Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Ирена Апостолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз
гр. д. № 8 607 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 31 280 лв.
В исковата молба на Р.М.Ф. се твърди, че на 18.10.2017 г. в гр. Девин е
осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Мазда“ с
рег. № ******– А.Б.С.. Твърди се, че водачът на лекия автомобил ударил ищецът
при движение на заден ход. Твърди се, че при удара пешеходецът – ищец получил
телесни увреди, които били установени в ЦСМП – Смолян, филиал Девин и се
изразявали в силни болки в краката – в коленните стави и подбедриците,
болезнени и ограничени движения в крайниците, масивен оток и кръвонасядане на дясно коляно и подбедрица,
оток и кръвонасядане на лява подбедрица,
болки и отоци в двете длани, палпаторна болка в лумбосакралния дял на гръбначния стълб. Било назначено
медикаментозно лечение и ищецът бил освободен за домашно лечение. На 01.11.2017
г. същият отново потърсил медицинска помощ с оглед липсата на подобрение на
здравословното му състояние като на 02.11.2017 г. постъпил за лечение в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. След извършени прегледи било установено
наличие на вкалцявания в анулус
фиброзус без протрузия на
диска, начални дегенеративни промени в интербертебралните
стави със запазена ширина на коренчевите канали,
груби дегенеративни промени в диска с вакуум феномен и обща протрузия,
стесняваща неврофорамените, изразена апофизомегалия на интервертебралните
стави, диска е силно стеснен и почти липсва, шакуум
феномен в диска с леко изразена протрузия, без
значимо стеснение на вертебралния канал на неврофорамените, данни за дегенеративно стеснен канал. По
повод на тези увреди на ищеца му била извършена оперативна интервенция,
изразяваща се в ексцизия или деструкция
на лезии на гръбначния мозък и менингите
му. Установено било стенозис регио
лумбалис, парапарезис. На
24.01.2018 г. при поредно посещение на лекар било установено, че вследствие на
ПТП-то при ищеца били настъпили усложнения, изразяващи се в увреждания на междупрешленните дискове в поясния
и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и
му било назначено медикаментозно лечение. Твърди се, че търпял значителни болки
и страдания, сторил и имуществени разходи по повод лечението си за преглед с
ЯМР, нощувки в хотел, рехабилитация на обща стойност 1 280 лв.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Мазда“, да му заплати сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му
травматични увреждания и сумата от 1 280 лв. – обезщетение за имуществени
вреди. Претендират се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неговата неоснователност. Заявено
е и възражение за съпричиняване. Претендират се
разноски.
Депозирана е допълнителна искова
молба, а в срока за допълнителен отговор такъв не е заявен.
Искът се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Ц..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.
Д..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 06.02.2018 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявените искове за допустими.
Правно релевантните факти по отношение
на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка
с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали
спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена при съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства – изслушаната
по делото САТЕ, констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 2017-1032-507 и показанията на свидетеля А.Б.С., в
съдебно заседание от 08.03.2021 г. Съобразно изводите на вещото лице В.Д.
причините за ПТП не са от технически характер, а е с оглед субективните
действия на водача на лек автомобил „Мазда“, който е
имал техническата възможност при движение на заден ход да възприеме пешеходеца
и да спре преди мястото на удара. Обоснован е и извод за наличие на техническа
възможност у пешеходеца да възприеме движещия се на заден ход автомобил и да не
се намира в района на пътното платно.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото комплексна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р К.С. и д-р П.П.. Вещите лица са посочили, че при ПТП-то ищецът е получил
травма на поясния отдел на гръбначния стълб, състояща
се от травма на нервните коренчета в поясния отдел на
гръбначния стълб, без рентгенови, компютърнотомографски
и магнитно-резонансни данни за счупване на тела, израстъци и разместване на
прешлени. Посочено в експертизата е и, че вследствие на ПТП-то ищецът е получил
и травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в слабо изразени отоци по
дланите и гривнените стави с ограничени и болезнени
движения без рентгенови данни за счупване на костни структури, масивен оток и кръвонасядане на дясно коляно, умерено изразен хидропс при съхранен връзков
апарат, без рентгенови данни за счупване на костни структури, както и масивен
оток и кръвонасядане на двете подбедрици,
без рентгенови данни за счупване на костни структури. Посочено е, че при ищеца, травматичния инцидент се е изявил като
катализатор на поява на оплаквания от страна на поясния
отдел при предшестващи инцидента дегенеративни изменения в отдела. Обоснован е
и извод, че при такъв вид увреждания, възстановителният период е около 1 -2
месеца, като в периода на лечение е търпял болки и страдания около 20 дни, като
болките са с по-голям интензитет през първите 10 дни.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания са довели до болки и страдания се
явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, продължителността на възстановителния период, предхождащите
дегенеративни заболявания, катализирани от пътния инцидент, с оглед на които
критерии, настоящият съдебен състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 10 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер същият подлежи на отхвърляне.
С оглед изводите на вещите лица по комплексната СМЕ, съгласно която
сторените от ищеца разходи са правомерно извършени, тъй като същите не се
поемат от НЗОК, настоящият съдебен състав намира, искът за обезщетяване на
причинените имуществени вреди за изцяло основателен.
При проведено насрещно доказване, ответникът е противопоставил възражение
за съпричиняване. С оглед изводите на САТЕ, че ищецът
се е намирал на платното за движение като се е движил с гръб към лекия
автомобил без да съобрази, че с поведението си застрашава собствената си
безопасност и физическа цялост, това възражение се възприема като основателно
от съда в решаващия му състав като процентът на съпричиняване
следва да се определи на ¼. С оглед на тези изводи, настоящият съдебен
състав намира, че обезщетението за обезвреда на
неимуществени вреди след прилагане възприетият процент съпричиняване
възлиза на сумата от 7 500 лв., а това за обезвреда
на имуществените вреди възлиза на сумата от 960 лв.
По отношение претенцията за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл.
497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната
от двете дати – изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 06.02.2018
г., а не както е заявено в исковата молба от датата на увредата.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита се следва
адвокатско възнаграждение респ. данни, че адвокатът е лице, регистрирано по
ЗДДС. Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на
възнаграждението – минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА т.е.
Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на уважената
част от исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 г. на Първо
ТО на ВКС/. Изчислено по сочения ред и с оглед извършените процесуални действия
и при съблюдаване фактическата и правна сложност на делото, адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 1 005 лв., върху която сума следва да
се начисли и дължимото ДДС т.е. следва се сумата от 1 206 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер
на 1 287, 64 лв. Заявеното възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК,
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия по него, цената на заявените искове, настоящият съдебен състав намира
за неоснователно.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 534, 48 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени
от бюджета на съда, в тяхната припадаща се част, съобразно уважената част от
претенциите.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Р.М.Ф., ЕГН **********,*** – адв. Р.М. сумата
от 7 500 /седем хиляди и петстотин/
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 18.10.2017 г. в гр. Девин, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.02.2018 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 960 /деветстотин
и шестдесет/ лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 1 280 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв.
Р.М. сумата от 1 206 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 534,
48 лв. – ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА Р.М.Ф., ЕГН **********,*** – адв. Р.М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д.
сумата от 1 287, 64 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: