Решение по КНАХД №1592/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба П. Н. П. от [населено място] срещу решение № 756 от 02.07.2025 г., постановено по АНД № 2209 по описа на Районен съд [област] за 2025 година, VІ н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К № 10354556 на ОДМВР [област], с който на П. Н. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.3, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в писменото становище от 21.07.2025 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [област] дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно.

Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и че изложената в него фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, съответно по безспорен начин е доказано извършеното административно нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП – движение със скорост 67 км/ч при разрешена за населено място 50 км/ч. При извършената служебна проверка съдът е констатирал, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 ЗДвП, като нормата не съдържа изискване за дата, имена, длъжност и подпис на издателя, пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване. Правилно според районния съд електронният фиш е издаден по отношение на жалбоподателката като лицето, на което е предоставено МПС съобразно подадената от собственика писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП. Според районния съд в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. – упражнен видеоконтрол с АТСС от одобрен тип, преминало метрологична проверка, за което е съставен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ нормативно изискуемите реквизити и представляващ доказателство за датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, с приложен снимков материал. Според районния съд мястото на извършване на нарушението е достатъчно конкретно и точно посочено, като не е необходима допълнителна конкретизация, а според чл.189, ал.4 ЗДвП не е необходимо посочване на GPS координати. А тъй като нарушението е извършено в рамките на населено място и се състои в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, то в случай точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, защото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Според районния съд установено е също извършването на нарушението в условията на повторност, тъй като изрично е посочен влезлият на в сила електронен фиш серия К № 9443242, връчен на 07.08.2024 г. и без данни за обжалване. Според районния съд правилно е посочена нарушената норма на чл.21, ал.1 ЗДвП и е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 ЗДвП, а наложената глоба кореспондира със законоустановения фиксиран размер, който не може да бъде изменен, т.е., наложената санкция е индивидуализирана в единствения възможен размер. Според районния съд в случая е неприложим институтът на маловажния случай по чл.28 ЗАНН, тъй като не са установени никакви обстоятелства, че конкретното поведение на жалбоподателката разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение, тъй като не са събрани доказателства за наличие на повторност. В съдебното производство пред районния съд касаторът не е направил никакви доказателствени искания, а всички събрани по инициатива на съда доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение поотделно и в тяхната съвкупност, поради което изводите на районния съд са напълно обосновани и правилни, съответни на приложимия материален закон. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Освен това, в административнонаказателната преписка се съдържа справка за нарушител/водач, от която е видна датата на връчване на електронен фиш серия К № 9443242, изрично посочен в електронния фиш, и влизането му в сила. Тези факти не са оспорени от жалбоподателката и не са представени доказателства за обжалване на този електронен фиш и евентуална негова отмяна от съда. Тези факти са благоприятни за жалбоподателката и нейна е доказателствената тежест да ги установи, след като ги оспорва, но такова обратно доказване не е направено пред районния съд. Следователно правилен и обоснован е изводът на районния съд, че по безспорен начин е доказано извършването на настоящото административно нарушение в условията на повторност.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР [област] сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 756 от 02.07.2025 г., постановено по АНД № 2209 по описа на Районен съд [област] за 2025 година, VІ н.с.

ОСЪЖДА П. Н. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.3, да заплати на ОДМВР [област] сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.