РЕШЕНИЕ
Номер: 14.12.2021 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен
състав
На първи декември
Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко
Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 1340 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 397973-F396366 от 15.01.2019 г.
на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив.
Жалбоподателят „КИППЕН ТРАНСПОРТ” ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, твърди,
че НП е незаконосъобразно, и моли да бъде отменено. Претендира за направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив счита, че НП е законосъобразно, и
моли да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № F396366 от 25.07.2018 г., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ – Закон за ограничаване на
плащанията в брой („Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в
размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице,
или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното
плащане – ако е юридическо лице”) за 24 нарушения на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от същия закон („Плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност, равна на или надвишаваща 10000 лв.”), изразяващи се в
това, че на 1, 2, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 23, 25, 26,
27, 28, 29, 30 и 31 декември 2017 г. в гр. Стара Загора е извършили плащания в
брой към ... – едноличен собственик на капитала на дружеството, като всяко плащане
е в размер на 10000 лв. и е документирано с РКО (разходен касов ордер), в който е отразено, че представлява изплащане на
парични средства на собственика на дружеството за лични нужди.
В случая от събраните по делото доказателства (РКО, счетоводни регистри и други, цитирани изрично в АУАН и НП като
доказателства, потвърждаващи нарушенията, показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта и заключение на съдебно-икономическа експертиза от 23.11.2021
г.) се установява, че на посочените в
АУАН и НП дати и място жалбоподателят действително е извършил 24 плащания в
брой в размер на по 10000 лв. всяко от тях за лични нужди на едноличния
собственик на капитала на дружеството според издадените за целта 24 РКО и
осчетоводяванията им към датите на извършване и приключване на проверката,
съставяне на АУАН и издаване на НП – на основание съставените РКО с основание
„Лични нужди“ с тези суми е била кредитирана сметка 501 „Каса в лв.“ и
дебитирана сметка 609 „Други разходи“, като:
едва на 02.01.2019 г., т.е. след извършване и приключване на проверката,
съставяне на АУАН и издаване на НП, въз основа на договор за паричен заем за
послужване от 31.10.2017 г. (л. 9 – 10 от делото), който обаче не е бил представен в хода на извършената проверка и
впоследствие до издаване на НП, е била направена корегираща операция –
кредитирана е била сметка 609 „Други разходи“ и дебитирана сметка 493 „Разчети
със собственици“;
процесните суми са били декларирани от едноличния собственик на капитала на
дружеството в Приложение № 11 „Предоставени/получени заеми“ в годишните му
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. и за 2018 г., които обаче са
били подадени едва на 22.05.2020 г., т.е. след извършване и приключване на
проверката, съставяне на АУАН и издаване на НП.
При тези данни съдът намира описаните в НП нарушения и извършването им от
жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен начин, а твърденията на
последния, че процесните плащания не са „плащания“ по смисъла на закона, тъй
като се касае за изпълнение на договор за заем за послужване и не са послужили
като платежно средство, за неоснователни. Първо, въпросният договор, ако и да е
именуван „договор за паричен заем за послужване“, по съществото си – с оглед на
неговото съдържание – не представлява договор за заем за послужване по смисъла
на чл. 243 от ЗЗД (Закон за
задълженията и договорите), а договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД – т.нар. в правната теория
и съдебната практика „договор за заем за потребление“, според който с договора
за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество, т.е. в случая е налице парична престация, която представлява „плащане“, включително
и според ТР № 3 от 18.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 382011 г. на ОСГК, на което
се позовава жалбоподателят. Второ, въпросният договор е частен документ и до
издаване на НП не е бил представен на проверяващите, нещо повече – първите
данни за неговото наличие са от 02.01.2019 г., когато въз основа на него
жалбоподателят е извършил корекция в счетоводството си във връзка с
осчетоводяването на процесните суми, т.е. съдът не може да приеме за достоверна
датата на съставянето му, посочена в него, респективно – че към датата на
извършване на нарушенията въпросният договор е бил факт от обективната
действителност, макар че и тогава с оглед на изложеното в предходното изречение
процесните плащания пак биха били извършени в нарушение на чл. 3, т. 1 от ЗОПБ.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното
НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност –
административнонаказателните обвинения са формулирани достатъчно пълно, точно и
ясно, щото жалбоподателят да може да ги разбере и да организира адекватно
защитата си.
Същевременно наложеното наказание за всяко едно от извършените нарушения –
„имуществена санкция” от 5000 лева, съответства на предвиденото в закона – 50 на сто
от общия размер на направеното плащане, поради което съдът
намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразени ли са били наказанията с
тежестта на конкретните нарушения.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, предвид което и тъй като въззиваемата страна беше
представлявана в съдебното производство от юрисконсулт, жалбоподателят следва
да бъде осъден да й заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, който съдът намира за адекватен на
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 397973-F396366 от 15.01.2019 г. на Директора на
ТД на НАП гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „КИППЕН ТРАНСПОРТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „..., ЕИК *********,, да заплати на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ сумата от 150
(сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за защитавалия ги юрисконсулт по а.н.дело № 1340/2020
г. на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: