Решение по дело №1246/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Ю. А. А. – [държава], против Решение № 11793/12.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган изложил съображения, основаващи отказа, които били незаконосъобразни, тъй като бил игнориран факта, че причините, поради които жалбоподателят напуснал страната си на произход, били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Причините, поради които жалбоподателят напуснал [държава], той изложил добросъвестно пред административния орган, като те били възприети от същия правилно. Административният орган се позовал на справка с вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност” към ДАБ, която съдържала обща информация за състоянието на сигурността в [държава]. Решаващият орган, след като анализирал информацията в посочената справка, преценил правилно, че спрямо жалбоподателя били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението било незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и поради противоречие с приложимия материален закон, по следните съображения:

В множество свои решения ЕСПЧ посочвал, че отправната точка при разглеждане на исканията за убежище или международна закрила трябвало да бъдат Женевската конвенция от 1951 г. и Протоколът към нея от 1967 г., които били включени до голяма степен в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011/95/ЕС). Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ за закрилата на бежанците.

Квалификационната директива, преразгледана през 2011 г., въвела в правото на ЕС набор от общи стандарти за признаването на лицата за бежанци или за такива, които се нуждаели от международна закрила. Това включвало права и задължения, свързани с тази закрила, ключов елемент от които била забраната за връщане съгласно член 33 от Женевската конвенция от 1951 г. Член 18 от Хартата за основните права на ЕС гарантирал правото на убежище, което включвало зачитане на принципа „забрана за връщане“. В член 19 от Хартата посочвало, че никой не можел да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която можел да бъде осъден на смърт, подложен на изтезания или на друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

В мотивите към Хартата се посочвало, че член 19, алинея 2 инкорпорирал съответната съдебна практика на ЕСПЧ относно приложението на член 3 от ЕКПЧ. По силата на чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ била наложена абсолютна забрана на всяко връщане на лице, което било изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби.

В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанията или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на член 3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице било изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато (делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия).

ЕСПЧ признал и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, след като те вече се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход.

Квалификационната директива уреждала и субсидиарна (допълнителна) закрила за лицата, които не можели да бъдат определени като бежанци, но които, ако бъдат върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си обичайно местопребиваване, били изложени на сериозен риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция (член 15, буква „а”), изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (член 15, буква „б”) или тежки и лични заплахи срещу живота или личността като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт (член 15, буква „в“).

Административният орган, при постановяване на решението си, не съобразил наличието на решението от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07 (Meki Elgafaji and Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), относно тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаели от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива.

Според Общия член 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. – съставна част на международното хуманитарно право (за въоръжените конфликти), по които България била страна, немеждународен (вътрешен) въоръжен конфликт бил налице, когато съществувало "продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата".

Административният орган приел, че ситуацията в [държава] се характеризирала като вътрешен въоръжен конфликт, който достигнал такова високо равнище на безогледно насилие, че съществували сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят, в качеството му на цивилно лице, бъде върнат в [държава], ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната. По тази причина органът неправилно приел, че при връщането му в страната на произход, животът му нямало да бъде поставен в сериозна опасност, което било в противоречие с чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 15, б. „в” от Квалификационната директива.

Предвид липсата на сигурност за живота и личността на всеки гражданин в [държава], жалбоподателят счита, че към настоящия момент липсвали гаранции за предоставяне на вътрешна закрила, в която и да е друга част на страната, съгласно дадените в чл. 8 от КД критерии. В свои решения ЕСПЧ посочвал, че при преценка на възможностите за преместване и вътрешна закрила следвало да се вземе предвид дали лицето можело да разчита на безопасен вътрешен транспорт, за да осъществи такова преместване, дали изобщо било в състояние да пътува до друг район на страната и дали имало достъп да се установи. При липса на тези елементи съществувало основание за нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

С оглед гореизложеното, се моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че е дошъл в България, защото [държава] не била сигурна държава. Терористите бомбардирали къщата му - целият имот бил разрушен. Брат му бил болен и тъй като не им разрешили да го изведат извън [държава] за лечение, той починал. Не можел да се върне в [държава] заради войната.

 

Назначеният му процесуален представител моли за отмяна на обжалваното решение по съображенията, изложени в жалбата.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че анализът, направен от административния орган, бил задълбочен и обхващал всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административнопроизводствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон и не били налице основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, в представено по делото писмено становище, посочва, че решението на административния орган е обосновано и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С молби от 23.07. 2024 г. и от 30.07.2024 г. до Държавна агенция за бежанците при М. Ю. А. А. е поискал закрила от Република България.

На 10.08.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-33964/10.08.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност - ***, роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Д. А., със същия постоянен адрес, професия - ***, образование – ***, религия - ***, ***, семейно положение - [семейно положение].

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и изразил съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – [населено място].

От Протокол с рег. № УП-33964/28.10.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с жалбоподателя, с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист и е посочил, че не бил използвал други имена или псевдоними. Нямал роднини в държава, членка на ЕС. Напуснал [държава] на 15.07.2024 г. нелегално, а пристигнал в България на 07.08.2024 г. нелегално, през зелена граница. Не останал в Турция, преминал почти транзит. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в България или друга държава. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава. Не бил осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Роден бил на *** г. в [населено място], обл. Д. З., в район Д.. Не представил документи за самоличност. Имал издадена лична карта, която се намирала в [държава]. Притежавал само *** гражданство. Принадлежал към *** етническа група, изповядвал *** – *** - нямал проблеми заради етническата си принадлежност, нито религията си. Не бил членувал в религиозни организации, общности или секти. Бил [семейно положение] от 2014 г. Имал *** деца, които били родени и живеели в [държава]. Завършил *** клас и работил като ***. Не бил членувал в политически партии или организации. Никога не бил член на въоръжени групировки. Служил в армията, но от 2011 г. бил търсен от редовната армия. Напуснал [държава] заради войната. В страната нямало сигурност, имало глад, убийства и миграция. В района му действали Д. А., Д. и к.. През юни 2024 г. възникнал конфликт между ДАЕШ, кюрдите и арабските племена, който довел до разрушаването на къщата му и раняването на сина му. Сраженията продължили около два часа, като се използвали миномети. С. А. Б., където била разположена редовната армия, се намирало срещу тях. Къщата му пострадала случайно в резултат на престрелката. Лично той не бил обект на насилие в [държава], не бил задържан или арестуван, както и срещу него не било възбуждано съдебно дело. Нямал близки, които да са пострадали по подобен начин. В Турция не останал, защото там не ги приемали добре, гонели ги и не им издавали документи. Заявил, че не желае да се върне в [държава] - нямало сигурност, а и щял да бъде мобилизиран в армията. Поискал статут в Република България, за да може да живее спокойно тук.

Протоколът от проведеното интервю с е подписан от интервюирания, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като е отразено, че текстът е преведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, като същият добре разбирал смисъла му и нямал възражения по него.

В писмо рег. № М-14986/26.09.2024 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като Ю. А. А., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства и 2 бр. справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република.

Със становище рег. № УП-33964/22.10.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на Ю. А. А. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 11793/12.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ю. А. А..

На 20.11.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 21.11.2024 г.

 

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

 

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 11793/12.11.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен статут на бежанец, съответно хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането Ю. А. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо място, установява се, че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановения срок интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който, от своя страна, в съответствие с чл. 73 от ЗУБ е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 11793/12.11.2024 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.

 

Според настоящия състав, оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от същия закон, като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Ето защо преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Изрично жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ. В действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в това число и по етнически или религиозни причини, в [държава]. По делото няма данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. Член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на Ю. А. А. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а това е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен на чл. 40 от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, административният орган е приел, че в областта Джазира, в провинция Дейр ал Зор, където е живял Ю. А. А., насилието е на доста високо ниво, с вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територията, съответно е прието, че за последния са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От друга страна обаче е преценено, че се установяват положителни предпоставки по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут може да не се предостави, ако в една част от държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част от държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. В тази връзка е цитирана Справка с входящ № ЦУ- 1850/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, относно състоянието на сигурността в провинция Хама, като е прието, че ситуацията там не разкрива толкова изключително, жестоко и ширещо се насилие, което да излага на реална угроза от малтретиране всяко лице в посочената провинция. Конфликтите там не се отличават с повсеместност и с интензивност, при които да се приеме, че съществува вероятна и сериозна по характера си заплаха от тежки посегателства върху живота или върху други основни права и свободи на кандидата.

Настоящата съдебна инстанция споделя този извод, доколкото от представената справка вх. № ЦУ-1850/27.08.2024 г. относно сигурността в провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, се констатират части от държавата по произход, в които чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, включително и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в тези райони, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, включително и с оглед неговата бежанска история. Доводите в жалбата относно невъзможността за пътуване между населените места в [държава] и за установяване в дадено населено място не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно член 4, параграф 2, вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Ето защо, не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в някои части на [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в [държава], жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Действително, налице са данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт са изготвени от ДАБ две справки от 29.11.2024 г. и 12.12.2024 г., но при изслушване на молителя в съдебно заседание той не заяви по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Липсват както твърдения, така и доказателства, че тези нови факти пряко ще рефлектират върху неговата правна сфера. Предвид горното, не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

 

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Сред последните новини за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. /М. ** Б./ и формиране на състава му. Има и информация, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ** Д. е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информации на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], поради което и Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, Novini.Bg и др./. Появиха се новини за образувани опашки по границата между Турция и [държава] от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно [държава] е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. Други/ за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в [държава], вкл. Италия, като е налице явно изразяване на воля както от новите сирийски власти, така и редица водещи държави по света, за установяване на трайни отношения в новите лидери на страната по произход на жалбоподателя.

 

На фона на тези новини от редица медии се съобщава и за военната намеса в [държава] от страна на Израел. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на Израел, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти /вж. Свободна Европа, DW, БНР и др./. Не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ, вкл. и, че според официалните изявления намесата на Израел е временна. Горното се потвърждава от представената по делото справка от 12.12.2024 г.

 

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

 

Въпреки че административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

 

Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

 

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

 

Предвид горното, за жалбоподателя не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

 

Не се опровергава по делото, че Турция, през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

 

Следва да се добави и, че жалбоподателят доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, вкл. и икономически, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

 

В този смисъл оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. А. А., [държава], [ЛНЧ], адрес: [населено място], [жк], против Решение № 11793/12.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.