разходи, тъй като не са документално обосноваване по смисъла на
чл. 10 от ЗКПО с първичен документ. Относно задълженията по ЗДДС, чрез ССЕ
установено, че до м.06.2016 и към датата на регистрация по ЗДДС м.10.2016 г.
жалбоподателят не е разполагал с наличните стоки. Доставките на стоките са през
м.01 и м.02.2016 г., но тогава не са издадени фактурите, каквото е изискването
на чл. 113, ал.4 от ЗДДС. Само когато получателят е регистрирано по ЗДДС лице
датата на издаване на фактурите е без значение, а в случая при получаване на
доставките жалбоподателят не е бил такова лице. Същото важи и при извършване на
услуги. Намира, че законосъобразно на основание чл. 68, ал.2 вр. чл. 25, ал.2 и
ал.6 от ЗДДС с обжалвания РА не е признато право на данъчен кредит. Пледира за
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторени разноски в производството, като в
случай на уважаване на жалбата, това ще се дължи на представени доказателства в съдебното производство, което
е основание за присъждане на разноски за ответника.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Издадена е ЗВР №
Р-03000318003981-020-001/11.07.2018 г. изменена със ЗВР №
Р-03000318003981-020-002/18.10.2018 г. от оправомощен орган по приходите,
връчени на жалбоподателя, за установяване на задължения за ДДС по ЗДДС за
периода 14.10.2016 г. – 19.04.2018 г. и корпоративен данък по ЗКПО за периода
01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. Издаден е РА №
Р-03000318003981-091-001/06.02.2019 г. от органи по приходите при ТД на НАП –
Варна.
Установено е, че дейността на „Алдо Рила“
ЕООД е търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, в
обект супермаркет к.к. „Боровец“, ул. Търговска /бивш ресторант „Орлови скали“
срещу хотел „Роял плаза“/ с площ 200 кв. м. Помещението е наето по Договор за
наем от 01.09.2016 г. с наемодател „Алдо Боровец“ ЕООД. На основание чл. 124,
ал.1 от ДОПК с уведомление № Р-03000318003981-139-001/29.11.2018 г. /л. 156 –
158 от адм. пр./ жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане с
корпоративен данък за периода 2016 г. – 2017 г. ще бъде определена по реда на
чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК. Установено е, че дружеството е
подало годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО. Декларирани са общо
приходи 175372,81 лева и общо разходи 148795,60 лева. Счетоводен финансов
резултат, печалба – 26577,21 лева и данъчен финансов резултат, данъчна печалба
– 26577, 21 лева, данък за внасяне – 2657,72 лева. Част от декларирания
корпоративен данък в размер на 2332,82 лева е внесен на 17.09.2018 г. За 2016
г. е установено, че в счетоводството на „Алдо Рила“ ЕООД е осчетоводена фактура
№ 0…42/31.12.2016 г. с предмет – наем за оборудване с доставчик „Алдо Холдинг“
ЕООД на стойност 35074,56 лева /л. 50 от адм. пр./. Към фактурата е приложен
опис /л.49 адм. пр./ за вида на активите, които се наемат, представен е договор
за наем на оборудване и съоръжения /л.48-45 адм. пр./ сключен между „Алдо
холдинг“ ЕООД - наемодател и „Алдо Рила“ ЕООД – наемател. Отчетено е от
органите по приходите, че липсва информация относно единичната цена на наетите
обекти, както и периода на наемане. Прието е, че фактурата не отговаря на
изискванията на чл. 6, ал.1, т.4 от ЗСч в сила от 01.01.2016 г., т.е. стойността
на фактурата за наем на оборудване не е признат разход за 2016 г.
Установено е, че е отчетено намаление
на финансовия счетоводен резултат със сумата 6000 лв., като разходи за външна
услуга по счетоводна сметка 602 за фактурирани материали, консумативи и услуги
по фактура с № **********/30.12.2016 г. издадена от „Алдо Златни пясъци“ ЕООД.
Прието е, че фактурата и описът към нея не представят информация за продадени
количества стоки и извършени услуги, т.е. не отговарят на чл. 6, ал.1, т.4 от
ЗСч. С тези съображения по реда на чл. 122 от ДОПК е определена данъчна основа
за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, като приходната част не е коригирана,
приети са декларираните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО приходи от продажби на стоки и
услуги в размер на 175372,81 лева. Относно разходите с РА е намален
декларираният размер на разходите със сумите 35074,56 лева и 6000 лева.
Определена е данъчна основа по чл.122 от ДОПК за сумата от 67651,77 лева и
приложен установения по ЗКПО размер на корпоративен данък и е установен дължим
данък в размер на 6765,18 лева. След приспадане на внесен данък по ГДД в размер
на 2332,82 лева е установен данък за довнасяне в размер на 4432,36 лева и
1170,20 лева – лихва.
Прието е, че от представен журнал на
сметка 304 – стоки за 2017 г., са видни единствено дебитни и кредитни обороти.
Няма информация за вида на стоките, материалните запаси, покупна цена,
количество при придобиване и разходване, отписване на продадените стоки –
стойностно и количествено. Направен е извод, че воденото счетоводство не
представя информация за натурално и стойностно движение на стоките, налице са
обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК. По отправените искания, от
дружеството са представени фактури с опис и договори. Прието е, че не са
представени доказателства за действително осъществяване на доставки по наем на
оборудване и префактурирани материали и услуги. Не е установен търговския
обект, за които се отнася предоставеното оборудване и материалите. Договорът с
„Алдо Холдинг“ ЕООД е от 10.02.2015 г. /л. 48/ – наем на оборудване, със срок
на действие 1 година до 30.11.2016 г. С договор за наем от 01.09.2016 г.
сключен между „Алдо Боровец“ – наемодател и „Алдо Рила“ ЕООД наемател е ползван
обекта. Липсва приемо – предавателен
протокол, Приложение № 1 от договора, от което да се установи действителното
предаване на наетото оборудване, обектът в който се намира същото и свързано ли
е с осъществявана от жалбоподателя търговска дейност, относно фактура №
42/31.12.2016 г. – наем на оборудване. Прието е за фактура № 151/30.12.2016 г.
издадена от „Алдо Златни пясъци“ ЕООД за префактурирани материали, консумативи
и услуги, че не е представен цитирания в договора приемо – предавателен
протокол, за установяване материалите, консумативите, количеството им и обекта,
за който се отнасят. По фактури № 0…42/31.12.2016 г. и № **********/30.12.2016
г. е прието, че не са налице
предпоставките по чл. 26, т.1 и т.2 вр. чл. 10, ал.1 от ЗКПО и не е налице
информацията по чл. 10, ал.2 от ЗКПО. С тези мотиви при административното
обжалване на РА в частта за корпоративен данък за 2016 г. е потвърден.
По ЗДДС са направени следните
констатации в ревизионното производство: За данъчен период м. 05.2017 г. жалбоподателят
е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактура №
**********/30.12.2016 г. /л. 68 от адм. пр./ с предмет продажба на стоки, с
приложена по опис данъчна основа 74333,98 лева и ДДС 14866,20 лева и фактура №
**********/30.12.2016 г. /л.60 от адм. пр./ с предмет възнаграждение по договор
с данъчна основа 74,33 лева и префактурирани разходи съгласно опис в размер на
5925,67 лева, цялата данъчна основа по фактурата е 6000 лева и ДДС 1200 лева.
Отказано е приспадане на данъчен кредит в общ размер на 16 066,20 лева.
Фактура № **********/30.12.2016 г. е за
доставка на стоки, съгласно опис по получени от дружеството фактури с дати на
издаване данъчни периоди м.01,02,02,04,05 и 06.2016 г. Описите съдържат информация
за датата на доставка, номер и дата на предходна фактура, доставчик, стойност
на доставените стоки, търговски обект, в който са доставени стоките. По силата
на договор за покупко – продажба на стоки от 04.01.2016 г. /л.54/ продавачът
„Алдо Златни пясъци“ ЕООД ще доставя на купувача „Алдо Рила“ ЕООД стоки за
реализация на дребно в търговската си мрежа. Всяка отделна доставка между
страните по време на договора се счита за самостоятелна сделка. Уговорено е, че
при приключване на зимен сезон 2016 г., най - късно до 31.12.2016 г. продавачът предоставя на купувача фактура за
стоки в размер на изписаните такива стоки в протокол или друг документ
доставени в обектите на купувача. Налице е протокол – опис /л.51 адм. пр./, с
информация за доставените стоки за всеки месец през периода м.01 - 06.2016 г.,
на обща стойност 74330,99 лева. Па Фактура № **********/30.12.2016 г. са
фактурирани стоки, получени от жалбоподателя преди датата на регистрация по
ЗДДС, като регистрацията по ЗДДС е на 14.10.2016 г. Фактурите не са издадени в
5 – дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие за доставка,
каквото е изискването на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. В периода на доставките
жалбоподателят, който е получател по доставките не е регистрирано лице по ЗДДС.
Стоките не са налични към датата на регистрация по ЗДДС /чл. 74 от ЗДДС/, за да
възникне право за приспадане на данъчен кредит, поради което на основание чл.
68, ал.2, вр. чл. 25, ал.2 и ал.6 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит
по ф. № **********/30.12.2016 г.
Фактура №**********/30.12.2016 г. е за
възнаграждение по договор с данъчна основа 74,33 лева и префактурирани разходи
5925,67 лева, ДДС общо 1200 лева. Прието е, че не е представен протокол или
друг документ, удостоверяващ видовете материали и услуги по вид, количество и
единична цена, както и тяхното предаване и съответно разходване по
предназначение, както и че описът към фактурата на предоставя информация за
родово определена вещ – обект на продажба по количества и вид на извършени
услуги. Няма данни как фактически са доставени стоките в търговски обект на
„Алдо Рила“ ЕООД, както и за кой търговски обект се отнасят. Касае се за
префактурирани разходи, фактурата е издаден на 31.12.2016 г., не са представени
доказателства кога са доставени съответните материали и консумативи, или
извършени услуги на жалбоподателя, което е от значение с оглед регистрацията му
по ЗДДС на 14.10.2016 г. Прието е, че фактурата не отговаря на изискванията на
чл. 114, ал.1, т.9 от ЗДДС и чл. 115 от ЗДДС, за да е налице право на приспадане
на данъчен кредит – чл. 71, т.1 от ЗДДС. Прието е че не са налице
предпоставките на чл. 69, ал.1 от ЗДДС поради което е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по ф. № **********/30.12.2016 г.
В
съдебното производство от жалбоподателя са представени и приети към
доказателствата: счетоводството на „Алдо
Златни пясъци“ ЕООД, „Алдо холдинг“ ЕООД и
„Алдо Рила“ ЕООД на електронен носител, подписан с електронен подпис, договор
от 10.12.2015 г. и приемо – предавателен протокол към него /л.33-35 от
делото/. Доказателства от „Алдо
Златни пясъци“ ЕООД, „Алдо холдинг“ ЕАД /правоприемник на „Алдо холдинг“ ЕООД/
относно процесните сделки.
Разпитан
е в качеството на свидетел – Г.Т.Г..
Чрез
съдебно – счетоводна експертиза са направени установявания, които съдът ще
обсъди в мотивите на решението.
С оглед установеното съдът прави следните правни
изводи:
І. По допустимостта на жалбата:
Препис от решението на Директора на Дирекция
ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 20.05.2019 г., жалбата
е подадена на 31.05.2019 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна
страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е
частично основателна.
II. По процесуалната законосъобразност на
оспорения акт:
Със Заповед
№Д-1249/30.06.2017 г. издадена от директор на ТД на НАП - Варна и Заповед № 1465/31.08.2018 г.
издадена от директор на ТД на НАП – Варна са определени органите, които да
издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е М.Ц.М./л.4 от делото/.
Ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000318003981-020-001/11.07.2018 г. /л. 2-3 от адм.
пр./, изменена със Заповед № Р-03000318003981-020-002/18.10.2018 г. /л.7-8 от
адм. пр./ издадени от М.Ц.М., определено е ревизията да
обхване задължения за корпоративен данък
от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и ДДС от 14.10.2016 г . до 19.04.2018
г.
Процесната ревизия е възложена от М.Ц.М.- началник сектор „Ревизии” орган, имащ
компетентност да възложи ревизията, съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.
Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл.112
и чл.113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определена М Г А - Д – главен инспектор по приходите и за член
на ревизионния екип е определена П.Г.М.- главен инспектор по приходите.
Срокът за извършване на ревизията е бил до
20.12.2018 г. На основание чл.117, ал.1
от ДОПК, в 14 – дневен срок следва да се изготви ревизионен доклад. Съгласно чл.
154, ал.1 от КТ, дните 24, 25 и 26.12.2018 г. са били официални празници,
поради което на основание чл. 61, ал.2 от ГПК (Нова – ДВ, бр. 86 от
2017 г., отм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 1.09.2018 г.), вр. §2 от ДР на ДОПК
срокът е бил спрян с три дни. Срокът за издаване на РД е бил до 07.01.2019 г. В
предвидения срок е издаден процесния РД. Връчен е на жалбоподателя
на 17.01.2019 г. Не е подадено възражение от жалбоподателя срещу РД. В срока и съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК е издаден обжалвания РА на 06.02.2019 г. от М.Ц.М.– началник сектор
„Ревизии“, възложил ревизията и М Г А -
Д – главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна,
ръководител на ревизията. РА е връчен на 14.02.2019 г. на жалбоподателя.
Подадена е жалба срещу РА, на 28.02.2019 г., в
резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК,
Директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №62/07.05.2019 г., с което е потвърдил РА,
относно ДДС за д. п. м. 05.2017 г. и относно корпоративен данък за 2016 г.
Чрез представени от ответника електронен носител (1
бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание, проведено на 03.12.2019 г.
и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание, е установено
че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са имали валиден електронен
подпис. Удостоверението за електронен
подпис е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на
удостоверителните услуги, съгласно чл.24 ал.1 от ЗЕДЕП, което по силата на
чл.16 ал.1 от ЗЕДЕП придава на електронния подпис качеството „Квалифициран”.
Удостоверението по чл.24 ал.1 от ЗЕДЕП се издава в електронен формат, подписано
с електронния подпис на удостоверяващия орган и не подлежи на разчитане при
пренасяне на хартиен носител. Електронния подпис може да се добави към
оригиналния документ и да се получи “attached” (прикрепен) електронен подпис
или да остане в отделен файл “detached” електронен подпис, както е в настоящия
случай. За всички подписи от вида „B-Trust Operational CA QES” е налице
удостоверение за квалифициран електронен подпис на юридическо лице по чл.24
ал.1 от ЗЕДЕП. Следва, че издателите на документите са имали, съгласно чл.16
ал.1 от ЗЕДЕП, квалифициран електронен подпис.
От изложеното следва, че при издаване на
оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да са
отменителни основания.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност на оспорения
акт:
ЗКПО:
На основание чл.124, ал.1 от ЗДДС,
жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане с корпоративен данък за
периода 2016 г. – 2017 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради
наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК, в случая е прието, че липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане.
Чрез
ССЕ неоспорена от страните и приета по делото е установено, стоките, предмет на фактури, описани във фактура
10..161/30.12.2016 г., издадена от „Алдо Златни Пясъци“ ЕООД са заприходени в
складовия софтуер на ревизираното лице, за обекти в к. к. Боровец – бивш
ресторант „Орлови скали“ и хотелски комплекс „Рила“ по вид, количество и
стойност; стоките в складовия софтуер се изписват по отделни артикули при
продажбата им като се посочват количество, единична цена и стойност с включено
ДДС; Софтуера не позволява маркиране на продажба на стока, за която няма данни
за заприхождаване или наличността е вече изчерпана. Складовият софтуер дава възможност
за получаване на аналитична информация за движението на отделните артикули
стоки за 2016 г.; стоките предмет на процесната фактура *********/30.12.2016г.
са отразени в счетоводството на „Алдо Рила“ ЕООД и в складовия софтуер на
търговския обект Боровец 2 в периода на тяхното действително доставяне –
31.12.2015 г. – 30.06.2016 г.; От
съпоставки на данните от сметка 304 - Стоки с данните от складовия софтуер в
обект “Боровец 2“ за периода 31.12.2015 г. – 30.06.2016 г. следва, че
счетоводните записвания по сметка 304 - Стоки, която е организирана само на
синтетично ниво, отразяват действителното движение на стоките по вид,
количество и стойност, което е организирано аналитично, чрез складовия софтуер.
Така създадената организация на отчитане на основния отчетен обект в „Алдо Рила“
ЕООД, а именно стоките, на синтетично ниво в счетоводството и на аналитично
ниво – в търговския обект, дава възможност за правилно формиране на данъчната
основа от основната дейност - продажба на стоки в търговски обекти.
След запознаване с материалите по делото и по -
конкретно представените с писмо вх.N 15505/18.10.2019 г., както и след като е извършена
проверка в счетоводството на „Алдо Златни Пясъци“ ЕООД, вещото лице дава
заключение, че в счетоводството на доставчика са осчетоводени разходи по
следните документи, които са префактурирани в процесната ф. **********/30.12.2016
г.; в счетоводството на доставчика са осчетоводени разходи по описани документи
– отг. 6.1 от ССЕ, които са префактурирани в процесната ф. **********/30.12.2016
г.
При извършената проверка в счетоводството на „Алдо
Холдинг“ ЕООД вещото лице е установило, че всички, описани активи по фактура №
42/31.12.2016 г., предмет на Договора за наем на оборудване и съоръжения са
заприходени в счетоводството и в амортизационния
план.
Вещото лице в публично съдебно заседание на
12.01.2021 г. е разяснило, че за 2016 г. аналитичната информация за стоките по
отношение на доставка и реализация, с описание на вид, количество, единична
цена, без ДДС, с ДСС, доставна цена се съдържа в складовия софтуер. Там е
аналитичното ниво на отчитане на стоките. В счетоводството по сметка 304 е
организирано отчитане на същите на синтетично ниво. Не е налице пречка в
счетоводната система на едно предприятие да се използват два софтуера за
организиране отчетността на стоките – синтетично ниво в счетоводния софтуер и аналитично
ниво в специализирания складов софтуер. Такава организация е създадена в „Алдо
Рила“ ЕООД, като отчетността и за трите горепосочени фактури е извършена по
посочения начин.
Ответникът не е оспорил представените от
жалбоподателя данни от складовия софтуер, които са подписани с електронен
подпис и приети към доказателствата по делото. В хода на ревизията на е
извършена проверка на място съобразно чл. 115, ал.1 от ДОПК и не са предприети
действия от органите по приходите по обезпечаване на доказателства, като РА е
издаден въз основа на представените от дружеството фактури, ведно с опис и
договори.
С оглед установяванията, че са налице доказателства
за счетоводна
отчетност съгласно Закона
за счетоводството и воденото счетоводство дава възможност за установяване на основата
за данъчно облагане съдът приема, че
не са налице обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК за определяне на
ревизията по особения ред и определяне на данъчната основа по чл. 122, ал.2 от ДОПК.
Издадена е фактура № 0…42/31.12.2016 г. с доставчик
„Алдо холдинг“ ЕООД, ЕИК ********* /с правоприемник „Алдо холдинг“ ЕАД, ЕИК *********/ и
получател „Алдо Рила“ ЕООД с предмет – „наем за оборудване“, данъчна основа
35 074,56 лева и опис към фактурата, в графа „име“ е посочено оборудването,
което е предоставено /л.49 от адм. пр/, типа и обекта, за който се предоставя –
„Рила“. Налице е Договор за наем за оборудване и съоръжения, сключен на
10.12.2015 г. между „Алдо холдинг“ ЕООД и „Алдо Рила“ ЕООД за предоставяне за
временно възмездно ползване на наемателя на оборудване и съоръжения подробно
описани в Приемо – предавателен протокол, представляващ Приложение 1 към
договора, срещу заплащане на наемната цена. Приложение 1 към договора,
представляващ Приемо – предавателен протокол е представен в съдебното
производство /л.35 от делото/, което оборва констатацията на органите по
приходите, че съобразно чл. 37, ал.4 от ДОПК такъв не съществува. Ответникът е
оспорил съдържанието на приемо – предавателен протокол от 10.12.2015 г., в
частта на датата. В откритото производство по оспорване истинността на
посочения частен свидетелстващ документ е указано на жалбоподателя, че носи
доказателствена тежест за установяване достоверността на датата в приемо –
предавателен протокол от 10.12.2015 г. По негово искане е назначена ССЕ, чрез
която е установено, след анализ на представените от „Алдо Холдинг“ ЕООД с писмо
вх.N 15506/18.10.2019 г. доказателства /л. 121 – 129 от делото/, както и след
като е извършена проверка в счетоводството на „Алдо Холдинг“ ЕООД, че данъчната
основа по издадената от „Алдо холдинг“ ЕООД на ревизираното лице фактура № 0…42/31.12.2016г.,
включва елементи описани подробно в таблица 1 на л.7 от ССЕ, установено е, че
общата стойност на разходите за наем и консумативи за обект - магазин в
хотелски комплекс „Рила“ е 35077, 90 лева. Основание за издаване на фактурата
са сключени договори: Договор за наем от 10.12.2015 г. сключен между „Алдо
Холдинг“ ЕООД - наемодател и „Алдо Рила“
ЕООД - наемател. Предмет на наемното
отношение е обект – магазинно помещение №13, находящо се на долна търговска
улица в хотелски комплекс „Рила“, к. к. „Боровец“ с обща площ 73,40 кв. м, в
това число магазинна площ – 65,80 кв. м и складова площ – 7,60 кв. м. Отдаваното под наем помещение е наето от „Алдо
Холдинг“ ЕООД като наемодател е
„Рила Боровец“ ЕАД, за което е заплатило
наем, сумите са описани в таблица 2 на
л.7 от ССЕ. Разходите за наем за префактурирани в размер на 27135 лева.
Съгласно
Договора за наем от 10.12.2015 г. наемателят „Алдо Рила“ ЕООД е длъжен да
заплаща консумативните разходи за обекта, начислени и изискуеми след датата на
предаване на обекта. Фактурираните консумативни разходи за обекта от „Рила Боровец“
ЕАД към „Алдо Холдинг“ ЕООД са описани в таблица 1, л.7 от ССЕ и възлизат за
периода 01-03.2016 г. в размер 4752,90 лв. с ДДС. В същия размер са и
префактурирани на „Алдо Рила“ ЕООД.
Всичко за наем и консумативни разходи на обекта – 31887,90лв. (27135+4752,90)
лева. Към тази сума е прибавена сумата 3190 лева – наем за оборудване по
Договор от 10.12.2015 г. със срок до 30.11.2016 г., тъй като „Алдо Рила“ ЕООД
не е закупило предоставеното имущество, т.е. налице е предпоставката на чл.3,
ал.2 от Договор от 10.12.2015 г. /л. 45 – 48 от адм. пр./. Относно Договор за
наем от 10.12.2015 г. на оборудване и съоръжения сключен между „Алдо Холдинг“
ЕООД - наемодател и „Алдо Рила“ ЕООД - наемател е предвидено, че наемната цена
се определя при две опции: ако се закупи предоставянто имущество – наемната
цена е 50% от стойността му; ако не се закупува – наемната цена за срока на
договора е 3190,00 лв. Към представения договор няма данни или документи, че
наемателя е заявил желание да закупи отдаваното под наем имущество, поради
което съдът приема че наемната цена е 3190 лв. за целия срок на договора.
Съгласно приложения опис към ф.№ **********/30.12.2016 г. предаденото оборудване и съоръжения са: баркод принтер,
зона каса 900/1700/540, компютърна система, мобилен терминал FALKON 4410, неутрално
оборудване, принтер за етикети, система за видеонаблюдение и хладилно
оборудване. Същият е оспорен от ответника относно датата на съставянето му –
10.12.2015 г. С оглед установяванията на ССЕ, че при извършената проверка в счетоводството
на „Алдо Холдинг“ ЕООД описаните по-горе по отговор 7 от ССЕ активи, предмет на
Договора за наем на оборудване и съоръжения са заприходени в счетоводството и в амортизационния план с
обща отчетна стойност 23 240 лева, таблица на л. 8 от ССЕ, съдът приема,
че датата 10.12.2015 г. е достоверна.
Установеното налага извод, че е налице реално
получаване на активи от жалбоподателя и същите са използвани в търговската му
дейност. Разходът е отчетен с първичен счетоводен документ – фактура № 0….42/31.12.2016
г., която отразява вярно стопанската операция. Незаконосъобразно е прието от
органите по приходите, че на основание чл.26, т.1 и т.2 вр. чл. 10, ал.1 от ЗКПО разходите не са документално обосновани.
Издадена е
фактура № **********/30.12.2016 г. с предмет възнаграждение по договор 74,33
лева и префактурирани разходи съгласно опис 5 925,60 лева, ДДС 1200 лева,
всичко за плащане 7 200 лева. Установено е, че жалбоподателят е отчел в
намаление на финансовия си резултат сумата от 6000 лева, като разход за външна
услуга по счетоводна сметка 602. Прието е от органите по приходите, че
фактурата и описът към нея не предоставят информация за родово определена вещ –
обект на продажба, както и информация за продадени количества стоки и извършени
услуги. С РА е прието, че първичните счетоводни документи не отговарят на чл.
6, ал.1, т.4 от ЗСч. Не са били представени и други доказателства за липсващата
информация, поради което на основание чл. 26, т.1 и т.2 вр. чл. 10, ал.1 от ЗКПО не е признат разход в размер на 6000 лева.
В съдебното
производство по реда на чл. 192 от ГПК, вр §2 от ДР на ДОПК от „Алдо Златни
пясъци“ ЕООД са представени издадени разходни документи във връзка с фактура №
**********/30.12.2016 г. Чрез ССЕ е направен анализ на същите и е установено
следното: След запознаване с материалите по делото и по-конкретно представените
с писмо вх.№ 15505/18.10.2019г., както и след като е извършена проверка в
счетоводството на „Алдо Златни Пясъци“ ЕООД, експертизата е констатирала, че в
счетоводството на доставчика са осчетоводени разходи по следните документи
описани подробно в таблица на л.5 и л.6 от ССЕ, които са префактурирани в
процесната ф. №**********/30.12.2016 г. Чрез наличните фактури в счетоводството
на „Алдо Златни пясъци“ ЕООД – таблица на л.5 и л.6 от ССЕ са установени
налични фактури в счетоводството на
„Алдо Златни пясъци“ ЕООД и те са
в общ размер на 5925,39 лева /данъчна основа във фактура №
**********/30.12.2016 г. с получател „Алдо Рила“ ЕООД/. Установено е от вещото
лице че по ф. №**********/13.04.2016 г. издадена от „Чез Електро България“ ЕАД
е фактурирана стойност 3,83 лв. без ДДС, докато във ф. №********** от
30.12.2016г. е включена сума по тази фактура 19.83 лв. или с 16,00 лв. повече.
Общата стойност на разпределените и префактурирани разходи е 5925,39 лв., както
е посочено и в приложения към фактурата опис,
а във ф. **********/30.12.2016г. са в размер 5925,67 лв., т.е. налице е
минимална разлика в размер 0,28 лв. Анализът на ССЕ направен в таблица на л.6 и
л.7 установява, че префактурираните стоки са разходи свързани с дейността на
жалбоподателя и са документално обосновани, тъй като са налице
фактури в счетоводството на „Алдо Златни пясъци“ ЕООД, което е извършило
префактурирането.
Налице е договор за покупко – продажба на
стоки /л. 53 – 54 от адм. пр./, сключен на 04.01.2016 г. между „Алдо Златни
пясъци“ ЕООД продавач и „Алдо Рила“ ЕООД купувач, съгласно който продавачът
доставя стоки на купувача. На основание т.2.1 от посочения договор при
приключване на зимен сезон 2016 г., най – късно до 31.12.2016 г. купувачът
дължи на продавача комисионна в размер на 0,10 % /без включен ДДС/ от
продадените стоки за целия период на договора. Налице е протокол – опис към
договор от 04.01.2016 г. /л. 51 от адм. пр./, съгласно който за периода м.
01.06.2016 г. са доставени стоки в размер на 74 330,99 лева без ДДС,
съответно комисионната от 0,10% е определена в размер на 74,33 лева. Посочената
сума е включена във фактура № **********/30.12.2016 г., под т.1 - възнаграждение по договор.
Допусната е очевидна фактическа грешка в
отговор 7 от ССЕ при записване номера на фактурата като вместо
№**********/30.12.2016 г. е записано №**********/30.12.2016 г., но поради
посочване стойностите по фактурата се установява наличието на фактическата грешка.
Чрез отговор 7 от ССЕ е установено, че за
изпълнение на поставената задача експертизата е проверила в счетоводството на „Алдо
Златни Пясъци“ ЕООД, Дневника за продажби за данъчен период 12.2016 г., както и
счетоводна справка по сметка 411 Клиенти, аналитична партида „Алдо Рила“ ЕООД
за периода 01.01. - 31.12.2016 г.
Проверката на документите е установила: Ф.№ **********/30.12.2016 г. с данъчна
основа 6000 лв. и начислен ДДС 1200 лв. е отразена на ред 41 в Дневника за
продажби за данъчен период 12.2016 г. с ордер 028643 и включена в подадената СД
по ЗДДС; Ф. №**********/30.12.2016 г. е осчетоводена със следната счетоводна
операция:
Дебит с-ка 411- Клиенти, анал. партида Алдо Рила
ЕООД 7200,00
Кредит
с-ка 703-Приходи от услуги 5925,67
Кредит
с-ка 703-Приходи от услуги 74,33
Кредит
с-ка 4532- Начислен ДДС при продажбите 1200,00
От анализа на горната счетоводна операция, с която
е осчетоводена процесната фактура, следва извода, че данъка в размер 1200 лв. е
начислен като задължение към бюджета, тъй като е отразен по кредита на с-ка
4532- Начислен ДДС при продажбите.
От посочените доказателства за ф.№
**********/30.12.2016 г. съдът приема, че са налице доказателства относно
предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция в съответствие
с чл. 6, ал.1, т.4 от ЗСч. Поради установеното не са
налице предпоставките по чл. 26, т.1 и т.2 вр. чл.10, ал.1 от ЗКПО.
С оглед изложеното РА следва да бъде отменен
относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер
на 4432,36 лева - главница и 1170,20 лева - лихва.
ЗДДС:
Относно задълженията по ЗДДС ревизионното
производство е проведено по общия ред на ДОПК, тъй като с уведомление №
Р-03000318003981-113-001/29.11.2016 г. на жалбоподателя е съобщено, че само основите
за облагане с корпоративен данък за периода 2016 г. и 2017 г. ще бъдат
определени по реда на чл. 122 от ЗКПО.
Фактура № **********/30.12.2016 г. е издадена от
доставчик „Алдо Златни пясъци“ ЕООД, получател е „Алдо Рила“ ЕООД предмет - продажба
на стоки, съгласно опис към фактурата, стойността на доставените стоки е
74 330,98 лева – данъчна основа, 14 866,20 лева – ДДС, обща
стойност 89 197,18 лева. Доставките
са се извършили на основание Договор от 04.01.2016 г., към който е приложен
протокол – опис за доставените стоки /л. 51-54 от адм. пр./ „Алдо Рила“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС считано от 14.10.2016 г. Органите по приходите са приели,
че не е налице право на данъчен кредит за посочената фактура, на основание чл.
74 от ЗДДС, тъй като е установено, че стоките не са били налични към датата на
регистрация по ЗДДС.
Свид. Г.Т.Г. към 2016 г. е бил управител, а след
това регионален мениджър в „Алдо Златни пясъци“ ЕООД през периода м.04.2016 –
м. 12.2016 г., съгласно: договор за
лизинг на персонал сключен между „Алдо Лозенец“ ЕООД и „Алдо Златни пясъци“
ЕООД, трудов договор №21/28.04.2016 г. и допълнителни споразумения №
114/05.12.2016 г., № 115/13.06.2016 г. /л. 60-62 от делото/. Разпитан в
качеството на свидетел, той твърди, че е бил регионален мениджър на обектите в
Банско и Боровец. В Боровец са стопанисвани два обекта единият е в близост до
хотел „Рила“ срещу хотел „Роял Плаза“, бивш ресторант „Орлови скали“, а другият
е бил в хотел „Рила“. При заявка са доставяне стоки и са фактурирани от „Алдо
Златни пясъци“ ЕООД. Доставяни са в магазините. Също така поддръжката се е
извършвала от лица по заявка.
Чрез ССЕ е установено: Данъчната основа по ф.
**********/30.12.2016 г. е в размер 74330,98 лв. В описа на документите към
фактурата са описани доставки по фактури от м.12.2015 г. до 06.2016 г.,
издадени от различни доставчици на „Алдо Златни Пясъци“ ЕООД. По дебита на
сметка 304-Стоки на „Алдо Рила“ ЕООД за периода 01.01. - 30.06.2016 г. са
осчетоводени следните доставки на стоки /описани в таблица към отговор 4 от ССЕ/.
От описаните данни е установено, че за периода 01.01. - 30.06.2016 г. са
заприходени в счетоводството стоки от „Алдо Златни Пясъци“ ЕООД общо на
стойност 74331,09 лв. или почти толкова, колкото е данъчната основа по ф. №**********/30.12.2016
г. – 74 330,98 лв. Разликата е минимална 0,11 лв., което е резултат от
закръглянето в единичната цена на стоките. Доставените стоки от „Алдо Златни
Пясъци“ ЕООД са осчетоводени като разчет по сметка 499 - Други кредитори, като
стойността по която е даден разчета е по стойността на стоките без ДДС.
Експертизата е потвърдила установяването на органите по приходите, което не се
оспорва от жалбоподателя, че към момента
на доставката на стоките „Алдо Рила“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС лице,
поради което разчета следва да бъде отразен по стойност с ДДС или 89197, 18 лв. В складовия софтуер,
съгласно представеното извлечение от
него „Доставка на стоки 2016 г.” , за
периода 31.12.2015 г. – 30.06.2016 г. са въведени стоки на обща стойност с ДДС
89135,04 лв., а общата стойност по ф. №**********/30.12.2016 г. е 89197,18 лв.
Разликата е 62,14 лв. по-малко от общата стойност по фактурата, което се дължи
на разлики в закръглянето в единичната стойност на отделните стоки. В складовия
софтуер тези разлики са въведени с код 60021.
От констатациите по отговор 4 от ССЕ е видно, че
всички стоки доставени в обекта „Боровец 2“ в периода 3.12.2015 г. – 30.06.2016
г., предмет на фактура **********/30.12.2016 г. са продадени или върнати към
30.06.2016 г., т. е. към 14.10.2016 г. няма налични стоки при ревизираното лице
от процесните.
На основание чл. 74, ал.1 от ЗДДС - Регистрирано
лице по чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1, чл.
102,
132 или
132а има
право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг
начин или внесените активи по смисъла на Закона
за счетоводството преди датата на регистрацията му по този
закон, които са налични към датата на регистрацията. Към датата на регистрация
по ЗДДС на „Алдо Рила“ ЕООД – 14.10.2016 г. стоките предмет на фактура №**********/30.12.2016 г. не са налични. "Алдо
Рила" ЕООД не е подало към датата на регистрация по ЗДДС опис на наличните
стоки, доставяни в обекта през периода 03.12.2015
г. – 30.06.2016 г. Регистрационният опис на наличните активи
има удостоверителна функция и характер на предпоставка както за възникване,
така и за упражняване на правото на данъчен кредит. Следователно при неговата
липса то не може да се реализира.
Фактура № **********/30.12.2016 г. е с предмет възнаграждение по договор – 74,33 лева и префактурирани разходи съгласно опис – 5925,67 лева. Относно стойността на комисионната услуга /т. 1 от фактура **********/0.12.2016 г./ в размер на 74,33 лева, същата е извършена към м.06.2016 г. видно оп Протокол – опис към договор от 04.01.2016 г. /л. 51 от адм. пр./, т.е. преди регистрацията по ЗДДС. Съгласно чл. 74, ал.3 от ЗДДС в приложимата редакция (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Регистрираното лице по ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните условия: 1. услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон; 2. услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон; 3. лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 4. за получените услуги лицето притежава фактура по чл. 71, т. 1; 5. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата; 6.регистрационният опис по образец за получените услуги е съставен към датата на регистрация по този закон и е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.
Не
е налице изпълнение на чл. 74, ал.3, т. 3 и т.6 от ЗДДС. В настоящия случай жалбоподателят
не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в 30 – дневен срок от регистрацията
му по чл. 82 от ДОПК, също така не е съставен регистрационен опис по образец за
получените услуги, към 14.10.2016 г. и такъв не е подаден в срок от 45 дни от
датата на регистрация, поради което при неизпълнение на две от кумулативните
предпоставки по чл. 74, ал.3 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр.
94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) следва, че за жалбоподателя не е налице
право на приспадане на данъчен кредит относно комисионна услуга в размер на
74,33 лева.
Относно префактурирани разходи за услуги
/т. 2 от фактура **********/0.12.2016 г./ отговор 6.1 от ССЕ е направен анализ
на доставчиците на „Алдо Златни пясъци“ ЕООД, което дружество е издало
фактурата като доставчик на „Алдо рила“ ЕООД. Разходите са за стоки и услуги доставени
за периода 02.01.2016 – 28.12.2016 г. на „Алдо Златни пясъци“ ЕООД /доставчик
на „Алдо Рила“ ЕООД/. За стоките доставени от 01-03.10.2016 г. не са налице
доказателства, че са били налични към 14.10.2016 г., съответно за услугите за
този период не са налице условията на чл. 74, ал.3, т.3 и т.6 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012
г., в сила от 1.01.2013 г.) поради което не е налице право на данъчен кредит.
Относно стоки и услуги, за които е видно /л.5-6 от ССЕ/, че са получени от
„Алдо Златни пясъци“ ЕООД през периода 16.11.2016 г. – 28.12.2016 г. и е
вероятно да са доставени на „Алко Рила“ ЕООД към този период също не следва да
се признава право на данъчен кредит, той като издадената фактура №
**********/30.12.2016 г. не отговаря на изискванията на чл. 71, т.1 от ЗДДС /лицето упражнява правото си на приспадане
на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: 1. притежава
данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е
посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които
лицето е получател/. В случая фактурата е със предмет по т.2 – префактурирани
разходи съгласно опис в размер на 5 925,67 лева, като чрез ССЕ е установен
номера на всяка една фактура по която „Алдо Златни пясъци“ е получател. В
случая фактурата в частта за доставки след 14.10.2016 г. не е отговаря на
изискването на чл. 114,ал.1, т.9 от ЗДДС /Фактурата задължително съдържа
количеството и вида на стоката, вида на услугата/, поради което на основание
чл. 71, ал.1, от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит.
Жалбоподателят, позовавайки се на решение
С-518/14 г. сочи, че данъчната администрация не може да откаже правото на
приспадане на ДДС само със съображение, че дадената фактура не отговаря на
изискванията по чл. 226, т.6 и т.7 от Директивата за ДДС, ако тя разполага с
всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с
това право са изпълнени. Посоченото решение разглежда случай с коригирана
фактура, какъвто не е настоящия казус.
В
случая жалбоподателят няма право на данъчен кредит на основание чл. 74, ал.1 и
ал.3 от ЗДДС по двете процесни фактури, а за доставки относно Фактура №
**********/30.12.2016 г. и на основание чл. 114, ал.1, т.9 от ЗДДС вр. чл. 71,
т.1 от ЗДДС. От данните в посочената фактура не могат да се проверят
предпоставките за право на данъчен кредит, поради което доводът на
жалбоподателят за допуснато нарушение в тази насока от ревизиращите органи е
неоснователен.
Правото на приспадане на данъчен кредит не може да се
откаже когато доставките са реално осъществени и предметът им е използван за
облагаеми достави, впоследствие на регистрацията по ЗДДС, а не както в случая
преди регистрацията по ЗДДС /т. 31 и т.32 от Решение на Съда на ЕС по дело
С-285/11/.
В
съответствие с чл. 68, ал.2 вр. чл. 25, ал.2 и ал.6, т.1 от ЗДДС е отказано
право за признаване на данъчен кредит относно фактура №**********/30.12.2016 г. и фактура № **********/30.12.2016
г., поради което РА е законосъобразен в частта, с която са определени
задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.05.2017 г.
С оглед горното оспорения РА е законосъобразен
в частта за определен ДДС по ЗДДС за данъчен период м.05.2017 г. в размер на
16066,20 лева – главница и в размер на 2 692,04 лева - лихва /общ размер 18758,24
лева/ и незаконосъобразен в частта за определен данък по ЗКПО за 2016 г. в
размер на 4432,36 лева – главница и в размер на 1170,20 лева – лихва /общ
размер 5602,56/.
Относно
разноските:
Отмяната на РА в частта
на определения данък по ЗКПО се дължи на доказателства представи за първи път с
съдебното производство – приемо – предавателен протокол от 10.12.2015 г., писмени
доказателства от „Алдо Златни пясъци“ ЕООД и „Алдо холдинг“ ЕАД и счетоводство
на дружества на електронен носител. Представените пред съда
доказателства е могло да бъдат представени в административното производство,
поради което представилата ги страна, в
случая жалбоподателя следва да заплати изцяло разноските по делото независимо
от неговия изход, съобразно чл. 166, ал.3 от ДОПК.
Материалния интерес по спора е в
размер на 24360,80 лева. Юрисконсултското възнаграждение спрямо материалния
интерес по спора, определено на основание чл.8, ал.1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 1260,82 лева, съобразночл.161, ал.1 от ДОПК. На
основание чл. 161, ал.3 от ДОПК на администрацията, към която си числи ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в пълен размер, платимо от
жалбоподателя.
На
основание чл. 163, ал.3 от ДОПК искането на жалбоподателя за присъждане на
сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от „Алдо Рила“ ЕООД, ЕИК ****с
управител и представляващ Д.С.А., Ревизионен акт №
Р-03000318003981-091-001/06.02.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден частично с Решение № 62/07.05.2019 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта:
- за корпоративен данък за 2016 г. по ЗКПО в
размер на 4432,36 лева – главница и в размер на 1170,20 лева – лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Алдо Рила“ ЕООД, ЕИК ****с
управител и представляващ Д.С.А. срещу Ревизионен акт №
Р-03000318003981-091-001/06.02.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден частично с Решение № 62/07.05.2019 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта:
- за
ДДС по ЗДДС за данъчен период м.05.2017 г., в размер на
16066,20 лева – главница и в размер на
2692,04 лева – лихва.
ОСЪЖДА „Алдо Рила“ ЕООД, ЕИК ****с управител и представляващ Д.С.А. да
заплати на Национална агенция за приходите сумата 1260,82
лева /хиляда двеста и шестдесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: