№ 3
гр. Русе, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20224500900125 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ.
Делото е образувано по постъпила искова молба от „О.Б.Б.”АД,
ЕИК***, представлявана от С.Г. и Т.М., подадена чрез пълномощник
юрисконсулт А. Т., против „Л.“ООД гр.Русе, ЕИК***. Ищецът твърди, че е
придобил вземанията на „П.“АД/н./ от ответника „Л.“ООД по силата на
сключен договор за Ф. №FDR00002 от 21.04.2016г., изменян и допълван с
анекс №1/13.06.2016г., анекс №2/27.06.2016г., анекс №3/15.12.2016г., анекс
№4/2104.2017г. и анекс №5/23.08.2017г. Ответникът е неизправен платец по
две фактури, вземанията по които са изискуеми, на обща стойност
789293.70лв. Твърди, че по повод това правоотношение бил предявен
частичен иск за сумата 100000лв., част от общо дължимата сума 789293.70лв.,
който бил уважен с решение по търговско дело №406/2019г. по описа на РОС,
потвърдено с решение на ВТАС. Предвид това, твърди, че има интерес от
предявяване на иск за разликата от 6889293.70лв., която е останалата част от
общо дължимата сума. Ищецът твърди, че между него и „П.“АД бил сключен
Договор за Ф. №FDR00002 от 21.04.2016г., изменян и допълван с анекс
№1/13.06.2016г., анекс №2/27.06.2016г., анекс №3/15.12.2016г., анекс
№4/2104.2017г. и анекс №5/23.08.2017г. /по-долу договора/. Съгласно чл.1,
1
„П.“АД/н/ като доставчик на стоки и услуги и на основание чл.99 и сл. ЗЗД
прехвърлил срещу определена цена на Б. в качеството на фактор, всички свои
настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане,
издадени срещу платците, посочени в приложения към договора, неразделна
част от същия. Б. в качеството на фактор изкупува посочените вземания, като
било необходимо фактурите да са редовни от външна страна, с необходимите
реквизити съгласно Закона за счетоводството, указващи изрично падежа на
отложеното плащане и подписани от представител на доставчика и платеца.
За всяко прехвърлено вземане „П.“ се задължил да предоставя заверени копия
от фактурите, ведно с копия от документите, удостоверяващи възникване на
правата му върху всяко от тях /чл.1, ал.2 от договора/. Съгласно чл.2, ал.2 от
договора, „ОББ“ е придобило вземанията въз основа на предоставените му
фактури с отложено плащане, като единствената проверка, която извършва е с
оглед редовността им от външна страна. Според чл.1, ал.4 извършването на
плащане от „ОББ“ по фактури с отложено плащане се счита за приемане
прехвърляне на вземанията, произтичащи от тези фактури. Съгласно
уговореното в чл.1, ал.3, вземанията на доставчика, предмет на Ф.а се считат
за прехвърлени на фактора от момента на тяхното възникване. Съгласно чл.3,
раздел Индивидуални условия от договора, изм. с §1 от допълнително
споразумение №4, авансови плащания могат да бъдат извършвани след
изпълнение на чл.4 от ОУ и при спазване на индивидуално уговорените
такива, в срок до 21.04.2018г. Приемането от страна на фактора „ОББ“ на
прехвърленото вземане от платец по договора се идентифицира с факта на
извършване на авансово плащане по представена фактура с отложено
плащане, без да е необходимо изрично съгласие и/или друго допълнително
действие/изявление /чл.1, ал.4/. Според чл.2, ал.1 от договора, изм. с §1 от
Допълнително споразумение №3 и §3 от допълнително споразумение №5,
всяко извършено авансово плащане е за сума до 85% от стойността на
фактурата по всяко прехвърлено вземане, до изчерпване на максималния
договорен лимит на договора-8000000лв. На основание чл.2, ал.3 от договора
„Л.“ООД е посочено като платец по Ф.а, в приложение №3 са посочени
условията за прехвърляне на вземания на доставчика от „Л.“: предмет на
услугата производство на рафинирани нефтопродукти, периодът на отложено
плащане е до 90 дни с гратисен период до 30 дни, при максимален процент на
авансово плащане-съгласно договореното, до 85% от стойността на всяка
2
фактура с начислен ДДС; всяко задължение от страна на платеца „Л.“ е
ставало изискуемо на падежа, посочен във всяка фактура, като следвало да се
плати на фактора чрез безкасов превод по посочена банкова сметка. За
сключения договор за Ф. и за условията на бъдещите цесии ответникът е
уведомен от „П.“ на 25.04.2016г., в отговор на което е потвърдил в знак на
съгласие със свое писмо до фактора „ОББ“ от 25.04.2016г. Ответникът е
декларирал в писмото, че не му е известно вземанията му да са обременени и
се задължил да уведоми фактора, в случай, че настъпят обстоятелства, които
биха довели до обременяването им, изразил е и съгласие кореспонденцията
по повод правоотношенията да бъде чрез електронна поща. В изпълнение на
договора доставчикът „П.“АД прехвърлил на фактора „ОББ“ свои вземания
от „Л.“ по общо 91 броя фактури, по две от които е налице неизпълнение.
Ищецът твърди, че изискуеми и непогасени са задължения на „Л.“ към „ОББ“,
прехвърлени от доставчика „П.“ на „ОББ“ по фактура
№18000011114/19.02.2018г., прехвърлена на 02.03.2018г. с падеж 20.05.2018г.
за 27888лв., с остатъчен дълг 14247.30лв. и по Фактура №********* от
06.03.2018г., с дата на прехвърляне 08.03.2018г., с падеж 04.06.2018г. на
стойност 775046.40лв. Платецът е уведомен от „П.“ за прехвърляне на
задълженията му, като са му указани начинът и условията, при които следва
да ги погаси към фактора „ОББ“. Във фактурите е отбелязано извършеното
прехвърляне на вземанията, а „Л.“ООД е потвърдил прехвърлянето, с което е
манифестирал знание не само относно прехвърлянето, но и относно
неотменимостта на цесиите. Т.е., независимо от евентуални изменения в
правоотношенията между доставчика и платеца, породили прехвърлените
вземания и независимо от евентуални съществуващи насрещни вземания на
платеца от доставчика, същият се е задължил към фактора да заплати на
падеж всяко от горепосочените фактурирани задължения. Твърди, че
съгласно договора за Ф. с искане №427 от 20.02.2018г. „П.“ поискал от
фактора авансово плащане с вальор 20.02.2018г. по фактура
№18000011114/19.02.2018г., издадена от „П.“ срещу „Л.“ с отложено
плащане и падеж 20.05.2018г. Към искането били приложени уведомление от
20.02.2018г. от „П.“ до фактора, уведомление от „П.“ до платеца „Л.“,
фактурата, удостоверяваща цедираното вземане, експедиционна бележка и
потвърждение от 20.02.2018г. от платеца „Л.“ до „ОББ“. Задължението по
фактурата е частично погасено, като остатъкът от 14247.30лв. е дължим и
3
изискуем от датата на падежа 25.05.2018г. С искане №441 от 07.03.2018г. „П.“
поискал от фактора авансово плащане с вальор 07.03.2018г. по Фактура
№********* от 06.03.2018г., издадена от „П.“ срещу „Л.“ с отложено
плащане, с падеж 04.06.2018г. Към искането са приложени: уведомление от
07.03.2018г. от „П.“ до фактора, уведомление от 07.03.2018г. от „П.“ до
платеца „Л.“, фактурата, удостоверяваща цедираното вземане, ведно с
прилежащата и експедиционна бележка, както и потвърждение от
07.03.2018г. от платеца „Л.“ до „ОББ“. Задължението на „Л.“ към „ОББ“ не е
погасено, дължимо е и изискуемо, считано от падежа 04.06.2018г. Твърди, че
вземанията на доставчика „П.“ от „Л.“ произтичащи от процесните фактури
са цедирани на фактора „ОББ“, за което предишния кредитор „П.“ е уведомил
длъжника „Л.“, който е потвърдил, че е уведомен и е съгласен с
прехвърлянето на задълженията и се е ангажирал да ги погаси в срок по
посочена сметка на „ОББ“, налице е и частично плащане. Твърди, че
приложение намира и чл.103, ал.3 ЗЗД. С писмо-покана до „Л.“-изх.
№0629/18.06.2019г., ответникът бил поканен да заплати просрочени към
„ОББ“ задължения в общ размер 2063962.39лв. към датата на писмото,
произтичащи от пет фактури, вкл. и процесните, като последвало частично
изпълнение, но по отношение на процесните вземания, ответникът е в
неизпълнение. Предвид изложеното, претендира съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата 689293.70лв., частично
предявен от общо дължимата сума 789293.70лв., по процесните две фактури,
ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане,
както и направените разноски по делото.
Ответникът „Л.“ООД, представлявано от С.С. е подал отговор на
исковата молба, чрез пълномощник адвокат Д. Р.. С него се правят
възражения за нередовност на исковата молба, за недопустимост и за
неоснователност на иска. Сочи се, че ищецът предявява чужди материални
права в нарушение на чл.26, ал.2 ГПК, тъй като страна по процесния договор
за Ф. е „ОББ Ф.“ ЕООД. Ответникът твърди, че след поканата изх.
№0629/18.06.2018г., между страните били проведени срещи за изясняване на
разчетите и била разменена кореспонденция, в хода на която той
аргументирал позицията си за реалния размер на задължението си към „ОББ
Ф.“. По посочените в поканата от 18.06.2018г. пет фактури ответникът
заплатил 1274668.69лв. Твърди, че между „П.“ и „Л.“ е сключен рамков
4
договор за търговска продажба от 04.09.2017г. /договор за продажба/, за срок
от една година, който влиза в сила на 01.10.2017г. В чл.12, ал.3 от този
договор са уговорени търговски отстъпки в полза на купувача „Л.“, при
надвишаване на определени закупени количества, за което с уведомление от
10.10.2018г. и със становище от 20.06.2019г. уведомили ищеца за стойността
на търговските отстъпки. С банков превод от 10.05.2019г. на стойност
60668.69лв. „Л.“ погасило всички свои задължения към „ОББ Ф.“,
произтичащи от всички цедирани вземания по договора за Ф.. На работна
среща, проведена на 12.06.2019г. в централата на „ОББ“, законният
представител на „ОББ Ф.“ в присъствието на представител на Б. изрично
направил признание, че ответника е изплатил задължението в пълен размер.
На работната среща било поискано обосновано становище от „Л.“ за
недължимост на разликата от 789293.70лв., което било сторено с писмото от
20.06.2019г., след което с отговор от 12.07.2019г. ищецът отхвърлил същото,
с аргумент, че фактурите, отразяващи закупените количества, респ.
надвишенията на уговорените лимити, не попадат под действието на
рамковия договор за търговска продажба. В чл.13 и чл.14 от договора за Ф.
изрично е предвидена възможност цедираните вземания да бъдат частично
намалени, като са уговорени последиците от това. В чл.12, ал.4 от договора за
търговска продажба е предвидено, че надвишаване на лимитите и
постигнатите стойности на търговски отстъпки се установяват с двустранно
подписан протокол след изтичане срока на договора, т.е. след 01.10.2018г.
Ако съставянето на такъв протокол се окаже невъзможно, според чл.14, ал.2
купувачът може сам да начисли търговските отстъпки и да намали с тях
продажната цена. През месец април 2018г. бил отнет лиценза за търговия с
горива на продавача „П.“ и срещу него било подадена молба за откриване
производство по несъстоятелност. С решение №302/16.12.2019г. по т.д.
№225/2018г. било открито производство по несъстоятелност на „П.“. В срока
по чл.685, ал.1 ТЗ, „Л.“ООД, които се присъединил за участие като кредитор
с вземане от близо 2 милиона лева по молбата за ОПН, предявил вземанията
си, които били включени в списък с приети вземания. При тази обстановка, на
16.11.2018г., предвид чл.14, ал.2 от договора за търговска продажба, „Л.“
ООД съставил едностранно протокол, в който начислил дължимите търговски
отстъпки в общ размер 789293.70лв., с които се прави приспадане от
продажната цена по смисъла на чл.15, т.14 от ОУ към договора за Ф.. От
5
съдържанието на заключението по т.д.№406/2019г. на РОС на в.л. А.И.
станало ясно, че факторът в нарушение на задължението си за одобрен лимит
за финансиране от 85% по фактура №303 от 6.03.2018г. в размер на
775046.40лв. е авансирал само малка част от размера на цедираното вземане,
което е проява на недобросъвестност и се явява случай на нарушение на
добрите нрави. Наред с това е налице и съществено неизпълнение на
задължението за плащане в пълен размер на уговорената цесионна цена по
този договор, което се явява основание за разваляне на договора за цесия.
Затова с изявление изх.№127/09.08.2021г. позовавайки се на това, че е
кредитор на „П.“ и че последния бездейства при упражняване правата си да
релевира нищожност, респ. да развали договора за цесия на вземането по
фактура №303, поради неизпълнение, по реда на чл.134 ЗЗД упражнили тези
правопогасяващи права от името и за сметка на титуляра им „П.“. Ответникът
твърди, че е носител на вземане за търговски отстъпки по чл.12, ал.3 от
договора за търговска продажба от 04.09.2017г. в общ размер 789293.70лв., с
което вземане може да намали продажната цена по двете процесни фактури,
като ефектът на намаляването е настъпил извънсъдебно с уведомлението с
изх.199/10.10.2018г., с което „Л.“ООД е съобщило на фактора за настъпилото
намаление. Прави възражение за намаляване /приспадане /прихващане на
сумата 689293.70лв., като част от общото вземане за търговски отстъпки. На
основание чл.134 ЗЗД прави изявления, че цедирането на вземането по
фактура №303/06.03.2018г. е нищожно на основание чл.26, ал.1, хипотеза
трета ЗЗД, поради нееквивалентност на престациите, а ако това изявление не
се уважи, разваля цесията на вземането по фактура №303 на основание чл.87,
ал.2 ЗЗД вр. чл.87, ал.1 ЗЗД-поради неизпълнение от страна на цесионера на
задължението му да заплати уговорената цесионна цена.
С допълнителна искова молба ищецът се позовава на влязлото в
сила решение по търговско дело №406/2019г., постановено по частично
предявен иск за вземане, произтичащо от същото правоотношение. Сочи, че
всички възражения на ответника, които се правят по делото са отхвърлени
при разглеждане на т.д.№406/2019г. и са обхванати от силата на пресъдено
нещо, вкл.и възражението за прихващане. Оспорва възражението за
нередовност на исковата молба, както и за липса на активна легитимация на
Б.. Счита, че е недопустимо да се разглежда възражение за прихващане на
ответника, като се позовава на ТР№2/18.03.22г. по т.д.№2/2020г. на ОСГК на
6
ВКС. Отделно от това, счита, че уговорките в договора за търговска
продажба, в частност клаузите на чл.12, ал.3 и чл.14, ал.2 са
непротивопоставими на Б.. Падежът на вземанията по двете фактури е
настъпил на 12.05.2018г. и на 04.06.2018г., и към датата на прехвърлянето на
вземанията ответникът не е имал насрещно и изискуемо вземане от „П.“
произтичащо от право на търговска отстъпка. След прехвърляне на
вземанията, те са преминали в патримониума на „ОББ“, поради което нито
„П.“, нито „Л.“ могат да се разпореждат с тях без изрично съгласие на
фактора. Алтернативно, поддържа, че правото на търговска отстъпка не е
надлежно упражнено, тъй като не е налице отказ от страна на „П.“ по смисъла
на чл.14, ал.2 от договора за търговска продажба. Оспорва възраженията на
ответника за нищожност на прехвърлянето на вземането по фактура №303,
както и това за разваляне на договора.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба. С
него поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба. Сочи,
че не са обхванати от сила на пресъдено нещо възраженията му за нищожност
на индивидуалния договор за цесия, обективиран във фактура №303, както и
това за разваляне на договора за цесия, обективиран в същата фактура, поради
неизпълнение на задължението за заплащане на цесионната цена от страна на
фактора. Счита, че те следва да бъдат обсъдени по настоящето дело и излага
съображения за основателността им.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира
за установено следното:
По делото няма спор, че на 21.04.2016г. между „О.Б.Б.“ АД -
фактор и „П.“ АД - доставчик е сключен договор за Ф. № FDR00002, според
чл.1 на който, доставчикът прехвърля на фактора по реда на чл. 99 и сл. ЗЗД
възмездно свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с
отложено плащане, издадени срещу платците, посочени в приложенията,
които са неразделна част от договора. В Приложение № 3 към договора, като
платец е посочен „Л.“ ООД, че той е уведомен, период на отложено плащане
до 90 дни, гратисен период 30 дни, максимален процент за авансово плащане
до 85% от стойността на фактурата с ДДС. В ал.4 на чл.1 от договора е
посочено, че извършването на авансово плащане по търговски фактури с
отложено плащане от страна на фактора се счита за приемане на
7
прехвърлянето на вземанията, произтичащи от тези фактури. Според чл.1,
ал.5, доставчикът се задължава да извести писмено платеца на всяко едно
вземане по всяка една фактура за извършеното прехвърляне на вземания в
полза на фактора, като изрично впише във всяка фактура, че задължението за
плащането й в деня на падежа се изпълнява чрез превод в полза на фактора.
Според чл.2, ал.1, без да е задължен, факторът може по своя преценка да
авансира доставчика със сума равна на 85% от стойността на всяко
прехвърлено вземане, а според ал.2, факторът изкупува вземания по фактури с
отложено плащане за доставка на стоки, редовни от външна страна,
попълнени и оформени с всички изискуеми реквизити съгласно Закона за
счетоводството. В чл.6 от договора е посочено, че факторът има право на
възнаграждение: годишна лихва за ползваните авансови плащания по
търговски фактури в размер едномесечен Софибор увеличен с 3,5% годишно;
комисионна Ф. 0,15% от стойността на всяка авансирана фактура.
Доставчикът остава солидарно задължен спрямо фактора с платците на
прехвърлените вземания (негови клиенти) до пълното събиране и погасяване
в полза на фактора на всички негови вземания. Доставчикът възстановява на
фактора всички дължими и непогасени от платците суми и на основание
поетата солидарна отговорност, при което вземанията се прехвърлят обратно
на доставчика. Към договора за Ф. са сключени допълнителни споразумения
№ 1 от 13.06.2016г., № 2 от 27.06.2016г., №3 от 15.12.2016г., № 4 от
21.04.2017г., № 5 от 23.08.2017г. С писмо от 25.04.2016г. до
„ОББ“АД доставчикът „П.“АД заявява, че прехвърля всички вземания, които
са възникнали или ще възникнат от „Л.“ ООД като прехвърлянето ще започне
от фактура № **********/4.04.2016г. На същата дата /25.04.2016г./
доставчикът „П.“АД уведомява „Л.“ООД, че ще ползва Ф. услугите на „ОББ“
АД, както и че всички възникнали вземания или вземания, които ще
възникнат от вече подписани договори или бъдещи договори, които ще бъдат
подписани за доставки на стоки и услуги, са прехвърлени в полза на „ОББ“
АД, като се започва от фактура № **********/4.04.2016г. На същата дата
/25.04.2016г./ „Л.“ ООД е подписал и подпечатал уведомление до фактора
„О.Б.Б.“ АД относно доставчик „П.“ АД, от което се вижда, че платецът е
уведомен за прехвърлянето на вземанията и че всички плащания, за да бъдат
действителни и с погасителен ефект, трябва да бъдат извършени единствено в
полза на „ОББ“АД. Ответникът „Л.“ООД се е съгласил, че не може да се
8
прави никаква промяна по прехвърлените вземания и по юридическите
взаимоотношения, на които се базират, без изрично писмено съгласие на
„ОББ“ АД, нито да се извършва прихващане.
В изпълнение на договора за Ф. доставчикът „П.“ АД е прехвърлил на
фактора „ОББ“АД свои вземания от „Л.“ ООД по общо 91 фактури, по две от
които е налице неизпълнение. По фактура № **********/19.02.2018г. с падеж
20.05.2018г. за сумата 27880 лв. стока ТМФ други масла 23.24 т., „Л.“ ООД е
заплатил 13640,70 лв. и е останал неплатен остатък 14247,30 лв. Вземането по
тази фактура е прехвърлено на 02.03.2018г. Фактурата носи печат „Вземането
е прехвърлено в полза на „О.Б.Б.“ АД“. Представена е Експедиционна
бележка № 003798/19.02.2018г. за ТМФ други масла 23240кг., приел М.С.М.-
водач на автомобил Р4897ВВ цистерна. На 20.02.2018г. е подписано и
подпечатано от „Л.“ ООД уведомление на 20.02.2018г. до фактора, че е
съгласен да плати на новия кредитор вземането по тази фактура. Ответникът
декларира, че доставката, за която е издадена фактурата, е редовно
извършена, няма възражения относно дължимостта и платимостта на сумата
по фактурата и е съгласен да извърши плащане по посочената сметка на
„О.Б.Б.“ АД на падежа. Фактура № **********/6.03.2018г. с падеж
4.06.2018г. за сумата 775046,40 лв. стока вакуум остатък 872,8 т.,
прехвърлена на 8.03.2018г. , носи печат „Вземането е прехвърлено в полза на
„О.Б.Б.“ АД“. Представена е Експедиционна бележка №
*********/6.03.2018г. за стока вакуум остатък 872,8 т. с подпис на приел без
изписване на пълното име. Подписано е и подпечатано с печата на „Л.“ ООД
на 7.03.2018г. уведомление до фактора, че е съгласен да плати на новия
кредитор вземането по тази конкретна фактура. Ответникът декларира, че
доставката, за която е издадена фактурата, е редовно извършена, няма
възражения относно дължимостта и платимостта на сумата по фактурата и е
съгласен да извърши плащане по посочената сметка на „О.Б.Б.“ АД на
падежа.
С писмо изх. № 199/10.10.2018г. до „ОББ Ф.“ ЕООД, с копие до „ОББ“
АД, „Л.“ ООД посочва, че между него и „П.“ АД е сключен договор за
търговска продажба от 4.09.2017г., в сила от 1.10.2017г., съгласно чл. 12, ал.3
от който продавачът предоставя на купувача търговска отстъпка при условия
и размер, уредени в договора. В тази връзка задължението на „Л.“ ООД по
фактури №№ *********/26.10.2017г., *********/13.02.2018г. и
9
*********/6.03.2018г. /последната е процесна фактура/ се намалява със сума в
размер на 789293,70лв. „Л.“ ООД иска разсрочване на остатъка от
задължението 824668,69 лв. С писмо изх. № 0887/30.10.2018г., „ОББ“АД
уведомява ответника, че не приема предложението за намаляване на дълга,
поради липса на каквито и да било предпоставки за основателност на това
искане. На 20.06.2019г. „Л.“ ООД заявява в писмо до фактора, че със
заплащане на сумата 60668,69 лв. задълженията са напълно погасено при
отчитане намаляване със сумата 789293,70 лв. „О.Б.Б.“ АД с писмо от
12.07.2019г. не признава, че задълженията са погасени.
На 4.09.2017г. между „П.“ АД „продавач“ и „Л.“ ООД „купувач“ е
сключен договор за търговска продажба на вакуум остатък / гудрон в
количество съгласно изпратени от купувача заявки. Договорът влиза в сила
на 1.10.2017г. и е със срок на действие една година. В чл. 12, ал.3 от договора
е предвидено, че ако купувачът заяви и закупи количества съгласно таблицата
по-долу, след изтичане на договора продавачът издава кредитно известие с
начислени отстъпки. За установяване на закупените количества и определяне
на дължимата отстъпка страните съставят и подписват двустранен протокол
след изтичане срока на действие на договора. В чл. 14, ал.2 от договора е
предвидено ако продавачът без основателна причина откаже на купувача
правото му на търговска отстъпка по чл. 12, ал.3, купувачът има право
едностранно да си начисли уговорената търговска отстъпка и да намали с нея
продажната цена за съответната доставка.
На 16.11.2018г. „Л.“ ООД съставил едностранно протокол на основание
чл. 14, ал.2 от договора, в който за количествата по трите посочени горе
фактури, една от които процесна, начислил търговска отстъпка в размер на
789293,70 лв.
С влязло в сила решение №83/06.07.2021г., постановено по
търговско дело №406/2019г. по описа на РОС е уважен предявен от „ОББ“АД
против „Л.“ООД иск за сумата 100000лв., представляваща част от общо
дължимата сума 789293.70лв. по процесните фактури №
**********/19.02.2018г. и № **********/6.03.2018г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно
икономическа експертиза, по което страните не са имали възражения и което
съдът възприема изцяло, като компетентно и обосновано.
10
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Според т.2 на ТР№3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г.
на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата
част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не
съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно
решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата
част може да се формира нова-различна СПН. При уважаване на частичния
иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато
предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата
иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След
като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
11
унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането
не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В
контекста на приетото в цитираното ТР на ВКС разрешение, предвид
влязлото в сила решение по търговско дело №406/2019г., с което е уважен
частичен иск, с оглед разпоредбата на чл.298 ГПК страните са обвързани от
формираната сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите
спора, предмет на делото факти. Ето защо и съдът не се произнася по
правоизключващите и правоунищожаващи възражения срещу
правопораждащите правно релевантни факти и доводите на ответника,
повтарящи тези, релевирани в производството по търговско дело №406/2019г.
и поддържани и в настоящето производство.
Правопогасяващи възражения за частта от вземането, предмет на
настоящето дело не са направени от ответника. Както бе посочено,
непредявените възражения с отговора на исковата молба по т.д.№406/2019г.
са преклудирани, тъй като по предявеният частичен иск ответника е длъжен
да изчерпи всички възражения, изключая горепосочените. От заключението
на съдебно икономическата експертиза, неоспорена от страните е установено,
че задължението на ответника по процесните две фактури е 689293.70лв. и то
не е заплатено. Предвид това, съдът намира, че претенцията на ищеца за
заплащане на исковата сума 689293.70лв., представляваща разликата до
пълната стойност на двете процесни фактури, предмет на договора за Ф. е
основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски по делото в общ размер 28480.75лв., от които: внесена
държавна такса 27571.75лв., депозит за експертиза 400лв., 59лв. разноски за
обезпечение на иска, 450лв. възнаграждение за юрисконсулт.
12
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ***, да заплати на „О.Б.Б.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша“ №89Б сумата 689293.70лв. /шестотин
осемдесет и девет хиляди двеста деветдесет и три лева и седемдесет
стотинки/, представляваща неплатена част от общо дължимата сума
789293.70лв. по фактури №**********/19.02.2018г. и
№*********/06.03.2018г., ведно със законна лихва от завеждане на делото -
05.05.2022г. до окончателното и изплащане, както и сумата 28480.75лв.
разноски по делото, от които: внесена държавна такса 27571.75лв., депозит за
експертиза 400лв., 59лв. разноски за обезпечение на иска, 450лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
13