Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

гр. Пазарджик, 18.04.2017г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА

 

При секретаря И.П. и в присъствието, като разгледа докладваното от съдия Попова гр.д. №2025/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл.422 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с. чл. 422, във вр.с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди от ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД твърди, че е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с ответника Р.С.В., ЕГН ********** Р.С.В., ЕГН **********, който дължи на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1512.70. - главница, от които редовна лихва 107.58лв. и наказателна лихва 271.57лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.06.2016г. до окончателното й изплащане, дължими по сключеният между страните договор за издаване  и ползване на международна кредитна карта „Райкарт“ и анекса към него от 15.06.2015г.

В законоустановеният срок и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК дружеството ищец е предявявило установителен иск относно вземания си в общ размер на 1 512.70 лева, от които: - изискуема главница в размер на 1 133.55; Изискуема редовна лихва в размер на 107.58 лева, начислена за периода от 18.03.201Зг. до 14.06.2015 г. включително; Изискуема наказателна лихва в размер на 271.57 лева, начислена за периода от 18.03.2013 г. до 17.03.2016 г. включително.

Твърди се в исковата молба, че са на лице  общите и специалните положителни предпоставки за допустимостта на иска. След успешно проведено заповедно производство, в полза на ищцовото дружество, в качеството му на кредитор, са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на който длъжника Р.С.В. е осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)" EAД дължимите по договор за издаване и ползване на кредитна карта „Райкарт” № 0705020133607532 от 07.05.2007, изменен и допълнен с Анекс №1 от 09.07.2010г._; сключени между Райфайзенбанк (България) ЕАД и кредитополучателя Р.С.В., суми. Направено е възражение от длъжника в заповедното производство, по реда на чл. 414 от ГПК, което е прието от заповедния съд за своевременно подадено. Твърди се също, че правният интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е било уважено от заповедния съд, но срещу заповедта е подадено възражение за недължимост при условията на чл. 414 от ГПК от ответника, който оспорва претендираното от ищеца право.

Съдът е намерил, че възражението на длъжника изхожда от легитимирано лице, поради което го е зачел. Със съобщение от 09.05.2016 г., по ч. гр. д. №895/2016 г., на основание чл. 415, ал.1 от ГПК, заповедният съд е указал, на заявителя -  ищец в настоящото производство, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Едномесечният срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в който трябва да се предяви настоящият иск, започнал да тече след надлежното уведомяване на Райфайзенбанк (България) ЕАД за подаденото възражение. За подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК  ищцовото дружество било уведомено на 18.05.2016 г., след като получило, чрез представляващият дружеството процесуален представител юрк. Нешко Копчалиев  съобщение по ч. гр. д. № 895/2016 г. по описа на PC гр. Пазарджик, 10-ти състав.

Твърди се също, че с договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Райкарт № 0705020133607532 от 07.05.2007, Райфайзенбанк (България)" ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Р.С.В. кредитен лимит в размер на 1 000.00 (хиляда лева). Договорът е изменен и допълнен с Анекс №1 от 09.07.2010г.

Кредитният лимит се предоставял от Банката и можел да бъде използван само посредством картата, като в рамките на един отчетен период можели да се ползват само средства до размера на одобрения от Банката кредитен лимит. От посочената формулировка ставало ясно, че кредитът е револвиращ, т. е. това бил кредит, позволяващ на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на Договора, като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част (вноските включват плащане по главница и възнаградителна лихва). Кредитният лимит възстановявал размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин, погасената част от главницата отново можело да бъде използвана.

С Анекс №1 кредитния лимит бил трансформиран в срочен кредит. Краен срок за погасяване съгласно чл. 2 от Анекс №1 бил 15.06.2015г.

Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит бил лихвоносен -чл. 5 от Договора, а в чл. 3 от Анекс №1 се установявало, че между страните е уговорена лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредитен лимит.

Съгласно чл. 3 от Анекс №1, кредитополучателят заплащал лихва в размер на 18.50 % процента, което представлява СБР за лева (стойност на банковия ресурс) + 10.50  пункта надбавка. Редовната лихва се начислявала върху усвоената и непогасена главница на годишна база.

Страните били определили размера на обезщетението за неизпълнение (неустойка) - при забава в заплащането на дължими по Договора суми било дължимо обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер била надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно.

Договорен бил също погасителен план между страните в чл. 2 от Анекс №1. Съгласно, който кредитът щял да бъде погасен с една първа изравнителна вноска, дължима на 09.07/.2010г. и 59 (петдесет и девет) вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, платими от 15.08.2010г. до 15.06.2015г.

Твърди се,че  банката била изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за кредитна карта и анекса към него. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването и изпълнението на договорните отношения между страните, а основно задължение на заемателят, съгласно чл. 430 от ТЗ било да върне заетата сума в уговорения срок. На 15.06.2015г. била настъпила изискуемостта на всички вземания на банката по Договора съгласно чл. 2 от Анекс №1.

Твърди се, че относно редовно падежиралите суми на целият дълг, посочен в петитума на исковата молба, бил приложим чл. 84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо кредитора Задължението на кредитополучателя да върне на банката сумата по кредита и да заплати уговорената по договора лихва в рамките на уговорените частични срокове и до изтичане на крайния договорен срок било парично, носимо и срочно задължение с изрично определен от страните срок, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ. По особеното съглашение на страните настъпването на крайния срок само по себе си подканяло задълженото лице към незабавно и несъмнено изпълнение, самият срок „канил" длъжника и при неизпълнението от негова страна - щом не е предложил изпълнение по седалището на кредитора - той бил изпаднал в забава и дължал обезщетение. Извънсъдебна или съдебна покана за плащане не се изисквала и нямало нужда от известяване за да се постави длъжника в забава, тъй като денят на изпълнението бил точно определен като календарен ден - чл.84, ал.1, изречение първо от ЗЗД.

Правилото, установено в посочената разпоредба следвало римското правило и намирало приложение и по отношение на търговските сделки и в частност при Договора за банков кредит, по аргумент от чл.288 от Търговския закон.

Поради липса на изпълнение, дружеството ищец, заявява, че в негова полза били възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът имал право да иска изпълнение ведно  с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. С договарянето на неустойката (обезщетение за забава) страните изначално били определили размера на обезщетението и вреди не следвало да бъдат доказвани. Банката била предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено било заявление през март 2016г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги, удостоверяващ наличието и размера на задълженията на кредитополучателя по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта „Райкарт” № 0705020133607532 от 07.05.2007., изменен и допълнен с Анекс от 09.07.2010г. В последствие, по образуваното ч. гр. д. №895 по описа за 2016 г. на PC гр. Пазарджик, 10-ти състав, били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които длъжникът Р.С.В. бил осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ сумата от 1 512.70 лева, от които: изискуема главница в размер на 1 133.55, изискуема редовна лихва в размер на 107.58 лева, начислена за периода от 18.03.201 Зг. до 14.06.2015 г. включително и изискуема наказателна лихва в размер на 271.57 лева, начислена за периода от 18.03.2013 г. до 17.03.2016 г, включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.03.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер на 30.25 лв.- платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

С оглед на изложеното в исковата молба и посочените в нея доказателства, които навеждали по несъмнен начин на извода, че по силата на сключеният Договор за овърдрафт и анексите към него, Договорите за поръчителство и анексите към един от тях, между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения.

Оформен е петитум, съдът да се произнесе с решение, с което да приеме от правна страна, че в предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги и изпълнителен лист, при направено възражение от длъжниците в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Целта била да се установи спрямо ответника Р.С.В. съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист, както и настъпването на изискуемостта на вземанията на Банката. Да се приеме, че от всички събрани по делото доказателства следва, че са налице предпоставките за успешното провеждане и уважаване на установителният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК: Съществува валидно облигационно правоотношение с процесуално легитимираният ответник, възникнало от сключен Логовор за издаване и ползване на международна кредитна карта „Райкарт” № 0705020133607532 от 07.05.2007. и анекса към него; Дружеството ответник е изправна страна по процесния договор и анекса към него, изпълнило е задължението да предостави реално за временно и възмездно ползване уговорената паричната сума на кредитополучателя; Вземането е възникнало; Не е осъществен дължимият резултат от страна на длъжника; Вземането е съществувало към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК; Вземането е изискуемо; Конкретният размер на дължимите суми е доказан.

        Да се установи от решаващият съд, че по отношение на ответника Р.С.В., съществуването и изискуемостта на вземанията, произтичащи от Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта „Райкарт” и анекса към него, съгласно издадените заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №895/2016 г. на PC гр. Пазарджик, 10-ти състав, а именно: Изискуема главница в размер на 1 133.55; Изискуема редовна лихва в размер на 107.58 лева., начислена за периода от 18.03.201 Зг. до 14.06.2015г. включително; Изискуема наказателна лихва в размер на 271.57 лева, начислена за периода от 18.03.2013 г. до 17.03.2016 г. включително; Да бъде осъден ответника Р.С.В. да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ, всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 335.00 лева , на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, в който се заявява, че предявеният от "Райфайзенбанк България" ЕАД установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. с 422, ал.1 от ГПК е неоснователен, поради което се моли съдът да го отхвърли изцяло, като се претендират направените по делото разноски включително и  при прекратяването му.

Твърди се, че ответникът  е посочен в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, като кредитополучател получил сумата 1000 лева по сключен с ищеца на 07.05.2007г. договор за кредитна карта. С оглед на така наведените в исковата молба обстоятелства ответникът бил направил възражения, като оспорвал съществуването на вземанията на ищеца към него, тъй като не произтичали от валидно възникнало основание за плащане. Също така е направено и възражение за изтекла погасителна давност на вземането.

Оспорват се изцяло всички фактически твърдения изложени исковата молба, както и релевиращите правни твърдения на ищеца, /вкл. за сключен между страните договор и за предоставен банков кредит в размер на 1 000 лева/, с изключение на тези твърдения, касаещи воденото от него заповедно производство на основание извлечение от сметките му.

Оспорва се истинността на всички доказателства приложени към исковата молба, както и на доказателствата приложени към ч. гр. дело № 895/2016 г. на PC Пазарджик като се моли да бъде открито производство по оспорването им.

Във връзка с това оспорване е посочено, че оспорването на истинността е в пълен обем (съдържание и автентичност). Моли се, ищецът да бъде задължен на основание чл.183 от ГПК, да представи оригиналите на всички доказателства приложени към исковата молба, както и на доказателствата приложени към ч. гр. дело № 895/2016 г. на - PC Пазарджик. Отправена е молба до съда след представянето от ищеца по реда на чл. 183 от ГПК на оригиналите на оспорените от ответника документи - да се даде възможност от страна на съда, ответника да  ангажира конкретни задачи към съдебно-техническа и/или почеркова експертизи.

        Направено е искане за  допускане на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице- икономист, което след като се запознае с материалите по делото и след като извърши проверка на място в счетоводството на "Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ да даде отговор на подробно поставените в отговора по чл. 131 от ГПК въпроси.

         В проведеното първо по делото заседание на 30.10.2016г. за дружеството ищец се явява юрк.К.. Ответникът – редовно призован се явява лично и с процесуалният си представител – адв. М..

По повод оспорването на всички писмени доказателства, представени от ищцовото дружество, с протоколно определение от 30.10.2016г.съдът е задължил последното да представи оригиналите на писмените доказателства приложени към исковата молба. В изпълнение указанията на съда, същите са депозирани по делото. Допусната е съдебно счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите поставени в исковата молба. С оглед представените оригинали на писмените доказателства в  ОСЗ, проведено на  25.01.2017г. и с оглед откритото производство по оспорване на истинността на представените писмени доказателства, ответникът е поискал назначаване на съдебно – техническа и почъркова експертизи със задача да установят,  негов ли е подписа положен под договор за договор за издаване и ползване на международна кредитна карта „Райкарт” № 0705020133607532 от 07.05.2007, Райфайзенбанк (България)" ЕАД, издадена на кредитополучателя Р.С.В. с кредитен лимит в размер на 1 000.00 и подписа положен под  Анекс №1 от 09.07.2010г.

 С молба с вх. № 3264/07.02.17г., депозирана от вещо лице Н.Н., съдът е уведомен, че адв. М. и ответника по делото Р.В., уведомили експерта в проведен по между им телефонен разговор, че се отказват от допуснатите от съда експертизи и нямало да внесат определеният депозит. Поради тези обстоятелства по делото не са изготвени поисканите от ответника експертизи. В проведените последващи заседания на 22.02.2017г. и 15.03.2017г. ответникът –редовно призован не се явява. Не се явява за него процесуален представител. За ищцовото дружество се явява юрк. К..

 Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото СИЕ претендираните от ищеца в исковата му молба суми са част от дължимите договорни и наказателни лихви, а именно тези с настъпили падежи от 18.03.2013г., като за посоченият период са дължими както следва: Просрочени редовни лихви -107.58лв. за периода 18.03.2013г.-14.06.2015г. Просрочени наказателни лихви- 271.57лв. за периода 18.03.2013г. до 17.03.2016г., като броят на дните към съответните дати 21.03.2016г. и 07.06.2016г. към 18.03.2016г. е 2041, към 21.03.2016г. дните в просрочие са 2044, към 07.06.2016г. дните в просрочие са 2122лв. Отразено е също, че в системата на банката няма данни за отразени постъпили плащанияслед 02.08.2010г., когато е направена последната погасителна вноска. От страна на ответника.

Видно от всички събрани по делото доказателства е, че ответникът не изпълнил задължението си да заплаща в уговорения срок месечните погасителни вноски по главницата и възнаградителната лихва и изпаднал в забава.Затова ищецът е упражнил правото си да обяви всички свои вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ.Не последвало плащане от страна на ответника и след издаване на Заповед № 461 от 23.03.2016г., , издадена от Пазарджишкия районен съд по ч.гр.д. №895/2016г.

         Поради подадено от длъжника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът моли съда да установи съществуването на вземането по нея.

Ищцовото дружество претендира присъждането на разноските по настоящото дело и в заповедното производство. Сочи и представя доказателства.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са по реда на чл.422 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с. чл. 422, във вр.с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

 „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД като изправна страна по валидно облигационно правоотношение с ответника Р.С.В., ЕГН ********** Р.С.В., ЕГН **********, който й дължи сумата от 1512.70. - главница, от които редовна лихва 107.58лв. и наказателна лихва 271.57лв. ведно със законната лихва върху нея считано от 08.06.2016г. до окончателното й изплащане, дължими по сключеният между страните договор за издаване  и ползване на международна кредитна карта „Райкарт“ и анекса към него от 15.06.2015г. Поради непогасяване на задължението и в законоустановения срок и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК дружеството ищец е предявявило установителен иск относно вземания си в общ размер на 1 512.70 лева, от които: - изискуема главница в размер на 1 133.55; Изискуема редовна лихва в размер на 107.58 лева, начислена за периода от 18.03.201Зг. до 14.06.2015 г. включително; Изискуема наказателна лихва в размер на 271.57 лева, начислена за периода от 18.03.2013 г. до 17.03.2016 г. включително.

След депозиране на заявление от страна на ищеца по реда на чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 895/2016г. по описа на РС Пазарджик, като по заповедното производство в полза на ищцовото дружество, в качеството му на кредитор, са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на който длъжника Р.С.В. е осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)" EAД дължимите по договор за издаване и ползване на кредитна карта „Райкарт” № 0705020133607532 от 07.05.2007, изменен и допълнен с Анекс №1 от 09.07.2010г._; сключени между Райфайзенбанк (България) ЕАД и кредитополучателя Р.С.В. суми. Направено е възражение от длъжника в заповедното производство, по реда на чл. 414 от ГПК, което е прието от заповедния съд за своевременно подадено. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е било уважено от заповедния съд, но срещу заповедта е подадено възражение за недължимост при условията на чл. 414 от ГПК от ответника, който оспорва претендираното от ищеца право.

Съдът е намерил, че възражението на длъжника изхожда от легитимирано лице, поради което със съобщение от 09.05.2016 г., по ч. гр. д. №895/2016 г., на основание чл. 415, ал.1 от ГПК е указал на заявителя -  ищец в настоящото производство, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Едномесечният срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в който трябва да се предяви настоящият иск е започнал да тече след надлежното уведомяване на Райфайзенбанк (България) ЕАД за подаденото възражение. За подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК  ищцовото дружество е уведомено на 18.05.2016 г., след като е получило, чрез представляващият дружеството процесуален представител юрк. Нешко Копчалиев  съобщение по ч. гр. д. № 895/2016 г. по описа на PC гр. Пазарджик, 10-ти състав. Твърди се също, че с договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Райкарт № 0705020133607532 от 07.05.2007, Райфайзенбанк (България)" ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Р.С.В. кредитен лимит в размер на 1 000.00 (хиляда лева). Договорът е изменен и допълнен с Анекс №1 от 09.07.2010г.

Кредитният лимит се предоставил от Банката и можел да бъде използван само посредством картата, като в рамките на един отчетен период можели да се ползват само средства до размера на одобрения от Банката кредитен лимит. От посочената формулировка става ясно, че кредитът е револвиращ, т. е. това е кредит, позволяващ на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на Договора, като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част (вноските включват плащане по главница и възнаградителна лихва). Кредитният лимит възстановява размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин, погасената част от главницата отново можела да бъде използвана.

С Анекс №1 кредитния лимит е трансформиран в срочен кредит. Краен срок за погасяване съгласно чл. 2 от Анекс №1 е 15.06.2015г. В тази връзка неоснователно е наведеното в отговора по чл. 131 от ГПК възражение, че е на лице настъпила погасителна давност, предвид периода на погасяване на вземането, който настъпва през 2015г.

Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен - чл. 5 от Договора, а в чл. 3 от Анекс №1 се установява, че между страните е уговорена лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредитен лимит.

Съгласно чл. 3 от Анекс №1, кредитополучателят заплащал лихва в размер на 18.50 % процента, което представлява СБР за лева (стойност на банковия ресурс) + 10.50 пункта надбавка. Страните са определили размера на обезщетението за неизпълнение (неустойка) - при забава в заплащането на дължими по Договора суми е дължимо обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер е надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно.

Договорен е също погасителен план между страните в чл. 2 от Анекс №1. Съгласно, който кредитът следва да бъде погасен с една първа изравнителна вноска, дължима на 09.07/.2010г. и 59 (петдесет и девет) вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, платими от 15.08.2010г. до 15.06.2015г.

Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за кредитна карта и анекса към него. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването и изпълнението на договорните отношения между страните.

Основно задължение на ответника, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок, което свое задължение, той не е изпълнил.

На 15.06.2015г. е настъпила изискуемостта на всички вземания на банката по Договора съгласно чл. 2 от Анекс №1.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило в срок възражение от длъжника по заповедта. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок, поради което са допустим.

Тяхната основателност предполага установяване на дължимостта на сумите по оспорената заповед за изпълнение. В контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационно правоотношение между него и ответника, произтичащо от договор за кредит, факта на усвояване на кредита от страна на ответника и факта на настъпилата изискуемост на вземането на кредитодателя, както и размера на претендираното вземане по отделни пера.

Извънсъдебна или съдебна покана за плащане не се изисква в настоящият случай и няма нужда от известяване, за да се постави длъжника в забава, тъй като денят на изпълнението е точно определен по сключеният договор като календарен ден - чл.84, ал.1, изречение първо от ЗЗД.

С оглед на всички факти по делото, подкрепени с писмени доказателства съдът прие, че вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение е установено по основание. Относно неговия размер съдът обляга изводите си на заключението на СИЕ, според което към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК същото е включвало претендираните от ищеца в исковата му молба суми, които са част от дължимите договорни и наказателни лихви, а именно тези с настъпили падежи от 18.03.2013г., като за посоченият период са дължими както следва: Просрочени редовни лихви -107.58лв. за периода 18.03.2013г.-14.06.2015г. Просрочени наказателни лихви- 271.57лв. за периода 18.03.2013г. до 17.03.2016г., като броят на дните към съответните дати 21.03.2016г. и 07.06.2016г. към 18.03.2016г. е 2041, към 21.03.2016г. дните в просрочие са 2044, към 07.06.2016г. дните в просрочие са 2122лв. Отразено е също, че в системата на банката няма данни за отразени постъпили плащания след 02.08.2010г., когато е направена последната погасителна вноска. От страна на ответника.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 454.70 лева., включващи  заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение

Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените по делото разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №895/2016г.по описа на РС Пазарджик в размер на 330.25 лева.

Ответникът В., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 5.25лв., поради обстоятелството, че съдът не е събрал в цялост дължимата държавна такса по исковото производство по гр.д. № 2025/2016г. по описа на РС Пазарджик. 

 

 

 

 

 

 

 

 

          По изложените съображения Пазарджишкият районен съд      

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, район „Лозенец“ бул. „Никола Вапцаров“ №55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията, представлявана от А.А. – Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Д. О. и ответника против Р.С.В., ЕГН ********** ***, че ответникът Р.С.В., ЕГН **********  дължи на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1512.70лв., от които изискуема главница в размер на 1 133.55; изискуема редовна лихва в размер на 107.58 лева., начислена за периода от 18.03.201Зг. до 14.06.2015г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 271.57 лева, начислена за периода от 18.03.2013 г. до 17.03.2016 г. включително ведно със законната лихва върху нея считано от 21.03.2016г. до окончателното й изплащане, дължими по сключения между страните договор за издаване  и ползване на международна кредитна карта „Райкарт“ и анекса към него от 15.06.2015г.

ОСЪЖДА Р.С.В., ЕГН ********** да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от   454.70 лева,  представляваща сторени по настоящото дело съдебно деловодни  разноски.

ОСЪЖДА Р.С.В., ЕГН ********** да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от 330.25 лева, представляваща сторени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 895/2016г., по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА Р.С.В., ЕГН ********** да заплати ДТ в размер на 5.25лв. по сметка на РС Пазарджик.

  

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                              

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: