Определение по дело №42077/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10896
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20211110142077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10896
гр. София, 29.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110142077 по описа за 2021 година

като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 42077/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба вх. № 28541/2021 г. на „АКПЗ“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панaйот Волов“ № 29, етаж 3 срещу ИВ.
ИВ. КР., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр. София, район Люлин, ж.к.
„Дружба“, бл. 37, вх. „В“, ет. 2, ап. 4
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06.2022 г. от 15 00
часа, за която дата да се призоват страните.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване следните
положителни установителни искове:
1) иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. І, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна за сумата 451, 04 лв.
представляващи главница по договор за паричен заем № 5481526 от 07.11.2018 г., със
законна лихва за забава от 22.11.2018 г. до 18.07.2019 г. в размер от 61, 76 лв., както и
сумата от 29, 78 лв. за законна лихва за забава от 19.07.2019 г. до 25.09.2020 г. за които
претенции е издадена Заповед от 25.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 50682/25.11.2020 г. на Софийски районен съд, II г. о., 52 състав;
1
2) иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за неустойка за неизпълнение на задължения по договора от ответника спрямо
ищеца за сумата от 183, 20 лв., която е отхвърлена със Заповед от 25.11.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
3) иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане в размер от 183, 10 лв., представляващо такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем, която е отхвърлена със Заповед от 25.11.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
4) иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане в размер от 120 лв., представляващо разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземания, която е отхвърлена със Заповед от 25.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК

УКАЗВА на ищеца, че предявените искове за неустойка,такса експресно разглеждане и
такса събиране на вземането са нередовни, тъй като за тях се дължи отделна такса при
условие, че ищеца претендира, че предявява отделни осъдителни искове. Видно запозена
за изпълнение за такавина суми няма , поради което е недопустим установителн иск.
Предвид това

УКАЗВА на ищеца в 1 седмичен срок от съобщаването на определението да посочи,
подържа ли исковете 2, 3 и 4 и предявява ли осъдителни искове за тези суми, ако да
следва в срок да представи доказателства за внасяне на 50 лв. държавна такса. При
неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната в частта относно
исковете по 2, 3 и 4.


В исковата молба ищецът твърди, че между „Вива Кредит“ ООД и ответника е сключен
описания договор, по силата на който „Вива Кредит“ ООД е предоставило заем в размер от
500 лв., който бил сключен в съответствие на разпоредбите на ЗПФУР, като твърди, че
датата на сключване е 07.11.2018 г., а не както било погрешно изписано в заповедното
производство 08.11.2018 г. На 01.12.2016 г. бил сключен договор за цесия между „Вива
Кредит“ ООД, с ЕИК ********* в качеството му на цедент и „АКПЗ“, с ЕИК ********* в
качеството на цесионер. Въз основа на този договор за цесия, ищецът твърди, че е
придобил описаните вземания срещу ответника, с общ правопораждащ факт договор за
паричен заем № 5481526 от 07.11.2018 г. Признава, че договорът за цесия не е бил съобщен
на длъжника, но това можело да стане и с исковата молба. Счита, че крайният падеж на
всички претендирани вземания бил 19.07.2019 г., но ответникът не изпълнил своите
задължения, което легитимира интересът на ищеца от настоящия процес.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като
ИВ. ИВ. КР. е представлявана от особен представител, тъй като същата не е намерена на
адрес. В хода на заповедното производство е постъпило възражение от ответника, че не
дължи процесните вземания. Адвокат Р.Р., твърди, че като особен представител не може
да бъде уведомена за цесията поради материалноправния характер на това действие.
Поради това, счита, че цесията не е породила действие за длъжника, неин доверител, и
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер.
От описаните по-горе твърдения на страните съдът:
УКАЗВА на ищцовата страна по иска по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр. І ЗЗД, че в
нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) наличието на сключен
договор за цесия, посочен в исковата молба, който да е породил действие за длъжника; 2)
наличието на договор за паричен заем № 5481526 от 07.11.2018 г. 3) предоставяне на
2
услугите по този договор, чиято стойност се претендира по делото.
УКАЗВА на ищцовата страна по иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД, че в
нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) наличието на сключен
договор за цесия, посочен в исковата молба, който да е породил действие за длъжника; 2)
сключването на посочения в исковата молба договор за паричен заем с уговорка за
претендираната неустойка; 3) усвояването на сумата по заема от длъжника 4) размера на
претендираното от ищцовата страна вземане за неустойка; 5) конкретното неизпълнение,
за което се твърди неустоечното вземане;
УКАЗВА на ищцовата страна по иска с правно осн. чл. 422, ал.1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
представляващо такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1)
наличието на сключен договор за цесия, посочен в исковата молба, който да е породил
действие за длъжника; 2) сключването на посочения в исковата молба договор за паричен
заем; 3) усвояването на сумата по заема от длъжника 4) валидно възлагане на
претендираната услуга за експресно разглеждане на документи по процесния договор.
УКАЗВА на ищцовата страна по иска с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК за разноски по
събиране на вземането, че е в нейна тежест да докаже следните обстоятелства:
1) наличието на сключен договор за цесия, посочен в исковата молба, който да е породил
действие за длъжника; 2) сключването на посочения в исковата молба договор за паричен
заем; 3) усвояването на сумата по заема от длъжника 4) извършването на претендираните
разноски
ПРИЕМА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства:
Договорът за цесия между „Вива Кредит“ ООД, с ЕИК ********* в качеството му на цедент и
„АКПЗ“, с ЕИК ********* в качеството му на цесионер, не е съобщен на длъжника.
ДОПУСКА съдебно счетоводна експертиза по въпросите в исковата молба, като следва да се
отговори и на въпроса дължимото главница и възнаградидителна лихва при отчитане на
извършените плащания без да се зачитат, такса експресно разглеждане, такса събиране на
вземането и неустойка.
НАЗНАЧАВА В.С..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 250 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 50682/2022 г. на Софийски районен съд, ІI г. о. 53
състав, като уведомява страните, че ще ползва приложените в него доказателства.
Приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати
държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни
представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой
процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3