Решение по дело №1683/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

2. Ищецът И. Т. М., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], община Марица, област Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Ж. П., иска ответникът ОД на МВР – Пловдив да му заплати обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред, с влязло в законна сила съдебно решение (Решение № 1484/08.08.2023 г., постановено по адм. дело № 1498/2023 г. по описа на Административен съд (АдмС) [населено място], ХІV с., оставено в сила с Решение № 8428/08.07.2024 г., постановено по адм. дело № 9811/2023 г., по описа на Върховен административен съд (ВАС), VІІ отделение), на Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, както следва:

- 600 лева - обезщетение за имуществените вреди, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство пред административния орган, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и

- 1500 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, душевни и здравословни болки и терзания в периода от 07.04.2023 . до датата на завеждане на исковата молба 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането 09.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

3. Ответникът – Областна дирекция на МВР Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Конкретните съображения в тази насока са изложени в писмен отговор вх. № 13959/28.08.2024 г. по описа на съда. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени, алтернативно да бъдат намалени до справедлив размер.

4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.

ІІ. За фактите:

5. От данните по делото се установява, че на 07.04.2023 г. М. посещава Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за да подаде заявление за издаване на СУМПС, тъй като срокът на валидност на старото му свидетелство е изтекъл. Служителите на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив отказват да приемат документите му с мотив, че към този момент, той не е имал установено обичайното пребиваване в Република България и не отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

6. Поради отказ да бъдат приети документите му за издаване на СУМПС (на 07.04.2023 г.), М. търси правна помощ и на 13.04.2023 г. с помощта на адвокат Ж. П., успява да подаде Заявление с вх. № 5426/13.04.2023 г., ведно с необходимия набор от документи. В тази връзка е представено пълномощно от същата дата, с което М. упълномощава адвокат П. да го представлява пред органите на МВР във връзка с издаване на СУМПС, като за получената от него правна консултация и придружаването му до КАТ от адвокат П. е договорено и платено от него адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (л. 12).

7. На 19.04.2023 г. М. посещава Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, за да получи СУМПС, но вместо да получи исканата услуга, бил привикан от полицейски инспектор (ПИ) Б. да даде обяснения, тъй като имало проблем - първо трябвало да се установи обичайното му пребиваване в РБ и едва след това да се обърне към „компетентните органи” в с-р „Пътна полиция” - Пловдив за издаването на СУМПС. В дадените обяснения (л. 15 по делото) М. посочва, че е работил в Германия като от септември 2022 г. договорът и регистрацията му в града били прекратени. Преди да се прибере в България направил опит в Германия да си подмени СУМПС, защото срокът на валидността му бил изтекъл, но му отказали, тъй като регистрацията му била прекратена. Твърди, ча престоят му в Германия бил с определена продължителност, като винаги се е връщал в България. На 04.04.2023 г. се прибрал окончателно в България и към момента пребивава на адрес [населено място], [улица], ап. 23. М. заявява в дадените обяснения, че обичайното му и постоянно пребиваване, както и личните му връзки са в България. Посочил е също така, че е професионален шофьор и липсата на СУМПС е пречка да упражнявам професията си.

В така дадените обяснения М. изрично е поискал писмен отговор, в който да му бъде посочена причината, поради която не му издават СУМПС.

8. Тъй като М. не получава изричен отказ за издаване на СУМПС, на 12.05.2023 г. чрез адв. Ж. П. поддава жалба вх. № 00-10124/12.05.2023 г. до Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Пловдив, срещу мълчалив отказ за подмяна на СУМПС (л. 9). В тази връзка е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г., като за изготвяне и подаване на жалбата, между М. и адвокат П. е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (л. 12).

9. На 30.05.2023 г., М. упълномощава адвокат Ж. П. да го представлява пред Началника на Сектор Пътна полиция - гл. инсп. М. като го посети в приемния му ден на същата дата по повод възникналия проблем и отказа да му бъде издадено СУМПС, като за тази правна услуга е договорено и платено от него адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (така пълномощно на л. 12 гръб).

10. По повод така подадената жалба (вх. № 00-10124/12.05.2023 г. до Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Пловдив, срещу мълчалив отказ за подмяна на СУМПС) ПИ Б. изготвя Докладна записка от 08.06.2023 г. (л. 16), в която описва горните обстоятелства и неясно защо прави предложение материалите по настоящата преписка да бъдат изпратени по компетентност в Районна прокуратура [населено място], за преценка наличието на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл. 313, ал. 1 от НК, а лицето да бъде уведомено, че не отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП.

11. На 09.06.2023 г. с писмо УРИ № 103000-12021/09.06.2023 г., връчено на адв. Ж. П., ищецът е уведомен за отказа да му бъде издадено СУМПС, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП.

12. Недоволна от този резултат, на същата дата - 09.06.2023 г., М. обжалва процесния отказ (обективиран в писмо УРИ № 103000-12021/09.06.2023 г.) пред Административен съд - Пловдив. В тази връзка е образувано адм. дело № 1498/2023 г. по описа на съда, приключило с постановяване на Решение № 1484/08.08.2023 г. С това съдебно решение съдът е отменил Отказа за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, съобразно мотивите на съдебния акт. Решението на административния съд е влязло в законна сила на 08.07.2024 г. (оставено е в сила с Решение № 8428/08.07.2024 г., постановено по адм. дело № 9811/2023 г., по описа на Върховен административен съд (ВАС), VІІ отделение).

13. Като свидетели по делото са разпитани:

13.1. Й. К. К., зет на ищеца. Същият заявява, че през месец април 2023 г. И. М. се върнал от Германия и няколко дни след това посетил КАТ Пловдив за преиздаване на шофьорска книжка. Там получил отказ, не приели заявлението, отказали с мотивите, че нямал уседналост в България 6 месеца. И. се прибрал в България окончателно през месец април 2023 г. и той му бил намерил работа като шофьор, която И. трябвало да започне, но заради неиздадената шофьорска книжка това не можало да стане. За него било много важно да започне работа, защото нямал други доходи, имал кредит, трябвало да плаща сметките си. След отказа от страна на КАТ да му издадат книжка, той останал без работа. Без работа бил докато приключили делата тук в Административен съд и отказът на КАТ бил отменен. През това време свидетелят К. му давал пари за адвокатски хонорари, за жалби, за обслужване на кредита и т.н., които той, след като започнал работа, му върнал. Отразило му се зле на здравето цялата тази ситуация. След един от поредните откази през юли месец 2023 г., той получил хипертонична криза, която била документирана от извикания спешен екип на място. Те били там, в къщата, като му станало лошо и те извикали бърза помощ. Заради трудността да заплаща кредит, сметки и да поддържа жизнените си потребности, той се чувствал подтиснат, неспокоен, нервен, трудно спял. Имал затруднение с придвижването, защото непрекъснато трябвало някой да го взима с кола и да го кара донякъде, тъй като той не можел да шофира. През този период той живеел в [населено място], а къщата, която строели, била в [населено място] и той ежедневно трябвало да присъства на строежа. Цялата тази ситуация от момента на отказа да му бъде издадена книжка, включително и до настоящия момент му се отразила много зле на здравословното състояние. И до днес пиел хапчета за високо кръвно предписани от кардиолог. Проблеми с високо кръвно той започнал да има откакто възникнали проблемите с КАТ, от април 2023 г.

13.2. Р. Д. П. – заявява, че от 40 години познава М.. Били близки приятели. През април 2023 г. И. се прибрал от Германия и пожелал да си смени шофьорската книжка, тъй като бил изтекъл срокът й. Подал документи в КАТ и не му ги приели. Същата година есента успял да си вземе книжка. Той се стресирал. Наложило се многократно да го вози, че нямал книжка. На тази тема имали многократни разговори. И. живеел в Първомай. Трябвало да ходи до КАТ, до Пловдив и [населено място], защото строели къща и свидетелят П. непрекъснато го возел с колата. Неговите впечатления от времето, което прекратил заедно с И. били, че той бил стресиран, станал много напрегнат. Притеснявал се, че няма доходи, защото не можел да започне работа. Точно тогава си намерил работа като шофьор и поради неиздадената книжа не можел да започне работа. От 1995 г. бил таксиметров шофьор. Направило му впечатление, че след проблемите с КАТ И. започнал да пуши повече, сред това започнал да вдига кръвно. Оплакал му се, че е ходил на лекар и си е правил изследване. Това, което забелязал било, че постоянно бил подтиснат през този период, главата му все била наведена надолу и нямало живец в него. Преди проблемите с КАТ, той бил весел, енергичен човек, не е спирал да работи цял живот и сега за пръв път останал без работа, заради липсата на шофьорска книжка. След като му издали книжка, той започнал веднага работа като шофьор.

ІІІ. За правото:

14. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 37, ал. 2 от Закона за МВР, областните дирекции на МВР са юридически лица.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявените искови претенции, именно Областна дирекция на МВР - Пловдив.

15. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. С оглед на това, отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се включват следните елементи: незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред.

16. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявените от ищеца искове се явяват допустими, доколкото няма спор, че Отказът за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, e отменен по съответния ред, а именно с Решение № 1484/08.08.2023 г., постановено по адм. дело № 1498/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, ХІV с., влязло в сила на 08.07.2024 г. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на МВР, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява наличието и на останалите, предвидени в закона, материални предпоставки.

17. Относно първият предявен иск (ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, в размер на 600 лв. в резултат на отмяната по съдебен ред, с влязло в законна сила съдебно решение на Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство пред административния орган, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане):

17.1. От представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г. (за изготвяне и подаване на жалбата, по който е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. - л. 12), пълномощно то 30.05.2023 г. (с което адвокат Ж. П. е упълномощена да представлява ищеца пред Началника на Сектор Пътна полиция - гл. инсп. М. като го посети в приемния му ден на същата дата по повод възникналия проблем и отказа да му бъде издадено СУМПС, като за тази правна услуга е договорено и платено от него адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. - л. 12 гръб), пълномощно от 13.04.2023 г. (с което М. упълномощава адвокат П. да го представлява пред органите на МВР във връзка с издаване на СУМПС, като за получената от него правна консултация и придружаването му до КАТ от адвокат П. е договорено и платено от него адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. - л. 12), се констатира, че имуществото на М. се е намалило със сумата в общ размер на 600 лева, заплатена като адвокатско възнаграждение. Т.е., налице е причинена на ищцата вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лева за представителство в хода на административното производство (необходимостта от което е възникнала поради изначалния отказ от страна на администрацията да приеме заявлението на ищеца за преиздаване на СУМПС), в хода на което е издаден процесния отказ, отменен като незаконосъобразен по съответния ред.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на административното производство по издаване на административен акт, в случаи от категорията на процесния, както и в рамките на административно обжалване на такъв акт. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издадения незаконосъобразен акт, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в хода на административното производството и административното оспорване на процесния отказ. Освен това АПК не предвиждат ред, по който направените разноски като тези разглеждани в настоящото производството да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Следователно, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира сторените в хода на административното производство и обжалване разноски, освен по исков ред.

Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производството, в което е издаден процесния отказ отменен впоследствие по съответния ред. В случая М., не би заплатила адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност органите на МВР бяха съобразило материалния и процесуалния закон при издавеното на процесния акт. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат от незаконосъобразния акт.

17.2. Не се споделя от съда възражението на ответника, че размерът на претендираните имуществени вреди е изцяло в резултата на действия на ищеца.

Действително адвокатската защита не е задължителна, а зависи от волята на ищеца. В тази връзка обаче е необходимо да се посочи, че правото на защита на гражданите е едно от основните конституционни права, което има особено голямо значение в демократичната правова държава - чл. 56 от Конституцията. То има широко съдържание, но преди всичко то предполага задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Съществен елемент от общото право на защита представлява правото на гражданите да защитават правата си с помощта на квалифицирано лице, какъвто е адвокатът. Правото на гражданите да организират защитата на правата си с използване помощта на адвокат, придобива особено значение тогава, когато за гражданина е необходимо при защитата му познаване на законите, съдебната практика, правната теория и съдебните и административните процедури. Приемане на обратното, би довело до грубо погазване на едно от основните конституционни права на гражданите на Република България - правото им на защита, прогласено в чл. 56 от Конституцията.

17.3. От страна на ответника се отрича факта на изплащане на паричните суми отразени в пълномощни от 13.04.2023 г. и от 30.05.2023 г. (всяка от които в размер по 200 лв., или общо в размер на 400 лв.). От съдържанието на цитираните пълномощни се установява, че по всяко от тях между страните е договорена и изплатена в брой сумата от 200 лв. Доколкото и двете пълномощни са подписани от ищеца и от адвокат П., то в тази част разглежданите пълномощни имат характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Само за пълнота във връзка с възраженията на ответника следва да се добави, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, а не за действителност, т.е. липсата на писмен договор за правна защита и съдействие, не може да обоснове извод, че такъв договор не съществува, съответно че по него не е извършено плащане, при положение, че в обсъжданите пълномощни, както вече бе казано, са вписани изричните волеизявления на страните по него, че договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой.

17.4. Във връзка с размера на претендираното обезщетение, е необходимо да се посочи следното:

В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че в чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи, като приложима в случая се явява ал. 3, предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.

В тази връзка следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.

В случая се касае за административноправен спор с нематериален интерес, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение, каза се, е в размер на 1000 лв., а договореният и заплатен от ищцата размер на адвокатското възнаграждение е в общ размер на 600 лв., т.е. под минималния размер на адвокатското възнаграждение предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

При това положение, уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Следователно, размерът на претърпяната вреда възлиза на 600 лв., колкото е и претендирания размер на обезщетението.

Тези съображения обосновават крайния извода на съда, че искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

18. Относно втория предявен иск (ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в размер на 1500 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред, с влязло в законна сила съдебно решение на Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, изразяващи се в стрес, безпокойство, душевни и здравословни болки и терзания в периода от 07.04.2023 . до датата на завеждане на исковата молба 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането 09.06.2023 г. до окончателното й изплащане):

18.1. Както вече бе казано, в конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите предвидени в закона материални предпоставки. Твърдението на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на отменения Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, се доказа по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели Й. К. К. и Р. Д. П.. И двамата свидетели установяват, че след отказа да му бъде издадено СУМПС, ищецът е преживял негативни емоции - стрес, безпокойство, потиснатост, душевни болки, здравословни проблеми, разочарование, възмущение, напрежение, чувство на несигурност, нервност. Това е довело до понижаване на жизнения му тонус, оказало е влияние върху цялостното му емоционално състояние, отразило се е негативно на съня му.

18.2. Конкретните негативни преживявания на ищеца, установени от обсъжданите показания на разпитаните по делото свидетели (подробно възпроизведени по-горе), които съдът възприема като обективни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, са с такъв интензитет и продължителност, че несъмнено следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.

18.3. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, в резултат на издадения незаконосъобразен акт. Вредите, които са му причинени са по повод и във връзка с отказа да му бъде издадено СУМПС. В случая свидетелските показания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконния отказ. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

18.4. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

18.5. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 1000 лева, който е най-справедлив и най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди от незаконосъобразния Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, като искът до пълния му размер от 1500 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.

19. Основателна при това положение се явява претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, но не от 09.06.2023 г. така както е поискано в исковата молба, а от 08.07.2024 г. – датата на влизане в сила на решението, с което процесният отказ е отменен, до окончателното изплащане на сумата в размер на 1000 лв.

Основание за този извод дава Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според чиято т. 4 при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

IV. За разноските:

20. При посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на И. Т. М., се дължат сторените по производството разноски. Те се констатират в размер на 843,33 лв. - заплатените държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 833,33 лв., съобразно уважената част от исковите претенции.

Така мотивира, П. А. съд, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], да заплати на И. Т. М., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], община Марица, област Пловдив, сумата в размер на 600 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган по договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г., пълномощно то 30.05.2023 г. и пълномощно от 13.04.2023 г., в резултат на отмяната по съдебен ред, с влязло в законна сила съдебно решение на Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 30.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], да заплати на И. Т. М., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], община Марица, област Пловдив, сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред, с влязло в законна сила съдебно решение на Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, изразяващи се в стрес, безпокойство, душевни и здравословни болки и терзания в периода от 07.04.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2024 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 1500 лева, както и претенцията за присъждане на лихви в периода от 09.06.2023 г. до 07.07.2024 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], да заплати на И. Т. М., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], община Марица, област Пловдив, сумата от 843,33 лева, представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.