Решение по дело №1131/2023 на Административен съд - Варна

Делото е образувано след като с решение № 5129/16.05.2023 г. по адм. дело № 2405/2023 г. по описа на ВАС е отменено решение № 1627/6.12.2022 г. по адм. дело № 2647/2021 г. по описа на АС- Варна и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същият съд, съобразно дадените в мотивите на касационното решение указания, които са такива задължаващи първоинстанционния съд да изследва законосъобразността на оспорения административен акт.

Производството е по реда на чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, като началото му е поставено с подадената от „К. “ ООД, ЕИК ***, със седалище и адресна управление гр. Варна, ул. “Дубровник“ №9, вх. Б, ет.2, ап.22, представлявано от управителя Й.К. жалба , срещу решение № 544/30.09.2021 г. на Общински съвет Аврен, с което е одобрен проект на ПУП-ПРЗ за изменение на действащ ПУП-ПРЗ, приет със заповед №1475 от 21.08.2008 г. на кмета на Община Аврен, в частта за урегулирани поземлени имоти /УПИ/ І-211.31, 211.32, УПИ *** „за транспорт и инфраструктура“, УПИ ХVІІІ-211.34, УПИ ХVІ-212.2, УПИ ХV-211.3, УПИ ХІV-211.4 и УПИ VІ-211.10 от квартал 211-1, отговарящи съответно на поземлени имоти с идентификатори № 58445.211.31, 58445.211.32, 58445.***, 58445.211.34, 58445.211.2, 58445.211.3, ***и *** по КККР, находящи се в местност „Корията“, землище с.Приселци, община Аврен, във връзка със заличаване на УПИ *** – за транспорт и инфраструктура , обособяване на улица с цел осигуряване на достъп до урегулираните поземлени имоти и установяване на застроителен режим за УПИ ХІХ-211.31,211.32, УПИ ХХ-211.34, УПИ ХХІ-211.2, УПИ ХХІІ-211.3 и УПИ ХХІІІ-211.4 в квартал 211-1, и УПИ ХІV-211.10 в новообразуван квартал 211-3, находящи се в местност „Корията“, землището на с. Приселци, Община Аврен, в режим на устройствена зона „Пп“ /предимно производствена/.

Правния интерес от подадената жалба е обоснован с изложение за притежавано от дружеството-жалбоподател право на собственост върху ПИ с идентификатори ***и ***, поради което обективните предели на повдигнатият спор са определени като такива обхващащи само тази част от обжалваното решение, засягаща тези два имота. По същество с жалбата са релевирани доводи за материална незаконосъобразност , неспазена форма на акта и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че нито в заповед № 1247/2020г. на кмета на Община Аврен , нито в друг документ от адм. преписка се съдържат данни за мотивите наложили изменението на действащия подробен устройствен план ; че липсвало дадено съгласие от собствениците на засегнатите от плана имоти относно одобреното от органа изменение ; че съществувало противоречие между графична и текстова част на обжалвания акт , тъй като в решението имота на дружеството бил записан като УПИ ХІV-211.10, а в графичната част като УПИ ХХІV.211.10 . С тези съображения се иска от съда да постанови решение за отмяна на атакувания административен акт .

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат П. С., включително с изложените от него при първото гледане на делото доводи за нищожност на оспореното решение. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за депозит по извършената съдебно-техническа експертиза.

Ответникът по жалбата - Общински съвет Аврен, чрез упълномощения адвокат Ир. И., в съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 13887/3.10.2023 г. , изразява становище и отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на сторените по делото разноски.

Заинтересованата страна – Община Аврен, чрез упълномощения юрисконсулт Д. Л.  , в съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 13860/2.10.2023 г., изразява становище за законосъобразност на оспореното решение и отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна , като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Заинтересованите страни С.Д.С. и П.А.Б. се явяват лично в съдебно заседание и изразяват становище за законосъобразност на обжалваното решение с мотива, че правилно с него се осигурявал достъп до техните имоти .

Заинтересованите страни В.Б.С., Н.Н.Н. и „Н.  “ ООД не се явяват в съдебно заседание , не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Дружеството - жалбоподател „Коатех“ ООД е собственик на ПИ с идентификатори *** и ***по КККР на с. Приселци , община Аврен .

Заинтересованата страна „Н.  “ ООД е собственик на ПИ с идентификатор 58445.211.34 по КККР, с площ от 892 кв. м., съгласно постановление за възлагане от съдебен изпълнител №126, том ХІ, рег. №4607, дело №727/13.03.2014 г., издадено от Служба по вписванията -Варна.

Заинтересованите страни С.Д.С. и В.Б.С. са собственици на ПИ с идентификатори 58445.211.32 и 58445.211.31 .

Заинтересованата страна Община Аврен е собственик на ПИ с идентификатор 58445.***по КККР, с площ от 3464 кв. м. , с вписан начин на трайно ползване – местен път .

Заинтересованата страна П.А.Б. е собственик на ПИ с идентификатор 58445.211.2 по КККР, с площ от 3 376 кв. м., съгласно НА за покупко-продажба 129, том СІІ, рег. №31965, дело №24109 от 06.12.2005 г., издаден от Служба по вписванията Варна.

Заинтересованата страна Н.Н.Н. е собственик на ПИ с идентификатор 58445.211.8 по КККР, с площ 2 107 кв.м. , както и на ПИ 58445.211.3 по КККР, с площ 3 500 кв.м., съгласно НА за покупко-продажба том 74, рег.№27433, дело 15451 от 18.12.2012 г., издаден от Служба по вписванията-Варна.

С решение № 272 по протокол № 10/01.10.2020 г. Общински съвет – Аврен е дал предварително съгласие за изменение на действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №1475 от 21.08.2008 г. на кмета на Община Аврен в частта за УПИ ***, отреден „за транспорт и инфраструктура“, отговарящ на ПИ с идентификатор 58445.***по КККР на село Приселци, във връзка с осигуряване на достъп до урегулирани поземлени имоти в обхвата на действащия устройствен план, като възлага на кмета на община Аврен да извърши всички необходими правни и фактически действия по изпълнение на приетите решения. /л. 88 от преписката/.

След получаване на препис от това решение , началникът на отдел „Устройство на територията “ при Община Аврен – арх. П.П, е изготвил докладна записка до кмета на същата община за служебно иницииране на производство по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, която е приета с вх. № УТ-1600/1/ от 26.10.2020 год. / л. 86-87/.

На 28.10.2020г. главният архитект на Община Аврен А.Т. е изготвил писмено становище до кмета на общината с мнение за издаване по служебен почин на заповед за изработване на изменение на действащия ПУП-ПРЗ по одобрената от кмета заповед № 1475/21.08.2008 г. - същото е прието с вх. № УТ-1600/2/ от 28.10.2020 год. / л. 86/.

На 16.11.2020г. е издадена от кмета на Община Аврен заповед № 1247, с която на основание чл. 135, ал. 5 във вр. с чл. 134, ал.1 и 2 от ЗУТ е служебно наредено да се изработи проект за ПУП-ПРЗ за изменение на действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №1475 от 21.08.2008 г. на кмета на Община Аврен, във връзка със заличаване на УПИ *** – за транспорт и инфраструктура, обособяване на улица с цел осигуряване на достъп до урегулираните поземлени имоти и установяване на застроителен режим за УПИ ХІХ211.31, 211.32, УПИ ХХ211.34, УПИ ХХІ211.2, УПИ ХХІІ211.3, УПИ ХХІІІ211.4, в квартал 211-1 и УПИ ХІV211.10 в новообразуван квартал 211-3, находящи се в местност „Корията“, землището на с. Приселци, общ.Аврен, в режим на устройствена зона „Пп“ /предимно производствена/ - л. 85 от преписката.

В обяснителната записка към изготвеният проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ е посочено , че същият има за предмет изменение на действащия ПУП-ПРЗ одобрен с кметска заповед № 1475/21.08.2008 г., като се заличи УПИ *** „ за транспорт и инфраструктура“ и се обособи улица с цел осигуряване на достъп до урегулираните поземлени имоти , както и установяване на застроителен режим на обособените урегулирани поземлени имоти без промяна на устройствената зона/ л. 55/

Съобщение за изготвения проект е било публикувано в ДВ бр. 46/01.06.20201г., поставено на таблото за съобщения на Община Аврен на 02.06.2021 , изпратено на заинтересованите лица и до началника на отдел „ Общинска собственост “ / л. 28-38 от преписката/. Не са постъпили писмени възражения срещу проекта в законоустановения срок .

На проведено заседание от 04.08.2021г. на ЕСУТ при Община Аврен е дадено с решение по т. 9 от протокол №5/4.08.2021 г. положително становище за изработения проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ / л. 26/.

На 13.09.2021г. кметът на Община Аврен е изготвил докладна записка до Общински съвет Аврен с предложение за одобряване на изменение на действащия ПУП-ПРЗ /л. 25/.

На 30.09.2021 г. на заседание на Общински съвет Аврен е прието решение № 544 с мнозинство 9 общински съветници от общо 13 такива , с което е одобрен проекта на изменение на ПУП-ПРЗ / л.2- 24/. Решението е обявено чрез обнародването му в ДВ, бр. 91 от 02.11.2021 г. /лист 22-24/.

Представена по делото текстова и графична част на заповед № 1475/21.08.2008 г. на кмета на Община Аврен е необжалвана и е влязла в законна сила съгласно издаденото от кмета на Община Аврен удостоверение изход. № ГП-521 от 18.09.2008 г., приложено на л.161 от първото дело. Със същата е одобрен ПУП- ПРЗ за изброените в нея имоти , част от които са предмет и на обжалваното по настоящото дело решение, а именно УПИ № *** ; УПИ ХVІІІ-211.34 ; УПИ ХVІ-211.2 ; УПИ ХV.211.3 ; УПИ ХІV-211.4 и УПИ VІ-211.10. Съгласно тази заповед, част от отразеният в КККР като публична общинска собственост ПИ с идентификатор 58445.***и с предназначение за местен път, е урегулирана като УПИ *** „за транспорт и инфраструктура“ , а притежаваните от „К. “ ООД ПИ с идентификатори ***и *** са урегулирани съответно като УПИ ХІV-211.4 и УПИ VІ-211.10, и двата с предназначение за производствено складова и обслужваща дейност. Одобреният с тази заповед ПУП-ПРЗ запазва уличната регулационна линия за УПИ ХІV-211.4 откъм западната му страна, каквато той е имал и по действащият към момента на издаване на същата заповед подробен устройствен план, т.е. предвидената в източна посока към дъното на имота вътрешна регулационна линия определя границата към съседния общински имот представляващ УПИ ***. Преди урегулирането му със заповед № 1475/21.08.2008 г. , УПИ VІ-211.10 не е имал лице към улица или път, поради което одобреният със заповедта ПУП-ПРЗ предвижда улица откъм южната му граница , за което 260 кв.м. от поземления имот попадат в предвиденото трасе на улицата. След влизането на заповедта в сила, нанесените в КК имотни граници на ПИ *** остават непроменени, т.е. уличната регулационна линия на УПИ VІ-211.10 не е отразена в КК, съответно няма съвпадение между имотни и регулационни граници. Към момента на издаване на сега обжалваното решение, предвиденото със заповед № 1475/21.08.2008 г. застрояване в УПИ ХІV-211.4 и УПИ VІ-211.10 не е било реализирано, нито пък са съществували данни за предприемането от страна на „К. “ ООД на процедура по чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ за изменение на одобреният със същата заповед ПУП-ПРЗ в частта му за УПИ VІ-211.10, предвид липсата на започната в срока по чл. 208 от ЗУТ процедура по отчуждаване на предвидените за улица 260 кв.м. Установява се чрез извършената по първото дело /№ 2647 от 2021 г./ СТЕ , че за с. Приселци няма влязъл в сила общ устройствен план, както и че съгласно негов действащ подробен устройствен план, одобрен със заповед №216/16.06.1992 г. на кмета на Община Аврен, горепосочените два притежавани от дружеството-жалбоподател имота попадат извън строителните граници на с. Приселци – до влизане в сила на кад. карта на с. Приселци, имотите са фигурирали в картата на възстановената собственост, която обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници и картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи. Оспореното решение № 544/30.09.2021 г. на Общински съвет-Аврен предвижда заличаване на общинския УПИ *** за транспорт и инфраструктура и урегулирането му като улица с цел осигуряване на достъп до други урегулирани поземлени имоти, а притежаваният от „К. “ ООД УПИ ХІV-211.4 е урегулиран като УПИ ХХІІІ-211.4, към който за сметка на заличеният общинския имот и без съгласието на дружеството-жалбоподател е предвидено придаване на 268 кв.м. , съответно одобрената с действащия план за този имот линия за застрояване към новообразуваната улица е предвидено да се измести в източна посока с около 1 метър. По отношение на УПИ VІ-211.10 предвиждането е за урегулирането му като ХІV-211.10, като вместо попадащите 260 кв.м. в улицата по ПУП-ПРЗ одобрен със заповед № 1475/21.08.2008 г. , предвиденото с решението изменение на този план намалява отредената за улица площ на 195 кв.м., т.е. по-малко с 65 кв.м. След обнародването на решение № 544/30.09.2021 г. , подадената срещу него до АС-Варна жалба на „К. “ ООД е приета в Общински съвет-Аврен с вх. № РД-532/1.12.2021 год.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима единствено по отношение на тази част от оспореното решение засягаща притежаваният от „К. “ ООД ПИ с идентификатор 58445.211.4, представляващ УПИ ХІV-211.4 по ПУП-ПРЗ одобрен със заповед № 1475/21.08.2008 г. на кмета на Община Аврен , съответно УПИ ХХІІІ-211.4 според изменението предвидено с решение № 544/30.09.2021 г. на Общински съвет-Аврен. Спазен е предвиденият в разпоредбата на чл.215, ал.4 от ЗУТ 30-дневен срок за съдебно обжалване - процесното решение е обнародвано в ДВ на 2.11.2021 г., а жалбата е подадена на 1.12.2021 год. Предвиденото с оспореното решение придаване на 268 кв. м. към този имот, създава по принудителен начин съсобственост между „К. “ ООД и Община Аврен по отношение на придадената част , което обуславя наличието за дружеството-жалбоподател на правен интерес от съдебно оспорване.

Такъв правен интерес съдът намира, че не съществува по отношение на собствения на „К. “ ООД ПИ с идентификатор ***, представляващ УПИ VІ-211.10 по ПУП-ПРЗ одобрен със заповед № 1475/21.08.2008 г. на кмета на община Аврен, съответно УПИ ХІV-211.10 според изменението предвидено с решение № 544/30.09.2021 г. на Общински съвет-Аврен. В тази връзка, съдът намира за правилно и обосновано заключението по приетата със с.д. 11715/9.08.2023 г. СТЕ, извършена от вещото лице арх. В.Г.С., според което от този имот се предвижда с оспореното решение отнемане за улица на 195 кв.м. , вместо предвиденото със заповед № 1475/21.08.2008 г. отнемане на 260 кв.м. Също така, споделя се от съда заключението на вещото лице, че одобреният със заповед № 1475/21.08.2008 г. ПУП- ПРЗ не е такъв по чл.16 от ЗУТ - тъй като планът от този вид е единственият предвиден в ЗУТ като такъв притежаващ вещно-прехвърлително действие , то с влизането му в сила би следвало предвидените с него регулационни граници да станат имотни такива съгласно пар.22, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗР на ЗУТ във вр. с чл.14, ал.5 от ЗУТ , което съгласно чл.16, ал.6, изр. ІІІ, предложение последно от ЗУТ предполага нанасянето на тези граници в кадастъра, но такива данни не се установяват по делото – при извършеното от вещото лице обследване се установява, че предвидената улична регулационна линия не е отразена в кадастъра, т.е. няма съвпадение на регулационна и имотна граници. От друга страна, липсват по делото данни за наличието на издадена от кмета на община Аврен заповед по чл.16, ал.6, изр. ІІ от ЗУТ за точно индивидуализиране на имота, поради което съдът приема, че одобреният със заповед № 1475/21.08.2008 г. ПУП-ПРЗ е такъв с правно основание по чл.17 от ЗУТ. За разлика от плановете по чл.16 от ЗУТ, ПУП по чл.17 от ЗУТ нямат вещно-прехвърлително действие, поради което този правен ефект, съответно прилагането им по отношение на регулацията по смисъла на чл.22, ал.1, т.1, б. “в“ от ЗР на ЗУТ , настъпва с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Безспорни по делото са данните за липсата на такова плащане за предвидените за отчуждаване 260 кв.м. , което налага извода, че одобреният със заповед № 1475/21.08.2008 г. ПУП-ПРЗ не е приложен по отношение на уличната регулационна линия предвидена за УПИ VІ-211.10. Последното означава, че изменението по оспореното решение № 544/30.09.2021 год. не предвижда отнемане от имота на 260+195 кв.м. , каквото би било налице ако към датата 30.09.2021 г. действащият план бе приложен и то независимо от правното основание на което той е одобрен – чл.16 или чл.17 от ЗУТ. По тези съображения , съдът приема за обосновано заключението на арх. С., според което от въпросният имот се отнемат за улица с оспореното решение 195 кв.м. , вместо предвиденото с действащия ПУП-ПРЗ отнемане на 260 кв.м. Именно така приетото с оспореното решение предвиждане за отнемане на 195 кв.м. , потвърждава верността на извода, че действащият план не е такъв с основание по чл.16 от ЗУТ – ако планът бе с такова правно основание , то той би следвало да бъде приложен към датата 30.09.2021 г. , при което за да се реализира действителното намерение на адм. орган да намали отнетите за улица 260 кв.м. до размера от 195 кв.м. , то би следвало одобрената с оспореното решение регулация да предвижда придаване към имота на „К. “ ООД на разликата от 65 кв.м., каквито данни не са установени по делото, съответно приема се, че такива не съществуват / Община Аврен би могла да придаде въпросната разлика от 65 кв.м. само ако е придобила правото на собственост върху предвидените за отчуждаване 260 кв.м., какъвто транслативен ефект не е настъпил съобразно гореизложеното/. В този смисъл, именно защото действащият план е такъв с основание по чл.17 от ЗУТ и той не е приложен по отношение на уличната регулация, то за адм. орган е съществувала правната възможност да намали размера на отнетата за улица площ чрез процедурата за изменение на ПУП. Съобразно тези факти, според които оспореното решение предвижда намаляване на предвидената за отчуждаване площ от 260 кв.м. на 195 кв.м. , то същото се явява благоприятен за жалбоподателя юр. факт , при наличието на който правен интерес от обжалването му не съществува - в обратната хипотеза, т.е. ако оспореното решение бъде отменено в тази му част, то би останал в действие одобреният със заповед № 1475/21.08.2008 г. ПУП-ПРЗ, според който предвидената за отчуждаване площ е в размер на 260 кв.м., което правно положение във всички случаи е по-неблагоприятно в сравнение с това създадено с решение № 544/30.09.2021 год. В тази връзка, правен интерес от съдебно оспорване би съществувал ако оспореното решение съдържаше хипотеза изключваща намаляване на предвидената за отчуждаване площ – например ако дружеството-жалбоподател бе постигнало в един предходен момент изменение на действащия ПУП-ПРЗ по реда на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, при което би отпаднало отнемането на площ в размер на 260 кв.м., след което в последващ момент адм. орган издаде нов акт предвиждащ този път отнемане на площ в размер на 195 кв.м. Безспорно е по делото, че такава хипотеза не е възниквала, но нейното осъществяване занапред във времето е обективно възможно, тъй като отчуждителната процедура не е била реализирана в 10-годишния срок по чл.208, ал.1 от ЗУТ, чието начало следва да бъде от влизането в сила на ПУП-ПРЗ по заповед № 1475/21.08.2008 г., а не от влизането в сила на планът за изменението му. При така обоснованата липса на правен интерес, жалбата се явява процесуално недопустима в частта й касаеща оспореното решение в частта му имащо за предмет изменение на действащия ПУП-ПРЗ по отношение на собствения на дружеството-жалбоподател УПИ VІ-211.10 и урегулирането му като УПИ ХІV-211.10 с установяване на застроителен режим за същият. По тези съображения в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане съгласно чл. 159, т.4 от АПК , а образуваното съдебно производство прекратено в същата част.

В допустимата част отнасяща се за ПИ ***/УПИ ХІV-211.4, респективно УПИ ХХІІІ-211.4/ , съдът намира жалбата за основателна независимо от обстоятелствата за издаване на оспореното решение от компетентен адм. орган, при спазване на формата на адм. акт и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С оспореното в настоящото съдебно производство решение се изменя действащ подробен устройствен план, като съгласно правилото на чл. 136, ал.1 от ЗУТ , проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма. При така съществуващата нормативна уредба и предвид действителното съдържание на оспореното решение предвиждащо отчуждаване на площ в размер на 195 кв.м. от горепосоченият имот, то съгласно чл.129, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 21, ал.7 от З-на за общинската собственост, компетентен адм. орган е именно Общински съвет-Аврен, в какъвто смисъл е и постановеното касационно отменително решение № 5129/16.05.2023 г. по адм. дело № 2405/2023 г. по описа на ВАС. По тези съображения, съдът намира оспореното решение за валиден адм. акт.

Противно на изложените в жалбата доводи, съдът намира за спазена формата на адм. акт. В текстовата част на обжалваното решение №544/30.09.2021г. не е цитирана разпоредбата на чл. 134 от ЗУТ, но изрично в заповед № 1247/16.11.2020г. , с която е разпоредено изработване на проекта за изменение на действащия ПУП-ПРЗ е посочена правната норма на чл. 134, ал.1 и 2 от ЗУТ, а според тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на адм. акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ от преписката . Във връзка с последното, в обяснителната записка , а и изрично в текста на оспореното решение е посочено като фактическо основание за издаването му обособяването на улица с цел осигуряване на достъп до урегулирани поземлени имоти. Това фактическо основание съответства на предвиденото в нормата на чл.134, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗУТ правно основание , което в конкретния случай се изразява във възникването на нова общинска нужда за обект собственост на Община Аврен, а именно от една страна такава за заличаването на УПИ ІІ.***и урегулирането му като улица, а от друга в отпадането на необходимостта от изграждането на улица южно от ПИ *** чрез отнемането на площ от този имот в размер на 260 кв.м. Действително, това правно основание не е точно посочено в оспореното решение, но определящо за защитата на правата на жалбоподателя е правилното посочване на фактическото основание, което в случая е сторено.

Не е налице спор по делото, а и установените фактически данни сочат на спазване на процедурите по допускане /чл.135, ал.3 от ЗУТ/ , за съобщаване на проекта и разглеждане на постъпилите възражения /чл.128 от ЗУТ/, за приемане на проекта от помощния орган какъвто е експертния съвет /чл.129, ал.1 от ЗУТ/, поради което в случая липсват допуснати от адм. орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Същевременно, съдът намира, че обжалваното решение в коментираната негова част е издадено при наличието на основанията за оспорване по чл.146, т.4 и т.5 от АПК – противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Както бе посочено по-горе, придаването на 268 кв.м. от заличения общински имот към ПИ 58445.211.4, налагащо промяна в урегулирането му от УПИ ХІV-211.4 в УПИ ХХІІІ-211.4, принудително създава съсобственост между „К. “ ООД и Община Аврен върху така придадената част, а ЗУТ допуска единствено принудителното отчуждаване, но не и принудителното придаване на части от един имот към друг. В този смисъл е разпоредбата на чл.206, ал.5 вр. с ал.3 от ЗУТ, която намира приложение когато няма съгласие между собствениците на отделните имоти за присъединяване на ненуждаещата се от отчуждаване част от един имот към друг имот , за който отчуждаване не е предвидено. Регламента е, че подобно присъединяване е допустимо само при наличието на условията по чл.17, ал.3 от ЗУТ, т.е. при дадено в определената форма съгласие на собствениците. Когато такова съгласие няма, на отчуждаване подлежи целият имот, т.е. ако по аналогия това правило се приложи към случаите на придаване на части от един имот към друг, то при липсата на съгласие за това, придаване няма да бъде извършено, като излишната за нуждите на регулацията част от обекта представляващ публична собственост , следва да остане в неговите граници. В случая изменението на действащия план е служебно инициирано от адм. орган , като съгласие на „К. “ ООД за придаване на въпросните 268 кв.м. към собствения му имот няма, а за пораждането на този транслативен за правото на собственост ефект такова е необходимо, независимо от обстоятелството , че планът по оспореното решение няма за правно основание разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Освен от разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗУТ , тази необходимост е породена и от регламента съдържащ се в разпоредбите на чл.15, ал.1, изр.2 и чл.15, ал.2 от ЗУТ. Въпросното придаване на част от заличения общински УПИ *** към собствения на дружеството УПИ ХІV-211.4 е свързано с промяна на границата между тези дава имота, която според действащия план се явява вътрешна такава. В този смисъл, за процедираното с оспореното решение изменение на действащия ПУП-ПРЗ е приложима забраната по чл.15, ал.2 от ЗУТ, изключение от която е допустимо само за плановете по чл.112, ал.2, т.1 от ЗУТ, какъвто процесният не е, доколкото с него се урегулират и поземлени имоти, които не са предназначени за обекти на публичната собственост. Съобразно тези обстоятелства на липсващи заявление и сключен съгласно чл.15, ал.3 от ЗУТ предварителен договор с нотариална заверка на подписите , законосъобразното урегулиране на заличеният общински имот като улица е допустимо в рамките на неговите граници, така както те са били определени с действащия ПУП-ПРЗ одобрен със заповед № 1475/21.08.2008 год. на кмета на община Аврен. По тези причини, извършеното с оспореното решение изменение на вътрешната регулационна граница между посочените два имота, чрез придаване на 268 кв.м. от общинския към частния имот , без за това да е налице съгласие на дружеството-жалбоподател, прави тази част от решението материално незаконосъобразна и противоречаща на целта на закона /ЗУТ/, която за разлика от дворищно-регулационните планове по отменения ЗТСУ придава на регулацията вещно-правни последици само в случаите на съгласие на отделните собственици, с изключение на плановете по чл.16 от ЗУТ, какъвто оспореният не е. По тези съображения, оспореното решение в частта му имаща за предмет изменение на действащия ПУП-ПРЗ по отношение на собствения на дружеството-жалбоподател УПИ ХІV-211.4 и урегулирането му като УПИ ХХІІІ-211.4 с установяването на застроителен режим за него , следва да бъде отменено на основание чл.146, т.4 и т.5 от ЗУТ – по отношение на останалите посочени в оспореното решение имоти, за които също е предвидено придаване на части от заличения общински имот, няма подадена жалба от техните собственици, които очевидно са съгласни с извършеното изменение, поради което то остават извън предмета на спора, съответно извън предмета на съдебното решение.

При този изход от делото свързан с частичното му прекратяване, ответникът Общински съвет-Аврен и заинтересованата страна Община Варна имат право на разноски съгласно разпоредбите на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК. Претендираните от ответника с приложеният на л.51 от делото и доказани от него разноски са в общ размер на 1850 лв. , от които 1500 лв. адвокатско възнаграждение, 70 лв. държавна такса за касационно обжалване и 280 лв. възнаграждение на вещо лице за извършената по първото дело съдебно-техническа експертиза. Претенцията на заинтересованата страна Община Аврен за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определена в размер от 200 лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

За отменената част от оспореното решение дружеството-жалбоподател има право на разноски съгласно чл.143, ал.1 от АПК. С приложеният на л.48 от делото списък на разноските се претендират такива в общ размер на 2160 лв., от които 1560 лв. за платено с ДДС адвокатско възнаграждение и 600 лв. за съдебно-техническа експертиза, чийто размер е доказан с приложените към списъка писмени доказателства. Цитираната норма определя, че разноските на жалбоподателя се възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт или отказ, в която връзка възстановяването се дължи от заинтересованата страна Община Аврен, която в случая се явява разполагащото със собствен бюджет ЮЛ. Отправеното от упълномощения юрисконсулт на Община Аврен възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно – същото без ДДС е в размер на 1300 лв., т.е. определено е съвсем близо до предвиденият в чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 1250 лв. , поради което съдът приема, че размерът напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото. Съобразно гореизложеното, дружеството-жалбоподател следва да заплати на Община Аврен разноски в общ размер на 2050 лв. / 1850 лв. разноски на Общински съвет-Аврен + 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за Община Аврен/ , а Община Аврен следва да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в общ размер на 2160 лв., или след извършване на компенсация, на „К. “ ООД следва да се присъдят разноски в размер на 110 лв.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 544/30.09.2021 г. на Общински съвет Аврен в частта му , с която е одобрен проект на ПУП-ПРЗ за изменение на действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №1475 от 21.08.2008 г. на Кмета на Община Аврен, отнасяща се за притежаваният от „К. “ ООД, ЕИК *** УПИ ХІV-211.4 и урегулирането му като УПИ ХХІІІ-211.4 с установяване на застроителен режим за същият имот.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „К. “ ООД, срещу решение № 544/30.09.2021 г. на Общински съвет Аврен в частта му, с която е одобрен проект на ПУП-ПРЗ за изменение на действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 1475 от 21.08.2008 г. на Кмета на Община Аврен, отнасяща се за притежаваният от „К. “ ООД УПИ VІ-211.10, урегулиран като УПИ ХІV-211.10 с установяване на застроителен режим за имота и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото в тази му част.

Осъжда Община Аврен да заплати на „Коатех“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Варна , ул. „Дубровник“ № 9, вх. Б, ет. 2, ап.22 сумата от 110 лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото, а в частта му за прекратяване на делото, която има характер на определение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването.

	Председател: