Р Е Ш Е Н И Е № 260469
гр.Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на шести декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 706 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/.
Я.Г.Я. ***, представляван от адв. А. П., съдебен адрес:***, твърди, че е племенник на Г.Н.Р., починал на ***г. вследствие на ПТП, причинено виновно от Й.Е.П. *** при управление на товарен автомобил марка Мерцедес с рег. № ***. Твърди също, че водачът на автомобила е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество ЗАД „Армеец“ – София. Твърди още,, че между вуйчо и племенник е съществувала силна емоционална връзка – Г. отгледал ищеца, тъй като родителите му били на работа, а по-късно се виждали всеки ден, споделяли са си всичко и заедно обработвали земята си. Според ищеца, внезапната смърт на Г. му се отразила много негативно, променила изцяло живота му, изпаднал в депресивно настроение, тревожност и безпокойство. Твърди, че е увредено лице, по смисъла на чл. 265, ал.2 от КЗ, поради което претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди страдания от смъртта на неговия вуйчо, в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ответното дружество ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* – София, ул. Ст. Караджа № 2, оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 197 от КЗ /отм/, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ /нов/. Излага доводи, че тъй като застрахователният договор е сключен през 2015 г., застрахованият не е носил отговорност за причиняване на вреди към разширения кръг лица, съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Прави възражение и че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на близък родственик, тъй като не са налице предпоставките, визирани в ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
По делото е конституиран като трето лице-помагач на ответното дружество Й.Е.П. ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Т.И..
Съдът, като взе предвид доказателствата, събрани по делото, както и становищата на страните, намира за установено следното:
По делото е приета като доказателство влязла в сила присъда № 33 от 11.04.2017 г., постановена по НОХД № 2649/2016 г. на ПОС, по силата на която съдът признава подсъдимия Й.Е.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, работещ като *** в ***, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на ***г. в гр. П., обл. П., при управление на МПС - товарен автомобил, марка „Мерцедес" с ДК № ***, е нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 4 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.Р., ЕГН **********, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Й.Е.П. и неговата вина.
Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно производство, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
Водачът Й.Е.П. е управлявал т.а. „Мерцедес” по платното за движение на ул. „***“ в гр. *** в посока от югоизток на северозапад, като на кръстовището с ул. „***“ е спрял преди пешеходната пътека, след което е потеглил и отново е спрял, но този път върху пешеходната пътека, като габаритите му са я заемали по цялата и широчина. По същото време пешеходецът Г.Н.Р. е бил на югоизточния тротоар на кръстовището, откъдето е предприел пресичане на платното за движение на ул. „***“ в посока от изток на запад - по пешеходната пътека, отдясно на ляво пред автомобила, след което е предприел заобикаляне на спрелия т.а. „Мерцедес”, преминавайки пред предната му част. Когато пешеходецът е бил пред автомобила, водачът му е потеглил, като е предприел маневра „завой на ляво“ в посока на запад. Така в резултат на скорости и пресичане на траектории е настъпил удар в предната лява част на т.а. „Мерцедес” и пешеходеца. След удара пешеходецът Г.Н.Р. е паднал на платното за движение пред автомобила, като е бил прегазен и провлачен от автомобила по платното за движение на ул. „***“. След удара т.а. „Мерцедес” е спрял на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
От техническа гледна точка причина за настъпилото произшествие е, че водачът на т.а. „Мерцедес” - Й.Е.П. е потеглил по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато пред автомобила се е намирал пешеходецът Г.Н.Р.. Ако се приеме, че пешеходецът е следвало да извърши движението си при пресичане на платното за движение на ул. „***“ по очертанията на пешеходната пътека, то тогава причина за настъпилото произшествие е и излизането му от очертанията на пешеходната пътека и навлизането пред автомобила с предпоставка да не бъде възприет от водача.
В зоната на местопроизшествието няма спирачни следи, автомобилът е спрял на около 139-140м след мястото на удара. Водачът на т.а. „Мерцедес” - Й.Е.П., е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца както при навлизане на платното за движение, при движението му по пешеходната пътека, така и да забележи пешеходеца пред автомобила преди потеглянето му. Той е имал техническа възможност да избегне произшествието, като отложи потеглянето си, за да пропусне пешеходеца.
Изводите на експертите относно така изложения механизъм на настъпване на произшествието, не бяха оспорени от ответното застрахователно дружество, не противоречат на събраните по делото доказателства, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани. Възраженията на ответното дружество относно механизма на настъпване на произшествието, съдът намира за недоказани.
Налага се извод, че процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението на водача на автомобила Й.Е.П..
От друга страна, самото участие на починалия в процесното ПТП не е оспорено от ответната страна, както в отговор на исковата молба, така и в хода на делото.
Съгласно неоспореното в тази част от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие Г. Р. е починал. Причината за смъртта му е остра кръвозагуба в резултат на тежките травматични увреждания в областта на десния долен крайник (свързани с разкъсване на мускули и на магистрални кръвоносни съдове - бедрена артерия).
Според експертите, налице е пряка причинно следствена връзка между така описаното произшествие и настъпилата в резултат на получените от него травматични увреждания смърт на пешеходеца.
Изводите на експертите в тази част от изслушаната по делото КСМАТЕ не бяха оспорени от страните, същите са компетентно изложени, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Не е спорно между страните, че ищецът Я.Г.Я. ***, е племенник на Г.Н.Р..
В открито съдебно заседание, проведено на 28.01.2021 г. е изслушан свидетеля П. И. Р., роден *** год., първи братовчед на покойния Г.Р.
Същият заявява, че познавам Я. и Г.. Г.живеел непосредствено до него, а Я. – до Г., като и трите къщи са една до друга. Според него, Я. не познава баща си. Бил на осем месеца, когато той напуснал дома им. Заявява, че братовчед му Г. го отгледал като баща. В една къща живеели. Тогава на Я. къщата още не била направена и живеели в къщата на Г.докато Г.се оженил за Я., когато напуснали. Бащинските грижи били поети от Г.. Купили селскостопански машини и заедно работели, като Г.нямал деца. Когато Г.починал, Я. тъгувал. Към момента на катастрофата не живели в една къща. Я. към този момент си имал жена и две деца. Я. бил много привързан към вуйчо си като се виждали почти всеки ден.
В същото съдебно заседание, по делото е изслушан свидетеля М.Н.П., роден *** год.
Той заявява, че познавам Я.Я. и Г.Р.като с дъщерята на Я. са израснали заедно. Живеел също в с.П.. Заявява, че Я. не познавал баща си, защото бил много малък, когато баща му го е оставил. Отгледали го Г.и майка му. Я. и Г.били много близки, имали техника, купена заедно, работели земи и отношенията им били като баща и син, понеже Г.си го е отгледал като малък.
Я. приел „доста емоционално“ смъртта на вуйчо си, преживял го трудно, „като загуба на член от семейството“.
Свидетелят също потвърждава, че разликата във възрастта между Я. и Г.е „петнайсетина години“. Майката на Я., А., си го гледала с помощта на брат си, „защото сама жена трудно може да гледа“.
Заявява също, че след смъртта на Г., не знае Я. да е посещавал психолог, психиатър и дали е имал нужда от специално лечение и медикаменти.
Изслушана е като свидетел Я.А.Р., родена *** год., вдовица на Г.Р.. Заявява, че Я. Г. Я. като комшия, като Г. е вуйчо на Я.. Сочи, че „преди години му е помагал“. Я. и съпругът й не живели в едно домакинство. Я. имал нова къща и не обръщал внимание на мъжа й. Според свидетелката, Я. въобще не се грижел за Г., а това правело семейството му – тя и дъщеря й. Я. не ги посещавал. Три години вече не се виждали и били в лоши отношения. Я. бил на погребението на Г.. Според нея, между двамата не е съществувала връзка като между баща и син, не се виждали всеки ден. Семейството на Я. не празнували и не се събирали заедно по празници като до момента били празнували заедно който и да е празник през тези години.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че се налагат следните фактически и правни изводи:
Няма спор между страните относно родствената връзка на ищеца с починалия Г.Р., както и относно механизма на настъпване на процесното ПТП и последиците от него. Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове.
На първо място, от ответното дружество е направено възражение за погасяване на предявения иск по давност.
Както се посочи, процесното ПТП е настъпило на *** г. Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ във връзка с член 197 от КЗ /отм/, правата по застрахователния договор при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1, се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието, която изтича, следователно, на 05.11.2015 г. С допълнителната искова молба, ищецът е представил системен бон, издаден на 05.11.2020 г. от „Български пощи“ ЕАД, в който като подател е посочен ищеца, а като получател Окръжен съд – Пловдив, като е заявил, че пратката е изпратена до ПОС искова молба по настоящото дело. Както това твърдение, така и приложения бон /л.89 от делото/, не са оспорени от ответника. Исковата молба е входирана в Окръжен съд Пловдив с дата 09.11.2020 г. с отбелязване, че същата е получена по пощата. Ето защо, съдът приема, че от представения бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД, съпоставен с неговото съдържание и дата на входиране на исковата молба в ПОС, може да се направи извод, както че с него е изпратена исковата молба по настоящото дело, така и че това е станало на 05.11.2020 г., поради което петгодишния давностен срок не е изтекъл. Предвид изложеното, съдът намира това възражение за неоснователно.
Ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на своя вуйчо, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства.
Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговия племенник – ищец по делото, са изложените подробно гласни доказателства – свидетелски показания. От тях, според съда, не се установяват посочените по-горе предпоставки. Не се установява особена, различна продължителност на времето, което племенник и вуйчо да са прекарвали заедно като този извод е особенно характерен за периода, след който починалият се е оженил, т.е. от преди 30 години преди смъртта му. Не се установява различна, интензивна честотата на контактите и нито начин, по който ищецът възприема смъртта на вуйчо си, извън нормалните за този вид роднински отношения. Ето защо, не може да се направи извод за силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания. Изводът на съда е, че по делото не е доказано съществуването на особено близка трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия, загинал при процесното ПТП, доколкото близостта между тях е била обичайна, характерна за конкретния вид родствени връзки. Ето защо, ищецът не следва да бъде обезщетен за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на вуйчо си. Съдът намира този иск за напълно недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС дължимата по делото ДТ в размер на 2 000 лв., както и разноски в размер на 1000 лв. хонорар за КСМАТЕ, заплатена от бюджета на съда, а на ответното дружество, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 220 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Я.Г.Я. ***, представляван от адв. А. П., съдебен адрес:***, предявен против ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* – София, район Средец, улица Ст. Караджа № 2, за заплащане на сумата 50 000 /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, преживени в качеството му на племенник, от смъртта на Г.Н.Р., починал на ***г. вследствие на ПТП, причинено виновно от Й.Е.П. ***, при управление на товарен автомобил марка Мерцедес с рег. № ***, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 06.11.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Я.Г.Я. ***, представляван от адв. А. П., съдебен адрес:***, да заплати на ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* – София, район Средец, улица Ст. Караджа № 2, направените по делото разноски в размер на 220 лева.
ОСЪЖДА Я.Г.Я. ***, представляван от адв. А. П., съдебен адрес:***, пл. „Академик Н. Хайтов“ 3, ет.1, да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата 2 000 лв., държавна такса, както и 1000 лв. разноски, заплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на Й.Е.П. ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Т.И., в качеството му на трето лице-помагач на ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* – София, район Средец, улица Ст. Караджа № 2,
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: