Решение по дело №1356/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 338                             09.11.2018г.                    град Стара Загора

 

                                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав

На тридесети октомври 2018 г.

в публичното заседание, в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                  ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1356 по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в  законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника- работодател “Мини М.“- ЕАД, гр.Р., клон Рудник “Т.“- с.К., общ.Р., обл.С. против  цялото Решение № 62/10.07.2018г. по гр.дело № 220/2018г. по описа на РС- гр.Р. по реда на чл.344, ал.1, т.1 от КТ, което счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че са неоснователни и незаконосъобразни доводи от РС, че процесната Заповед № 1/02.02.2018г. на Управителя на рудник „Трояново -север", с. Ковачево, клон на “М.” ЕАД- гр.Р., обл.Старозагорска, с която наложеното дисциплинарно наказание „уволнение" не отговаряла на изискванията за мотивиране по чл.195, ал.1 от КТ, и бил неправилен извода на РС, че поведението на ищеца Д.Д.И. не се намирало в причинно- следствена връзка с настъпилата авария. Счита, че разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ не поставяла изискване към работодателя да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл.187 от КТ, че е извършено. Твърди, че задължението за мотивиране на заповедта за дисциплинарно нарушение било въведено с чл.189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ. Счита, че когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаряла на чл.195 от КТ, и работодателят можел по своя преценка да посочи часа на нарушението, но нямал такова законово задължение, като достатъчно било нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. В конкретния случай работодателят бил мотивирал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в съответствие с изискванията на закона, със задължителните реквизити на чл.195, ал.1 от КТ. Оплаква се, че неправилно според РС- Р. процесната заповед не била мотивирана, тъй като същата съдържала всички реквизити по закон. Твърди, че в заповедта достатъчно ясно и пълно била описана фактологията на извършените нарушения от ищеца и като реквизити в заповедта за самите действия или бездействия на ищеца тя препращала и към другите предхождащи я актове, а и обясненията на ищеца били изложени във връзка с настъпила авария на процесния автомобил заради липсата на двигателно масло. Счита, че изводът на първоинстанционния съд за нарушение на чл.195, ал.1 от КТ бил необоснован и изведен в противоречие с материалния закон. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на своята въззивна жалба. Претендира ОС да отмени атакуваното решението на РС, включително и в частта му за разноските, като му се присъдят направените от него разноски за двете съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- юрисконсулт пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

 В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на Въззивната жалба от другата страна- работника/ищеца/ Д.Д.И. ***, който счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, и моли да се остави изцяло без уважение, като се потвърди изцяло позитивното за него атакувано решение на РС- Р., като мотивирано, законосъобразно и правилно, със законните последици. Претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Твърди, че обжалваното решение е правилно, в съответствие с материалния закон - чл.186, чл.189 и чл.195 от КТ и обоснова с оглед събраните по делото доказателства. Неоснователни били оплакванията във въззивната жалба за непра­вилност и необоснованост на решението поради нарушение на материал­ния закон, тъй като РС бил обсъдил подробно всички събрани по делото доказа­телства и е направил верни и обосновани фактически и правни изводи, че заповедта за наказание не отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране, тъй като в нея не били посочени конкретни действия или бездействия на доверителя ми, описани по обективни и субективни признаци, които работодателят оценява като нарушения на трудовата дисциплина. Оставало неясно кои конкретни действия или бездействия на ищеца били причинили описаната авария на автомобила и се преценявали от работода­теля, като нарушение на трудовата дисциплина. Поради това счита, че заповедта не отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, което водело до незаконност на наложеното наказание, тъй като  документите, на които се позовавал работодателя в заповед­та, не били станали достояние на работника по време на дисциплинар­ната процедура, тъй като същите не му били връчвани и той не се бил запознавал с тях. Счита, че бил правилен и обоснован изводът на РС, че на уволнения работник не може да му се вмени във вина настъпилата за работо­дателя щета. В процесния случай най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение" било наложено с оглед обема на настъпилите за работодателя вреди от ава­рията-  дефектирали/задрали/ основни и биелни лагери на двигателя и унищожен коляно- мотовилков механизъм, а от събраните по първоинстанционното дело дока­зателства се установява, че аварията в този й обем е причинена не само от недостатъчното количество двигателно масло в автомобила, а най-вече от технически некомпетентното и неправилно решение на служителя на работодателя инж.П. да изтегли автомобила с мека връзка, при загасен двигател и на включена предавка. Това обстоятелство обусла­вяло незаконност на наложеното наказание, тъй като санкционираният вредоносен резултат бил причинен не само от недостатъчно двигателно масло, но и от некомпетентни действия на трети лица- инж.П.. Предвид гореизложеното, счита, че бил правилен изводът на РС за наруше­ние на чл.189, ал.1 от КТ, поради несъответствие на наложеното наказа­ние с тежестта на нарушението. Поради твърдяната незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано в частта по предявения иск по чл.344, т.З във вр. с чл.225 от КТ, предвид на което моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение, и да му присъди направените пред въззивната инстанция разноски. Той няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, както и допълнителната му писмена Защита.

