№ 690
гр. Варна, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно
гражданско дело № 20223100500409 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:12 часа се явиха:
Въззивниците Р. АНГ. К. и Р. Г. К., редовно призовани, явяват се лично,
представляват се от адв.С.К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият ЕВГ. Р. К., редовно призован, явява се лично, представлява се от
адв.А.К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата Д. В. ЯНК., редовно призована, явява се лично, представлява се от
адв.К.М., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СИЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –
ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.
АДВ.К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 875/02.03.2022г.
1
АДВ.К.: Поддържам въззивната жалба. Като единия въззивник иска да даде
становище по отношение на настоящия спор, молим да го изслушате по същество.
АДВ.К.: Поддържам въззивната жалба на посочените в нея основания. Запозна съм с
отговорите на двете жалби, като считам за голословни и недоказани твърденията на
ответната страна, че не е в интерес на детето същото да има самостоятелни контакти с
прародителите си отделно от тези с моя доверител, както и твърдението, че настоящият
процес е симулативен. Не оспорваме факта, че моят доверител дава възможност на
родителите си да контактуват с детето, но същото не следва да бъде използвано в негов
ущърб. Противопоставям се на искането за допускане на разпит на двама свидетели, с които
ще се установява привързаността на детето към майката. Считам, че същото искане е
преклудирано, както и не става ясно, какви нови и неизяснени обстоятелства ще се доказват
с тези разпити. Евентуално считам същото за неоснователно, тъй като никога не сме
оспорвали факта на привързаност между майка и дъщеря. Относно твърдението, че бащата
не е осъществявал определения му режим на лични отношения, то твърдя, че както е било
изяснено на първа инстанция, това е било предвид Ковид обстановката, която е била тогава,
и не може това негово отговорно поведение да се тълкува в негов ущърб.
АДВ.М.: Оспорвам жалбите. Поддържам отговорите, който сме дали.
АДВ.К.: Между първа и втора инстанция два пъти опитахме да постигнем
споразумение. Първият път аз говорих с колегата, вторият път доколкото знам доверителят
ми е осъществил някакъв разговор в тази посока, но за съжаление насреща няма разбиране.
АДВ.К.: През цялото време на първа инстанция се опитвах да постигна
споразумение, поради характера на този гражданско-правен спор, поради характера на
семейните отношения и във връзка с доброто бъдеще на комуникацията между едните и
другите родители. За жалост това не беше постигнато, но ние сме готови във всеки един
момент, дори в днешно съдебно заседание, ако другата страна има желание за доброволно
решаване на този спор, да го приключим със споразумение. Предлага ли сме компромисни
решения, предложихме дори да е само един четвъртък, да редуцираме исканите от нас
седмици през лятната ваканция, предлагахме различни варианти, но няма комуникация по
тези въпроси.
АДВ.М.: Това не отговаря на истината, напротив, имаше разговори, имаше диалог.
Нещо повече, ние не сме давали повод да се заведе такова дело, никога не сме оспорвали
правото на бащата и родителите му да виждат детето. И то се вижда от тях в режима на
лични контакти на бащата и нямаше спор до момента в който се заведе делото. А сега ние
няма да отстъпим от това, че майката трябва да има пълноценен контакт с детето, който не
бива да бъде нарушаван. Освен това бащата, неговите родители и детето имат друг режим от
този на бащата. Ще му се налага пътуване от Варна до Карнобат, това дълго разстояние, а
детето е малко. Майката не отказва споразумение, но в рамките на разумен контакт, който е
в интерес на детето. Това, което предлагат до сега не отговаря на интересите на детето.
2
Затова считаме решението за правилно и би защитило интересите на родители, на бащата,
на майката и на детето най-вече.
АДВ.К.: Нямам доказателствени искания.
АДВ.К.: Нямаме доказателсвени искания.
АДВ.М.: Нямам искания. Представям списък с разноски.
АДВ.К.: Правя възражения за прекомерност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представеният от процесуалният представител на въззиваемата
списък с разноските и доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.К.: Като моля да ми дадете срок за писмени бележки, моля да обърнете
внимание на следното. Считаме обжалваното решение на първоинстанционния съд не само
за неправилно, но дори в някаква степен и неизпълнимо. С така постановения режим за
съвместно упражняване на лични контакти между бабата, дядото и бащата, се конкурира с
предходно постановено решение на ВОС, с което от август месец тази година бащата ще
взима детето от гр.Варна в петъчния ден, а сега по новото съдебно решение на първа
инстанция бабата трябва да го взима от Варна събота и неделя. Най-малкото това на
практика е невъзможно. Ние сме склонни и на по-малък режим от този, който сме поискали,
но той да може да осигури в пълен обем възможността, това дете да се радва на компанията
на баба си и на дядо си. Считаме, че въззивния съд може да определи един по-разумен, по-
нормален контакт, в който наистина бабата и дядото да имат възможност да се видят с
внучето си, без това да накърнява интересите и правото на един баща да се вижда с детето
си, както се случва ежеседмично с родителите на майката. Моля за седем дни за писмени
бележки.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Р.К.: Тук за първи път ми се дава думата. Единадесет години
3
живяхме с майката на нашето внуче. Аз бях горд, че тя е в нашето семейство. След като се
роди детето, в един момент, в петмесечна възраст беше детето, майката пожела да отиде при
родителите си и те да се радват малко на внучето си, но след това разбрахме, че няма повече
желание майката да живее с нашия син. Така аз не видях нашето внуче повече от две години
и половина, докато окръжния съд не реши, че бащата има право да взима детето
самостоятелно. Мисля, че ние няма да сме пречка в това да се възпитава детето, защото
изграждането на една личност не е само от един човек, било то и от майката. Ние с моята
съпруга сме здрави и можем да помагаме във всяко едно отношение. Ние сме с два адреса,
фирмата е в Стара Загора. Ние за това сме готови на споразумение, искахме медиатор да
участва за да можем да се разберем и да съчетаем толкова колкото се полага на нас, да
съчетаем тези дни с бащата, за да не разбиваме детето. Нашият отделен режим да бъде
съчетан с режима на бащата.
АДВ.К.: Безспорно съдебната практика приема, че в определени случаи е възможно
личните контакти между прародителите и детето да се осъществяват през дните, в които е
определен режим на личен контакт между бащата и детето при наличие на определени
предпоставки. В настоящият случай обаче считам, че не е така, тъй като не е налице нито
една от предпоставките които практиката е приела в подобни случаи. Прародителите на
детето сами виждате са в чудесно физическо състояние и емоционално здраве, без
придружаващи заболявания, хора с авторитет в града, улегнали, авторитетни и добри.
Детето отдавна ги и припознало като част от своя малък свят и дължи да ги вижда и да се
докосва чрез общуването с тях. Считам, че в първоинстанционното решение не е съобразено
и това, че доверителят ми и неговите роднини живеят в един град, но в различни жилища,
което прави на практика неприложимо осъществяването на съвместен режим на лични
отношения така, както е определил Районният съд. Абсолютно неясно е къде трябва да
преспива детето всяка четвърта събота от месеца. Отделно от това вече, след навършване на
четиригодишна възраст на детето, този режим пак е неприложим, защото в
първоинстанционното решение е вписано, че прародителите трябва да го взимат от дома на
майката, а то трябва на практика от четири часа след обяд в петъка да е при бащата.
Считам,че в интерес на детето е да бъде определен отделен режим на лични отношения с
прародителите, доколкото, че емоционалната връзката, която съществува между бащата и
баба и дядо е съвсем различна, изгражда се по различен начин. В тази връзка, моля да
отмените първоинстанционното решение за определеният режим и постановите ново, с
което да определите самостоятелно, както говорихме склонни сме това да бъде двадесет и
четири часа преди режима на бащата, точно с оглед детето да не пътува излишно. То сега
още не е на училище, а на градина. Например от четвъртък към четири часа при бабата и
дядото и от там да го взима бащата.
АДВ.М.: Моля да оставите без уважение въззивните жалби и потвърдите решението
на ВРС. Решението постанови един изключително балансиран и приемлив за дедето режим
4
на лични контакти между него и родителите на бащата. Съдът съобрази и практиката на
ВКС, за това, че е уместно съвместното упражняване на тези права от страна на бащата и
неговите родители. Живеят в един град, независимо от различните жилища. Детето би могло
да пребивава и при баща си при неговите родители и да осъществява един пълноценен
режим на лични контакти. Съдът съобрази обстоятелството, че досега бащата не е използвал
двата си дни за режим на лични контакти, а само единият. През цялото време е взимал
детето със своите родители, следователно никога не е била прекъсвана връзката между баба,
дядо и дете. В случая, според нас предоставянето на отделен режим би затруднил детето,
тъй като то ще пътува до Карнобат извън режима на личен контакт със своя баща и отделно
би бил накърнен личният контакт между майката и детето, който също би трябвало да бъде
зачетен като приоритетен. Моля за разноски, защото ние не сме давали повод за завеждане
на това дело. Никога не сме осуетявали режима на лични контакти нито с бащата, нито с
неговите собствени родители.
АДВ.К.: Не отговаря на истината, че бащата не си упражнява до този момент режима
на лични отношения както е постановен. Бащата през цялото време се е съобразявал, че има
опасност от Ковид заразяване и т.н. и именно за това са се разбрали с майката и е имало
съгласие само един ден той да идва и да е на територията на гр.Варна. Моля за срок за
писмени бележки.
Съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да представят писмени бележки в 7-дневен срок
от изготвяне на протокола.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5