ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1415
гр.Плевен, 07.07.2022година
Административен съд – Плевен, ІІ-ри касационен състав,
в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дилова ч.к.адм.дело
№ 565 по описа за 2022 г. на Административен съд – Плевен, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл. 229 от АПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба
на К.Д.И.,***, 8-ма група срещу разпореждане № 272/08.03.2022 година по адм. дело № 62/2022 г. по описа на Административен съд -Враца, с което е оставено без уважение искане за допускане на
правна помощ и е оставена без разглеждане молба с искане Началника на Затвора Враца да бъде задължен да
преустанови удръжките по пощенски записи, които получава. В жалбата се твърди,
че разпореждането е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, да се разгледа
искането му по същество и да му бъде назначена правна помощ.
По делото е постъпил писмен отговор по частната жалба
от ответника, в който се излагат доводи, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно,
а жалбата е недопустима, тъй като
искането е извън приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС и не може да се търси защита
по част Шеста от закона. Моли съда жалбата да се отхвърли.
Делото е изпратено за разглеждане от Адм. съд Плевен,
с Определение № 6319/27.06.2022г. на III
отделение на ВАС, поради това че Адм. съд Враца не може да формира касационен
състав, който да се произнесе по частната касационна жалба.
Съдът като съобрази частната жалба, становището на
ответника и закона, намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
Адм. д. №
62 / 2022г. е образувано пред Административен съд –Враца по жалба подадена от л.св.
К.Д.И.,*** с искане да се отмени резолюция поставена от началника на Затвора -
Враца върху негова молба- съобщение вх. № М-534/31.01.2022г. като незаконосъобразна,
с което е нарушена разпоредбата на чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС. В жалбата се твърди, че от
м. декември 2021г. администрацията на Затвора Враца е започнала да
удържа пощенските записи, които получава в затвора изпращани от неговите
родители. Твърди, че със съобщение с № М-534/31.01.2022г. адресирано до
Началника на Затвора Враца го е уведомил, че сумите които получава чрез
пощенски запис от Ц. М. И. са получени на основание договор за издръжка и гледане
сключен между него и Ц. М. И. и въпросните доходи, които получава са доходи
които получава от издръжка и са несеквестируеми. Направено е искане за освобождаване от
държавна такса и назначаване на служебен
защитник.
С
Разпореждане № 272 /08.03.2022г. Адм.
съд Враца е освободил К.И. от заплащане
на държавна такса по делото, оставил е без уважение искането му за предоставяне
на правна помощ по делото, оставил е без разглеждане като недопустима молбата
на л. св. К.И. с искане Началника на Затвора Враца да бъде задължен да
преустанови удръжките от пощенските записи, които получава, както и е прекратил
производството по адм. д. № 62/2022г. по описа на Адм. съд Враца.
За да
постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че с оглед представените
доказателства - декларация от лицето и справка за приходите на лицето от
Затвора – Враца са налице основания за освобождаване на И. от заплащане на
държавна такса, но е приел, че в
случая не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ тъй като в за да се предостави безплатна
правна помощ, а е налице хипотезата на 24 ал т. 1 и 2 от ЗПП съгласно която не
се предоставя правна помощ в случаите : когато предоставянето на правна помощ
не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ и когато претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима. Приел е, че в Закона за правната помощ ясно
разграничава правната помощ, изразяваща се в подготовка на документи за завеждане
на дело, от тази, изразяваща се в процесуално представителство. Съгласно 23
ал.1 от ЗПП правна помощ под формата на процесуално представителство се
предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда
адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според ал. 2 на чл.
23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по гражданско дело не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това, но
приема, че в настоящият случай не се предвижда по силата на закон
задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП,
които включват предпоставките - 1. страната по дело да не разполага със
средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на
правосъдието изискват това. Прието е, че К.Д.И., е депозирал разбираема и
редовна, от гледна точка на съдържание, молба и интересите на правосъдието не
изискват предоставяне на правна помощ и не е налице хипотезата на чл. 24, т. 1
и т. 2 от ЗПП, съгласно който безплатна правна помощ и за процесуално
представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от
гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за
правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована
или недопустима, както е в случая. Изложил е мотиви, че така подадена молба
недопустима, тъй като с разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИИЗС, се
определят границите на защитата по Част Шеста, а именно, че всеки лишен от
свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия
и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на
забраната по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана. В нормата на чл.
3, ал. 1 от ЗИИЗС е разписано, осъдените и задържаните под стража лица да не
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Приел е, че от изложеното в
обстоятелствената част на молбата, както и от доказателствата по делото, че не се установяват извършени спрямо лицето
действия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, а с изпълнение на запорните съобщения по
изп. дело № 20201110402556; изп. Дело № 20205220400007; изп. Дело №
202005220401036; изп. Дело № 20141110400119 и изп. Дело № 20171110400044,
Началника на Затвора Враца не е допуснал незаконосъобразни действия, или такива
по чл. 3 от ЗИНЗС, като законосъобразността на действията на органа по
изпълнение на наказанието, състоящи се в превод към ЧСИ /частен съдебен
изпълнител/ или ДСИ/държавен съдебен изпълнител/ на постъпващите лични парични
средства, следва от разпоредбата на 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на
лишения от свобода могат да се правят удръжки съгласно, действащите закони и лишените
от свобода имат право на трудово възнаграждение, 2/3 от което може да бъде
удържано, а преведените им отвън парични средства, доколкото не са предоставени
на лица по чл. 213, ал. 2, т. 3 от ДОПК, са изцяло секвестируеми. Приел е, че
личната сметка на лицето лишено от свобода не е сметка в банка, поради което не
се прилага чл. 21 3ал.1 т.3 от ДОПК, че дарените отвън пари не са средства за
издръжка – лицето е пълнолетно и издръжката му като лишен от свобода е поета от
държавата, а изпратените отвън пари на лишените от свобода не могат да бъдат
квалифицирани като средства за издръжка.Те се ползват на осн. чл. 81 от
ППЗИНЗС. Изложил е мотиви, че основната
разпоредба на 78 ал.3 от ЗИНЗС
установява, че могат да се правят удръжки, без да изключва личната сметка, като
единствено се установява несеквестируем размер от трудовото възнаграждение. В случая се касае за фактически действия разпоредени
от закона и свързани с принудително изпълнение на влезли в сила съдбни решения
и образувани изпълнителни дела, поради което жалбата е процесуално недопустимо.
Настоящия
съдебен състав намира обжалваното разпореждане
за правилно и законосъобразно. Безплатна
правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от Закона за
правната помощ (ЗПП), се предоставя в два случая. Първо, когато по закон се
предвижда задължителна адвокатска защита, и второ, по преценка на съда.
Независимо от горното, дори и при наличието на доказателства за липсата на парични
средства у жалбоподателя съдът има право да откаже правната помощ по чл. 21, т.
3 от ЗПП, когато констатира, че предоставянето й не е оправдано от гледна точка
на ползата, която би донесла на жалбоподателя, или когато претенцията му е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Това разрешение следва от
разпоредбите на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП. Настоящият състав намира, че в
случая първоинстанционния съд правилно е преценил наличието на хипотезата
на чл. 24, т. 2 от ЗПП, тъй като
характерът на производството и интересите на правосъдието не налага
предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.
Съдът
намира, че така постановеното разпореждане в частта относно оставяне без
разглеждане на молбата на И. с искане за осъждане Началника на Затвора Враца да
бъде задължен да преустанови удръжките от пощенските записи, които получава е
законосъобразно, тъй като видно от представените по делото доказателства
предприетите действия на администрацията са в изпълнение на запорни съобщения
по образувани изпълнителни дела срещу лишения от свобода и действията по
изпълнението не се обжалват по реда на чл. 276 от ЗИНЗС. Действията на
началника на затвора в изпълнение на запорното съобщение на съдия изпълнител не
са такива по чл. 276 ЗИНЗС, както и не са действия по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК. Действията на началника на затвора са в изпълнение на запорно съобщение на
основание чл. 507 и чл. 508 ГПК. Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК, запорът върху
вземането на длъжника се смята за наложено спрямо третото задължено лице от
деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507. Съгласно чл.
451, ал. 1 ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото
да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна
отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Съгласно чл. 507, ал. 2 ГПК в запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава
дължимите от него суми на длъжника. От деня на получаване на запорното
съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от
него вещи и суми. В изпълнение на цитираните задължения, в случая
администрацията на Затвора-Враца е извършил удръжките от постъпващите парични
средства. С оглед твърденията на жалбоподателя в молбата и представените по
делото справки удържаните суми от личната му партида, не представляват доход по
чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС, поради което и в случая неприложима е хипотезата на ал. 3
на чл. 78 ЗИНЗС, а чл. 78 ал.3 предл. 2 касае
удръжки, които се правят от сметката на лишения от свобода за задължение
за издръжка, което има лишения от свобода, и по отношение на което не се
прилагат ограниченията по чл. 78 ал.3 предл.1 и не е приложима в случая, доколкото
не се твърди, че жалбоподателят има задължение за издръжка и гледане. Отделно от това и по аргумент от разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 2 от ГПК, единствено длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Редът за
обжалването е регламентиран в чл. 436 - чл. 438 от ГПК, като компетентен да
разгледа и да се произнесе по жалбата, е окръжният съд по мястото на
изпълнението. При наличието на строго регламентиран процесуален ред за
оспорване на действията на съдебния изпълнител и на законово определена родова
подсъдност за разглеждане на жалбите срещу насочването на изпълнението върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, очевидно преценката дали
се касае за имущество, което е секвестируемо или несеквестируемо, може да бъде
извършена единствено и само в производство чл. 437 от ГПК от съответния окръжен
съд.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
обжалваното разпореждане № 272/08.03.2022 година по адм. дело № 62/2022г. по
описа на Административен съд -Враца, с което е оставено е без уважение искане
на К.Д.И. за предоставяне на правна помощ и е оставена без разглеждане молба с
искане да бъде задължен Началника на Затвора Враца да преустанови удръжките по
пощенски записи, които получава следва да бъде оставено в сила.
Предвид
горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане
№ 272/08.03.2022 година по адм. дело №
62/2022 г. по описа на Административен
съд -Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/