Р Е Ш Е
Н И Е
№ 101
23.01.2020 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, V наказателен
състав,
на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година,
в публичното заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова
НАХД № 5503 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на „Д.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес на управление
ж.к.“М. Р.”, чрез управителя си И. П. Д., с ЕГН *********** и съдебен адрес ***,
чрез адв.И.Н., против наказателно постановление №434254-F438418/08.04.2019 г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС на жалбоподателката е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата се
релевират доводи, че посочената като нарушена административна норма не отговоря
на описаното словом нарушение. Сочи се, че е бил издаден касов бон.
Алтернативно се моли да се приеме, че е налице маловажен случай. Моли се съдът
да отмени постановлението.Редовно призован не се явява представител на дружеството
.- Не се представлява.
Процесуалният
представител ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
наказателното постановление.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна и е процесуално допустима. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и е депозирана пред материално и териториално компетентен съд. Производството
пред Районен съд - Бургас е редовно образувано.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
03.11.2018 г., в 11,40 часа служители на НАП, сред които свидетеля П.К. на
длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас извършили проверка за
спазване на данъчното законодателство на търговски обект по смисъла на §1 т.41
от ДР на ЗДДС – железария, находяща се в гр.Б., ж.к.“М. Р.“ в бл. ..., стопанисвана от „Д.“ ЕООД, с ЕИК ... При
проверката било установено, че преди легитимация за извършена контролна покупка
на стока – ключ за осветление на стойност 3,50 лева, с пари в брой от свидетеля
К., а заплащането, прието от П. П., на длъжност продавач ката Т.-Т., но не била издадена фискална
касова бележка от регистрираното и работещо към момента на проверката фискално
устройство модел „Datecs DP-150KL“ с инд.№ на ФУ DT655567 и с номер на
фискалната памет 02655567 или касова бележка от кочан. Плащането било прието от
П. П., на длъжност продавач, с ЕГН **********, в качеството си на продавач, който
не изпълнил задължението си едновременно с получаване на плащането да издаде и
представи на клиента фискална касова бележка или касова бележка от кочан.
Неиздаването се потвърдило и от разпечатката на справка дневен финансов отчет Х
с №0011681 с общо налични 166,70 лева. Бил попълнен собственоръчно опис на
паричните средства в касата общо 513,34 лева. ФУ притежавало функциите „служебно
изведени“ и „служебно въведени“, но нямало направени записи във ФУ. Установена
била разлика в касовата наличност между дневен финансов Х отчет и описа на
паричните средства в касата в размер на 346,64 лева в повече. От контролната лента
за извършени продажби на 03.11.2019 г., станало видно, че на същата дата не
била регистрирана продажба на стойност 3,50 лева за извършената контролна
покупка. Търговецът в качеството си на задължено лице не изпълнило задължението
си да регистрира във ФУ всяка продажба в момента на извършването й.
За извършената проверка бил съставен
протокол ПИП серия АА и бланков №0269519/03.11.2019 г. (лист 15-17 от делото).
С
оглед констатираните обстоятелства свидетелят К. съставил на търговеца „Д.“ ЕООД, с ЕИК ..., акт за
установяване на административно нарушение сер. АN и бланков № F438418 от 06.11.2018 г.
за неиздаване на фискален бон във връзка с приетото плащане на сумата от 3,50 лева
–нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ вр.чл118 ал.1 от
ЗДДС, който бил връчен на жалбоподателя. Последният го подписал без възражение.
Получила екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения по акта.
Като взел предвид акта, писмените
възражения и представените писмени доказателства административнонаказващият орган
издал на 08.04.2019 г. обжалваното наказателно постановление № 434254-F438418 (лист
4 и 5 от делото). В него при пълна идентичност с фактическата обстановка и
правната квалификация от акта, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател
била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по
несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
актосъставител и от приетите писмени доказателства.
С оглед приетото от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Като актът, така и НП са издадени от
компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. (лист 31-33 от
делото).
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Правилно са посочени нарушената материалноправна норма. В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г.). Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени на база на обсъдените по-горе и кредитирани доказателствени източници. От същите е извършена покупка на стока на стойност 3,50 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Ирелевантно е кое е точно физическото лице, което е приело плащането и е извършило продажбата. В настоящия казус това е лице, с което търговецът стопанисващ обекта е сключил писмен трудов договор (лист 18 от делото). Както от анализа на нарушените правни норми, така и от безпротиворечивата съдебна практика, примерно – Решение № 741 от 20.04.2017г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Отговорността на търговеца е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Именно поради тази причина е напълно ирелевантно дали управителя или друго лице е извършило фактическите действия. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал (лица, които да го подпомагат), който непрекъснато да контролира, като в случай на допуснато от някой от тях нарушение – в предвидените от закона случаи.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.
Съдът намира, че правилното АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лева. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на същото ЮЛ, поради което се явява справедливо определена в минималния предвиден в закона размер на имуществената санкция. С така наложената санкция според настоящата инстанция могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН -да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото .
С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че извършеното нарушение е доказано безспорно, като размерът на имуществената санкция е съобразен с обществената опасност на деянието. НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 434254-F438418/08.04.2019 г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Д.“ ЕООД, с ЕИК ...,
със седалище в гр.Б. и адрес на управление ж. к.“М. Р.” бл. ..., чрез
управителя си И. П. Д., с ЕГН *********** и съдебен адрес *** чрез адв.И.Н. АК-Бургас
за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от Закона за данъка
върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.