Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 3503/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е по реда на чл.186 ал.4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.126 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е
образувано по жалба
на „Авома“
ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя И. И.Г. срещу заповед №482-ФК/28.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка
по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски
обект – кафе-бар „Арома“, находящ се в гр.Варна, ул.“Шейново“ №3, стопанисван
към деня на проверката на 27.11.2019г. от
„ММММ Арома“ ЕООД за срок от 20 дни, в срок – „незабавно от датата на
връчване на заповедта“.
В жалбата и в уточняваща молба с вх.№ 130/06.01.2020г.
са изложени твърдения, че обекта е нает от
„Авома“ ООД едва на 04.12.2019г. и по време на проверката се е стопанисвал от „ММММ
Арома“ ЕООД. След наемането му от жалбоподателя в търговския обект е въведен в експлоатация регистриран касов
апарат. Жалбоподателя възразява срещу несъразмерността на срока на
принудителната административна мярка. Иска
се отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка и
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът в производството -
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в депозираните от неговия процесуален представител
писмени бележки с.д. № 6287/ 10.06.2020
г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е
мотивирана и съобразена с материално-правните разпоредби и целта на закона. Изтъква,
че „ММММ
Арома“ ЕООД към 28.11.2019г. има непогасени публични задължения в размер на
29 000 лева. Моли за
отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.1 от ЗДДС /ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, принудителната административна мярка се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително
когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето
лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Изхождайки от разпоредбата на чл.22 от ЗАНН,
според която принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и имайки предвид
понятието за административно нарушение, дадено в чл.6 от ЗАНН, може да се
направи извода, че принудителната административна мярка се налага във връзка с
предотвратяване или преустановяване на деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно /или
безвиновно в случаите по чл.83 ал.1 от ЗАНН/ и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, както и да
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от такова деяние.
Следователно, при запечатване на обект,
ако същия се стопанисва от трето лице /в
случая „Авома“ ООД/, то неминуемо има право да оспорва принудителната
административна мярка, тъй като тя го засяга по смисъла на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България. В практиката си по тълкуването на тази
конституционна норма Конституционния съд на Република България включва в кръга
на засегнатите не само адресатите на съответния административен акт, но и тези,
чиито права, свободи или законни интереси са пряко и непосредствено нарушени
или застрашени, или за които той поражда задължения /в какъвто смисъл е и
разпоредбата на чл.147 ал.1 от АПК/. За „Авома“ ООД няма друг път за защита, например чрез
обжалване на наказателно постановление във връзка с административното
нарушение, за което се налага съответната принудителна административна мярка,
предвид това, че тя е във връзка с
противоправното поведение на друг правен субект, срещу който ще се води и
административно-наказателното производство.
Ако се приеме от съда, че третото стопанисващо обекта лице няма право да
обжалва принудителната административна мярка, означава че спрямо него ще има
отказ от правосъдие и Държавата ще е в нарушение на чл.6 „Право на справедлив
съдебен процес“ и чл.13 „Право на ефективни правни средства за защита“ от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Ратифицирана със закон,
приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.
в сила за Република България от 7
септември 1992 г.).
Видно
от протокол №0354539 от 16.12.2019г. на същата дата органите по приходите
са посетили отново процесния търговски
обект в присъствието на управителя И. И.Г.
представляващ на „Авома“ ООД, който го е
подписал с отбелязване, че ще подаде възражение в срок. Във връзка с това,
съдът счита, че жалбоподателя е узнал за процесната заповед на 16.12.2019г. и
подадената от него жалба на 23.12.2019г. е в 14-дневния срок за обжалване по
АПК.
Изхождайки
от горното, съдът намира за ДОПУСТИМА жалбата на „Авома“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя И. И.Г. срещу заповед №482-ФК/28.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка.
Съдът, след като съобрази изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 27.11.2019г. органите по
приходите са извършили проверка в кафе-бар „Арома“, находящ се в гр.Варна,
ул.“Шейново“ №3, стопанисван към него момент от „ММММ Арома“ ЕООД, за което е
съставен протокол №0354079, в който е отразено, че в обекта работи фискално
устройство с рег.№ 3906632, регистрирано в
НАП на 22.03.2018г. с ИН на ФУ DY 299146 и ИН на ФП 36553060. При извършена контролна
покупка на стойност 12.80 лева е бил издаден фискален касов бон за същата сума,
приложен по делото. Отбелязано е, че не е установена разлика между разчетената
касова наличност от ФУ в размер на 50.07 лева съгласно представения дневен
фискален отчет и фактическата наличност
на паричните средства в касата, които видно от описа, съставен на 27.11.2019г.
също са били 50.07 лева. Описаното в протокола нарушение е, че за наличното в
обекта ФУ с ИН DY 299146 няма
сключен актуален договор за сервизно обслужване. Предишният договор е с изтекъл
срок на 19.09.2019г., като след това не е подновен и не са изпращани дневни
отчети към НАП, т.е. дистанционната връзка е била нарушена. Приложена е
справка, от която е видно, че фискалното устройство е било регистрирано в НАП
на 22.03.2018г., след което регистрацията е била продължена до 19.09.2019г. От
представената от ответника извадка за изпратените към НАП дневни отчети се вижда, че последните такива
са получени на 22.09.2019г.
Във връзка с
констатациите от проверката е издадена и обжалваната заповед за налагане на
принудителна административна мярка №482-ФК/28.11.2019г., с която е разпоредено
запечатване на кафе-бара за срок от 20 дни за това, че в обекта е налично ФУ с
ИН на ФУ DY 299146 и ИН на ФП 36553060, регистрирано в НАП на
22.03.2018г., за което има сключен сервизен договор №5790/02.08.2018г. със срок
на валидност до 19.09.2019г., който не е подновен. Посочено е, че за периода от
21.09.2019г. до 27.11.2019г. е нямало изградена дистанционна връзка между
работещото в обекта фискално устройство и НАП и данните от изведените дневни
отчети не са изпращани в НАП, с което „ММММ Арома“ ЕООД е нарушило задължението
си по чл.7 ал.3 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във
връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС. Приложена е справка за неиздължени към държавния
бюджет от „ММММ Арома“ ЕООД, то която е видно, че към 28.11.2019г. същите са в
размер на 28 629.67 лева и срещу
това дружество са били издадени наказателни постановления за нарушения
на данъчното законодателство в периода от 10.02.2016г. до 27.07.2018г.
На 16.12.2019г. е
извършена отново проверка в същия търговски обект, за което е съставен протокол
№0354539, в който е отразено, че стопанисващото дружество е „Авома“ ООД, което
е представило свидетелство за регистрация на фискално устройство от 04.12.2019г. Проверката е била извършена в
присъствието на И. И.Г., представляваща „Авома“ ООД, която е вписала в
протокола, че има възражения и ще обжалва в срок. В деня на повторната проверка
е разпечатан дневен отчет от работещото в обекта фискално устройство с ИН на ФУ
DY 538077 и ИН на ФП 36696550.
Съставен е трети
по ред протокол за извършена проверка с №0354371 от 23.12.2019г., в
присъствието на представляващия „Авома“ ООД, в който е отразено, че обекта
следва да се запечата.
На 01.11.2019г. е
сключен за срок от 3 години договор за наемане на недвижим имот – кафе-бар на
ул.“Шейново“ №3 в гр.Варна между собствениците /физически лица/ и „Авома“ ООД с
управител И. Г.. Отбелязано е, че договорът влиза в сила на 01.11.2019г. при
условие, че в срок до същата дата наемателя заплати на наемодателя сумата по
т.ІІІ.3.2. от договора. Самият обект е бил предаден на управителя на
дружеството-наемател „Авома“ ООД на 04.12.2019г. по силата на протокол за
предаване на недвижим имот към договора от 01.11.2019г. На 04.12.2019г. „Авома“
ООД е закупило касов апарат, за което има издадена фактура №0…716519 и фискален
бон от същата дата. „Авома“ ООД е сключило договор №9026/04.12.2019г. за
техническо обслужване на електронно устройство с фискална памет /ЕУФП/ с ИН на
ФУ DY 538077 и ИН на
ФП 36696550 със сервиз „Микроинвест“ ООД със срок на
действие до 04.12.2020г. За фискалното
устройство с ИН на ФУ DY 538077 и ИН на ФП
36696550, от което е разпечатан дневен отчет при проверката на
16.12.2019г. е налично свидетелство за регистрация от 04.12.2019г. с
идентификационен номер по чл.84 от ДОПК *********.
Органите по
приходите са имали данни за прекъснатата връзка с НАП на фискалното устройство
с ИН: DY299146 и с № на фискалната памет 36553060 на
19.09.2019г., регистрирано на името на „ММММ Арома“ ЕООД, но са извършили
първата си проверка едва на 27.11.2019г., след което не са предприели никакви
действия по запечатване на обекта, като са извършили отново проверки на 16 и на
23 декември 2019г., когато кафе-бара вече се е стопанисвал от друго дружество,
за чиято дейност не са били установени никакви нарушения. Нещо повече,
регистрираният от жалбоподателя в обекта касов апарат е с действаща
дистанционна връзка към НАП, обратното не е установено при проверките на
16.12.2019г. и на 23.12.2019г., дори
напротив изрично е отбелязано, че работещото в кафе-бар „Арома“ фискално
устройство е регистрирано в НАП на
04.12.2019г.
Въз основа на установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Макар и издадена от
компетентен орган и в установената от закона форма, обжалваната заповед е
незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона, което е основание за отмяната ѝ.
Според проф.К. Л.,
принудителната административна мярка цели да премахне условията, които
способстват за извършване на правонарушения и по този начин да възпрепятства
извършването /или продължаването/ на нарушението или да подтикне към активни
действия за изпълняване на правните предписания. Принудителната административна
мярка играе изключително голяма общественополезна роля само, ако е приложена
спешно и ефикасно и би изпълнила успешно предназначението си, ако е насочена
към предотвратяване и преустановяване на
административно нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от него. В разглеждания случай, с налагането на обжалваната
принудителна административна мярка не се постига нито една от целите ѝ по
чл.22 от ЗАНН. Несвоевременното ѝ налагане за преустановяване
извършването на правонарушение от адресата на принудата води до увреждане
правата на търговец, който не е извършил никакво нарушение на данъчните
разпоредби и не следва да носи отговорност за чужди неправомерни действия, тъй
като по този начин се нарушава принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, който е
отражение на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека,
ратифицирана от Народното събрание на Република България.
Самата разпоредба на чл.186 ал.1 от ЗДДС
предвижда прилагане на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни,
спрямо лице, което: 1. не спази реда или
начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба; б) въвеждане в експлоатация или
регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или
интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност; в)
подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в
Националната агенция за приходите; г) съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за
управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в
контролна лента на електронен носител; 2. използва фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които
не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт
по метрология; 3. като е задължено, не
използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма
изградена дистанционна връзка; 4. използва електронни системи с фискална памет,
които: а) не са от одобрен тип; б) са модифицирани чрез прибавяне или
премахване на отделни компоненти, без предварително да е уведомена Националната
агенция за приходите; в) имат нарушени или липсващи пломби; г) позволяват режим
на работа при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между
отделните модули не по установения с наредбата по чл.
118, ал. 4 ред; 5. използва в търговски обект софтуер за управление на
продажбите, невключен в списъка по чл.
118, ал. 16. По делото няма доказателства „Авома“ ООД да попада в някоя от
изчерпателно изброените категории лица, спрямо които могат да се налагат
принудителни административни мерки по чл.186 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.187 ал.1 от ЗДДС /ДВ бр.
97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./ е предвидена за случаите, когато
нарушението продължава и не е преустановено или вредните последици от него не
са предотвратени и отстранени към
момента на запечатване на обекта, макар и тогава той да се стопанисва от трето
лице. В дадения казус, още на 04.12.2019г. при предаване на обекта за
стопанисване от жалбоподателя е регистрирано фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП и нарушението
по чл.7 ал.3 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във
връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС е било вече прекратено, и вредните последици от него също са били предотвратени към датата на
проверката на 16.12.2019г. Обстоятелството, че „ММММ Арома“ ЕООД има непогасени
публични задължения не е основание за запечатване на обект, който се стопанисва
от трето лице, за което няма данни за извършени данъчни нарушения. Професор
Кино Лазаров добавя, че основание за
прилагане на принудителната административна мярка е обективно противоправно поведение, поради
което тя има за цел поправянето и превъзпитанието на нарушителя, чиято цел не
би могла да бъде постигната с обжалваната заповед.
Съдът счита, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 50 лева, представляваща заплатена
държавна такса за разглеждане на делото. Не може да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, за което адв.С. твърди, че осъществява
защита в условията на безплатна адвокатска помощ, тъй като не са представени доказателства
за наличие на някоя от хипотезите по чл.38 от Закона за адвокатурата за оказването
на безплатна адвокатска помощ и съдействие, нито е представено доказателство за
заплащането му.
Воден от изложеното и на
основание чл. 186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед №482-ФК/28.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка
по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски
обект – кафе-бар „Арома“, находящ се в гр.Варна, ул.“Шейново“ №3 и стопанисвано
от „Авома“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя И. И.Г..
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите да заплати на
„Авома“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя И. И.Г. съдебни разноски в размер на 50 лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: