Решение по дело №19677/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                        №              / 02.10.2020г., гр.Варна

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,  ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 04.09.2020г., в състав:

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 19677 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 Производството по делото е образувано по повод предявени от ищецът П.А.П. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника  „П.Г." ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В ***Б. ***, осъдителни искове, както следва:

-с правно основание чл. 200 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 40 000.00 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди от трудова злополука от 16.01.2019 г., изразяващи се в негативни изживявания, болка, психически страдания, стрес и дискомфорт, ведно с  обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от 16.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът П.А.П. излага, че  на 28.06.2018г., между „П.Г." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В***Б. *** и него, е бил сключен трудов договор № 1111/28.06.2018 г., по силата на който  той приел да изпълнява длъжността „корпусник корабостроене и кораборемонт"

На 11.01.2019г., между „П.Г." ООД и П.А.П., е било сключено допълнително споразумение № 2 към трудов договор №1111/28.06.2018г., по силата на което страните се споразумели сключеният между тях договор да се измени по отношение на определени параметри, като един от които е да се измени мястото на работа, а именно в корабостроителен завод DAMEN GALATI, Галац, Румъния.

На 16.01.2019г., около 06.00 часа, в Галац, Румъния, на платформата на дружеството „ШАНТИЕРУЛ НАВАЛ ДАМЕН ГАЛАЦ" АД, по време на работа, след разпределяне на задачите шлосерът корабостроител П.А., се сочи, че е тръгнал от контейнера към кораба по пътя за достъп заедно с другите колеги. Докато се придвижвал по пътя за достъп, ищецът е решил да отиде до санитарното помещение (WC), разположено на разстояние от приблизително 200 м. от дока. Слизайки по пътя за достъп по метална стълба за достъп до платформа, намираща се в свързващата зона на халето с означение T&W А1, през която е можело да се извърши придвижване към други зони на платформата SN DAMEN, в момента, в който е стигнал до земята, ищеца е направил една - две крачки, след което се е подхлъзнал поради факта, че земята е била покрита със слой заледен сняг (въпреки че е бил екипиран със защитни обувки - боти с нехлъзгаща се подметка) и е паднал, получавайки травма в долния десен крайник. Работникът Ивайло Дочев, който се е намирал на пътя за достъп към дока е чул виковете на  ищеца и се е насочил към него, за да види какво се е случило.

Веднага след падането, се сочи, че е извикана линейка, която откарала пострадалия ищец в клинична болница за спешни случаи „Св. Апостол Андрей" в Галац, където последния е бил приет в отделение по „Ортопедия и травматология", като след извършване на необходимите прегледи и изследвания му е била поставена диагноза: фрактура 1/3 средна на дясна тибия, фрактура в проксимална трета на дясна фибула.

На 17.01.2019г., се сочи, че на ищецът е било проведено оперативно лечение, изразяващо се в извършване на редукция и остеосинтеза с К-пирон, статично заключен в десен долен крайник. Изписан е на 21.01.2019 г., след 6 - дневен престой в болницата.

Следоперативно П.П. е приемал много обезболяващи медикаменти. В резултат на получените физически увреждания, П.П. се сочи, че е бил нетрудоспособен, за което има издадени болнични листи за периода 16.01.2019 г. до 20.06.2019 г., като за този период е ползвал отпуск по болест.

Вследствие на получените увреждания П.П. е бил със силни и непрестанни болки в увредения крак. След реализиране на процесния инцидент, се сочи, че ищецът непрекъснато е бил на легло, не е можел да се придвижва, като нощем не е можел да спи от болки, не е можел да променя позицията си на сън. Наложил се приемът на определени медикаменти и болкоуспокояващи. Реално той не е бил в състояние да се обслужва сам, вследствие на получените травматични увреждания, поради което съпругата му е поела изцяло грижите за него. За всяко едно свое движение и действие е имал нужда от помощта на близките си. През този период ищецът е следвало да търпи и неудобството от обстоятелството, че не е можел да се обслужва сам, включително относно физиологичните си нужди, което в една или друга степен се отразява негативно на психиката на пострадалия.

Вследствие на получените травми, П.П. за период от 3 месеца, предвид невъзможността от самостоятелно придвижване, вследствие на ограничените и болезнени движения, се наложило да използва патерици.

В следващите месеци, се сочи, че ищецът постепенно и с много бавни темпове започнал да се раздвижва, като се е нуждаел от помощта на близките си. Раздвижването и рехабилитацията са били изключително болезнени след принудителния период на обездвижване.

Към настоящия момент, П.П. при смяна на времето, се сочи, че  изпитвал болки в областта на десния крак. Това го карало да се чувства непълноценен.

Видно от разпореждане № 5104-03-22 от 11.02.2019 г., издадено от Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна, злополуката, станала с П.А.П. на 16.01.2019 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

На 03.03.2019 г., се сочи, че П.А.П. постъпил в УМБАЛ „Канев" АД - Русе, където след извършване на необходимите прегледи и изследвания му е била поставена диагноза: гастритис ерозива сангвинанс. Изписан е на 06.03.2019 г.

Преди злополуката, се излага, че П.П. не е имал оплаквания, свързани със заболяване на стомаха. Счита се, че заболяването на стомаха е настъпило поради прием на дразнещи стомашната лигавица медикаменти, каквито ищеца е приемал във връзка с лечението на увредения крак. В тази връзка се счита, че е налице причинно - следствена връзка между претърпения от ищецът инцидент и установеното заболяване „гастритис ерозива сангвинанс".

Към дата 16.01.2019г., се сочи, че „П.Г." ООД, представлявано от В***Б. *** и ищеца П.А.П., са били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 1111/28.06.2018 г., по силата на който П.П. приел да изпълнява длъжността „корпусник корабостроене и кораборемонт".

Сочи се, че съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност на работника, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ по своята правна характеристика е безвиновна и гаранционно-обезпечителна, като същият носи имуществена отговорност за вредите, които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука. Задължението на работодателя за обезвреда не е санкционна последица на едно виновно поведение, а е законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на работника или служителя. Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ правилата на деликтната отговорност намират приложение и при отговорността по чл. 200 КТ при определяне на обезщетението.

Увреждането на личността, което причинява неимуществени вреди като основание за тази отговорност на работодателя, в конкретния случай се изразява в настъпилата трудова злополука на 16.01.2019 г., довела до фрактура на долен крайник и причиняване на заболяването „гастритис ерозива сангвинанс" и свързаните с тях болки, страдания, дискомфорт и психически стрес, които изживява ищеца

Злополуката е настъпила при извършване на възложена на работника работа, като извършваната работа е била в интерес на работодателя, поради което обосновано може да се заключи, че настъпилото травматично увреждане на ищеца е в резултат на трудова злополука. Наличието на трудова злополука е прието и с разпореждане № 5104-03-22 от 11.02.2019 г., издадено от Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна.

Видно от горното, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки, които в настоящия случай са изпълнени: наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; трудова злополука, претърпяна от работника в периода на трудовото правоотношение; вреда - имуществена или неимуществена и причинна връзка между трудовата злополука и вредата.

Първата реакция на ищецът при злополуката е била силна уплаха, паника и стрес от случилото се и от последващата болка от увредения крайник, както и емоционално напрежение, страх и силно притеснение от неизвестността на предстоящите медицински манипулации, от перспективите за възстановяване на крака му и от отражението на травмата върху бъдещия му начин на живот.

Вследствие на претърпяната трудова злополука П.П. получил не само посочените физически увреждания, болки и страдания, но и психически промени, изразяващи се в повтарящо се преживяване на получената травма чрез постоянни натрапливи мисли за същата, сънища във връзка с причинената травма, страх от осъзнатата преходност на живота и реалната невъзможност да контролира събитията, които се случват, повлияват и променят из основи живота му.

С оглед всичко изложено, за обезщетяване на понесените от П.А.П. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, болка, психически страдания, стрес, дискомфорт, ищецът претендира за обезщетение в размер на 40 000.00 лева

Посочено е, че разпоредбата на чл. 200 от КТ, не изключва приложението на чл. 45 и сл. ЗЗД. Тези разпоредби се прилагат както при обема на отговорността, така и досежно начина на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по тези въпроси липсва изрично разпоредба в гл.18 от Кодекса на труда. Във всички случаи, при които няма конкретна законна уредба в Кодекса на труда, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, досежно процесуалната уредба и на останалите граждански закони по отношение на материалноправната уредба. В този смисъл е и чл.360 от КТ. И след като в самия текст на чл. 200 от КТ се говори за вреди, лихвата за дължимото обезщетение при липса на конкретен текст в Кодекса на труда се дължи от констатиране на датата на увреждането/ в този смисъл е решение № 5 от 02.02.1995 г. по гр.д. № 565/1994 г., IV г.о. на ВС/. В тази връзка намира приложение общият принцип, изразен в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, поради което ищеца счита, че „П.Г." ООД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неимуществени вреди от датата на събитието - 16.10.2019 г. до окончателното им изплащане.

Към датата на злополуката не е налична задължителната застраховка Трудова злополука, която следва да се сключи от „П.Г." ООД.

Към настоящия момент, се сочи, че ответникът „П.Г." ООД не е изплатил обезщетение за претърпените от ищеца П.П. неимуществени вреди, поради което за последния е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът „П.Г." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В***Б. ***, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за  недопустимост, както и за неоснователност на предявената искова претенция, като оспорва изцяло кумулативно предявените искове от П.А.П. както по основание, така и по посочения с исковата молба размер - 40 000.00 лева.

Съображенията за това са следните: В подадена искова молба ищецът сочи като основание за исковете чл. 200 ал.1 от КТ вр. чл. 52 от ЗЗД вр. чл. 86 и чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Сочи, че между страните е сключен трудов договор и Допълнително споразумение -2 от 11.01.2019г. на ищеца е определено място на работа корабостроителен завод Damen Galati - Ръмъния. В исковата молба ищецът сочи, че на 16.01.19г. около 06.00ч. по време на работа и след разпределение на задачите А. е тръгнал от контейнера към кораба по пътя за достъп заедно с други свои колеги. Докато се придвижвал решил да отиде до санитарното помещение (WC), което е било разположено на разтояние около 200м. от дока. След слизането от металната стълба се е подхлъзнал и е паднал, при което е получил травма на долен десен крайник. След инцидента е бил транспортиран в болнично заведение в Галац-Румъния, лекуван и изписан на 21.01.2019г. след 6 дневен престой в болницата.

На 03.03.19г., А. е постъпил в УМБАЛ Канев АД Русе за лечение с диагноза - гастритис ерозитива сангвинас, като  с иска се твърди, че заболяването е следствие на лечението на травмата на заболелия крак, навдени са данни за причинно-следствена връзка между претърпяната травма от инцидента и констатираното заболяване.

Ищеца твърди, че в резултат на претърпяната злополука е получил не само сочените с иска физически увреждания но са налице и психически промени, с оглед на което претендира неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявание, болка, страдания и стрес в общ размер на 40 000.00лв., както и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху претендираната сума

Предвид така предявения иск ответникът твърди следното: Оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по посочения с исковата молба общ размер. С оглед на оспореното заявява следното: С ищецът има сключен Трудов договор /приложен/ по делото. Трудовият договор се сключил като безсрочен, със срок на изпитване от 6 /шест/ месеца в полза на работодателя. Лицето е било инструктирано и запознато в детайли с изискването и правилата за работа в корабостроителен завод Damen Galati - Ръмъния. Твърди се, че посоченото място на инцидента се намира извън обсега на територията, в която е следвало да се движи придвижва работника и същия не е следвало да се придвижва по посочения маршрут- метална стълба за достъп до платформа намираща се в свързващата зона на халето с означение T&W А1.

Не на последно място твърди, че не е налице каквато и да е причинно-следствена връзка с последващото заболяване и лечение в УМБАЛ Канев АД-Русе.

Предвид на което, се заявява искане за не се уважават така предявените искове.

В с.з., ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове и изложените факти в сезиращата съда искова молба, като  настоява за уважаването им. Ответникът, също чрез процесуален представител поддържа изложените си доводи за неоснователност на исковите претенции, като допълнително навежда твърдение за наличието на съпричиняване от страна на ищеца  към трудовата злополука в размер на 80%, предвид че не е проявил необходимото внимания при наличните данни за влошена метеорологична обстановка и не е съобразил движението и поведението си по заледения терен в посочения ранен час, като по този начин е допринесъл за настъпилото увреждане.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.200 от КТ:

За успешното провеждане на иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в трудовоправни отношения към момента на увреждането, трудовият характер на злополуката, настъпването на вреди от същата, техният вид и размер.

В конкретния случай между страните не е спорно, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът към датата на увредата е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество. По делото е прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че между същите е сключен трудов договор № 1111/28.06.2018г., и Допълнително споразумение -2 от 11.01.2019г., като на ищеца е определено място на работа корабостроителен завод Damen Galati – Ръмъния.

Не се спори и относно обстоятелство, че в резултат на настъпилата трудова злополука, ищецът е получил телесни увреждания, а именно: „фрактура 1/3 средна на дясна тибия, фрактура в проксимална трета на дясна фибула“, която диагноза е поставена в болница „Св. Апостол Андрей" в Галац, където последния е бил приет в отделение по „Ортопедия и травматология".

С разпореждане № 5104-03-22 от 11.02.2019 г., издадено от Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна, злополуката, станала с П.А.П. на 16.01.2019 г., е квалифицирана като трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

По делото няма спор относно факта, че на 03.03.2019 г., П.А.П. е постъпил в УМБАЛ „Канев" АД - Русе, където след извършване на необходимите прегледи и изследвания му е била поставена диагноза: гастритис ерозива сангвинанс. Изписан е бил на 06.03.2019 г.

Същевременно СМЕ/л.113-115/, проведена по делото, чието заключение съдът приема като обективно и компетентно дадено, удостоверява че в резултат на претърпяната трудова злополука, ищецът е получил счупване на дясна подбедрица, обусловило трайно затруднение на функцията на десния крайник за повече от три месеца, като счупването е направило крайника функционално неизпорлзваем. Болките в началото са били много силни, операцията е била извършена под спинална анестезия. При проведеното оперативно лечение, вещото лице е посочило, че голямо-пищялната кост е била съединена с метал. Ищецът се е придвижвал с патерици в период от два месеца, като през този период е имал нужда от помощта на трето лице за самообслужване. След двата месеца се е придвижвал с бастун. Отразено е от вещото лице, че има причинно-следствена връзка между приемането на Аспирин и Фраксипарин, записани в анамнезата на ищеца, ако след изписването е продължил да ги приема, и полученото заболяване „гастритис ерозива сангвинас“, която дианоза е поставена на 03.03.2019г. в болница.

Проведена съдебно-психологична експертиза/л.401-405/ на 22.06.2020г., която съда също възприема като компетентно дадена, удостоверява че веднага след трудовата злополука при ищецът се е наблюдавала стресова реакция, с негативни емоционални преживявания, като тревожност, депресивност, безпокойство, като последния е използвал адаптивни стратегии за справяне спрямо ситуацията. Не са настъпили личностови промени вследствие преживяната злополука, но към датата на обследването ищецът все още има реактивност спрямо преживяното по посока на леко изразени тревожност и депресивност, като няма данни да има нужда от лечение на настъпило психично разстройство, каквото би било психотерапията или психофармакотерапията.

По делото по искане на страните са събрани и гласни доказателства.

Възраженията на ответникът за виновно поведение на ищецът, което се заключава в неспазване стриктно правилата за здравословни и безопасни условия на труд, с които е бил запозната при назначаването си на работа, като е следвало да следва разрешен маршрут за движение,  съдът намира на първо място, доколкото не са направени в срока по чл.131 ГПК, а са наведени едва в с.з., за преклудирани по смисъла на разпоредбата на чл.133 от ГПК. Отделно от това, съдът приема тези възражения, че инцидентът е станал при съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 80%, тъй като ищеца не е избрал най-краткия или най-удачния маршрут за посещение на тоалетните, които са били разположени в двора на завода, за неоснователни и недоказани. Ответникът в хода на производството не представи безспорни доказателства какъв е бил обичайният маршрут в движението в рамките на завода. Единстнето св.В***Стожянов Торимацов в показанията си сочи, че на територията на завода има определени места, по които може да се движиш и по които не може да се движиш, където е абсолютно забранено движението, като дава примери: „релсови пътища, затворени пространства и т.н.“, но никъде не посочва, че именно маршрута, по който се е движил ищецза и мястото, където е настъпила трудовота злополука, да са били забранени за движение. При това положение, в никакъв случай не може да се приеме, че избраният от ищеца маршрут за движение, представлява нарушение от негова страна на безопасните условия на труд, предвид че не е доказано наличието на изрична забрана за движение по него. Не е доказано, ищецът да е действал при грубо нарушаване на изискванията за безопасност при изпълнение на трудовите си задължения, непосредствено преди настъпване на трудовата злополука, т.е. да е проявил груба небрежност, която съгласно изискванията на чл.201, ал.2 от КТ следва да е налице, за да може да се яви съпричинител на вредоносния резултат. Не се установява по никакъв начин, ищецът да е извършил работата при липса на елементарно старание и внимание, и при пренебрегване на основни технологични правила за безопасност, в каквато насока е трайната практикая на ВКС, изразена в Решение №60 от 05.03.2014г. по гр.д.№5074/2013г. и Решение №157 от 24.06.2014г. по гр.д.№62101/2013г., и двете по описа на ВКС на РБ. Нещо повече, видно от производство вх.№2740/28.02.2019г-, издадено от Главна инспекция по труда – Галац, причината, допринесла за възникване на злополуката е несигнализирането и неспазването на ограничителните мерки за достъп на работниците до зоните, където нямат работа, в противоречие на клаузите от чл.8, ал.1, б.“а“, чл.13 б.“Ф“ от закона 319/206, чл.6, Анекс1, т.2, Решение №971/2006, касаещо средствата за сигнализация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и Анекс 2, т.10 от Решение №1091/2006, касаещо минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд. Т.е. обосновано е да се приеме,2 че мястото, където е настъпила трудовата злополука, не е било надлежно сигнализирано, нито забранено за движение, т.к. не е имало елементи на забрана, ограждение или ограничаване на достъпа на работниците. Именно и във връзка кс липсата на сигнализиране и ограничителни мерки за достъп на работници до зоните, където нямат работа, дружеството Шантиерул Навал Дамен Галац АД, е било санкционирано с предупреждение, съгласно чл.5, ал.2, б.“а“ и чл.7, ал.1 от Правителствена Наредба №2/2001, касаеща правния режим при извършване на нарушение чл.13, б.“ф“ от Закон 319/2006.

При изложеното в настоящето производство на установяване подлежи единствено размера на настъпилите вреди на процесната дата,  пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.

В конкретния случай между страните не е спорно, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът към датата на увредата е бил в трудовоправни отношения с ответника.

На следващо място решаващият съдебен състав приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да обуслови извода, че злополуката, довела до тежкото увреждане здравето на ищеца има характера на трудова такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, доколкото се касае за внезапно увреждане, настъпило по време и във връзка с извършваната работа. 

Не се спори и относно обстоятелство, че в резултат на настъпилата трудово злополука ищецът е получил посочените от него телесни увреждания,  установени посредством СМЕ, както и негативни психологично-емоционални преживявания, установени посредством СПЕ. Първоначалната реакция при настъпване на трудовата злополука, както е установено, е била силна уплаха, паника и стрес, последвани от силна болка в увредения крайник, както и от неизвестността на предстоящите медицински манипулации, от перспективите за пълно възстановяване и от отражението на травмата за бъдещия му начин на живот.  За силните болки, които ищецът е изпитвал в увредения крак, дори и след проведеното му опаративно лечение, свидетелстват разпитаните по делото Мирослава Красимирова Новакова/живуща на семейни начала с ищеца/ и Бистра Илиева Дончева/без дела и родствени връзки със страните по делото/, чиито показания съдът кредитира като достоверни, предвид факта, че същите напълно кореспондират с данните на вещите лица по приетите СМЕ и СПЕ. Сочи се в гласните показания, че увреденият крак на ищецът е бил значително оттекъл, почти двоен в глезена, болезнен, като нощно време последния не е могъл да спи от силните болки, които усещал в оперирания крак. Наложил се е прием на медикаменти и болкоуспокояващи. Поради болките, ищецът почти не се е движел у дома си, не можел да седне и се е хранел в полуизлегнало състояние, като за период от около четири месеца дори не е можел да се самообслужва самостоятелно. За къпане, за хранене, за пиене на лекарства, за посещение на тоалетна, се е нуждаел от помощ и е получавал такава от Мирослава Новакова, жената, с която е съжителствал. Поради ограничените движения и болките, които изпитвал, ищецът се сочи, че е посещавал тоалетна само по голяма нужда, като за малка такава е използвал пригответн в близост до него съд, за да не се налага да става и да я извършва безпрепятствено. За период от около два месеца, ищецът се е придвижвал с патерици, но за самообслужването си се нуждаел от помощта на трето лице, а след този период се придвижвал с бастун.  Св.Новакова, излага, че и към настоящия момент при смяна на времето, ищецът продължава да изпитва болки в областта на десния крак, особено при преумора и застудяване, като крака му продължава да оттича. С дадените уточненения в с.з, вещото лице по СМЕ сочи, че поставения ирон в десния крак на ишщеца все още не е изваден, което се следва да се случи в болничното заведение, където е бил поставен в Румъния. Посочено е, че е възможно при изваждането на пирона, т.к. е много близко до колянната става, да се натрупа костна шапка от там, където е влязъл пирона, около колянната става, което да направи по-трудно отстраняването му, съответно да се получи някакво увреждане на колянната става, както и че оставането на пирона след втората година води до проблематично изваждане на същия, т.к. организма го затрупва с кост.

СПЕ сочи, че и след настъпилата трудова злополука, при ищеца се наблюдава стресова реакция, с негативни емоционални преживявания като тревожност, депресивност, безпокойство, като към настоящия момент все още има реактивност спрямо преживяното по посока на леко изразена тревожност и деппресивност. Отделно от това от свидетелските показания се установи, че процесната злополука се е отразила зле на психиката на ищеца, бил е много депресира, отчаян и уплашен как ще се справи  семействотго му финансово, т.к. оссновно той е издържал семейството си, в което се грижили и за две деца с увреждания, при което основно са разчитали на неговата заплрата, предвид че майката на децата Новакова по това време е била единствено личен асистевн на едното от децата им.

Установено по делото е,  че вследствие на приема на болкоуспокояващи/аспирин, фпраксипарин едновременно, което е било противопоказно/, поради силните болки които изпитвал, ищецът е  получил ерозивен гастрит, който е в причинно –следствена връзка с приемането на тези лекарства, видно от приетата СМЕ.

При гореизложеното, определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде съобразено и адекватно на преживените болки, страдания, силен стрес, психическо затормозаване, непълноценност, лишения и дискомфорт, причинени от получените „фрактура на долен крайник“ и „гастритис ерозива сингвинанс“. Злополуката е настопила при извършване на възложена на ищеца-работник работа, като е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука и причинените телестни увреждания.

Решаващият съдебен състав намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да мотивират несъмнения извод за действително претърпени от пострадалия работник неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които се явяват пряка и непосредствена последица от настъпилата в резултат на трудовата злополука увреда. В тази връзка съдът кредитира изцяло като обективни и непротиворечиви показанията на разпитанети свидетелки Новакова и4 Дончева, които имат непосредствени впечатления от психическото и емоционално състояние на ищеца след претърпяната от него трудова злополука.

Съдебният състав като съобрази обстоятелството, че пострадалият се е намирал в активна възраст и преживяната трамвма от злополуката е била причина за напускане на работа, като е причинила продължителни и интензивни негативни изживявания у него, намира че преценен по реда на чл.52 от ЗЗД адекватният размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени  вреди възлиза на претендираната сума от 40 000,00 лева.

За да определи обезщетение в посочения размер съдът преценява тежестта на претърпените болки и страдания от пострадалия, вида и характера на уврежданията, значителния период на проявяване на последиците  и факта, че същите не са преодолени и към момента, видно и от събраните гласни доказателствени средства и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.

Всички тези обстоятелства обосновават извод с оглед продължителните и значителни болки и продължителни двигателни затруднения, претърпени от ищеца, и съобразно обичайната съдебна практика, мотивират съда по справедливост да определя размера на обезщетението за претърпените от пострадалия ищец неимуществени вреди сумата от 40 000,00 лева.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая е приложима и специалната разпоредба на чл.84 ЗЗД, касаеща непозволеното увреждане, на който принцип почива и отговорността по чл. 200 от КТ.

В настоящия случай, ищецът  е поискал и присъждане на законна лихва от датата на увреждането – 16.01.2019г.  до окончателното изплащане на обезщетението, и съобразно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД така направеното искане следва да се уважи.

По отношение на разноските: 

В полза на ищецът се следват съдебно - деловодни разноски по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, по списък по чл.80 ГПК, в размер на 2000.00лв.за адв.възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена държавната такса върху уважения размер на исковете, възлизаща на 1600,00лв., както и депозит за СМЕ от 160,00лв. и депозита за СПЕ – 329.40лева.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ вр. с чл.86, ал.1 и чл.84 от ЗЗД,  „П.Г." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В***Б. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА  П.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 40 000.00 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 16.01.2019 г., около 06.00 часа, в Галац, Румъния, на платформата на дружеството „ШАНТИЕРУЛ НАВАЛ ДАМЕН ГАЛАЦ" АД, по време на работа, изразяващи се в негативни изживявания, болка, психически страдания, стрес и дискомфорт, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 16.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „П.Г." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В***Б. ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА П.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 2000.00лв., представляваща заплатено от ищеца адв.възнаграждение.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „П.Г." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В***Б. ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 2089,40лв., представляваща сбор от следните суми:   държавната такса върху уважения размер на исковете, възлизаща на 1600,00лв., к депозит за СМЕ от 160,00лв. и депозит за СПЕ – 329.40лева

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: