МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД № 1019/2017 г. на ГОРС, пети състав
Районна прокуратура Горна Оряховица
е повдигнала обвинение против С.А.К. за това, че: За времето от средата
на месец ноември 2016 г.
до 16.02.2017 г., в гр. Лясковец, от къща, находяща се на ул.
"Г.С.Раковски" № 35, в маловажен случай, отнел чужди движими вещи - 1
брой нафтова печка на стойност 40.00 лева; 1 брой метален казан за нафта 700 литра, на стойност
200.00 лева; 3 броя метални варели за нафта по 200 литра, на стойност 45.00
лева; 3 броя кюнци за печка, на стойност 2.40 лева; 1 брой електрически
радиатор на стойност 50.00 лева, всички вещи на обща стойност 337.40 лева, от
владението на собственика С.П.Б. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.З вр.ал. 1 НК.
Беше направено искане
от подсъдимия и защитника му адв. Х., делото да се разгледа и приключи по реда
на глава ХХVІІ-ма от НПК. В тази връзка подсъдимият призна изцяло всички факти,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде своето съгласие
да не се събират доказателства за тях, а
да се използват тези събрани на досъдебното производство и оформени в протоколи
за разпит на свидетели и заключение на вещо лице.
В съдебно заседание
представителят на ГОРП поддържа обвинението против подсъдимия. Предложи на съда
да го признае за виновен, предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства и да му наложи наказание пробация в минималния, предвиден в
закона размер, включваща задължителните пробационни мерки. Изложи, че
наказанието се явявало подходящо за подсъдимия с оглед тежестта на извършеното
деяние, наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства и личността на К..
Защитникът на подсъдимия
- адв. Х. предложи на съда, на подзащитния й да бъде наложено минимално
наказание, което на основание чл.373 ал. 2 НПК вр. чл. 58 А НК да бъде намалено
с 1/3.
Съдът, след като
обсъди, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Свидетелят
С.П.Б. стопанисвал къща, находяща
се в гр. Лясковец, ул.«Г.С.Раковски» № 35. Тази къща била наследствена, но по
документи се водела собственост на сестра му. Двамата решили да я продадат и свидетелят Б. пуснал обява
във вестник. Получил обаждане по телефона от подс
С.А.К., който го попитал дали може със семейството му да ползват имота под наем, но
впоследствие се договорили да влязат като ползватели без да плащат наем срещу
това да поддържат и да стопанисват имота. В края на месец септември - началото
на месец октомври 2016 г. свидетелят Б., подс. и живущата
с него на съпружески начала - свидетелката Ц.С.Н. отишли в къщата,
за да видят обстановката и Б. да им предаде ключовете. Не било дадено
разрешение от собственика да изнасят вещи от къщата. Казал им само да ги пренесат от едната стая, която искали да
ползват на горния етаж - в
другите две. За последно свидетелят Б. ходил в къщата в средата на месец
ноември 2016 г. и тогава вещите били на местата си. В една от
стаите на втория етаж на къщата се
намирали нафтова печка и електрически радиатор, а под сайванта - железа,
варели,
кюнци, ламарини. Подс. решил да
ги продаде, за да разчисти. Предал вещите на пункт за вторични суровини „Фероданс” в гр.
Лясковец, На 16.02.2017 г., около
16:30 ч. свидетелката Ц.Н. се обадила на свидетеля Б.
и му съобщила, че къщата е разбита
и ограбена. На следващия ден свидетелят
Б. отишъл в имота. Не
забелязал да има нещо разбито. Установил липсата на 7 бр. алуминиеви радиатори,
1 бр. стара нафтова печка, 1 бр. метален казан за нафта с вместимост 700 л., 3 бр. метални варели
за нафта, всеки с вместимост по 200
л., 3 бр. кюнци за печка, 1 бр. стар електрически
радиатор. Всички липсващи вещи били негова
собственост.
Съгласно заключението на съдебно оценъчната експертиза, пазарната стойност на
процесните вещи възлиза на 337,40 лева.
Заключението е прието като доказателство по делото и оценено
като пълно, компетентно и обосновано.
Описаната фактическа обстановка се
доказа от самопризнанията на подсъдимия, показанията на св. Б., Л., К. и Н., обективирани в протоколи за
разпит на свидетел, постановление за образуване на ДП - л.1, 2 бр.
постановления за удължаване на срок - 2-3, докладна записка - л.5-6, съобщение
за извършено престъпление - л.7, декларация и покупко-разплащателна разписка от
27.09.2016 г. - л.13, постановление за привличане на обвиняем, вземане МНО и
разпит - л.17-18, справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение, характеристична справка, 4 бр. протоколи за разпит на свидетел -
л.26-33, СОЕ - л.35-37; от съдебното
производство: справка за съдимост, писмо от НАП от 17.04.2018 г. - л.44,
писмо от РУ Г.Оряховица - л.45-46.
Правни изводи:
Безспорно се установи
от обективна страна, че подсъдимият С.А.К. е
осъществил престъпния състав на чл.194, ал.З
вр.ал. 1 НК – За времето от средата на месец
ноември 2016 г.
до 16.02.2017 г., в гр. Лясковец, от къща, находяща се на ул.
"Г.С.Раковски" № 35, в маловажен случай, отнел чужди движими вещи - 1
брой нафтова печка на стойност 40.00 лева; 1 брой метален казан за нафта 700 литра, на стойност
200.00 лева; 3 броя метални варели за нафта по 200 литра, на стойност
45.00 лева; 3 броя кюнци за печка, на стойност 2.40 лева; 1 брой електрически
радиатор на стойност 50.00 лева, всички вещи на обща стойност 337.40 лева, от
владението на собственика С.П.Б. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои
Касае
за чужди движими вещи, собственост на пострадалия Б., който е упражнявал
фактическа власт по отношение на тях.
Отнемането
е противозаконно, тъй като е липсвало правно основание, на
което С.К. да владее вещите.
Извършеното се квалифицира като
маловажен случай, тъй като причинената щета е в размер по-малък от МРЗ за
страната; налице са и други смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства
като добри характеристични данни, тежко семейно положение, самопризнания,
съдействие на разследващите органи.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и
е искал настъпването им.
Причини за
извършване на деянието за подсъдимия С.А.К. са незачитане правото на
собственост.
Обществената
опасност на деянието, съдът прецени като средно висока,
предвид на факта, че за да извърши деянието, подс. К. се е възползвал от факта,
че е обитавал имота на пострадалия Б., поради които причини е бил улеснен
достъпа му до вещите, предмет на престъплението.
Обществената
опасност на дееца съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, бяха отчетени самопризнанията на
досъдебното производство, спомогнали в значителна степен за разкриване на извършеното
деяние, съдействие на органите на полицията, добри характеристични данни, тежко
семейно положение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство беше отчетено миналото осъждане.
При така отчетените
причини за извършване на деянието, обществената
му опасност и тази на дееца съдът
счете, че подходящото наказание за осъдения се явява наказанието
Пробация с пробационни мерки по чл. 42 а ал. 2 т. 1,2 и 6 НК – Задължителна
регистрация по настоящ адрес *** за срок от осем месеца с периодичност на явяване и
подписване два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от осем месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото
за срок от една година в размер от 200
(двеста) часа. За периода на изпълнение
на наказанието спрямо подсъдимия К. ще се осъществи необходимото наказателно-изпълнително
въздействие за неговото поправяне и превъзпитание, с оглед реализиране целите
на наказанието. Предвид извършеното престъпление против собствеността на постр.
Б. съществува възможност подс. К. да положи безвъзмездния труд в полза на
граждани, пострадали от престъпления, по който начин би се приучил подсъдимият
към спазване на законите и добрите нрави. Задължителната регистрация за срок от
осем месеца и периодичните срещи с пробационен служител създават принудителна
цикличност в ежедневието на подсъдимия, свързана с изпълнението на действия
необусловени от неговата воля, която ще окаже корекционно въздействие спрямо
поведението му, с оглед реализиране
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Посредством
задължителните периодични срещи с пробационен служител ще
бъде осъществена корекционно-възпитателна дейност, която има за цел
пряко да влияе на съзнанието на подсъдимия относно заличаване на престъпния
начин за облагодетелстване и формиране на поведение за съблюдаване принципите на
правовата държава и общество. Мярката
представлява лично общуване между
пробационния служител и осъдения, като по този начин последният може да бъде подпомогнат при наличието на
определени лични потребности - напр. намиране на жилище, работа и др.,
отсъствието на които биха попречили наказанието да изпълнява своята функция и
да провокират извършването на ново престъпление. Целите на наказанието, държат сметка освен за личната
превенция, също и за генералната такава,
поради което настоящото наказание беше определено в посочения вид и размер,
за да окаже нужното въздействие и върху останалите членове на обществото.
Наказанието наложено на К. се явява съответно на извършеното от него деяние,
при отчитане на тежестта му, причините за неговото извършване, както и не на
последно място смекчаващите и отегчавакщи отговорността обстоятелства.
Предвид
изложеното в настоящия съдебен акт наказанието
на подсъдимия К. беше определено под средния размер, ориентирано към минималния
такъв, визиран в чл. 42 а ал. 3 НК.
На
основание чл. 189 ал.3 НПК С.А.К., беше осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на
42.32 (четиридесет и два лева и 32 ст.) в полза на Държавата, по сметка на ОДМВР Велико Търново;
сумата от 20.00 лева(двадесет лева) полза на
Държавата, по сметка на ГОРС,
както и сумите от по 5.00(пет лева) в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. В този смисъл отношение имат мотивите към ТР № 4/11.02.2014
г. на ОСНК на ВКС.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: