№ 4991
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110201557 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена
от В. Д. Г., срещу Наказателно постановление № 22-4332-025875 от
13.12.2022г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде преразгледано обжалваното наказателно
постановление в частта относно лишаване от право на управление на моторно
превозно средство за срок от 6 месеца, като е съгласен с вида и размера на
наложеното административно наказание глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят моли да се уважи жалбата и
процесното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, Началник група в СДВР при отдел „Пътна
полиция” СДВР, не изпраща представител и не взема становище по
обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
1
На 20.06.2022г., около 08:30 часа, в гр. София на бул. „Вардар“, с
посока на движение от ул. „Хайдут Сидер“ към бул. „Тодор Александров“, В.
Д. Г. управлявал лек автомобил Пежо 206, с рег. № *** - собственост на Д. Д.
Г.. Непосредствено след кръстовището с ул. Хайдут Сидер“ е спрян за
проверка от служители на ОПП- СДВР, при която се установило, че
автомобилът е дерегистриран на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на дата
23.11.2021г. поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
За изложеното В. Д. Г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия № GА № 520508 от 20.06.2022г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, за това че управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен за подпис, при което не
са направени възражения. В законоустановения срок срещу съставения акта за
установяване на административно нарушение не са постъпили писмени
възражения от жалбоподателя.
Административнонаказателната преписка била докладвана на
Софийска районна прокуратура, където била образувана пр.пр. № 39163/2022
г. по описа на Софийска районна прокуратура.
В хода на прокурорската проверка жалбоподателят е дал сведение, в
което заявил, че процесният автомобил му е предоставен от брат му Д. Д. Г.
за лично ползване, самият той е лицето, което сключва договор за
застраховка „ГО“, но не е знаел, че превозното средство е със служебно
прекратена регистрация. В сведенията си Д. Д. Г. също е заявил, че не е знаел
за прекратената регистрация на автомобила, поради която причина не е
уведомил жалбоподателя.
На 23.11.2022г., прокурор при СРП издал постановление за отказ от
образуване на досъдебното производство поради липсата на данни за
извършено деяние по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК или на друго от общ
характер и преписката е прекратена, а материалите са изпратени на ОПП –
СДВР за преценка за преценка за налагане на административно наказание. В
тази връзка било издадено наказателно постановление № 22-4332-025875 от
13.12.2022г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което при идентична фактическа обстановка, на основание чл. 53 от ЗАНН и
2
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на В. Д. Г. са наложени административни
наказания за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от шест месеца.
В наказателното постановление е направено следното отбелязване: „НП
издадено на основание ППРНП № 39163/22/22.11.2022г. по описа на СРП“. В
хода на прокурорската проверка е установено, че жалбоподателят не е знаел,
че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, тъй като не е
собственик.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК: показанията на св. В.
Л. Л., постановление по пр.пр. № № 39163/2022г. от дата 23.11.2022г. с изх.
№ 39163/22/24.11.2022г., акт за установяване на административно нарушение
серия GА № 520508 от 20.06.2022г., справки картон на водача, заповед
№8121к-13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи на Р.
България, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, писмо
с рег. № 4332р-47-857 от 17.08.2022г. на началника на ОПП- СДВР,
извлечения от АИС на КАТ по история на ПС, справка от АИС на КАТ за
собственост на ППС, писмени сведения от В. Д. Г. и от Д. Д. Г., писмо от
Гаранционен фонд с изх. № 09-00-1151/13.10.2022г. с приложени уведомление
по чл. 574, ал.10 от КЗ с рег. № 002757/09.10.2021г. и справки от базата данни
на Информационен център към ГФ, писмо от „Дженерали Застраховане“ АД с
изх. №*********/02.11.2022г.
Съдът кредитира с доверие в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Св. В. Л. Л. е потвърдил извършването на проверката и установяването
на прекратената регистрация на процесния автомобил. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля като логични и кореспондиращи си с останалите
писмени доказателства по делото.
От справка от АИС на КАТ за собственост на ППС (л. 18 от съдебното
производство) се установява, че собственик на лек автомобил Пежо 206, с рег.
№ *** е Д. Д. Г..
От извлечение от АИС на КАТ (л. 17 от съдебното производство) се
установява, че регистрацията на процесния автомобил е служебно прекратена
на 23.11.2021г. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП въз основа на постъпило
уведомление от ГФ, получено по електронен път. Видно от същата справка
3
прекратената регистрация е възстановена служебно на 20.06.2022г. при
предоставени данни за сключена за сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите "от ГФ.
С писмо с рег. № 4332р-47-857 от 17.08.2022г. на началника на ОПП-
СДВР (л. 22 от съдебното производство) е посочено, че собственикът е
„уведомен от застрахователните органи на 21.11.2021г.“ Според същото
писмо тази дата не касае уведомяване на собственика за служебно прекратена
регистрация на превозното средство, а органът по регистрацията уведомява
собственика на превозното средство при служебно прекратена регистрация, за
което не са ангажирани доказателства. Съгласно приложеното по
уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ с рег. № 002757/09.10.2021г. (л. 30 от
съдебното производство), същото е изпратено на 15.10.2021г. и чрез него
собственикът по свидетелство за регистрация на лекия автомобил е уведомен
не за служебно прекратена регистрация, а за липсата на данни в
Информационния център на ГФ относно сключена задължителна застраховка
„ГО“, както и за възможността за дерегистриране на автомобила след
уведомяване на компетентните органи на МВР като негативна последица от
непредставяне на доказателства за сключването й.
Същевременно ГФ няма задължение за изпращане на уведомленията по
чл. 574, ал.10 от КЗ до собствениците на МПС като препоръчана пощенска
пратка (писмо от Гаранционен фонд с изх. № 09-00-1151/13.10.2022г.- л. 29 от
съдебното производство).
От писмо от „Дженерали Застраховане“ АД с изх.
*********/02.11.2022г. (л. 34 от съдебното производство) се установява, че
при сключване на застрахователен договор дружеството няма правно
задължение да уведомява клиентите си за изтичане на полицата чрез смс или
друг вид кореспонденция.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказаният жалбоподател в срока за обжалване на
обжалваем акт, поради което разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е започнало със
4
съставяне на акт за установяване на административно нарушение по реда на
чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е
посочено в наказателното постановление. Това е така, доколкото нормата
на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда изключения от правилото, които допускат
производството да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на
изрично предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага
приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за
установяване на административно нарушение, който е сложил началото на
производството.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган – инспектор при СДВР,
О“ПП“ в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно законовата делегация на чл. 189, ал.1 от ЗДвП.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните
работи на Р.България, в т. 3.5 е възложена компетентност на
административно наказващия орган полицейски инспектор в О“ПП“ СДВР за
обслужваната територия, според законовата делегация на чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП. Административно наказващият орган старши инспектор Гергана В.
Борисова е заемала длъжност Началник на 01 група „Административно-
наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към
О“ПП“ СДВР към момента на издаване на наказателното постановление,
според Заповед №8121к-13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните
работи на Р. България.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на
изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, а при съставянето, респ. при
издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, от
естество да доведат до неяснота на административното обвинение и до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Между акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление е налице
тъждество на фактите и съответствие на посочената правна разпоредба, чието
нарушение се твърди. Актът за установяване на нарушение е подписан от
съставителя и един свидетел, който е присъствал при проверката съгласно
5
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, и е надлежно предявен и връчен на
същата дата на жалбоподателя, който го е подписал без възражения. В
законоустановения срок след съставянето на акта не са постъпили
възражения.
Поради това и в тази връзка не могат да бъдат извлечени аргументи за
отмяна на наказателното постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП,
съгласно която „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.
Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.
175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, че не е
сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Съгласно чл.18б ал. 1,
т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните ППС, регистрацията се
прекратява служебно на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд. Според разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от наредбата, при
прекратяване на регистрацията по т. 8 се уведомява собственикът на
превозното средство, посочен в регистъра. Анализът на тази разпоредба сочи,
че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при
служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да
уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно
Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е
възприето единно разрешение „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно
6
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.
143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.“
Описаната в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление фактическа обстановка, установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на
посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство е било без валидна регистрация
към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата в
предходен момент. При това, като е управлявал посоченото моторно
превозно средство по път за обществено ползване, какъвто е и уличната
мрежа на гр. София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Въпреки това съдът намира, че в настоящият случай липсва
уведомяване на собственика на процесния автомобил от О“ПП“- СДВР за
служебно прекратената по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрация.
Уведомлението по чл. 574, ал.10 от КЗ, изпратено на 15.10.2021г. на
собственика не съдържа уведомяване за вече прекратена по служебен ред
регистрация, а за възможна такава. От друга страна липсата на задължение от
страна на ГФ за изпращане на уведомленията по чл. 574, ал. 10 от КЗ до
собствениците на моторни превозни средства, за които липсват данни за
активна застраховка „ГО“ като препоръчана пощенска пратка, поставя под
съмнение узнаването на релевантните за избягване на възможността за
настъпване на негативни последици обстоятелства от собственика на
процесния автомобил.
Поради изложеното съдът намира, че на жалбоподателя В. Г. не му е
било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасни последици. Липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл. 175, ал. 3, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието,
осъществено от жалбоподателя несъставомерно.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно, поради което следва да бъде
7
отменено.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски. При този изход на делото
право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не му
се следват.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-025875 от 13.12.2022г.
на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на В. Д. Г. са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване
от право на управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8