РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110210924 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Л. А., ЕГН **********, с адрес в
ХХХХХХХХХХХХХХХХ, против наказателно постановление № 21-4332-
027510/18.01.2022 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна
полиция" (СДВР-ОПП), В ЧАСТТА МУ, с която на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева за
извършено административно нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, както и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
2, б.Б от ЗДвП.
С депозирана бланкетна жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление в посочените
му части, като се моли същото да бъде отменено изцяло. Твърди се, че на
посочената в наказателното постановление дата жалбоподателят не е
реализирал ПТП по негова вина, нито е бил участник в ПТП с пострадали
хора, респективно не е имал задължение да остане на място до пристигане на
1
представители на МВР и следствието.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по основателността на депозираната
жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.12.2021 г. около 19:30 ч. жалбоподателят Е. Л. А. управлявал
автобус марка „ХХХ“, с рег. № ХХХХХ, собственост фирма
„ХХХХХХХХХХХ“ ООД, движейки се в с.Кокаляне по ул.“С.ско шосе“, с
посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към гр.С.. На посоченото
място и на кръстовището с ул.“Васил Левски“ поради неподсигурена маневра
– движение на заден ход, жалбоподателят А. реализирал ПТП с намиращия се
зад него автобус марка „ХХХХХ“ с рег. № ХХХХХ, управляван от свидетеля
А. М. И., след което продължил движението си. След подаден до органите на
реда сигнал за настъпилото пътно – транспортно произшествие,
жалбоподателят А. бил спрян от екип на 08 РУ – СДВР на около 3 километра
от мястото на ПТП в посока гр.С..
На мястото на произшествието бил изпратен екип на ОПП – СДВР в
състав свидетеля Д. Е. Т. и колегата му Б. З. К. – младши автоконтрольори при
ОПП – СДВР, като били съставени скица и протокол за ПТП №
1797678/21.12.2021 г.
Свидетелят Д. Е. Т. съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия GA №
550247/21.12.2021 г., съгласно който му вменил извършване на нарушения по
чл. 40, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.Б от ЗДвП, както и по чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 21.12.2021 г. в 19:30 ч., в с.Кокаляне по
ул.“С.ско шосе“ от ул.“Околовръстен път“ към гр.С. управлява автобус „...“, с
рег. № ХХХХХ, собственост фирма „ЕХХХХХ“ ООД и на кръстовището с
ул.“Васил Левски“ поради неподсигурена маневра движение на заден ход
реализира ПТП с намиращия се зад него автобус „ХХХ“ с рег. № ХХХ.
Същият не остава на мястото на ПТП и продължава движението си, след
2
което с спрян от екип на 08 РУ – СДВР на около 3 км от мястото на ПТП
посока гр.С.. Водачът управлява с изтекъл срок на СУМПС.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред
на 21.12.2021 г., който го подписал без конкретни възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № 550247/21.12.2021 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-
027510/18.01.2022 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна
полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
(един) месец за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.Б от ЗДвП,
както и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за извършено нарушение по чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Д. Е. Т. и свидетеля А. М. И..
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Д. Е. Т., като намери
показанията му са обективни и добросъвестно депозирани. Същите обаче
изясняват действията на двамата водачи след пристигането на органите на
ОПП - СДВР, като този свидетел не е възприел самото произшествие, поради
което и не допринася за изясняване механизма на процесното ПТП и
конкретното поведение на участниците в него.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля А. М. И. и постави същите в
основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни.
Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин,
който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага.
3
При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или
съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост
или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на
време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Относно нарушението по т. 1 на НП:
Съдът констатира, че по отношение нарушението, визирано в т. 1 на
процесното наказателно постановление, са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между
изведените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо
4
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнота на изложението и се
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от
състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на
нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му
отговорност. Дори и да се приеме за лаконично, въвеждането на относимите
обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в
АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от
изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени
са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към
предявеното му нарушение. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна
инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология
напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, по време на
движението назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.
Констатациите в АУАН и НП се установиха категорично въз основа
обсъдената доказателствена съвкупност. При това съдът прие за доказано, че
на посочените време и място - на 21.12.2021 г., в 19:30 ч., в с. Кокаляне
жалбоподателят Е. Л. А. е управлявал автобус марка „ХХХХ“, с рег. №
ХХХХ, собственост фирма „ЕХХХХХХХХХ“ ООД, движейки се в
с.Кокаляне по ул.“С.ско шосе“, с посока на движение от ул.“Околовръстен
път“ към гр.С., като на посоченото място и на кръстовището с ул.“Васил
Левски“ поради неподсигурена маневра – движение на заден ход без да
наблюдава непрекъснато пътя зад управляваното МПС, каквото е
задължението му по чл. 40, ал. 2 ЗДвП, жалбоподателят А. реализирал ПТП с
намиращия се зад него автобус марка ХХХХХХХХХХХХХ, управляван от
свидетеля А. М. И.. Предвид това е осъществил от обективна страна състава
на вмененото му нарушение, а възраженията в жалбата в обратен смисъл са
неоснователни, още повече, че не се установи свид. И., при управлението на
своя автомобил, да е реализирал неправомерни действия, с които да е
допринесъл за настъпване на ПТП и следващия от него вредоносен резултат.
5
Нарушението е извършено от Е. Л. А. виновно, при форма на вината
непредпазливост /небрежност/, доколкото не е предвиждал настъпването на
ПТП, но е бил длъжен и е могъл, извършвайки движението на заден ход, да
наблюдава непрекъснато пътя зад управляваното МПС, или алтернативно да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Като не го е строил, при
наличието на обективна и субективна възможност, е реализирал процесното
ПТП.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП предвижда налагане на глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева. Доколкото санкцията е опредЕ. в закона в
абсолютен размер, съответстващ на наложения в случая от страна на АНО, за
съда не съществува правомощието да я измени, с оглед на което
наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на
материалния закон и съобразяване с процесуалните правила.
По нарушението, цифрово квалифицирано съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
"б" ЗДвП, съдът намира следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. е била
ангажирана с твърдяно неизпълнение на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. "Б" от ЗДвП. Цитираната норма въвежда задължение за водачите на
моторни превозни средства – участници в пътно-транспортно произшествие,
когато при инцидента са пострадали хора, да останат на мястото на
произшествието и да изчакат пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. В конкретния случай, в АУАН и НП
компетентните органи са се задоволили да посочат единствено, че водачът
"не остава на мястото на ПТП и продължава движението си". Подобно
изискване действително е въведено с нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "Б", но
тази разпоредба по необходимост предполага и ангажирани твърдения за
настъпили телесни увреждания на конкретни физически лица. Липсата на
установени вредни последици от вида изключва и необходимостта от
изчакване на органите на МВР, поради което и непроявената активност в тази
насока не следва да се коментира като елемент, обуславящ съставомерността
на деянието и участието на нарушителя в осъществяването му. Подобна
конкретизация е необходима с оглед разграничаване хипотезите, въвеждащи
текстовете на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДвП и тази на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
6
ЗДвП, която за разлика от преждепосочената, не изисква известяване на
полицията и оставане на местопроизшествието до явяване на нейни
представители. Коментираните признаци, наред с всички елементи от
цифровата квалификация, задължително следва да фигурират в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, тъй като носят информация за фактите, обуславящи
съставомерността на деянието и участието на нарушителя в осъществяването
му. Липсата им е довела до съществено процесуално нарушение, доколкото
не предпоставя условия за пълноценно и ефективно упражняване на правото
на защита на привлеченото към отговорност лице.
Обективираният в АУАН и НП фактически състав на нарушението,
лаконичното и неизчерпателно отразяване на съществените му признаци не
кореспондира с никоя от изброените в текста на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП
хипотези. Касае се за нарушения на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН. В настоящото производство не се допуска тълкуване или допълване на
възведеното обвинение въз основа приобщения по делото доказателствен
материал. Допуснатите пропуски при описанието на фактически
обстоятелства в АУАН и НП водят до неопределеност на предмета на
доказване и невъзможност за проверка наличието на материалноправните
предпоставки за налагане на наказание. В производството и на основание чл.
63 от ЗАНН, въззивният съд може да потвърди или да измени наказателното
постановление, но не и да внася промени в правната квалификация и във
фактите, които я обосновават.
Посоченият порок в съдържанието на АУАН и НП представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита
на жалбоподателя и правото му да разбере срещу какво конкретно
административнонаказателно обвинение следва да се защитава. Ако се счете,
че на жалбоподателя е вменено нарушение за това, че не е изпълнил
задълженията си като участник в ПТП, при което има пострадали лица, то
следва да се посочи, че повдигнатото административнонаказателно обвинение
не кореспондира на фактическата обстановка.
Ето защо, в тази му част атакуваното наказателно постановление
подлежи на отмяна.
От страните в производството не са претендирани разноски, поради
7
което съдът не дължи произнасяне в този аспект.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-027510/18.01.2022 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-
ОПП), В ЧАСТТА МУ , с която на жалбоподателя Е. Л. А., ЕГН **********
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
2, б.Б от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
027510/18.01.2022 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна
полиция" (СДВР-ОПП), В ЧАСТТА МУ , с която на жалбоподателя Е. Л. А.,
ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8