Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.Варна, 16.11.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в публичното заседание на 22.10.2015 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия ***
гр.д. № 4162/2015 год. по описа на
Районен съд гр. Варна, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по предявени от ”В.И К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от законен представител *** – управител, против
В.Ч.К., ЕГН **********, с адрес: ***. ***,
в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 444.75 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължима главница за периода от
25.02.2011 г. до 10.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.02.2015 г. до окончателното
погасяване на задължението; сумата от 130.43 лв. /сто и тридесет лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
25.02.2011 г. до 10.02.2015 г., дължими за ползвани и неплатени *** услуги по
партида на платец № 1504642 за обект – имот, находящ
се в ***. ***, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №853/17.02.2015г. по ч.гр.д.№
1719/2015г. на ВРС, 20 състав.
Ищецът поддържа, че през релевирания
период е предоставил на ответника *** услуги, като последният не е престирал стойността на потребената
вода. По подадено от настоящия ищец заявление е образувано ч.гр.д.№ 1719/2015г.
на ВРС, 20 състав, приключило с издадена в негова полза против ответника Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която последният е
подал възражение. В тази връзка ищецът обективира
искане да бъде прието за установено по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, че
ответникът му дължи посочените суми.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, в който твърди, че не е титуляр на партидата.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени
Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор,
видно от които /чл.2/ потребители на *** услуги са юридически или физически
лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят *** услуги.
По силата на договор за дарение, обективиран
в НА №173/1998г., вписан в Службата по вписванията с вх. рег.
№130803/02.10.1998г., ответникът В.Ч.К. и третото за спора лице Мартин Ч.К. са придобили
собствеността върху апартамент с административен адрес ***. ***.
Представени за по делото преписи на констативни протоколи
от проверка на апартаментно отклонение за битово горещо водоснабдяване на
отоплителни тела в процесния имот, съставни от „Веолия Енерджи Варна”ЕАД с
предишно наименование „***, за водомер за топла вода №1418172 с титуляр Чавдар
Стоянов К., за който няма спор между страните, че е баща на ответника. От
същите се установяват отразените месечни отчети за количеството консумирана
топла вода в обекта на потребление за периода
м.01.2011г. – м.04.2015г. В констативните протоколи е налице подпис на
абонат срещу показанията за водомер за топла вода №1418172 с титуляр Чавдар
Стоянов К., като последно положеният такъв е за показанията, отчетени през
м.04.2015г.
От заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че общият размер на
месечните задължения по партида с аб. №1504642 за
периода 25.02.2011г. – 10.02.2015г. възлиза на 444.75 лева. По процесните фактури не са извършвани плащания. Титуляр на
партида с аб. №1504642 по данни на ищеца е ответникът
В.Ч.К.. Общият размер на лихвата за забава върху всяко от месечните задължения,
считано от датата на съответния им падеж до 10.02.2015г. възлиза на сумата от 130.43
лева.
На съда му е служебно известно, че производството по гр. дело
№ 4163 по описа за 2015 год на ВРС е
образувано между същите страни за същия обект на потребление, но има за предмет
вземания по партида с абонатен номер 1504641 за периода 10.04.2013 год. до
10.02.2015 год.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на
чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се
явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен положителен установителен иск
ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане. В
конкретния случай ищецът следва да установи обвързаност на страните от договор
за предоставяне/ползване на водоснабдителни и канализационни услуги на
територията на гр.Варна, както и че през процесния
период и за процесния обект са предоставени В и К
услуги на твърдяната стойност.
Лицата, имащи качеството потребители на *** услуги, са
определи нормативно в чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на *** услуги. В разглеждания
случай няма спор между страните, че жилищната сграда, находяща
се в ***, е присъединена към водопреносната и канализационна системи, стопанисвани от
ищеца. Няма спор, а и от представената по делото официална справка от имотния
регистър, се установява, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
сградата, считано от 02.10.1998г. Имотът е придобит в съсобственост с трето за
спора лице, но по делото не са представени доказателства за обема на правата им
в съсобствеността. Липсват наведени твърдения и представени доказателства, че
трето за спора лице – другият съсобственик или държател, упражнява фактическа
власт върху имота. Ответникът не признава, но и не оспорва, че ползва еднолично
имота. В тежест на ответната страна е да установи, че ползвател на обекта на
потребление е трето за спора лице. При липса на проведено доказване в тази
насока, следва да се приеме, че с оглед притежаваните от него вещни права
ответникът има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.”б” от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /в сила от
20.01.2005г./, респективно дължи заплащане на одобрена от ДКЕВР цена на потребени *** услуги на оператора, какъвто в случая се явява ищецът /чл. 2, ал.1 от
ЗРВКУ/.
Възражението на ответника, че същият не е страна по
договор за предоставяне на В и К услуги, тъй като не е титуляр на партидата, е
неоснователно. Процесният договор е от категорията на
неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се
сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната
и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна
връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от
договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от
приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на *** са
влезли в сила и важат за всички потребители на вода и *** услуги, включително
спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ на 26.07.2006г. и с оглед липсата на
твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.69,
ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им отношения. Страна по
облигационното правоотношение е титулярът на правото на собственост, поради
което ирелевантно се явява обстоятелството кое лице
фигурира като титуляр на партидата, тъй като това счетоводно отразяване не
представлява правопораждащ факт на облигационното
правоотношение.
Следва да се посочи, че с изтичане на срока за отговор се
преклудират всички възражения, оспорвания и твърдения
за факти, които страната е могла да релевира в срока
за отговор. Ответникът не може след срока за отговор да се брани с възражения,
които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон
от съда. Философията на новия ГПК намира отражение в т.н. концентрационно
начало, което има за резултат ранната поетапна преклузия
на процесуални права – т.е. концентриране на действията, насочени към
изясняване на спора от фактическа страна и към определяне на спорния предмет
чрез предявяване на различни искания и възражения в един ранен стадий на
процеса, след което тези възможности на страните се преклудират.
На посоченото основание, в рамките на срока за отговор, ответникът трябва да
направи всичките си фактически възражения срещу иска и да изчерпи всички правопогасяващи или правоизключващи
факти.
В разглеждания случай единственото релевирано
в срока за отговор по чл.131 от ГПК възражение на ответника е, че титуляр на
партидата е неговият баща, поради което това е единственото допустимо насрещно
възражение. Всички останали възражения на ответника не са част от спорния
предмет и не следва да бъдат изследвани от съда. В този смисъл съдът не
дължи произнасяне по останалите несвоевременно заявени от ответника възражения,
включително позоваването в хода на устните състезания на изтекла в негова полза
погасителна давност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
наведените в първото по делото заседание твърдения на ответника за липса на
реално доставени *** услуги се явява неоснователно. Фактът на доставянето на ***
услуги до абоната за процесния период се установява
от записванията в констативните протоколи, съставени от топлопреносното
дружество, което е отчитало показанията на процесния
водомер за топла вода и е начислявало дължимата цена за загряване на водата.
Доставеното количество студена питейна вода, както и свързаните с това услуги
по отвеждане и пречистване на отпадъчните води, подлежи на заплащане на ***
доставчика. В представените по делото констативни протоколи, са обективирани показанията на отчетеното количество питейна вода
по партида на потребителя. В същите периодично е полаган подпис на абоната,
респ. на негов представител, с което се удостоверява верността не само на
текущите, но и на всички предходни показания. Карнетите
представляват хронологична последователност на отчетите, поради което
консумацията за конкретния период се изчислява като разлика между отчетеното
количество на съответната дата и отразеното за предходния период. Същите не са
оспорени досежно формалната и материалната
доказателствена сила, с която се ползват. Формалната доказателствената сила на
документа задължава съда да приеме, че подписът положен в карнета принадлежи на
абоната или на негов представител. Документът удостоверява неизгодни за
издателя си факти, поради което се ползва с материална доказателствена сила
относно обстоятелството, че отразеното в карнетните
листи отговаря на действително доставеното количество услуги. Полагането на
подпис за абонат срещу показанията, отчетени за м.04.2015г., представлява
извънсъдебно признание за верността на всички предходни показания.
Ответникът не твърди факти и обстоятелства, сочещи на липса на доставка на ***
услуги на посочения адрес през процесния период. Не
твърди да не е доставена вода в имота му или същата да не е реално отчетена,
поради неосигурен достъп до водомера, или да е погрешно отчетена, поради
неизправност на водоизмервателния уред. Констативните
протоколи представляват частни писмени документи, които носят
подписа на страната или негов представител, поради което, на основание чл. 193
от ГПК, тежестта за оспорването им е на страната, която ги оспорва. Ответникът не
е ангажирал валидни доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че представените документи са подписани от потребителя на ***
услуги, съответно от негов представител, противопоставими
са на ответника и установяват действителното количество потребена
вода от абоната през процесния период.
Съгласно чл.6 от Общите условия потребителите са длъжни
да осигуряват достъп на инкасаторите за отчитане на средствата за търговско измерване,
които са тяхна индивидуална собственост. При невъзможност за отчитане на
водомерните поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да
уточни с оператора извършване на отчитане в удобно за двете страни време, в
срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане (съгласно чл.22, ал.3 от
Общите условия). В случая по делото не се установява ответникът да е упражнил
това си правомощие, с което възможността за оспорване на отразените в карнетите показания, е преклудирана.
Съгласно заключението на проведената по делото
Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, за периода 25.02.2011г.
– 10.02.2015г. по абонатния номер на ответника са начислени и незаплатени суми
в общ размер от 444.75 лева. В тежест на ответника във връзка с предприетото
оспорване на исковата претенция и съгласно указаната му с доклада на делото
доказателствена тежест е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е извършвал заплащане на претендираните
от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът
намира, че ответникът дължи претендираната сума на
главното задължение.
По изложените съображения главният иск с правно основание
чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД следва да бъде уважен
до пълния предявени размер от 444.75 лева.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете
по чл.31, ал.2 от Общите условия ответникът дължи заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко месечно плащане, считано
от съответния падеж до 10.02.2015г., което съобразно заключението на вещото
лице е в размер на 130.43 лева.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно
признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 16.02.2015г.,
до окончателното му изплащане.
По разноските:
Изводът за основателност на иска за вземането за главница
и лихви поставя въпроса за размера на вземането за разноски в заповедното
производство, които следва да бъдат присъдени в размер на 125 лева, изразяващи
се в заплатена държавна такса и ю.к. възнаграждение.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца в исковото производство съдебни
разноски в размер на 530 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса /75
лв./, депозит за вещо лице /150 лв./, държавна такса за съдебно удостоврение /5 лв./ и ю.к. възнаграждение /300 лв./.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Ч.К., ЕГН **********,
с адрес: ***. ***, ДЪЛЖИ на *** ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Управителя ***, сумата от 444.75 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева
и седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължима главница за периода от
25.02.2011 г. до 10.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.02.2015 г. до окончателното
погасяване на задължението; сумата от 130.43 лв. /сто и тридесет лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
датата на съответния им падеж до 10.02.2015 г., дължими за ползвани и неплатени
*** услуги по партида с абонатен № 1504642 за обект – имот, находящ
се в ***. ***, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №853/17.02.2015г. по ч.гр.д.№
1719/2015г. на ВРС, 20 състав, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Ч.К., ЕГН **********, с адрес: ***. ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 125 лева, представляваща направени в заповедното производството по ч.гр.д.№
1719/2015г. на ВРС съдебно-деловодни разноски, както
и сумата от 530 лева, представляваща сторени в исковото производство по гр.д. № 4162/2015г.
на ВРС разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: