МОТИВИ КЪМ НОХД 2397/10г.
Производството е образувано по внесен
ОА от РП Пазарджик.
Обвинението е против М. ***
това, че При условията на продължавано престъпление за времето от 06.07.2009 г.
до 01.03.2010 г. в гр. София пред П.А.П., управител на „Асоциация на
автомобилните инструктори в България”ООД, и в гр. Пазарджик пред М.Г.В.,
системен оператор в сектор „КАТ ПП” при ОДП гр. Пазарджик, съзнателно се е
ползвал от неистински официален документ - свидетелство за завършено основно
образование серия Д-93 № 0091473, рег. № 840 от 18.06.1992 г., на който
документ е придаден вид, че е издаден от ОУ”Св. св. Кирил и Методий” с. Ковачево на негово име, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност – престъпление
по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 2 вр.
с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Производството
по делото се проведе при условията на задочно производството поради отсъствието
на подсъдимия, който се представляваше и защитаваше по делото от сл. Защитник.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура, който пледира при признаване подсъдимия за виновен да му се наложи
наказание според предвиденото в закона.
Сл.
Защитник не оспорва обективната и субективна съставомерност
на престъпните деяния, в извършване на които
обвинен подсъдимия, като настоява при определяне на наказанието да се
съобразят смекчаващи обстоятелства и то се определи в минимален размер.-
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Подсъдимият М.С.В. имал намерение да се сдобие със
свидетелство за управление на моторно превозно средство, но за това
съществувала формална пречка – той нямал законово изискуем образователен ценз
/завършено най-малко основно образование/ за придобиване на правоспособност за
управление на МПС. Чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
постановява, че свидетелство за управление на моторни превозни средства се
издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило
основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни
средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно
превозно средство и за оказване на първа долекарска
помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Според
чл. 16, ал. 4 от НАРЕДБА № 37 от 2.08.2002 г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение, кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на МПС при записване за обучение представят документ за завършено
най-малко
основно образование. Наредбата е издадена в изпълнение на Закона за
движението по пътищата.
На
06.07.2009 г. в гр. София В. отишъл в офиса на „Асоциация на автомобилните
инструктори в България”ООД на адрес ж.к.”Слатина”, за да се запише на обучение
като кандидат за придобиване на правоспособност. Фирмата имала разрешение от
Министерството на транспорта за извършване на обучение на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. Подсъдимият представил копие на свидетелство за
завършено основно образование серия Д-93 № 0091473, рег. № 840 от 18.06.1992
г., издадено на негово име от ОУ”Св. св. Кирил и Методий” с. Ковачево, което собственоръчно заверил „Вярно с оригинала” и се подписал; той бил вписан в регистъра на
фирмата под № 271/06.07.2009 г. Документите били приети от свид.
П.П., управител на дружеството, който не се усъмнил в представеното и заверено
копие на свидетелството за завършено основно образование.
На
01.09.2009 г. на В. било издадено удостоверение за допускане на теоретичен
изпит, а на 11.09.2009 г. и удостоверение за допускане на практически изпит –
л. 11-12. Впоследствие той издържал успешно изпитите.
На
01.03.2010 г. М.В. отишъл в Областна дирекция „Полиция” гр. Пазарджик, за да
подаде документи за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Документите му били приети и обработени от свид.
М.В., на длъжност системен оператор в сектор „КАТ ПП” в ОДП гр. Пазарджик. На свид. В. обвиняемият В. представил копие на свидетелство за
завършено основно образование серия Д-93 № 0091473, рег. № 840 от 18.06.1992
г., издадено на негово име от ОУ”Св. св. Кирил и Методий” с. Ковачево, което собственоръчно заверил „Вярно с оригинала”
и се подписал. Свид. В. вписала Вх. № 1-1455 от 01.03.2010 г. на
заявлението за издаване на документ за самоличност на български гражданин.
На
подсъдимият било издадено свидетелство
за управление на МПС № ********* от 11.03.2010 г. от ОДП Пазарджик, сектор „КАТ
ПП”.
На
24.05.2010 г. той напуснал пределите на България през ГКПП „Кулата шосе” на път
за Гърция и до момента няма данни да се е завърнал в страната. Местоживеенето
му не е установено в хода на досъдебното производство
, а и в хода на съдебното следствие, при което е обоснована хипотеза на задочно
производство.
Свид. М.В. при проучването на документите, представени от
подсъдимия, се усъмнила в приложеното копие на свидетелство за основно
образование, поради което изпратила запитване до Регионалния инспекторат по
образованието в гр. Пазарджик. От там получила отговор, че лицето не е учило в
ОУ”Св. св. Кирил и Методий” с. Ковачево.
Според
заключението на назначената на досъдебното производство
почеркова експертиза, ръкописният текст „Вярно с
оригинала” върху копие от свидетелство за основно образование серия Д-93 №
0091473, рег. № 840 от 18.06.1992 г. на името на М.С.В. е изписан от М.С.В..
Подписът под ръкописния текст „Вярно с оригинала” върху копие от свидетелство
за основно образование серия Д-93 № 0091473, рег. № 840 от 18.06.1992 г. на
името на М.С.В. е положен от М.С.В..
Горната фактология
съдът възприе след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства
–показанията на свидетелите В. и П., изслушаната графологическа
експертиза и писмените доказателства по делото, приобщени по надлежния
процесуален ред.
Събраните доказателства по делото
са напълно непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи се и в своята
съвкупност визират ясно инкриминираната ситуация по начина, по който тя е
описана в обстоятелствената част на ОА.
Подсъдимият е обвинен в
извършване на продължавано документно престъпление – съзнателно ползване на
неистински официален документ – свидетелство за придобито основно образование,
без същият да може да отговаря за престъпно създаване на същите.
Предвид отсъствието на подсъдимия
в съдебното фаза на процеса неустановен остана начина , по който същият се е
снабдил с процесния неистински документ.
Установено обаче е несъмнено, че
той е ползвал същия на първо място и на 06.07.09г. в гр. София пред
инструктора св. П.П. с цел да бъде
допуснат на първо място до обучение практическо и теоретично за придобиване на
правоспособност за правоуправление. Издържал успешно както вътрешните изрити,
така и последващите такива пред органи на РО”АА” Пазарджик.
На 01.03.10г. подс.
В. подал заявление- л. 7-16 от
материалите на ДСП, в сектор „Пътна
полиция” на ОД-МВР гр.Пазарджик за издаване на СУМПС в едно с необходимите за
това документи, в това число и копие на издадената му неистинска диплома за
основно образование, като пред съответния служител – св.М.В., Пред св. В. ,
както сочат показанията й , подсъдимият изписал върху копието от свидетелството
трите си имена и положил подпис л. 10 . Така оставил заявлението, ведно с целия
комплект документи, вкл. и копието от представеното СУ МПС.
Впоследствие
документите били обработени и издадено съответното СУ на МПС на името на
подсъдимия № ********* от 11.03.10г. на
ОД на МВР Пазарджик.
Въпреки
издаденото СУМПС св. В. при последваща обработка за съхранение на документите
се усъмнила в истинността на представеното свидетелство и поради това се
инициирала проверка от директора на учебното заведение, от което се сочи че бил
издаден документа.
По този
повод е изготвена справка от ОУ”СВ. СВ. Кирил и Методий” – с. Ковачево – л. 26, в която е отразено ,че ученик с име М.С.В.
с ЕГН ********** не е учил в това учебно заведение и от там не му е било
издавано свидетелство за завършено основно образование.
От изслушаната СПЕ
, чиито обект е заверено
копие на свидетелство за основно образование, представено на 01.03.2010 г. на
служителката в ОДП Пазарджик свид. М.В., се установи
- ръкописният текст „Вярно с оригинала” върху копие от свидетелство за
основно образование серия Д-93 № 0091473, рег. № 840 от 18.06.1992 г. на името
на М.С.В. е изписан от М.С.В.. Подписът под ръкописния текст „Вярно с
оригинала” върху копие от свидетелство за основно образование серия Д-93 №
0091473, рег. № 840 от 18.06.1992 г. на името на М.С.В. е положен от М.С.В..
Подсъдимият е съзнавал, че ползва
неистински документ за удостоверяване на завършено основно образование както на
първо място пред св. П., така и впоследствие пред св. В.
като служител на КАТ ПП при ОД на МВР Пазарджик и то във връзка с искане за издаване на един от
документите на българските граждани – свидетелство за управление на МПС. Несъмнено е съзнавал неистинността на
документа, тъй като той не е завършил необходимия курс на обучение в посоченото
в свидетелството учебно заведение за придобиване на свидетелство за основно
образование в Република България. Независимо от това го е използвал, за да
докаже че има завършено основно образование с цел да бъде уважено искането му
да постъпи на курсове теоретични и практически за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и впоследствие - за да му бъде издадено след успешно издържани изпити и СУ МПС.
Представянето на документите за
завършено основно образование е имало за цел удостоверявате на съдържащите се в
него факти, а именно че лицето притежава изискуемата степен на образование за получаване
на документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС. Касае се
до официален по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК документ. Издаването на тези
документи – за удостоверяване завършена степен на образование става по
установен ред и форма ( като дори за отделните години е възможно утвърждаване
на различни бланки от МОН) , от длъжностно лице и то в кръга на службата му. Документът
е бил неистински, тъй като му е бил придаден вид, че представлява изявление на
лицето/лицата , което се сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което
действително го е съставило.
Тъй като се касае до документ за
завършено образование, правилно авторът на ОА се е насочил към по-тежконаказуемия състав на чл. 308, ал.2 от НК и е обвинил
подсъдимия в извършване на престъпно ползване на неистински официален документ
–свидетелство за завършено основно образование.
Като се има предвид, че двете престъпни деяния са извършени през
непродължителни период от време и при сходна фактическа обстановка, при
еднородна форма на вина, като последващото се явява в обективно и субективно
отношение продължение на предхождащото го, съдът прие , че несъмнено се касае
до едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
С оглед горното съдът призна
подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.2 вр. Чл. 26,
ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид критериите за неговата индивидуализация по
чл. 54 от НК, както и целите, които следва да се постигнат с налагането му визирани
в чл. 36 от НК.
Степента на обществена опасност
на деянието е висока, отчитана дори само
на база на непрестанно растящия брой на престъпления от същия вид , а на дееца
– ниска , отчитана на базата на липсата на предходни осъждания л. 38 , липсата
на данни за извършени противоправни и противообществени прояви и добри характеристични данни – л.
36, но и конкретното проявление на дееца в престъпната му деятелност. Касае се документно престъпление, предмет на
което е документ, удостоверяващ степен на образование . Подсъдимият не е
осъждан ( 37), няма данни за заведена криминалистическа
и съдебна регистрация. Няма настъпили
реално вредни последици от деянието ( въпреки, че действително деянието е на
(формално извършване) . При това съдът
прие, че са налице характеристики на деянието, вкл. и неговият деец, които в
решаваща степен го променят, правейки го различно, съпоставено с останалите
престъпления от същия вид. Наред с това съдът съобрази , че в случая и
най-лекото наказание лишаване от свобода, което е предвидено за престъплението
по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.-2 от НК
се оказва несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на конкретното
престъпно деяние. Поради това съдът определи наказанието при условията на чл.
55, ал.1, т.2 б.Б от НК и наложи на подсъдимия „пробация”.
За определяне на конкретните
мерки за контрол и въздействие се взеха предвид горните обстоятелства, свързани
с личността на подсъдимия , като съдът прие, че за да може да се мотивират
очаквания наказанието да постигне
целените промени в съзнанието му към спазване на закона и добрите нрави, както
и предупредително-възпиращо въздействие , а и общопревантивен
ефект, следва да се определят следните пробационни
мерки – по чл. 42 а ал.2 т. 1, 2 и 4 от НК :
задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти
седмично за срок от една година ; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година , включване в
курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие за
срок от една година.
В тежест на подсъдимия се присъдиха
и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 15 лв. – по сметка на РС
Пазарджик и на 60 лв. – по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си, което обяви на страните като
разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: