Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

420/9.7.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на шести юли 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2808/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

 

Искова молба от Т.С.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Г.А.М., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 55 ЗЗД и цена от 5000 лева главница.

Ищцата сочи, че прехвърлила по сметка на ответника, на 14.02.2019г. сумата от 5000 лева. Поради това, че не съществувало правно основание за получаване от него на сумата, иска осъждането му, да ѝ я заплати, като получена без основание, евентуално на отпаднало такова и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Признава получаването на сумата, но твърди, че няма задължение за връщането и, защото дъщеря на ищцата поискала да му я преведе за да я предостави той на трети лица, в изпълнение на договор между тях, което и сторил в деня на получаването и. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

 

В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства установяват твърдените в исковата молба факти – получаване от ответника по негова сметка на сумата от 5000 лева на 14.02.2019г.. На същата дата, той изтеглил сумата и наредил 2600 лева, от нея, по сметка на трето лице – А. М. И., а сумата 2360 лева внесъл, по сметка на друго трето лице – св. М. Х. Д.. И в двата документа, като основание на операцията ответникът посочил „фолксваген поло крос“. Последният/св. М. Д./ в показанията си твърди, че сумите получени от ответника, както той, така и И. предали на св. Кр. К.. От анализа на всички гласни доказателствени средства и приетите неоспорени писмени доказателства, този състав приема, че между свидетелите С. Н./дъщеря на ищцата/ и св. Кр. К., бил сключен договор за поръчка, по силата на който К. следвало да намери в Швейцария лек автомобил Фолксваген, модел „Поло крос“, да го закупи и достави на дъщерята на ищцата, с подготвени документи за регистрация. Било постигнато съгласие, че всичко свързано със закупуването, превозването и доставянето на автомобила, ще коства на свидетелката С. Н. сумата от 5000 лева. По договорка между двамата, тя следвало да я преведе по сметка на ответника, а той предаде на К.. До изпълнение на поръчката не се стигнало, тъй като след пристигане на автомобила в България се установила повреда на скоростната му кутия, за отстраняването на която повреда св. С. Н., не била склонна да заплати. Поради неизпълнение на поръчката в период от няколко месеца след превода на сумата, тя и нейни познати уведомили св. К., че желаят да им бъде възстановена сумата. Освен показанията на св. С. Н., по делото няма други доказателства, че в конкретния случай, ответникът има нещо общо със сделката между двамата свидетели, освен посредничеството за достигане на сумата от единия до другия. Не се подкрепят, нито от другите показания по делото, нито от изявленията на страните и свидетелите пред органите на МВР, по приложеното ДП № 1741/2019г. по описа на 05 РУ – СДВР, твърденията на св. Н., че следвало да закупи автомобила от ответника, че уговаряли подписване на предварителен договор с него и той щял да оформя документи, нужни за регистрация и придобиване на автомобила, тъй като бил съдружник на контрагента ѝ, и негов представител в България.      

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД – Ищецът обосновава задължението за връщане на получена от ответника сума, при начална липса на основание, поради нищожност на предварителен договор за покупко-продажба на автомобил между дъщеря ѝ, и ответника, едва на устните състезания, а в исковата молба твърде въобще липса на основание. Посочва се основание за нищожност – липса на предписана от закона форма/писмена/. Както се спомена, освен явно заинтересованите показания на св. Н., по делото няма данни, за някакъв предварителен договор между нея и ответника за покупко-продажба. Даже и да бе уговаряно нещо подобно, то такъв договор не би бил нищожен на посоченото основание, поради разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, тъй като нотариално заверена форма се изисква само при договор за покупко-продажба на вече регистриран автомобил, какъвто случая не е. Съществуването на описаните уговорки между св. Н. и св. К., изключват и първоначално твърдяната липса на основание. Както се твърди от самата ищца и дъщеря ѝ, в досъдебното производство сумата е дадена в изпълнение на тях/уговорките по договора за поръчка/, а от ищцата на свидетелката, нейна дъщеря, като дарение. 

Посоченото изключва твърдяната липса на основание за размяна на престация, съответно искът за връщане на даденото е неоснователен и следва да се отхвърли, като такъв. Това, налага произнасяне по предявения, като евентуален иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД – Основателността му предполага получаване на престация от ответника, по съществувало, но вече отпаднало основание, в следствие на което, той се е обогатил в някакъв размер за сметка на ищеца. Безспорно е, по делото, че ответникът е получил сумата от 5000 лева, а по принцип, че разваленият договор съставлява отпаднало основание, по смисъла на чл. 55 ЗЗД. В случая обаче, бе установено, че е съществувал договор между свидетелите по делото, а не между страните, и че по него е разменена процесната сума. Ответникът, поради подчертаната вече липса на връзка със сделката на двамата свидетели, не може да се приеме, че е получил сумата в смисъла на думата получавам, като приемам за изпълнение, а по скоро в смисъла на приемам нещо, което ми се дава или изпраща. Освен това полученото от него, не го е обогатило. Последното предполага увеличаване актива на едно имущество или намаляване пасива му, а в случая цялата сума е била предадена на св. К.. Така, ответникът, не е лицето което дължи връщането ѝ, а същевременно, ищцата, не е лицето, което може да иска това, дори и при хипотезата на чл. 74 ЗЗД, от настоящия ответник.

В обобщение, не са установени два елемента от фактическия състав на отговорността, при неоснователно обогатяване – получаване и обогатяване, и се налага отхвърляне, и на предявения евентуален иск, като неоснователен.

 

При този изход на спора ищецът, следва да заплати на ответника сумата от 500 лева разноски в производството, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Г.А.М., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо и предложение трето от ЗЗД/втория като евентуален/, за осъждане на ответника да върне сумата от 5000 лева, получени без основание, евентуално на отпаднало основание, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Т.С.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Г.А.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 500 лева разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :