Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 222 17.06.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На четвърти юни две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 306 по описа за 2020г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225,ал.1 от КТ.
Ищецът Ц.К.С. *** исковата молба, че работил по трудов договор № ЧР-09-1893/19.12.2013г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „изпълнител” в ИА„Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК ********* гр.София, ГД”Военно-почивно дело и военни клубове”, отдел „Териториален”, сектор „Военни клубове” гр.Варна, с място на работа Военен клуб гр.Търговище, като със Заповед № 74/24.01.2020г. на работодателя, трудовото правоотношение е прекратено с дисциплинарно уволнение на ищеца.Като твърди, че е уволнен на осн. чл. 190,ал.1,т.1 от КТ, а уволнението е извършено в нарушение на материалния закон и при нарушение на установената процедура, позовавайки се и на чл. 194,ал.1 от КТ относно нарушенията от 08.11.2019г., ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяната му, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за шест месеца, считано от датата на заповедта-27.01.2020г. в размер на 5356,80лв., претендира законната лихва и разноските по делото. В срока по чл. 312,ал.2 от ГПК, в допълнителна молба оспорва наличието на основанието по чл. 190,ал.1,т.3 от КТ, като поддържа изложеното в исковата молба, твърди и несъразмерност на наложеното наказание. В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.С.П.-ТАК, която пледира за уважаването на исковете изцяло.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез юрисконсулт Х.А., исковете се оспорват като неоснователни, с доводи за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради установяване на извършените от ищеца дисциплинарни нарушения в условията на системност, посочени в заповедта; сочи се още, че уволнителното основание е по чл. 190,ал.1,т.3 от КТ, а не както твърди ищецът-по чл. 190,ал.1,т.1 от КТ; изложени са подробни съображения, иска се отхвърлянето на предявения иск за отмяна на уволнението, като неоснователен, а оттам- отхвърляне и на обусловените искове за възстановяване на предишната длъжност и за изплащане на обезщетение за оставане без работа. В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника юрисконсулт И.М., който оспорва исковете, като неоснователни; в условията на евентуалност иска определяне на обезщетението по чл. 225,ал.1 от КТ без включване на сумите за порцион; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание по реда на чл. 214,ал.1 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск по чл. 225,ал.1 от КТ , който се счита предявен за сумата от 3936,42лв. за периода от 27.01.2020г. до 04.06.2020г.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото за това, че между ищеца и ответника е било налице трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № ЧР-09-1893/19.12.2013г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „изпълнител” в ИА„Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК ********* гр.София, ГД”Военно-почивно дело и военни клубове”, отдел „Териториален”, сектор „Военни клубове” гр.Варна, с място на работа Военен клуб гр.Търговище, като видно от Заповед № 74/24.01.2020г. на работодателя, трудовото правоотношение е прекратено с дисциплинарно уволнение на ищеца на осн. чл. 190,ал.1,т.3 от КТ вр. чл. 187,ал.1,т.1,т.7 и т.8 от КТ и същата е връчена на ищеца при отказ на 27.01.2020г.От съдържанието на заповедта е видно, че уволнението е наложено поради извършване на следните нарушения: нарушение по чл. 187,ал.1,т.1 и т.8 от КТ - неуплътняване на работното време и уронване доброто име на предприятието, поради това, че на 08.11.2019г. е установено, че ищецът спи на работното място към 15ч.; на същата дата- нарушение по чл. 187,ал.1,т.1, изразяващо се в установено преждевременно напускане на работа, като при връщането на проверяващите към 15,30ч. е установено, че ищецът е напуснал работното място; нарушение по чл. 187,ал.1,т.1 от КТ-преждевременно напускане на работа от страна на ищеца, като е установено при проверка във военния клуб към 16,30ч. на 29.11.2019г.; нарушение по чл. 187,ал.1,т.7 от КТ –неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, като е установено, че ищецът не е изпълнил заповед за командироване № 188/27.11.2019г. на началник на ТО Варна. От Протокол за извършен оглед и проверка на военен клуб Търговище, извършени на 08.11.2019г. от Йордан Йорданов-началник сектор ВК при ТО Варна се установява, че на посочената дата проверяващият е посетил работното място на ищеца-ВК Търговище, като влизайки в клуба заварили ищеца легнал на дивана в офиса със събути обувки.След като разговаряли около 10 минути, проверяващите си тръгнали, но се наложило да се върнат, за да направят снимки на сградата, като при връщането в гр.Търговище към 15,30ч., установили, че вратата на клуба е заключена, а ищецът не бил на работното си място. Посочените обстоятелства са изложени и в доклад на Живко Костадинов-началник на ТО Варна до изпълнителния директор на ИА”Военни клубове и военно-почивно дело” с вх.№ 14284/18.11.2019г., към който е приложен и протоколът от проверката в гр.Търговище от 08.11.2019г. С резолюция от 20.11.2019г. на изпълнителния директор е разпоредена проверка и изготвяне на предложение. От Докладна записка от Живко Костадинов-началник на ТО Варна до изпълнителния директор с изх.№ 2564/04.12.2019г. относно предложение за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца е видно, че в същата са посочени както установеното на 08.11.2019г., така и отсъствие на ищеца от работното място, установено при проверка във ВК на 29.11.2019г. в 16,30ч., за което е съставен протокол изх.№ 2536/29.11.2019г.Изложено е още, че ищецът е бил включен в списъка на участниците в работна среща в хотел Рибарица-с.Рибарица в периода 02.12-03.12.2019г., във връзка с което е издадена Заповед № 188/27.11.2019г. за командироването му.Сочи се, че ищецът е заявил, че има здравословни проблеми и не може да пътува, но не е представил медицински документ. Посочено е и наложено на ищеца дисц. наказание „забележка” със заповед № 1255/10.10.2018г., което е неотносимо към спора. С писмо изх.№ 18139/18.12.2019г., работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца относно трите нарушения, които е следвало да бъдат представени на работодателя в срок до 17,00ч. на 30.12.2019г.От доклад на ищеца до работодателя вх.№ 15838/27.12.2019г. се установява, че ищецът е изложил обясненията си по всеки от трите случая, като за 08.11.2019г. твърди, че получил сърцебиене и световъртеж, при което просто залитнал и седнал на дивана; за случая от отсъствието си 29.11.2019г. твърди, че тъй като в клуба липсва тоалетна, му се наложило да ползва санитарния възел на фризьорски салон в съседство, а за неучастието си на работната среща в Рибарица твърди влошаване на здравословното му състояние, при което не можел да пътува и за което уведомил прекия си ръководител.Приложени са и медицински документи, като видно от амбулаторен лист от 02.12.2019г., ищецът е бил прегледан от д-р Баева-специалист вътрешни болести, а от амбулаторен лист от 03.12.2019г. се установява извършен преглед от д-р Раднев-кардиолог, назначено му е лечение. От фиш за заплата за м.декември 2019г. на ищеца се установява, че същият получава основно трудово възнаграждение в размер на 560лв., 6% клас прослужено време в размер на 33,60лв., МО 32% в размер на 179,20лв. и порцион в размер на 120лв.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно, подробно и безпристрастно, се установява, че за шестмесечния срок по чл. 225,ал.1 от КТ дължимите на ищеца суми са в размер на 5356,80лв.(с включен порцион), а за периода 27.01.2020г. до датата на съдебно заседание-04.06.2020г. дължимата сума е в размер на 3936,42лв.; при изключване на сумите за порцион, съотв. за шест месеца дължимата сума е в размер на 4636,80лв., а за периода до 04.06.2020г. сумата е в размер на 3407,33лв. В съдебно заседание съдът е извършил констатация на трудовата книжка на ищеца, като е установено, че от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение и до момента, същият не е започнал работа по друго трудово правоотношение. От показанията на св. Н.П.К., офицер от запаса, се установява, че той често посещава военния клуб и знае, че в същия има тоалетна, а за 29.11.2019г. посочва, че придружил ищеца до клуба на учителя в гр.Търговище, където ищецът първо разговарял с един от другите посетители на военния клуб, а след това разговарял и с управителя и председателя на учителския клуб, но свидетелят не знае за какво са разговаряли.От показанията на втория свидетел М. С. С. не се установяват факти, относими към спора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
По обуславящият иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 от КТ:Оспорва се уволнение, извършено на осн. чл. 190,ал.1,т.3 от КТ, обосновано с доводи за липса на предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудовия договор на това основание.Съгласно разпоредбата на чл. 190,ал.1,т.3 от КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага за системни нарушения на трудовата дисциплина. В закона липсва легална дефиниция на понятието “системни нарушения”, но в практиката трайно се приема, че за да е налице системност на нарушенията на трудовата дисциплина, е необходимо работникът/служителят да е извършил три или повече дисциплинарни нарушения. За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено или погасено по давност - Решение № 55/01.03.2011г. по гр.д.№ 1972/2009г. на ВКС IV г.о. В този смисъл, за установяване съставомерността на уволнението в настоящия случай, е необходимо да се установи дали наказанията са наложени в сроковете по чл. 194 от КТ, като се разгледа правопогасяващото възражение на ответника за погасяване на възможността работодателят да му наложи дисциплинарно наказание за двете нарушения от 08.11.2019г., като в тази връзка, съдът приема следното: доколкото и относно системните нарушения в закона липсват специални правила за сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, съдът приема, че са приложими правилата, визирани в разпоредбата чл.194 КТ. Съгл. разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. „Откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя; след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира(в този см. решение № 203 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6889 / 2014 -решение №256 от 18.05.2012 г. по гр. дело №1036/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение №363 от 10.01.2012 г. по гр. дело №354/2011 г. на ВКС, I. г.о. и др.). Видно от събраните писмени доказателства по делото, на 18.11.2019г. работодателят е получил доклад и протокола от 08.11.2019г., в които са описани субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение, а именно-при проверката на посочената дата около 15,00ч. е установено, че ищецът спи на работното място, а при връщането им към 15,30ч. е установено, че ищецът е напуснал работното си място.Посочените обстоятелства обуславят извод, че още на 18.11.2019г. работодателят е узнал за двете нарушения от 08.11.2019г. и съществените им признаци, а дисциплинарното наказание е наложено със Заповед № 74/24.01.2020г. на работодателя, т.е. шест дни след изтичане на двумесечния срок по чл. 194 от КТ, обуславящо извод, че дисциплинарната отговорност на ищеца за тези две конкретни нарушения е погасена по давност, при което възражението на ищцовата страна е изцяло основателно. При така установените обстоятелства, съдът приема още, че не е налице хипотезата на системност на дисциплинарните нарушения, посочена в уволнителната заповед като уволнително основание, поради неспазване на изискванията на налагане на дисциплинарно наказание в законоустановените срокове, при което остават само две дисциплинарни нарушения, за които своевременно е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца с наложено дисциплинарно наказание. (Решение № 277 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 2243 / 2016 г.).С оглед на изложените доводи, съдът приема, че липсва основанието по чл. 193,ал.1,т.3 от КТ, посочено в Заповед № 74/24.01.2020г. на работодателя, с която ищецът е уволнен, обстоятелство, обуславящо основателността на предявения иск за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на посочената заповед, без съдът да се произнася по съществото на самите дисциплинарни нарушения, на осн. чл. 344,ал.1т.1 от КТ.
Основателността на обуславящия иск за отмяна на уволнението води до основателност и на обусловения иск за възстановяване на ищеца на предишната му длъжност „изпълнител” в ИА„Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК ********* гр.София, ГД”Военно-почивно дело и военни клубове”, отдел „Териториален”, сектор „Военни клубове” гр.Варна, с място на работа Военен клуб гр.Търговище, поради което същият следва да бъде уважен, на осн. чл. 344,ал.1,т.2 от КТ.
По иска с пр. осн.
чл. 344,ал.1,т.3 във вр. с чл. 225,ал.1 от КТ, съдът
приема следното: Доколкото е установено по делото, че ищецът е останал без
работа от датата на уволнение и до датата на съдебното заседание, проведено на
04.06.2020г., работодателят му дължи обезщетение, като в тази връзка, съдът
приема следното: Съгл. разпоредбата на чл. 344,ал.1,т.3 от КТ, работодателят
дължи на работника/служителя обезщетение
за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а съгл.
разпоредбата на чл. 225,ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.Видно от събраните доказателства по
делото, ищецът е останал без работа, считано от връчването на уволнителната
заповед-27.01.2020г., до датата на съдебното заседание на 04.06.2020г., когато
е установено, че същият все още не е започнал работа, при което съдът приема,
че предявеният осъдителен иск е доказан в своето основание и за посочения
период от 27.01.2020г. до 04.06.2020г.Относно размера на дължимото обезщетение,
съдът следва да разгледа и другия спорен въпрос между страните-дали
обезщетението следва да включва и сумата за порцион или не, като в тази връзка
приема следното:Съгл. разпоредбата на чл.3 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, брутната
работна заплата се състои от: основна работна заплата, определена съгласно
действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в
наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и други
трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор
и невключени в т. 1 и 2, а съгл. чл.6 от същата, допълнителните трудови
възнаграждения са: определените с наредбата или с друг нормативен акт
възнаграждения, които се изплащат задължително; договорените с индивидуален
и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според
договорените условия.Същевременно, страните не спорят за това, че порционните
средства са такива с постоянен характер.Въпросът е за това дали имат характер
на допълнително трудово възнаграждение или не.В случая следва да се вземат предвид и разпоредбите на Закона за отбраната
и въоръжените сили(ЗОВС), като специален закон, който съдържа изрична
регламентация от какви възнаграждения се формира брутното трудово
възнаграждение на военните и цивилните служители /чл.218 и чл.295/– това са
основното месечно и другите допълнителни възнаграждения. Кои
възнаграждения са допълнителни е също изрично и ясно пояснено в самия закон.
Порционните пари /чл.224 и чл.298/ не представляват такива допълнителни
възнаграждения, тъй като нямат характер на възнаграждение, а на предвидено материално осигуряване.Това се
установява от самата законова регламентация в чл. 298, ал.1 от ЗОВС, съобразно
която на цивилните служители се изплащат
пари за представително облекло-ал.1; на цивилните служители се осигуряват
порционни пари-ал.2, както и ал.3, съобр. която доволствията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци и се
осигуряват при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на
отбраната.С оглед на изложеното, съдът приема, че порционните пари не
представляват допълнителни трудови възнаграждения, а доволствия,
при което не следва да бъдат включвани в размера на обезщетението по чл.
225,ал.1 от КТ (в този см. Решение № 258/26.05.2011г. по гр.д.№ 1187/2010г. на
ВКС, IVг.о.).С оглед на
изложените доводи, съдът приема, че следва изцяло да кредитира заключението на
вещото лице във втория вариант, в който в размера на месечното обезщетение не
са включени порционните пари, поради което приема, че ответникът следва да
заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение
в размер на 3407,33лв. за периода от 27.01.2020г. до 04.06.2020г., ведно със
законната лихва от 27.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като
за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 3936,42лв.,
претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 във вр. с чл. 225,ал.1 от КТ.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, като видно от представения договор за правна
защита, адвокатското възнаграждение е уговорено в хипотезата на чл. 38,ал.1,т.2
от ЗАдв.-безплатна защита на материално затруднено
лице, като видно от представения списък по чл. 80 от ГПК с инкорпорирано искане
от адв.П.-ТАК за присъждане на посоченото
възнаграждение, същата претендира възнаграждение за всеки от предявените искове.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 2,ал.2 от Наредба № 1/2004т. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения(НМАВ), ред. ДВ бр. 45 от
15.05.2020г., приема, че съгл. чл. 7,ал.1,т.1 от същата, следва да определи
адвокатско възнаграждение на адв.С.П.-ТАК, което по
първите два неоценяеми иска по чл. 344,ал.1,т.1 и т.2
от КТ следва да се определи общо и в размер на МРЗ към момента(ПМС № 350/19.12.2019 г.), или 610лв., а по претенцията
по чл. 344,ал.1,т.3 вр. чл. 225,ал.1 от КТ следва да
се определи адвокатско възнаграждение по чл. 7,ал.2,т.2 от НМАВ в размер на
284,44лв. или общо 894,44лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв.С.П.-ТАК посочената сума, на осн. чл. 38,ал.2 вр.
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.Ответникът също е претендирал разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение, като с
оглед изхода от спора и съобразно отхвърлената част от третия иск, на ответника
се дължат разноски по съразмерност.Съдът, на осн. чл.
78,ал.8 от ГПК приема, че следва да определи юрисносултско
възнаграждение за защита по исковете по чл. 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ в размер на
100лв., а за третия иск-100лв., на осн. чл. 78,ал.8
от ГПК вр. чл. 37,ал.1 от ЗПП вр.
чл. 23,т.1 от НЗПП.Така с оглед изхода от спора, ответникът има право на
разноски по съразмерност за защита по третия иск, като съобразно отхвърлената
част от него, ответникът има право на разноски в размер на 13,50лв., като
ищецът, който е освободен от разноски към съда, но не и към ответника, следва
да му заплати, на осн.
чл. 78,ал.3 от ГПК.Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РСТ държавна такса по предявените искове в размер
на по 50лв. за неоценяемите и 136,29лв. по оценяемия иск, или общо 236,29лв., както и сумата от 100лв.
възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО уволнението на Ц.К.С.
с ЕГН ********** ***, извършено със
Заповед № 74/24.01.2020г. на работодателя ИА„Военни клубове и военно-почивно
дело”, ЕИК ********* гр.София, бул.”Цар Освободител”, № 7, представлявана от
изпълнителния директор В.С., на осн. чл. 190,ал.1,т.3
от КТ вр. чл. 187,ал.1,т.1,т.7 и т.8 от КТ и го отменя, на осн. чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, КАТО
ВЪЗСТАНОВЯВА
Ц.К.С. с ЕГН ********** ***, на предишната му длъжност „изпълнител” в
ответната ИА„Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК ********* гр.София,
ГД”Военно-почивно дело и военни клубове”, отдел „Териториален”, сектор „Военни
клубове” гр.Варна, с място на работа Военен клуб гр.Търговище, на
осн. чл. 344,ал.1,т.2 от КТ.
ОСЪЖДА
ИА„Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК ********* гр.София, бул.”Цар
Освободител”, № 7, представлявана от изпълнителния директор В.С., да заплати
на Ц.К.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 3407,33лв. обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 27.01.2020г. до
04.06.2020г., ведно със законната лихва от.27.02.2020г. до изплащане на
задължението, като за разликата над него и до пълния предявен размер от 3936,42лв
отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 във вр. с
чл. 225,ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА
ИА„Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК ********* гр.София, бул.”Цар
Освободител”, № 7, представлявана от изпълнителния директор В.С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РСТ държавна такса върху уважените искове в размер общо на 236,29лв.,
както и 100лв. възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ИА„Военни клубове и
военно-почивно дело”, ЕИК ********* гр.София, бул.”Цар Освободител”, № 7,
представлявана от изпълнителния директор В.С., да заплати на адв. С.П. П. с ЕГН **********
от АК Търговище, адвокатско възнаграждение в размер на 894,44лв., на осн. чл.
38,ал.2 вр. ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Ц.К.С. с ЕГН ********** ***, да
заплати на ИА„Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК ********* гр.София,
бул.”Цар Освободител”, № 7, представлявана от изпълнителния директор В.С., разноските
по делото в размер на 13,50лв. юрисконсултско възнаграждение,
определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от обявяването му на страните - 18.06.2020г., пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: