Решение по дело №13291/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5182
Дата: 28 юли 2018 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20151100113291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, ……………... 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                         

и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 13291 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Предявен е от А.Ш.С. против „ДЗИ - О.З.“ ЕАД  иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.

Ищцата твърди, че на 23.10.2014г., около 20:15ч., на път I км. 279+800 в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово, настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Ауди 80“ с рег. № ********- М.А.Ю., чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество. Ю. нарушил правилата за движение по пътищата, изгубил контрол над автомобила, в резултат на което моторното превозно средство излязло от пътя и се преобърнало. Ищцата пътувала в процесния автомобил, поради което при преобръщането му й били причинени  телесни повреди, изразили се в счупване на прешлени Тх4 и Тх5. Лекувана била в болница в гр. Сливен и в болница в гр. София. Поставени й били остеосинтезни средства – 4 полиаксиални винта и 2 титаниеви пръчки. Приемала обезболяващи лекарства. След изписването й от болницата лечението продължило в домашни условия. Около 45 дни постоянно била на легло, без да става, разчитала изцяло на помощта на децата си за битовото си обслужване – при хранене, миене, извършване на тоалет. Налагало се да ползва подлога и памперси. След като отново започнала да ходи, се придвижвала, крепейки се на близките си и използвала бастун. Получените увреждания причинили силни  болки и страдание на ищцата, изпитвала сериозни затруднения при придвижването. Към настоящия момент продължавала да изпитва болки, които се изостряли при промяна на времето и натоварване. Приемала обезболяващи, ходела прегърбена и лесно се уморявала. Останали загрозяващия белези от операцията. Стойността на претърпените  неимуществените вреди ищцата определя на 80 000лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва от 20.10.2015г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: процесният автомобил не бил управляван от М.А.Ю.; оспорва размера на иска. Поддържа становището, че ищцата била изписана от болницата в добро общо състояние, поради което евентуални усложнения биха се дължали на напредналата й възраст и общото й здравословно състояние. С отговора е направено и възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен колан. Моли съда да отхвърли иска.

Третото лице – помагач на страната на ответника –  „З.Д.Е.Р.“ АД, оспорва иска, поради следните съображения: оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва  наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътно- транспортно произшествие и твърдяните от ищцата вреди; оспорва размера на иска; оспорва твърденията на ищцата за продължителността на възстановителния период; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан и не предприела своевременно друго лечение, вкл. чрез физиотерапия, след болничното лечение, за да преодолее последиците от травмите.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:

За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът следва да  ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже  размера на дължимото обезщетение.

Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а „Ауди 80“, с рег. № ********е била застрахована по застраховка“ Гражданска отговорност“ от ответното дружество към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от представената по делото справка за публикувана на сайта на Гаранционния фонд информация за застраховката.

Съдът не обсъжда въпроса дали за процесния автомобил е имало и друга застраховка „Гражданска отговорност“ с друг застраховател, тъй като този въпрос е ирелевантен за спора по делото. Искът е насочен срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, а не срещу „З.Д.Е.Р.“ АД, като пострадалата сама решава срещу кой от застрахователите да насочи иска си.

Видно от влязла в сила присъда по НОХД № 862/2017г. на РС-Ямбол и решението по ВНОХД № 35082017г. на ОС – Ямбол М.А.Ю. е признат за виновен в това, че на 23.10.2014 г.около 20:15 ч. на път I-7км. 279+800 в близост до „Каравеловското ханче“, обл. Ямбол при управление на МПС – л.а. „Ауди 80“ с рег.№ *******, собственост на И.А.И., е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което е предизвикал ПТП, при което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, както следва: А.Ш.С. от гр. Ямбол – счупване на телата на четвърти и пети прешлени от гръбначния стълб, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за срок не по-малък от 7-8 месеца при обичаен ход на оздравителния процес и на К.П.И.от гр. Ямбол – две средни телесни повреди, изразяващи се в изкълчване /пълно разместване на ставните повърхности една спрямо друга/ на лакетната става на лявата ръка, довело до затрудняване движенията на левия горен крайник за срок от 2-3 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, както и счупване на три съседни ребра от гръдния кош V, VI и VII ребро в дясната гръдна половина, довело до затрудняване движенията на снагата за срок от около 1,5-2 месеца при обичайния ход на оздравителните процеси – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342 ал.1 от НК /изм./ и на основание чл.2 ал.2 от НК и чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. На основание чл.78а, ал.4, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на влязлата в сила присъда на наказателен съд, настоящият състав  приема, че поведението на водача на л.а. „Ауди 80“ с рег.№ ********- М.А.Ю. е виновно и противоправно и е в причинно-следствена връзка с причинената на ищцата средна  телесна повреда, описана в диспозитива на присъдата, тъй като телесната повреда е съставомерна, послужила е за определяне на правната квалификация на престъплението.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди са допуснати  медицинска експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург П.И., и комплексна експертиза, в състава на която е включено вещо лице - неврохирург Х.М..

От заключението на вещото лице – неврохирург  И. се установява, че при пътно-транспортното произшествие ищцата е получила закрита нестабилна фрактура на 5- ти гръден прешлен с контузия на гръбначния мозък. Проведено е било хирургично лечение, което се е изразило в поставяне на метална синтеза на гръбначния стълб в гръдната област между 3 и 6 гръдни прешлени. През целия възстановителен период в продължение на една година след операцията на ищцата са прилагани венозни вливания на водноелектролитни и глюкозни разтвори, витамини, обезболяващи и антисъсирващи  лекарства. Възстановителният период е продължил една година.  Пълното възстановяване на ищцата не е завършено, същата продължава да изпитва болки и страдания. Най-интензивни са били болките през първите три месеца, след което до една година постепенно тяхната интензивност е намаляла. Относно периода на интензивни болки и страдания вещото лице е посочило и друг период - от 6 месеца, като от заключението не става ясно защо сочи два различни периода на интензивни болки и страдания – от три и от шест месеца и кой от двата периода, според вещото лице, е относим към ищцата. В експертизата е посочено, че през първата година след произшествието ищцата е разчитала на чужда помощ за обслужването си. Според експерта, пострадалата  продължава да се нуждае от чужда помощ  при обслужването си и към датата на изготвяне на заключението – 22.02.2017г. Походката на С. е нестабилна, поради което използва помощно средство – бастун. Последиците от травмата са нестабилната походка и слабостта в долните крайници, чието пълно възстановяане е затруднено. След края на първата година болките са умерени, но постоянни, ищцата се нуждае от аналгетична терапия. Възстановителният период е завършил, но оплакванията от болки и двигателна слабост ще продължат, поради съчетаването им с възрастови дегенеративни изменения в костно-хрущялната структура на гръбначния стълб.

От заключението на вещото лице – неврохирург М. от комплексната експертиза се установява, че в резултат на пътно-транспортното произшествие ищцата е получила фрактура на четвърти и пети гръдни прешлени и контузия на гръдния кош с малък преврален излив вдясно. Проведено е било оперативно лечение с цел стабилизация на гръбначния стълб. Извършена е  била транспедикуларна стабилизация Тх3 - Тх6, посредством 4  полиаксиални винта в телата на Тх3 и Тх6 и две титаниеви пръчки. Следоперативният период е протекъл гладко, без неврологично влошаване, като ищцата е  била изписана в добро общо състояние с указание за спазване на режим в домашни условия. Периодът на възстановяване на гръбначната травма е продължил 12 - 18 месеца. Гръдната травма е възстановена в срок от 2 месеца. На ищцата са причинени интензивни болки и страдания за срок от 3-4 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до 12 месеца. Ищцата продължавала да изпитва болки в гърба при движение и при преумора. С. се е нуждаела от чужда помощ за битовото си и хигиенно обслужване за срок от три месеца. Към момента няма невъзстановени травматични увреждания. Прогнозата за развитие на здравословното състояние на пострадалата вследствие на травматичните увреждания е благоприятна.

Заключенията на вещите лица си противоречат по въпроса за какъв период от време ищцата се е нуждаела от чужда помощ в битовото си обслужване и по въпроса дали има невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. Според вещото лице И., ищцата се е нуждаела от чужда помощ през цялата година, през която се е възстановявала от травмата, а според вещото лице М. ищцата се е  нуждаела от чужда помощ за битовото си и хигиенно обслужване за срок от три месеца. Вещото лице И. заявява, че са останали трайни последици от травмата – наличието на нестабилна походка при ищцата, заради която използва бастун, и слабостта в долните крайници, а според вещото лице М., съгласно медицинската документация, няма невъзстановени травматични увреждания. Липсват  анамнестични, клинични и образни изследвания, които да дават основание за друг извод. Прогнозата за развитие на здравословното състояние на ищцата вследствие на травматичните увреждания е благоприятна.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице И. в посочената част, тъй като неговият извод относно обстоятелството дали има невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тяхното развитие е необоснован. Същият не почива на медицински изследвания, които да сочат, че са останали невъзстановени последици от травмата.От друга страна, вещото лице Х.М. при прегледа на пострадалата е установил, че походката й е запазена, „възможна на пети и пръсти“ за двата крака/Констативна част на комплексната експертиза, раздел “Обективно състояние“/, поради което съдът не приема заключението на вещото лице И. в частта, в която е посочил, че нестабилната походка на ищцата е следствие от травмата, както  и в частта, в която е посочил, че С. се е нуждаела от чужда помощ в битовото си и хигиенно обслужване за срок от една година и продължава да се нуждае от такава помощ.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото бяха събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на св. И. – дъщеря на ищцата се установява, че непосредствено след катастрофата в болницата майка й плачела от болка. С. три месеца била на легло, поставяли й памперси, нуждаела се от помощта на свидетелката за битовото си и хигиенно обслужване. Ищцата останала на легло четири месеца, след което започнала „да се изправя помалко“. След година и половина започнала да се движи пълноценно. След катастрофата изпитвала силни болки, поради което й се налагало да пие течен аналгин и други лекарства. Събуждала се през нощта  и плачела от болка. Това състояние продължило 3-4 месеца. След катастрофата се променила – била нервна, не знаела какво говори, забравяла. Не можела да вдига тежко и не можела да простира, защото, когато вдигала ръце, изпитвала болки.

Така събраните доказателства установяват, че е осъществен съставът на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което искът е доказан по основание.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на пътно-транспортното произшествие - 62г.; вида на телесната повреда – средна телесна повреда, изразила се във фрактура на IV и V гръдни прешлени и контузия на гръден кош с малък плеврален излив вдясно; продължителният лечебен и възстановителен период - около 12-18 месеца за гръбначната травма и два месеца за гръдната травма; обстоятелството, че на ищцата е било извършено оперативно лечение - транспедикуларна стабилизация Тх3 – Тх6 посредством поставяне на 4 полиаксиални винта в телата на Тх3 и Тх6 и две титаниеви пръчки. През първите три месеца от възстановителния период ищцата изцяло е зависела от грижите на близките си за битовото си и хигиенно обслужване. При определяне размера на обезщетението съдът отчете силните болки и страдания, които е преживяла ищцата при пътно-транспортното произшествие и по време на възстановителния период, които са били най-интензивни през първите три-четири месеца след катастрофата, значителни до 6 месеца и умерени до 12 месеца./заключение на вещото лице М./. Наред с това отчете обстоятелството, че ищцата продължава да изпитва болки в гърба при движение и преумора. Същевременно съдът съобрази и обстоятелството, че оздравителният процес е протекъл гладко, не са установени невъзстановени травматични увреждания и прогнозата за състоянието на пострадалата е благоприятна.

Като съобрази горепосочените обстоятелства, съдът определи размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, от  70 000лв.

По възраженията за съпричиняване:

Ответникът и третото лице – помагач направиха възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен коран.

Наред с това третото лице-помагач поддържа становището, че ищцата допринесла за негативните последици от травмите, тъй като след болничното лечение не потърсила своевременно друга медицинска помощ, вкл. и чрез провеждане на физиотерапевтични процедури.

Възраженията за съпричиняване на вредите са неоснователни, поради следните съображения:

От комплексната медико-автотехническа експертиза се установява, че процесният автомобил е бил оборудван на всички седалки за пътниците с обикновени триточкови механични предпазни колани, а на предните места не са били монтирани въздушни възглавници. При изготвяне на заключението вещите лица са съобразили твърденията на самата ищца, че е пътувала на задната седалка на колата и след преобръщането й се е озовала на пода между седалката и облегалките. При тези данни вещите лица са приели, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Според експертите, механизмът на получаване на компресионна фрактура на гръден прешлен не е от директен удар, а травмата се е получила при рязко натоварване на гръбначния стълб по вертикала в приведено положение. Предпазният колан е ефективен при челен удар и предотвратява изпадане на пасажера извън колата. При странични удари и преобръщане на автомобила коланът е малко ефективен. Вещите лица са категорични, че в конкретния случай травмата на гръбначния стълб може да настъпи, както при поставен, така и при непоставен предпазен колан, поради което съдът намира възражението на ответника за недоказано.

Неоснователно е и възражението, че ищцата допринесла за продължителността на лечението и за настъпването на негативни последици от травмата, тъй като след болничното лечение не предприела своевременно друго лечение, вкл. и чрез физиотерапия.

От заключенията на медицинските експертизи и свидетелски показания се установи, че ищцата е предприела своевременни мерки за лечение на нанесените травми, като е потърсила медицинска помощ, подложила се е на диагностициране и оперативно лечение, спазвала е назначения постелен режим при домашно лечение през възстановителния период, поради което съдът намира възражението за недоказано.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените разноски в размер на 301.87лв., съобразно уважената част от иска.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 38.12лв., съобразно отхвърлената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И.Й. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3076.50лв. с ДДС, съобразно уважената част от искова.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 2 800 лв. върху уважената част от иска.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Ш.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 4, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 70 000лв., представляваща З.обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от  следните телесни повреди:  фрактура на IV и V гръдни прешлени и контузия на гръдния кош с малък плеврален излив вдясно, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.10.2014г. по вина на водача М.А.Ю., при управление на лек автомобил марка „Ауди 80“, рег.№ *******, по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2014г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 80 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД да заплати на А.Ш.С., на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 301.87лв., съобразно уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА А.Ш.С. да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 38.12лв., съобразно отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД да заплати на адвокат И.Й. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3076.50лв. с ДДС, съобразно уважената част от искова.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,  по сметка на СГС, държавна такса в размер на 2 800 лв. върху уважената част от иска.

 

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД - „З.Д.Е.Р.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването му.      

 

                                                                                         

 

СЪДИЯ: