Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                           № 260133      

                      Б., 31.12.2021г.

             

              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на първи декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА Ц.

при секретаря-T.Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  Ц.

гражданско дело № 1300 по описа за 2020 година и за да се

произнесе взе предвид следното:

               Предявен е иск с правно основание чл.33, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/.

               П.Д.П. ***, с ЕГН:**********,  чрез пълномощник адв. И.Н. от САК, е предявил иск срещу Г.М.Б. ***, с ЕГН: ********** и Я.Д.Г. ***, с ЕГН:**********  за допускане на изкупуване на основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността на 5/6 идеални части от  урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Н., община Б., Софийска област, съставляващ УПИ ****-***в кв.42 по плана на село Н., община Б., Соф. обл., с урегулирана площ от 705кв.м., заедно с 5/6 идеални части от  построените в него двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда, стара къща и сайвант, при съседи: улица, УПИ *-***, УПИ **-***, УПИ ***-***и УПИ ***-***, тъй като са продадени с договор от 10.10.1997г., отразен в нотариален акт № 25, том V, дело № 1973 от 10.10.1997г. на нотариус при РС-Б.,  от майка му Г.П.Л., починала на 14.01.2006г. и сестра му Я.Д.Г. на племенницата му Г.М.Б., без да му е предлагано като съсобственик на останалата 1/6 идеална част от описания по-горе имот да ги купи, както и да му се присъдят направените разноски по делото, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

              В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. И.Н. от САК поддържа иска и моли да бъде уважен като основателен и доказан.

               Ответникът-Г.М.Б. ***, чрез  пълномощник адв. Р.С. от САК/пълномощно от 11.03.2021г./ е направила възражение по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 261617 от 16.03.2021г. в предвидения в закона срок.

               В писмения отговор ответникът Б. оспорва иска, твърди, че е предявен след изтичане на двумесечния срок по чл.33, ал.2 от ЗС, който е преклузивен. Заявява, че ищецът знае за продажбата от преди повече от 20 години. Прави възражение, че правото на иск на ищеца по чл.33, ал.2 от ЗС е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД. Ответникът Б. твърди, че на основание чл.79, ал.1 от ЗС е придобила по давност закупените от нея 5/6 идеални части, тъй като ги е владяла повече от 20 години като свои собствени и необезпокоявано от никого.

               В с.з. ответникът Г.Б. лично  и чрез пълномощник адв.С.Ц. от САК /пълномощно от 17.05.2021г.-л.65/ оспорва иска, поддържа направените възражения в писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира заплащане на разноски, за които е представила списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.83/.

               Ответникът-Я.Д.Г. ***, чрез пълномощник адв. С.Ц. от САК/пълномощно от 11.06.2021г./ е направила възражение по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 263315 от 01.07.2021г. в предвидения в закона срок.

              В писмения отговор ответникът Г. оспорва иска като заявява, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба относно момента на узнаване за извършената покупко-продажба при снабдяване с данъчна оценка на процесния недвижим имот от ищеца. Ответникът Г. прави възражение, че  искът е предявен след изтичане на двумесечния срок по чл.33, ал.2 от ЗС. Заявява, че ищецът знае за продажбата от преди повече от 20 години, тъй като е поставял въпрос пред ответника Б. да му продаде притежаваните от нея 5/6 идеални части, но такива споразумения не са постигнати.  По молба на другия ответник лично е заплащала до 2009г. дължимите местни данъци и такси за целия имот. Прави възражение, че правото на иск на ищеца по чл.33, ал.2 от ЗС е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД. Не оспорва, че ответникът Б. е владяла непрекъснато и необезпокоявано  повече от 20 години притежаваните от нея  5/6 идеални части от имота като свой собствен.

           В съдебно заседание ответникът Я.Г., чрез пълномощник адв. С.Ц. от САК оспорва иска, поддържа направените възражения в писмения отговор и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и  недоказан. Моли да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.83/.

       От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

       ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

       Ищецът П.Д.П. и ответникът Я.Д.Г. са брат и сестра и техни родители са: Д.П. Л., починал на 30.09.1986г. и Г.П.Л., починала на 14.01.2006г.

       Горното се установява от приложените писмени доказателства-копия от удостоверения за наследници.

       Страните не спорят за това, че процесният недвижим имот в село Н., община Б., представляващ УПИ ****-***в кв.42 с площ от 705кв.м. заедно с построените в него двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда, стара къща и сайвант е бил собственост на Д.П. Л.и Г.П.Л., които са го придобили по време на брака им. В този смисъл са приложените по делото писмени доказателства- копие от нотариален акт № 26, том І, дело № 69 от 16.02.1968г. на районен съдия в РС-Б., скица № 100 от 19.08.2020г. и удостоверение за данъчна оценка на имота, издадено на 03.08.2020г., както и от събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите М.М.С. и П. Г.И..

        Към момента на откриване на наследството на Д.П. Л.на 30.09.1986г., съпругата му Г.П.Л.е била собственик на 4/6 идеални части от описания по-горе имот, ищецът П.П. е собственик на 1/6 идеална част като негов син и ответникът Я.Г. е била собственик на 1/6 идеална част като негова дъщеря.

         Видно от приложеното копие от нотариален акт №25, том V, дело № 1973 от 10.10.1997г. на нотариус при РС-Б., се установява, че Г.П.Л.и Я.Г. са продали собствените си общо 5/6 идаелни части от процесния имот в с.Н.на ответника Г.М.Г., която е дъщеря на Я.Г. и племенница на ищеца П..  В описаните документи, които са представени за съставянето на нотариален акт №25/1997г. на нотариус при РС-Б. няма посочена покана до ищеца като съсобственик на имота за закупуването на 5/6 идеални части. От приложеното писмо с изх.№10 от 22.07.2021г. на Служба по вписванията-Б., се установява, че нотариално дело № 1973/1997г. не се съхранява, тъй като същото е унищожено, налице е само нотариален акт №25, том V, дело № 1973 от 10.10.1997г. на нотариус при РС-Б..

          От показанията на св.М.М.С. се установява, че в началото на месец август 2021г. ищецът му споделил, че получил съобщение, че имотът от майка му в с.Н.е продаден на Г. и двамата пристигнали в Б., ищецът влязъл в Съдебната палата и излязъл с лист, на който имало нотариален акт, че имотът е продаден на племенницата му, за което ищецът се ядосал.

     Видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка с изх.№ ********** от 03.08.2020г., издадено от Община Б., се установява, че на ищеца е издадено горното, в което е посочен като съсобственик ответника Г.М.Б.. Съгласно писмо от 21.09.2021г. на Община Б., се установява, че за процесния имот е подадена данъчна декларация  по реда на чл.14 от ЗМДТ от Г.М.Б. в съсобственост с П.Д.П., въз основа, на която е създадена данъчна партида с конкретен номер. От приложената хронология  на задължения и плащания по тази партида на името на ищеца има отбелязано плащане на 17.03.2009г. на сумата от 4.43лв., а за ответника Г.М.  плащанията са от 30.03.2011г. до 09.02.2021г.

      От показанията на св.М.С. и св.П. И.се установява, че в процесния имот до смъртта си са живеели родителите на ищеца, както и че през 2014г. ищецът е закупил къща в с.Н., в която от тогава до сега живее постоянно. Според св.П. И.ищецът няма ключ от процесния недвижим имот, поради което не го посещава.

      Съгласно показанията на св.Н.Н.И., се установява, че той заедно с ответниците е посещавал процесния имот през есента на 2000г. и когато пристигнали на място, там бил ищеца и се разразил скандал между него и майка му, която била на стълбите и ответника Г., затова, че е продала  имота на Г.. Ищецът се държал грубо и се стигнало до там, че имали намерение да викат полиция.

       От показанията на св.Е.С.В. се установява, че преди 10 години, през лятото е била на гости в гр.София на ответника Г., която провела телефонен разговор с ищеца, който е нейн вуйчо, затова, че е намерила купувач за имота в с.Н.и имала намерение да го продадат, но той отказал. Св.В. е категорична, че ответникът Г. е разговаряла с ищеца, който наричала по име П., а не вуйчо, тъй като същият тормозел баба й по майчина линия. В разговора ответникът Г. казала, че след като тя има по-голямата част от имота, а ищеца по-малка, то тя ще поеме някакви неща.

        В исковата молба и уточнителната към нея ищецът изрично е посочил, че на 03.08.2020г., когато се е снабдил с удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, с цел уреждане на наследствени въпроси, е разбрал, че като съсобственик е записано името на ответника Г.М.Б., която е дъщеря на сестра му Я..

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

         От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата и уточнителна молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС е допустим, тъй като е предявен между надлежни страни.

       Разгледан по същество искът е неоснователен и следва да се отхвърли като недоказан, по следните правни съображения:

       Съобразно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като предложи на другите съсобственици да купят при същите условия тази част; при неспазване на това изискване на закона, разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС дава право на съсобственика да предяви иск за изкупуване на съответната част от имота, който иск следва да се предяви в двумесечен срок от продажбата – чл.33, ал.2, предл. последно от ЗС.  

        В случая Г.Л.а и Я.Г. са продали притежаваните от тях общо 5/6 идеални части от процесния имот в с.Н.на ответника Г.М., която е трето лице или не е съсобственик на имота като по делото няма данни и липсват доказателства преди извършване на продажбата продавачите да са поканили ищеца като съсобственик на имота, а именно притежаващ 1/6 идеална част, да го купи, за което съдът приема, че когато липсва покана до съсобственика, в случая до ищеца, този срок започва да тече от момента на узнаването за извършената разпоредителна сделка.

        Регламентираният в чл.33, ал.2 от ЗС срок е преклузивен и пропускането му погасява материалното право. В тежест на ищеца е да установи, че е спазил регламентирания в чл.33, ал.2, предложение последно от ЗС преклузивен срок. В обстоятелствената част на исковата молба и уточнителна молба се твърди, че ищецът на 03.08.2020г. е узнал за продажбата на недвижимия имот след като е получил приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка. В хода на производството същият е ангажирал гласни доказателства-показанията на св.М.С., който го е придружил в началото на месец август 2020г., когато ищецът се е снабдил с копие от нотариалния акт за продажба на имота.

       Ответниците в писмените си отговори са направили възражение, че ищецът е узнал за продажбата много години преди да предяви настоящия иск на 21.09.2020г. Съдът намира, че се установи последователно и категорично от показанията на св.Н.Н.И., които са непосредствени и безпристрастни, тъй като няма родство със страните и не е заинтересован от изхода на делото, че през 2000г., когато е била жива продавача Г.Л.а, той лично е присъствал на скандал между нея, ищеца и ответника Г.М. относно извършената продажба на имота, с която не се е съгласявал ищеца. Фактът, че ищецът е знаел за извършената продажба на имота от неговата майка и сестра на племенницата му са и показанията на св.Е.В., която е присъствала на телефонен разговор между него и ответника Г.М. относно продажбата от тях двамата като собственици на имота на трето лице. В този смисъл е и приложената справка от Община Б., за това, че ищецът е платил данък сгради за процесния имот през 2009г. Косвени доказателства в тази насока са и показанията на св.М.С. и св.П. И., водени от ищеца, че същият не посещава процесния имот в с.Н.и преди 5 години е закупил друг жилищен имот в същото село, в който живее оттогава до сега.     

         От горните доказателства може да се направи обоснован извод, че през 2000г. ищецът е узнал, че ответникът Г.М. е закупила спорния имот. От този момент тече двумесечният срок за предявяването а иска по чл.33, ал.2 от ЗС; исковата молба е подадена на 21.09.2020г., т.е. след изтичането на двумесечния преклузивен срок. Ето защо съдът приема, че ищецът не е носител на претендираното материално право, тъй като правото на изкупуване е погасено, поради което искът е неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.

   Съгласно трайната практика на ВКС, отразена в Решение № № 121 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия М., съдът се произнася с решение независимо дали иска е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок, тъй като изтичането на срока погасява материалното право на изкупуване по чл.33 от ЗС, а преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска, е част от спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решения. Следователно, ако искът е предявен след изтичане на срока по чл.33, ал.2 от ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, т.е. изводите дали е спазен срока или не във всички случаи се правят при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост.

   Съдът не споделя възражението на ответниците, че след като договорът за продажба на идеалните части от недвижимия имот, отразен в нотариален акт № 25/1997г. на БРС се вписва, то срокът за узнаване тече от датата на вписване, тъй като не е приемливо, нито е правно оправдано да се вменява в задължение на съсобственика периодично, през по-малко от два месеца, да прави справки в Службата по вписванията, за да упражни правото си на изкупуване в срок. Практиката, според която когато съсобственикът не е бил поканен да изкупи идеалната част, срокът за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС започва да тече от узнаване на продажбата, стимулира добросъвестното изпълнение на задълженията на продавача по чл.33, ал.1 от ЗС.

      Предвид становището на съда, че искът е предявен след изтичането на преклузивния срок по чл.33, ал.2 от ЗС и с оглед на това ищецът не е носител на материалното право, не следва да се обсъждат останалите направени възражения, както и останалите събрани по делото доказателства.

          ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

           С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски на ответниците съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, а именно: ищецът ще следва да заплати на ответника Г.М. сумата от 1010лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита/л.65/ и държавна такса за издаване на съдебни удостоверения /л.56 и 57/, както да заплати на ответника Я.Г. сумата от 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение/л.45/.

           Водим от горното съдът

                          Р   Е   Ш   И:

          ОТХВЪРЛЯ  предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС от П.Д.П. ***, с ЕГН:**********, предявен  чрез пълномощник адв. И.Н. от САК срещу Г.М.Б. ***, с ЕГН: ********** и срещу Я.Д.Г. ***, с ЕГН:**********  за допускане на изкупуване на основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността на 5/6 идеални части от  урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Н., община Б., Софийска област, съставляващ УПИ ****-***в кв.42 по плана на село Н., община Б., Соф. обл., с урегулирана площ от 705кв.м., заедно с 5/6 идеални части от  построените в него двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда, стара къща и сайвант, при съседи: улица, УПИ *-***, УПИ **-***, УПИ ***-***и УПИ ***-***, тъй като са продадени с договор от 10.10.1997г., отразен в нотариален акт № 25, том V, дело № 1973 от 10.10.1997г. на нотариус при РС-Б.,  от майка му Г.П.Л., починала на 14.01.2006г. и сестра му Я.Д.Г. на племенницата му Г.М.Б., без да му е предлагано като съсобственик на останалата 1/6 идеална част от описания по-горе имот да ги купи, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА П.Д.П. ***, с ЕГН:********** да заплати на Г.М.Б. ***, с ЕГН: ********** сумата от 1010 лева /хиляда и десет лева/ за направени разноски по делото.

           ОСЪЖДА П.Д.П. ***, с ЕГН:********** да заплати на Я.Д.Г. ***, с ЕГН:********** сумата от 300 лева /триста лева/ за направени разноски по делото.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: