Р Е Ш Е Н И Е
№ 261088 / 25.10.2021г.
гр. Перник, 25.10.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 02730 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И.В.К.,
чрез адв. Р.З., срещу С.Б.С. иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за заплащане на сумата 20000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки, страдания, страх, неудобство, стрес и безсъние/ от причинена на 09.04.2018 г. средна телесна повреда от куче порода Кангал, поднадзорно
на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 09.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.04.2018 г. около
20,50 ч. в гр. Перник, **** пред къща № 24,
ищцата била нападната от куче, собственост на С.Б. С.. По случая било
образувано досъдебно производство № 160/2018 г. по описа на Второ РУ-Полиция на
МВР-Перник, в хода на което било установено, че ищцата е претърпяла множество
увреждания, най-тежките от които са две разкъсно контузни рани в областта
дясното рамо с разкъсване на подлежащите мускули с увреждане на тези мускули и
разклонения на десния мишичен нерв. Сочи се, че с Решение № 236/2019 г. по АНД
0422/2019 г. на РС-Перник обвиняемият С.Б.С. е признат за виновен за това, че в
периода 01.01 до 09.04.2018 г. не е положил достатъчно грижи за гръбначно
животно /куче порода Кангал/ - не е осигурил необходимите условия за неговото
отглеждане по смисъла на чл. 12 от Закона за защита на животните, не е взел
необходимите мерки, предвидени в чл. 172, т. 2 от Закона за
ветеринарномедициснката дейност /собствениците на домашни животни са длъжни да
вземат необходимите мерки животните да не създават опасност за хора или други
животни/ и не е предприел предвидените в чл. 150, ал. 1, т. 2, б „З“ от Закона
за ветеринарномедициснката дейност всички необходими мерки за предотвратяване
на бягството на животното, както и не го е проверявал поне веднъж дневно, което
се е намирало под негов надзор – в дворното място на ул. ****, в резултат на
което на 09.04.2018 г. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в две
разкъсно-контузни рани в областта на дясното рамо с разкъсване на подлежащите
мускули с увреждане на тези мускули и разклонения на десния мишичен нерв,
довели до трайно затруднение на движенията на десния й горен крайник за период
над един месец – престъпление по чл. 325в, ал. 1 НК, и на основание чл. 78а НК
му е наложено административно наказание глоба. Излага, че вследствие на
извършеното е изпитала силни болки и страдания, които продължават и в момента.
Не може пълноценно да се обслужва, тъй като не си служи добре с дясната ръка,
което се отразява на психиката й като всекидневно изпитва стрес, страда от
безсъние, тревога и несигурност. С оглед
изложеното се моли ответникът да бъде осъден да й заплатят процесната сума,
както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения особен представител адв. Д., в който
предявения иск се оспорва като неоснователен по основание и размер.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното АНД № 00422/2019 г. на РС-Перник се установява, че с
влязло в сила Решение № 236/03.04.2019 г. С.Б.С., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че в периода от 01.01. до
09.04.2018 г. в гр. Перник, не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно
/куче порода Кангал – не е осигурил необходимите условия за неговото отглеждане
по смисъла на чл. 12 от Закона за защита на животните, не е взел необходимите
мерки, предвидени в чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност
и не е предприел предвидените в чл. 150, ал. 1, т. 2 б. „з“ от Закона за
ветеринарномедицинската дейност всички необходими мерки за предотвратяване на
бягството на животното, както и не го е проверявал поне веднъж дневно/, което
се е намирало под негов надзор – в дворно място на ****, гр. Перник, в резултат
на което на 09.04.2018 г. в гр. Перник в района на **** то е причинило средна
телесна повреда на И.В.К., ЕГН **********,***, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани в областта
на дясното рамо с разкъсване на подлежащи мускули с увреждане на тези мускули и
разколнения на десния мишичен нерв, довели до трайно затруднение на движенията
на нейния горен десен крайник за период над един месец – престъпление по чл.
325в, ал. 1 НК, и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност
като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1800,00 лв.
По делото е прието
медицинско направление от 10.04.2018 г.
за противобясна ваксина, амбулаторни листа от 09.04.2018 г., 10.04.2018
г., 12.04.2018 г. и 18.04.2018 г., от които се установява, че на ищцата са
извършени прегледи и назначено лечение във връзка с ухапване от куче.
От амбулаторен лист от
18.04.2018 г. се установява, че на ищцата е извършен преглед от психиатър , при
който е установено, че е тревожно напрегната, мисловния процес се владее от
фобиини интерпретации около стресогенната ситуация на фона на обща трвожна
зареденост, поради което е назначена медикаментозна терапия.
Видно от амбулаторни листа
от 12.06.20218 г. и 13.06.2018 г., етапна епикриза от 06.06.2018 г., 14.06.2018
г. и 31.06.2018 г. че при извършените прегледи на ищцата е установено, че
страданията й датират от 09.04.2018 г., когато била ухапана от куче, вследствие
на което има намалена чувстителност, намалена мускулна сила в палеца и
показалеца на дясната ръка, силна болка в дясното рамо, силно ограничен до
липсващ обем на движение на дясна раменна става; частично нарушена възможност
за самообслужване и невъзможност за извършване на физически труд, изискващ
пълноценно използвана на двете ръце.
Съгласно съдебномедицинско
удостоверение № 85/2018 г. на 16.04.2018 г. е извършен преглед на И.В.К. от д-р
Румен Стоименов, при който са установени две разкъсно-контузни рани в областта
на дясното рамо, зашити с хирургични конци, разкъсване на подлежащи мускули,
прободни рани по дясно рамо и дясна гърда, охлузвания и кръвонасядания по дясна
плешка, дясно рамо, дясна мишница и десен лакът, кръвонасядане по дясна мишница
и дясна гърда, дребни охлузания по двете предмишници, които е взъможно да бъдат
получени по начин и време, както съобщава прегледаната. Посочено е, че
разкъсно-контузните рано са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а при положение, че подлежащите мускули в областта на
дясното рамо са разкъсани в значителна степен, то й е било причинено трайно
затруднение движението на десния горен крайник за период от време по-голям от
един месец.
В производството по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З.Л.Т., без съдебни
дела и родство със страните по делото, и свидетелят К.К.К. – без съдебни дела
със страните по делото, син на ищцата.
Свидетелката З.Л.Т. излага,
че инцидентът се случил преди 3 години, на 9-ти април, Великден. Свидетелката
била сама вкъщи, чула, че някой пищи навън, излязла и видяла, че пред къщата й,
на **** № 2, куче е съборило И. на земята и я хапе по врата и тялото. Взела
пръчка и започнала да удря кучето, за да я пусне, дръпнала И. от земята, кучето
тръгнало към нея, тя отново го ударила и то понягнало. Всичко било в кръв.
Прибрала И. в гаража им и се обадила на бърза помощ, възрала с кърпа ръката й,
защото текло много кръв. Посочва, че И. е нейна съсседка, с месеци не излизала от
вкъщи, защото я било много страх и до ден днешен изпитва ужас от кучета. Била в
болница около месец, след изписването й около Гергьовден свидетелката й ходила
на гости и тя почти не ставала, всичко я боляло и била много уплашена, че
кучето щяло да я убие. Когато дошли с линейката лекарите казали, че кучето я е
захапало на милиметри от сънната артерия. Физическото й възстановяване
продължило около 4-5 месеца, а когато види куче, изпитва ужас.
Свидетелят К.К.К. посочва,
че на 9-ти април 2018 г., Великден, бил на гости при брат си, когато му се
обадил шофьорът на линейката, който му бил познат, и казал, че с майка му се е
случило нещо много сериозно. Свидетелят и брат му отишли на мястото, което се
намирало на 20 м. от тях, там имало линейка, майка му била качена вътре и
цялата била в кръв. Когато отишли в болницата веднага й била направена
операция, защото част от мускула на рамото висял. След няколко дни отишли да й
поставят ваксина против тетанус. Повече от два месеца ходили на контролни прегледи
при хирург, при който имало допълнителна манипулация, а след заздравяване на
раните започнали да ходят на физиотерапия за раздвижване на ръката, защото не
можела да я вдига. През цялото време, особено първите месец-два не могла да
спи, да се обслужва, а когато заспивала, се събуждала. Леля му също й помагала
да се обслужва. След физиотерапията имала подобрение, но все още вдигала ръката
си на една четвърт от нормалното, оплаквала се, когато времето се развали, а
когато срещне куче се страхувала.
В производството по делото
е прието заключение на вещото лице по проведената съдебно-медицинска
експертиза, от което се установява, че при инцидента ищцата е получила две
разкъсно-контузни рани в областта на дясното рамо, разкъсване на делтоидния и
триглавия мускул на дясната мишница с дефект на тъкан, прободни рани по дясно
рамо и дясна гърда, охлузвания и кръвонасядания по дясна плешка, дясно рамо,
дясна мишница и десен лакът, кръвонасядане по дясна мишница и дясна гърда,
дребни охлузвания по двете предмишници. Разкъсно-контузните рани са причинили
на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а разкъсаните
мускули в областта на дясна мишница са довели до трайно затруднение движението
на десния горен крайник за период от време по-голям от един месец.
Оздравителният период при ищцата е бил общо около 3 месеца, като при извършения
преглед е установено, че деформацията на дясна раменна става, получените белези
и ограниченият обем движение на дясна раменна става, са с траен характер.
Ищцата е търпяла болки и страдания през периода на лечение, които през първите
20 дни а били с по-голям интензитет. В съдебно заседание вещото лице посяснява,
че ищцата може да вдига рамото си на 90 градуса – перпендикулярно на тялото,
което ще я ограничава при дейности, свързани с повдигане на ръката над нивото
на рамото.
Използвани са и специални знания и посредством
заключение на вещо лице по проведената съдебно-психиатрична експертиза. Според
експерта ищцата преживява кризисна житейска ситуация в резултат на нападението
и ухапването от куче и разгръща психично разстройство с диагноза остро стресово
разстройство – стресова реакция с тревожно-фобийна симптоматика. Вследствие
претърпяната психотравма ищцата получава остро психично разстройство от
невротичния кръг, тревожно разстройство, което е с временен и преходен
характер. Състоянието се характеризира с преходна тревожно-фобийна симптоматика
и емоционална лабилност, както и фобия от кучета. Вследствие продължителното
лечение и рехабилитация при ищцата се установяват късни последици от
психотравменото изживяване, свързано с нападението от куче. Установяват се
симптоми на посттравматично стресово разстройство – с протрахирана тревожност и
фобийни изживявания и вегетативна лабилност. Състоянието се усложнява с
по-продъжлително психично разстройство. Възможно е в бъдещ период при
пренапрежение от различно естество – физическо или емоционално, да се обостри
конкретната фобийна тревожност.
Заключенията на вещите лица не са оспорени от
страните и съдът ги кредитира като компетентно и обективно дадени.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните изводи от правна
страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 50 ЗЗД.
Съгласно чл. 50 ЗЗД за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно,
тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
С влязло в сила Решение № 236/03.04.2019 г. по АНД № 00422/2019 г. на РС-Перник, ответникът е признат за виновен за това, че
на 09.04.2018 г. в гр. Перник, **** № 30, куче порода Кангал е причинило средна
телесна повреда на ищцата, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани в
областта на дясното рамо с разкъсване на подлежащи мускули с увреждане на тези
мускули и разколнения на десния мишичен нерв, довели до трайно затруднение на
движенията на нейния горен десен крайник за период над един месец, поради неполагане на достатъчно
грижи от негова страна.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Според задължителните постановки на т. 15 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за
гражданския съд.
С оглед изложеното, съдът приема, че е налице увреждане на неимуществени права на И.К., изразяващо се в причинени болки, страдания, неудобства и стрес, в причинно-следствена връзка с нападение от куче, за което отговаря
ответникът.
По размера на дължимто
обезщетение за обезвреда на причинените вреди съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”.
Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението
От заключенията на вещите лица по проведените
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи се установява, че оздравителният период е продължил около 3 месеца,
като интензивните болки и страдания на ищцата са били през първите 20 дни, а
получените белези и ограниченият обем движение на дясна раменна става са с
траен характер. Ищцата е развила остро психично разстройство, свързано с
нападението, усложнено с посттравматично стресово разстройство, проявява късни
симптоми на тревожност и фобийни изживявания и вегетативна лабилност. От събраните гласни доказателства, ценени съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК доколкото съответстват на останалите доказателства по делото и
съобразявайки възможната заинтересованост на свидетеля Костадинов, се
установява, че по време на възстановителния период, продължил повече от два месеца,
ищцата не е могла да спи и да се обслужва сама, като тогава и понастоящем изпитва
страх да не срещне куче.
Като съобрази претърпените от ищцата болки и
страдания при нападението, наложилите се хирургични интервенции и манипулации, продължителносттта
на оздравителния период, неприятните изживявания във връзка с неспособността да
се справя с ежедневните дейности, както го е правила преди това,
обстоятелството, че увреждането на дясната раменна става ще я ограничава и в бъдеще при ежедневни дейности, свързани с повдигане
на ръката над нивото на рамото, както и развитото психическо разстройство
вследствие на стреса от нападението, съдът приема, че за обезщетение на така понесените неимуществени вреди е справедлива сумата
от 20000,00 лева.
По горните съображения,
съдът достига до извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. С оглед изложеното, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна
последица върху главницата, считано от датата на увредането – 09.04.2018 г., до
окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца. Същият не е представил
доказателства за реално извършвани разноски, поради което такива не следва да
му бъдат присъдени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Перник сумата 800,00 лв. – държавна такса, сумата 200,00 лв. – за СМЕ,
и 200,00 лв. – СПЕ, т.е. разноски в общ размер на 1200,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 20 000,00 лв.
/двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от причинена на 09.04.2018 г. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни
рани в областта на дясното рамо с разкъсване на подлежащите мускули и
разклонения на десния мишичен нерв, довели до трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник за период повече от един
месец, от поднадзорно куче порода Кангал, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 09.04.2018 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 50 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Перник сумата 1200,00 лв. /хиляда и
двеста лева/, представляваща разноски за
производството по делото, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.