№. 248 / 17.7.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 2839 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се установителен иск с правно основание правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД .
Ищецът ,. Б. Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр.. р. ,. ж. Б. П. С. с. 6. е предявил против Т.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: x. К. О. №. 3. в. а. положителен установителен иск, за признаване за установено спрямо ответницата, че съществува вземане на ,. Б. Е. 1. към нея за сумата от 1 158,56 лв. дължима съгласно фактура №. **********/05.07.2018 г., фактура №. **********/05.08.2018 г., фактура №. **********/05.09.2018 г., фактура №. **********/05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.08.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски. С исковата молба са направени доказателствени искания.
Производството по делото се развива, след като по заявление от ищеца, по ч.гр.д.№. 2065/2019 г. МРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №. 1225/20.08.2019 г.
Между отв. Т.С.С. и ,. Б. са сключени следните договори за предоставяне на услуги/Договори за мобилни услуги/: 1. №. *********/15.12.2016г.; №. *********/10.11.2017 г. и Договор за лизинг от същата дата; №. *********/18.11.2017 г. и Договор за лизинг от същата дата; Допълнително споразумение №. *********/11.12.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Ответницата не била изпълнила свои парични задължения по 4 бр. фактури за периода от м.юли 2018 г. до м.октомври 2018 г., а именно: фактура №. **********/05.07.2018 г., фактура №. **********/05.08.2018 г., фактура №. **********/05.09.2018 г., фактура №. **********/05.10.2018 г. Във всяка една от фактурира били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.
Поради неизпълнение, горепосочените договори за мобилни услуги между страните били предсрочно прекратени, като последната фактура- фактура №. **********/05.10.2018 г. е за начислени неустойки за предсрочното прекратяване.
Посочената дължима искова сума от 1 158,56 лв. е общо дължима стойност.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, чрез назначеният от съда особен процесуален представител на ответницата адв.А.М. от МАК. Искът се оспорва, като неоснователен и недоказан.
Съдът, на основание чл. 23. ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният иск е допустим за разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза/ССЧЕ/.
От приложените по делото писмени доказателства, надлежно приети от съда, безспорно се установява облигационната връзка между страните. Сключени са следните договори за предоставяне на услуги/Договори за мобилни услуги/: 1. №. *********/15.12.2016г.; №. *********/10.11.2017 г. и Договор за лизинг от същата дата; №. *********/18.11.2017 г. и Договор за лизинг от същата дата; Допълнително споразумение №. *********/11.12.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Ответницата не е изпълнила свои парични задължения по 4 бр. фактури за периода от м.юли 2018 г. до м.октомври 2018 г., а именно: фактура №. **********/05.07.2018 г., фактура №. **********/05.08.2018 г., фактура №. **********/05.09.2018 г., фактура №. **********/05.10.2018 г./ не са представени писмени доказателства за изпълнение, което е в доказателствена тежест на ответницата/. Във всяка една от фактурира са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.
Поради неизпълнение, горепосочените договори за мобилни услуги между страните били предсрочно прекратени, като последната фактура- фактура №. **********/05.10.2018 г. е за начислени неустойки за предсрочното прекратяване.
Видно от доказателствата, както и от заключението на вещото лице по назначената от съда ССЧЕ, което съдът кредитира в цялост, като компетентно и обективно изготвено, датата на предсрочното прекратяване на процесните договори е 27.08.2018г., за което ответницата е уведомена.
Процесните 4бр. фактури са осчетоводени.
Съгласно същото заключение, общият размер на задълженията на отв.Т.С.С. към ,. Б. към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/19.08.2019г./ е в размер на исковата сума от 1 158,56 лв., съставена от следните отделни вземания: 271,46 лв. за мобилни услуги, 615,72лв. за лизингови вноски и 271,30 лв. неустойки за предсрочно прекратените 3 бр. договори за мобилни услуги и 2 бр.договори за лизинг.
Водим от горното, съдът намира, че безспорно е налице договорно неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД от страна на ответницата, докато дружеството-ищец е изправна страна по облигационното правоотношение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съд намира, че положителният установителен иск, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ,. Б. има право да му бъдат заплатените реализираните деловодни разноски, както в настоящото исково, така и в заповедното производство/ч.гр.д.№.2065/2019г. по описа на РС-Монтана/ в техният пълен размер.
Водим от горното, съдът,на осн. чл.23. ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на ,. Б. Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр.. р. ,. ж. Б. П. С. с. 6. КЪМ Т.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: x. К. О. №. 3. в. а. за сумата от 1 158,56 лв. дължима съгласно фактура №. **********/05.07.2018 г., фактура №. **********/05.08.2018 г., фактура №. **********/05.09.2018 г., фактура №. **********/05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.08.2019 г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Т.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: x. К. О. №. 3. в. а. ДА ЗАПЛАТИ на ,. Б. Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр.. р. ,. ж. Б. П. С. с. 6. сумата от общо 908,32лв. разноски, направени по гр.д.№. 2839/2019г./ внесена държавна такса за разглеждане на иска, адвокатси хонорар, депозит за особен представител на ответницата и депозит за вещо лице/, както и общо 385,00 лв. направени деловодни разноски в заповедното ч.гр.д.№.2065/2019 г. по описа на РС-Монтана/за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: