Определение по дело №69847/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юни 2025 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20241110169847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24403
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110169847 по описа за 2024 година
С отговора на исковата молба е релевирано възражение за недопустимост на
предявените искове поради липса на пасивна процесуална легитимация, което възражение
настоящият състав намира за неоснователно. По аргумент от чл. 7 ЗОДОВ държавата
участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ
чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия и бездействия
са причинени вредите. Съжденията, възприети с ТР 5 от 15.06.2015г. по т.д. № 5/2013г. на
ОСК на ВКС не са приложими при определянето на кръга от ответници по иск, с който се
търси отговорността на държавата за вреди от съществено нарушение на правото на ЕС /в
този смисъл Решение № 60271 от 22.02.2022г. по гр. д. № 4776/2016г. на ВКС, III г.о.,
Определение № 2131 от 29.04.2025г. по к.ч.гр. д. № 1421/2025г. на ВКС, III г.о., Определение
№ 3450 от 03.07.2024г. по ч.гр. д. № 1905/2024г. на ВКС, IV г.о./.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Произнасянето по искането на ищеца за допускане събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели, следва да бъде отложено за
първото по делото публично съдебно заседание, доколкото същото не е конкретизирано – не
са посочени фактите и обстоятелствата, чието установяване цели чрез това искане, което
препятства възможността за преценка относно тяхната допустимост и относимост спрямо
предмета на доказване по делото. В този смисъл, с цел гарантиране правото на защита, на
ищеца следва да бъде предоставена възможност в срок до първото по делото публично
съдебно заседание да посочи фактите и обстоятелствата, чието установяване цели чрез
разпита на всеки от поисканите двама свидетели, както и режима, чрез който да бъде
осигурен тяхното участие по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ в производството следва да бъде конституирана
..
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за първото открито по делото
съдебно заседание, като УКАЗВА на ищеца да посочи фактите и обстоятелствата, чието
установяване цели чрез разпита на всеки от поисканите двама свидетели, както и режима,
чрез който да бъде осигурен тяхното участие по делото – чрез довеждане или призоваване. В
случай, че избере режим на призоваване, следва да посочи имената на свидетелите и техния
адрес.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2025г. от
16:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА ..като контролираща страна в производството по гр.д. №
69847/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на ответника а на ..препис от настоящото определение и от исковата молба и отговора на
исковата молба.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
Производството е образувано по предявен от П. В. С., ЕГН: **********, срещу ...,
осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за
заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
психически тормоз, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 22.11.2024г. до окончателното плащане на вземането.
Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда с твърдения, че
в качеството си на подсъдим по ...г. по описа на ВКС в противоречие с презумпцията срещу
самоуличаване и срещу приемане на чужди думи срещу обвиняем бил осъден въз основа на
използвани незаконни показания. Поддържа, че с действията си ВКС е нарушил чл. 1, чл. 5,
ал. 1, чл. 6, ал. 1, ал. 2, ал. 3, б. „с“ и „d”, чл. 13, чл. 14, чл. 17 и чл. 18 ЕКЗПЧОС , чл. 1, чл.
20, чл. 21, чл. 47, чл. 56, ал. 6 ХОПЕС, чл. 2 ДЕС, чл. 18, чл. 20, чл. 67, чл. 82, § 2 ТБДФЕС,
както и чл. 2 и чл. 3 Директива № 2016/343 на Европейския парламент и Съвета от
09.03.2016г. Описва, че вследствие на допуснатите нарушения в периода от 2017г. до
04.04.2024г. е претърпял неимуществени вреди под формата на болки и страдания, и жесток
психически тормоз. Моли за уважаване на предявената искова претенция. Претендира
разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва да е допуснато
нарушение на Директива 2016/343 на ЕП и Съвета от 09.03.2016г. с аргументи, че правото на
лицата да не се самоуличават не е абсолютно и не игнорира законовите правомощия на
компетентните органи да събират доказателства, в това число и чрез законосъобразно
прилагане на процесуална принуда. Възразява срещу размера на претендираното
обезщетение поради прекомерност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на предявената искова претенция. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца основание чл. 154, ал. 1 ГПК, че в негова тежест е да докаже в
условията на пълно и гласно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:
нарушение на норма от правото на Европейския съюз, която предоставя права на
частноправни субекти – право на обвиняемите/ подсъдимите да не се уличават, да запазят
мълчание, да предоставят обяснения, да предоставят информация, да представят
доказателства, да присъстват на съдебния процес съгласно Директива 2016/343 на ЕП и
Съвета, да е извършено достатъчно съществено нарушение от ВКС, за което не сочи
доказателства, да са настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца и техния
размер, причинно-следствена връзка между нарушението и причинените на ищеца вреди.
При релевираното възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да установи и
основания за прекъсване, съответно спиране на погасителната давност.
УКАЗВА на ответника, че при доказване на горните факти, в негова тежест е да
докаже плащане на обезщетението, за което не сочи доказателства, както и фактите, на
които основава правопогасящото си възражение за давност.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
3
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4