 

Въззивният ОС- С., като се съобрази със събраните на първоинстанционното дело писмено и гласни доказателство, със заключението на съдебно- икономическата експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като обсъди становищата на всяка една от страните и мотивите на обжалваното първоинстанционно Решение, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивната жалба на въззивника/работодателя/ се явява процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването й на Решението, която страна има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му, и е подадена чрез надлежния първоинстанционен РС до надлежния настоящ въззивен ОС- С.. Атакуваното с Въззивната жалба първоинстанционно Решение на РС- Казанлък е валидно постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС, същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то е напълно валидно постановено. Разгледана по съществото й въззивната жалба се явява неоснователни, необоснована и недоказана, поради следните съображения:

Въззивният ОС- С. в настоящия си състав счита, че в първоинстанционното производство РС- гр.С.задълбочено, правилно и пълно е установил в значителна част фактическата и правната обстановка по казуса, въз основа на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно свое Решение, а подадената срещу отделни негови части въззивна жалба от служителката е изцяло неоснователна и недоказана.

Видно от атакуваното Решение на РС, първоинстанционният съд правилно е преценил, че за да бъде уважен искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на едно уволнение за незаконно и, като такова то да бъде отменено, е необходимо да се установи по несъмнен и безспорен начин незаконосъобразността на това уволнение. В тежест на въззивника- работодател е било да докаже законосъобразността на своята оспорена Заповед- тоест, че тя е издадена от компетентен орган, носител на работодателската/дисциплинарната/ власт, че Заповедта притежава изискуемите се по закон реквизити и че тя е достатъчно ясно мотивирана, че е било налице посоченото в самата Заповед фактическо и правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, че работникът е извършил точно посоченото в самата Заповед нарушение на трудовата дисциплина и че това нарушение е извършено от него виновно, че тежестта на наложеното дисциплинарно наказание съответства в пълна степен на тежестта на извършеното от него нарушение, че процедурата по налагане на съответното дисциплинарно наказание е изпълнена, като от работника са били изискани писмени преди налагането на самото дисциплинарно наказание и че наложеното му наказание е в предвидените в разпоредбата на чл.194 от КТ срокове. Въззивният съд счита, че предвид нормата на чл.186 от КТ, нарушението на трудовата дисциплина може да бъде само „виновното“ такова, независимо от формата на вината/умишлено или непредпазливо/, което се определя от наличието или липсата на определени правила за поведение на самия работник и при наличието на виновно извършвани от него действия в противоречие с тези правила. В тази връзка напълно неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на решението на РС поради нарушение на материал­ния закон, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил достатъчно подробно всички събрани по делото писмени и гласни доказа­телства, и е направил верни и обосновани фактически и правни изводи във връзка с това. Правилен, законосъобразен и обоснован е изводът на РС, че заповедта за дисциплинарно наказание не отговаря на законовите изисквания по чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране, тъй като в нея очевидно не са посочени и обосновани конкретни фактически действия и/или бездействия работника- въззиваем, описани по обективни и субективни признаци, които работодателят- въззивник оценява от своя страна, като нарушения от него на трудовата дисциплина, а само са посочени датата, часа и мястото на твърдяното негово умишлено трудово нарушение.

Въззивният съд констатира, че въпреки наличието на множество цитати в мотивната част на процесната уволнителна Заповед, на текстове от КТ относно трудовите задължения на работниците и служителите, на длъжностната характеристика и на ГТВТР, не е било ясно посочено и понастоящем не е напълно обосновано и ясно кои конкретни действия или бездействия на работника са били причина за настъпването на описаната авария на товарния автомобил/камион ЗиЛ- 131/, за да се преценят те от работода­теля/въззивник/, като нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника/въззиваем/. Поради което се явява напълно мотивиран, доказан и законосъобразен фактическия и правен извод в мотивите на атакуваното Решение на РС, че процесната уволнителна Заповед не отговаря на минималните законови изисквания по чл.195, ал.1 от КТ, поради което напълно законосъобразно се е стигнало и да окончателния извод за цялостна незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание по КТ. Още повече, че видно от събраните от РС писмени и гласни доказателства, писмените документи, на които се позовава работодателя в Заповед­та си/доклади, обяснения на други длъжностни лица, акт за авария и други/, същите очевидно не са станали известни на въззиваемия/работник/ по време на провеждане на дисциплинар­ната процедура против него, тъй като те не са му били връчвани и той не се е запознавал с тях. В този смисъл напълно правилен, обоснован и законосъобразен е фактическият и правен извод на РС в атакуваното му изцяло отменително Решение, че на работника- въззиваем не може да му бъде вменена във вина настъпилата за работо­дателя материална щета, тъй като за да направи този си извод РС е обсъдил подробно съб­раните по делото всички събрани писмени и гласни доказателства.

По делото не се спори между страните/нито пред РС, нито пред ОС/, че на 14.01.2018г., в началото на работната смяна, преди да потегли на път, работникът- шофьор И. е поискал от проверяващия го инж.П./инж. по ДВГ/, който извършвал предпътния технически преглед на товарния автомобил, двигателно масло за доливане в двигателя на управлявания от водача камион ЗиЛ- 131, но последният решил, че наличното такова в двигателя  е достатъчно и отказал да му даде за доливане такова моторно масло, като тези обстоятелства са отразени в текста на самата Заповед за налагане на дисциплинарното наказание на работника. Спорно между страните по делото и пред РС, и пред ОС е, каква точно информация е дал работникът- водач И. на проверяващия го инж.П. относно нивото на наличното масло в двигателя на товарния автомобил, когато поискал такова за доливане- дали е казал, че нивото на маслото е на минимума или под минимума. В първото си писмено обяснение по чл.193 ,ал.1 от КТ работникът изрично пише, че информирал инж.П., че щеката показва „малко минимума", а във второто обяснение пише, че го информирал, че то е „на минимума". От събраните по делото доказателства се налага извод, че независимо от това дали двигателното масло е било „малко над мини­мума" или „на минимума", преценката на работника- шофьор за необходимост от до­ливане на моторно масло в двигателя на управлявания от него товарен автомобил е била напълно правилна и своевременна. Неслучайно в приетото и неоспорено от никоя от страните допълнително Зак­лючение на СТЕ/т.6.1/ изрично е посочено, че нивото на маслото в двигателя „трябва да се поддържа винаги  близо до белега "Полно"/Максимум/, предвид което не е от съществено значение дали маслото в началото на работната смяна е било „малко над минимума" или „на ми­нимума", понеже и в двата такива случая е било необходимо доливането му преди път, предвид зави­шеното изгаряне на двигателно масло на този камион и на подобните му, което обстоятелство е било отдавна известно на преките ръководители на работника- свидетелите инж.Н. и инж.П.. В такава насока са и показанията на св.Илко Илчев/шофьор- сменник на същия аварирал товарен автомобил на въззиваемия/, който категорично заявява „гореше много този камион", „аз взема 2 литра и го държим в джоба на вратата на камиона..., като няма пак отиваме и вземаме отново", „аз лично, като е на минимума, наливам постоянно масло, доливам почти литър, литър и нещо", „за да съм спокоен, след­ва щеката да ми показва по средата между минимума и максимума", „държа го над средата...под средата не съм падал". Още повече свидетелят установява, че този голям разход на двигателно масло е бил от по- рано известен на пре­ките ръководители на уволнения работник, както и постоянното доливане на масло, но техни­чески мерки по този проблем не са били предприети от страна на неговия собственик/работодателя/, тъй като в рудника са останали само три толкова стари бензинови камиона ЗиЛ- 131. В показанията си другият свидетел инж.Н.Н. потвърж­дава, че му е бил известен от по- рано разхода на двигателно масло на този камион, но не го намира за толкова „драстичен" предвид общите тежки  условия на работа в рудника, и че са били предприети мерки във връзка със завишения разхода на двигателно масло, но основен ремонт на двигателя на камиона не е бил правен въобще. Наред с това другият ръководител- свидетелят инж.П. не отрича, че работникът И. е поискал сутринта двигателно масло за доливане, но той сам бил преценил, че щом същото е на минимум или над минимум, това било напълно достатъчно, за да изкара смя­ната, като признава, че „шофьорите в седмицата по веднъж, по два пъти искат масло за доливане", че автомобилът е стар и се появя­ват течове от гарнитури, семеринги, че условията за работа са тежки и че „всеки месец има гарнитурка прокапала...".

Поради което правилно РС е преценил, че при тези безспорно установени и доказани факти и обстоятел­ства, отказът на техническия проверяващ служител на работодателя/свидетеля инж.П./ да даде на шофьора- работник допълнително моторно масло за доливане в двигателя на управлявания от него стар камион ЗиЛ- 131, е бил изцяло необоснован и неправилен, и представлява абсолютна фактическа и правна предпоставка и причина за възникналата авария с двигателя на управлявания от работника товарен автомобил на работодателя му още в края на работната му смяна.

Очевидно съгласно първоначалното заключение на СТЕ, както и от обясненията на вещото лице в о.с.з. на 06.06.2018г. се е установило от РС, че разходът на двигателно масло на управлявания от работника товарен автомобил е бил и от по- рано твърде завишен през посочените два периода от време, като очевидно и за двата периода от време доливането на двигателно масло е било неправилно според вещото лице, още повече, че според свидетелските показания на инж.П., двигателното масло на нормално работещ двигател се сменя по принцип на всеки 10 000 км. пробег. В тази връзка в разясненията си пред РС в о.с.з. на 06.06.2018г. инж.Карабойков сочи, че е нелогично едновре­менно да се сменя двигателното масло периодично, и същевременно да се долива такова перио­дично, при това почти всеки ден или през ден. Следователно напълно мотивирано и правилно РС е обсъдил и  преценил, че като лице, осъществяващо ежедневния предпътен преглед на автомо­била, свидетелят инж.П. е подписал пътния лист на работника и му е наре­дил извозването на работниците в рудника, без осигуряване на допълнително моторно масло за доливане при показания „минимум“ на нивото на моторното масло в двигателя. Поради което подчинения му работник- въззиваемия очевидно е следвало предвид служебната йерархия на работното си място при работодателя да се съобрази с преценката на прекия си ръководител- свидетеля инж.П., и да изпълни нареждането му за превоз на работници, тъй като в противен случай при евентуален  негов отказ да за­почне работа, би извършил нарушение на трудовата си дисциплина, изразяващо се в неиз­пълнение на указанията на прекия ръководител и на трудовите си задълже­ния, което би било друго основание за налагането му на дисциплинарно наказание от работодателя.

Въззивникът- работодател не доказа твърденията си във въззивната жалба, че работникът изобщо не бил проверил нивото на двигателното масло преди началото на работната смяна, тъй като работникът безспорно е поискал от него двигателно масло за доливане, но такова той му е отказал. Наред с това не се доказаха и твърденията на въззивника- работодател, че въззиваемия- работник не бил наблюдавал приборите на контролното табло на товарния автомобил по време на работа, тъй като в писмените си Обяснения пред него работникът изрично сочи, че червената лампа на контролното табло не е светвала, но след настъпването на техническата авария и на мястото на аварията свидетелят- инж.П./него пряк ръководител/ е направил неуспешен опит да приведе в движение двигателя на товарния автомобил на работника, като действията му са подробно описани в писмените му Обяснения, но в тях също не се сочи, че червената аварийна лампа на арматурното табло на товарния автомобил е била светвала. От друга страна напълно подробно и правилно РС е коментирал заключението на СТЕ относно връзката между настъпилата авария, като вид и обем, и тегле­нето на авариралия товарен автомобил на включена предавка и с мека връзка, макар наложеното на въззиваемия дисциплинарно наказание да е било определено по тежест именно с оглед на описания в Заповедта характер на аварията, представляваща вредната последица, която се санкционира от работодателя, в обема, описан в заповедта- дефектирали /задрали/ основни и биелни лагери на двигателя, в резултат на което е унищожен коляно- мотовилковия му механизъм.

Видно от заключението и обясненията на СТЕ, този вредоно­сен за работодателя резултат обаче не е причинен само от недостатъчното количество на моторното масло в двигателя, но и от некомпетентното решение на ръководния служител на работодателя/свидетеля инж.П./ да изтегли авариралия товарен автомобил с мека връзка и на включена предав­ка. Начинът на изтегляне на авариралия товарен автомобил до участък „Авто­транспорт" на рудника се преценява от СТЕ още в първоначалното заключение като „абсолютна некомпетентност от страна на инж.П.", спомогнала за допълнително влошаване на последствията при аварията, при положение че е установено недостатъчно количество моторно масло в двигателя, което се сочи изрично и в личните обясненията на инж.П.. При разпита, като свидетел инж.П. е посочил, че изтеглянето е било на трета пре­давка и на два- три пъти той го бил коригирал, за да наблюдава двигателя, какви шумове ще издаде. А в писмените си обяснения този свидетел сочи, че след като установил, че контролната щека не показвала наличие на моторно масло в двигателя, направил опит да запали двигателя, но този опит при липса на моторно масло в него се преценява, като напълно нело­гичен от вещото лице при разясненията му пред РС в о.с.з. на 06.06.2018г. В резултат на това при тегленето с мека връзка на авариралия товарен автомобил се получава силно лашкане на последния и моментно претоварване, водещо до увеличаване обема на аварията. Не случайно това вещо лице е категорично, че ако товарният автомобил не е бил пре­местван по този начин, а с твърда връзка, аварията я щяла да бъде в по-мал­ка степен, и тогава пак е щяло да има претриване, но с този начин на преместване товарният автомобил е помлял всичко и това е наложило смяната на всички авари­рали части, отразени в протокола за аварията. Съгласно заключението на вещото лице, ремонтът е щял да бъде по- малък и е щял да се състои само от изшлайфване на коляновия вал и подмяна на лагерите, но начинът на теглене на авариралия товарен автомобил е довел до разкривяване и на мотовилките и до потрошаване на всички тези елементи от двигателя/унищожаване на коляно- мотовилковия му механизъм/, както е посочено и в мотивната част на процесната Заповед № 001 за налагане на дисциплинарно наказание на работника- водач на МПС.

 

В конкретния случай най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение" е било наложено с оглед обема на настъпилите за работодателя вреди от ава­рията, като от събраните по делото дока­зателства е било установено, че аварията в този й обем е била причинена не само от недостатъчното количество двигателно масло в автомобила, но и най- вече от технически некомпетентното и неправилно решение на инж.П. да изтегли автомобила с мека връзка, при загасен двигател и на включена предавка. Следователно това обстоятелство също обусла­вя незаконността на наложеното дисциплинарно наказание на работника- водач на МПС, тъй като санкционираният вредоносен резултат е причинен не само от недостатъчно двигателно масло, но и от некомпетентни действия на трето длъжностно лице- инж.П./специалист по ДВГ/, служител на работодателя- въззивник.

 

Предвид всички гореизложени мотиви, въззивният ОС- С. счита, че въззивната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, че атакуваното с нея негативно за работодателя Решение на РС е постановено въз основа на правилен, обоснован и законосъобразен извод на РС за наруше­ние на чл.189, ал.1 от КТ, поради несъответствие на наложеното наказа­ние с тежестта на нарушението. Следователно поради незаконността на наложеното дисциплинарно наказание, атакуваното първоинстанционно Решение, като правилно и обосновано в частта по предявения иск по чл.344, т.З във вр. с чл.225 от КТ, следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

Относно разноските на страните по делото- предвид цялостното отхвърляне на въззивната жалба, въззивника/работодател/ следва на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК да бъде осъден да заплати на въззиваемия/работник/ всички направени от него пред настоящата въззивна съдебна инстанция съдебни разноски в размер на общо 1 200 лв. за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник съгласно Списъка за разноските по чл.80 от ГПК от 30.10.2018г. и писмения договор за правна защита и съдействие № 108144/03.08.2018г., ведно със законните последици от това.

 

Предвид естеството на процесния трудов спор по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред съгласно чл.280, ал.1, 2 и 3 от ГПК, чрез настоящия въззивен ОС- С. пред ВКС- София.

 

Ето защо предвид горните мотиви, и на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

 

 

                                 Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното Решение № 62/10.07.2018г. по гр.дело № 220/2018г. по описа на РС- гр.Р., обл.С..

 

ОСЪЖДА “Мини М.“- ЕАД, гр.Р., клон Рудник „Т.“- с.Ковачево, общ.Р., обл.С., ЕИК- … да заплати на Д.Д.И.- ЕГН ********** *** сумата 1 200 лв./хиляда и двеста лева/ разноски по делото за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник пред въззивния съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва при наличие на законовите основания по чл.280 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС- С..

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :